РЕШЕНИЕ
№ 2918
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110211503 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН /относимата редакция
към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на Д. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.
„Л.“, бл..., вх..., ет...., ап. 52 срещу наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-012491 от 22.06.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ /ОПП/ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание
чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на издаденото наказателно постановление. Оспорват се
фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган.
Твърди се неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Моли се за цялостна отмяна на издадения санкционен акт. Претендира се
присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично
и с процесуалния си представител адв. Р., който по изложените в жалбата
съображения моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и
претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа казаното от адв. Р..
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 25.05.2021 г. в гр. С., на площад „Св. А. Н.“ свидетелите А. С. С., А.
А. Д. и Д. С. М. – полицейски служители, изпълнявали служебните си
задължения. Същите били изпратени на мястото във връзка с охраняване на
масово мероприятие – абитуриентски балове. Около 19:14 часа забелязали, че
по ул. „О.“ се движи лек автомобил марка и модел „А.“, с рег. № .... , с посока
на движение от ул. „О.“ към ул. „1.“, като на площад „Св. А. Н.“ водачът
извършил рязка маневра, като преднамерено извел МПС извън контрол чрез
презавиване, което довело до загуба на сцепление на гумите – т.нар. „дрифт“.
След като водачът на лекия автомобил „А.“ преустановил движението
си и спрял, му била извършена полицейска проверка, като била установена
самоличността на водача – жалбоподателя Д. К. К., който управлявал
собствения си лек автомобил. Свидетелят А.С. приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като е използвал пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Поради това в
присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя свидетелят А.С.
съставил срещу Д.К. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия GA № 407478 от 25.05.2021 г. за нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетелите и бил връчен
срещу подпис на жалбоподателя К.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 21-4332-012491 от 22.06.2021 г. от Началник
група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 19.07.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от гласните доказателствени средства – показанията на
2
свидетелите А. С. С., А. А. Д., Д. С. М., Ц. С. Д. /частично/, С. М. И.
/частично/, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.
283 от НПК – писмени възражения, справка – картон на водача, Заповед №
8121 К-13180/29.10.2019 г. на министъра на МВР, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на МВР.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля А.С. – актосъставител, от
показанията на който се установява описаната по-горе фактическа
обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че А.С. е свидетел – очевидец
на твърдяното нарушение, който по времето и на мястото на извършване на
нарушението е изпълнявал служебните си задължения. Същият излага
непосредствените си възприятия от случая, като показанията му са
последователни, логични и обективни и кореспондират с останалите
доказателствени материали.
Настоящият съдебен състав кредитира и свидетелските показания на
полицейските служители А. Д. и Д.М., които лично са възприели
извършеното нарушение, което е подробно описано в съставения АУАН,
чието лично подписване свидетелите потвърдиха чрез неговото предявяване в
съдебно заседание. Последните пресъздават пред съда непосредствените си
възприятия по един логичен, последователен и категоричен начин. В своите
показания свидетелят Д.М. не възпроизвежда в детайли процесното
нарушение, което съдът отдава на естеството на неговата работа и изминалия
период от време.
Съдът констатира противоречие в показанията на свидетелите Ц. Д. и С.
И., които се намирали в управлявания от жалбоподателя лек автомобил в
момента на извършване на твърдяното нарушение. Свидетелят Д. заявява
пред съда, че процесните събития се осъществили около обяд, като
жалбоподателят управлявал автомобила с 1 км./ч. и извършил маневра
напред, назад, наляво и продължил на дясно. Впоследствие свидетелят
твърди, че извършената маневра била напред, надясно, малко на ляво и
надясно. В показанията си свид. И. заявява, че действията се развили в късния
следобед на 25.05.2021 г., като жалбоподателят извършил маневра напред,
назад и отново напред. Съдът установи, че показанията на двамата свидетели,
освен че са в противоречие помежду си, противоречат и на останалите
свидетелски показания относно времето на събитието и извършените
маневри. Заявеното от свидетелите Д. и И. се опровергава от показанията на
полицейските служители, които са свидетели – очевидци на случилото се. От
показанията на свид. Д. се установява, че водачът на процесния автомобил се
засилил към него и колегата му свид. М. и очевидно извел автомобила извън
контрол, като това се потвърждава и от показанията на свид. С., който
заявява, че водачът извел МПС извън контрол чрез т.нар. „дрифт“, като
извършил рязка маневра, довела до загуба на сцепление на гумите, и за малко
щял да удари свидетелите Д. и М.. Поради констатираните противоречия в
показанията на свидетелите Д. и И. съдебният състав не се довери изцяло на
заявеното от последните, като кредитира показанията им единствено и само в
3
частта, кореспондираща с останалия доказателствен материал по делото, а
именно досежно датата и мястото на събитията, управлението на процесния
автомобил от жалбоподателя, извършената полицейска проверка и
съставянето на АУАН. Съдът счита, че в останалата им част показанията на
двамата свидетели са необективни и интерпретират случая в полза на
жалбоподателя, без обективно да са подкрепени от доказателствения
материал по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
служебна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Също така, е спазена предвидената от закона писмена форма
и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.
Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между обстоятелствените части на АУАН и на НП.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в
състояние да възприеме фактическите и правните рамки на нарушението и
адекватно да организира защитата си, което е и сторил.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП ,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на НП всички
елементи от обективната страна на нарушението. В случая е без значение как
и по какъв начин е въздействано върху системите за управление на
автомобила, за да се постигне описания в АУАН и НП ефект при движение на
лекия автомобил. Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е,
дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене
със системите на автомобила – рязко подаване на газ и увеличаване оборотите
4
на двигателя на автомобила, с което се превъртат задвижващите колела, или
при извършване на други действия, като например завъртане на волана,
поотделно или в тяхното съчетание, се наблюдава именно посоченият ефект,
при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС
и други ефекти, известни като „форсиране“, „въртене на гуми“ или „дрифт“ в
разговорния език, като без съмнение този ефект специално се цели, тъй като
той не може да настъпи при нормално управление на автомобила и е без
значение начинът, по който е постигнат от водача.
Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно и несъмнено се
установява, че жалб. Д.К. е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. От субективна страна, нарушението е
извършено умишлено, с пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила
чрез извършване на резки маневри, в никакъв случай не представлява
използване на пътя в съответствие с основната цел за това – за превоз на хора
и товари. Наличието на интензивно движение, паважна настилка, както и
струпването на множество хора на процесното място, предполага шофиране
със завишено внимание и съобразителност, а не извършване на резки маневри
с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила.
Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на
поднасяне на МПС би могло да има фатални последици. Подобно поведение
по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и
здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници
в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП предвижда,
че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3 000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая санкцията на
нарушителя правилно е наложена на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от
ЗДвП в посочения в нормата размер на наказанията.
Съдът намира, че в конкретния казус е неприложима хипотезата на чл.
28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се вземат предвид зачестилите
нарушения от този вид, които създават особено голяма опасност за всички
участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за настъпване
на пътнотранспортни произшествия. Именно от високата степен на
обществена опасност на тези деяния е продиктуван и големият размер на
предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание
„глоба“ от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право
да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като за съда не съществува
5
възможност да ревизира размера на тези наказания.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в съответствие с изискванията на материалния
закон и при съобразяване с процесуалните правила, поради което следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
въззиваемата страна, която обаче не е поискала присъждането им, поради
което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. От своя страна искането
на въззивника за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-012491 от
22.06.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на жалбоподателя Д. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ж.к. „Л.“, бл..., вх..., ет..., ап. .., на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6