Присъда по дело №28/2024 на Районен съд - Шумен

На 05.01.2024г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от С.Х.С. от с.Венец
обл.Шумен срещу С.М.Х. също от с.Венец обл. Шумен във връзка с извършеното от
последната престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.2 от НК, по която е
образувано производство пред първа инстанция срещу нея.
Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частният
тъжител в лицето на адв.Д. от ШАК поддържа предявения с частната тъжба граждански иск
в размер на 6000лв за причинени неимуществени вреди и моли С. да бъде конституирана
като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от нея граждански иск за причинените и неимуществени вреди,
като и бъдат заплатени и направените от нея разноски по делото. Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа така
възведеното обвинение както и гражданския иск .
Подсъдимата редовно призована, се явява лично в съдебно заседание, като подробно
разказва, както за процесния ницидент, така и за причините, които са довели до същия, като
изразява желание при възможност да не бъде наказвана.Процесуалният и представител –
адв.Станчев от ШАК пледира за прилагане на реторсия.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Страните по
делото са познати помежду си и живеят в с.Венец, като отношенията им се влошили, когато
разбрали, че между малолетните им деца често възникват проблеми, които са довели до
преместването на детето на подсъдимата Х. от училището в с.Венец в училище в Шумен.
На 06.07.2023г., около 21.00 часа, малолетния син на тъжителката и се оплакал, че е бил
изгонен от площада пред джамията в с.Венец от майката на подсъдимата, която му заявила ,
че не може да играе с другите деца. В тази връзка, тъжителката С., заедно с приятелката си
–свид.А.А. и и сина си С. отишла да провери какава е причината за изгонването на сина и от
пространството пред джамията. Непосредствено след пристигането си пред джамията между
Сатъжителката С. и майката на подсъдимата възникнал конфликт, изразяващ се в размяна
на обиди и дърпане. Очевидно научила за инцидента с нейната майка, на място пристигнала
и подсъдимата Х., придружавана от сестра си, като веднага след пристигането си нанесла
няколко удара на тъжителката С., като я съборила на земята. Свид.Е.Ш. видял случващото
се и прекратил боя между двете жени. Впоследствие на 10.07.2023г, тъжителката С.
посетила съдебен лекар, като от издаденото съдебно медицинско удостоверение се
установява , че са и причинени множество кръвонасядания, охлузвания и драскотини в
областта на шията, двата горни и десния долен крайници., като и е причинена болка и
страдание.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
обясненията на подс. Севим Х., свидетелските показания на Е.Ш. М., Р. С., С. С., А.А., М.
М., Ш.Е., С.К., както и от приетите от съда, без възражения от страните заключения по
назначените по искания на страните комплексна съдебномедицицинска и психиатрична
експертиза по отношение на тъжителя С. и съдебно медицинска експертиза по отношение
на подс.Х. и от приобщеите писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимата е извършила възведеното с
частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.2 НК, тъй като е
1

причинила лека телесна повреда на С.Х.С. , изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето.
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал на
организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на
частния тъжител.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
В конкретната хипотеза, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.78а НК, тъй
като пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага
административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за
престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3
години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за
престъплението извършено от подс.Х. се предвижда наказание “лишаване от свобода” до
шест месеца или “пробация” или „глоба“ от сто до триста лева. Освен това видно от
справката за съдимост на подсъдимата , същата е неосъждана и няма отбелязани налагани
мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди.
Предвид тези обстоятелства , съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1,
поради което и освободи подсъдимата от наказателна отговорности и му наложи
административно наказание в размер, идентичен с минимално предвидения, а именно
“глоба” в размер на 1000лв. Така определеното наказание и така определения размер на
наказанието, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежеста, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително
и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от С.Х.С.
неимуществени вреди , съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В
кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подс.Х., в резултат на което са възникнали вредите от
2

деянието и и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна
човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието,
въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено. чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само
размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост.
№7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва дза се имат предвид при определяне размера на обезщетението,
а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които
е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да
бъде уважен до размер 1000 лв. /хиляда лева/, като взема предвид претърпените болки и
страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на
подсъдимия, поведението на самия пострадал преди инцидента, както и , причинната връзка
между тях. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен.
Съдът осъди подсъдимата да заплати направените от частния тъжител деловодни
разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение,а така също и държавната такса
върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

3

Номер на акта:	6
Дата:	11 февруари 2025 г. (в сила от 27 февруари 2025 г.)
Съдия:	Емилиян Кирилов Ангелов

Дело:	20243630200028
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 януари 2024 г.

Присъда по дело №28/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите