РЕШЕНИЕ
№ 768
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101281 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск за изменение на съдебно определена
издръжка за ненавършило пълнолетие дете с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че с влязло в сила решение по гр.дело
№760/2017г. по описа на ВТРС ответникът П. ИВ. П. е осъден да заплаща издръжка за
малолетното си дете ИП. П., роден на ****. в размер на 140лв. месечно. Сочи се, че от
постановяване на съдебното решение са изминали близо четири години, през които са се
променили обстоятелствата, като се увеличили нуждите на детето с оглед възрастта му.
Ищцата заявява, че има задължение и към още едно ненавършило пълнолетие дете, като в
момента е в отпуск по майчинство. Ищцата заявява, че ответникът живее и работи във В**
от 2018г. и има възможност да заплаща издръжка в по-висок размер. Ищцата отправя искане
съдът да постанови решение, с което определената по посоченото дело издръжка за детето И
да бъде увеличена от 140 лв. месечно на 250 лв. месечно, считано от подаване на исковата
молба.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът заявява готовност да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно и изразява
желание за постигане на споразумение с ищцата, което излага в отговора.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
1
Ищцата ЕЛ. СТ. ЯНК. и ответника П. ИВ. П. са родители на детето И П. П., роден на
******г.
С влязло в сила съдебно решение ******г. по описа на ВТРС е прекратен бракът на
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, родителските права по отношение на
детето И** са предоставени за упражняване от майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти с детето и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за детето И** в
размер на 140лв.
Видно от представеното с исковата молба удостоверение от 19.03.2021г. издадено от
„Ф****” ЕООД се установява, че за периода м.март 2020г.-м.февруари 2021г. ищцата ЕЛ.
СТ. ЯНК. е получила общо доход от *****лв. за целия период, представляващи брутно
трудово възнаграждение за месеците 06,07,08,09 и 10.2020г. В удостоверението е посочено,
че считано от 27.01.2021г. ищцата ползва отпуск за бременност, раждане и майчинство.
Видно от удостоверение изх.№004-00123299/13.04.2021г. издадено от НОИ ****
ищцата получава за периода 01.09.2020г. към датата на издаване на удостоверението,
обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане, в размер на около
***** лв. на месец.
Видно от удостоверение за раждане, представено по делото, ищцата е майка и на
детето М И А, родена на *****г.
От представената от ответника заверен препис с превод на български език годишна
данъчна декларация се установява, че общият годишен доход на ответника за 2019г.-2020г.
възлиза на ******* британски лири.
Видно от представения в заверен препис с превод на български език договор за наем
от 07.11.2020г. ответникът е наемател заедно с друго лице на жилище във В****, като
общият месечен наем е **** британски лири.
От приетия по делото социален доклад се установява, че майката е осигурила
подходящи условия за отглеждането и възпитанието на детето И. Посочено е, че бащата
живее и работи във Великобритания, като детето не е прекъсвало контактите с баща си .
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК е допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен и доказан до размер от 220 лв. за
издръжка за детето И, по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2 и ал.1 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
2
се издържат от имуществото си, като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето.
В производството по чл.150 от СК от значение е дали след влизане в сила на
решението, с което е определена първоначалната издръжка е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК /нуждите на детето и възможностите на родителя/.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия кодекс минималната издръжка на едно дете
е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.
По делото се установи, че от момента, в който е определена издръжката за детето И
са изминали три години и половина, като през този период обстоятелствата значително са се
изменили. На първо място детето е пораснало, като понастоящем е ученик във втори клас.
Увеличили са се нуждите, свързани с неговото отглеждане и възпитание. Безспорно, за
този период от време е нараснала необходимостта от средства за храна, облекло, учебници,
пособия и други разходи, свързани с физическото и духовното развитие на детето. С
възрастта на детето нараства и необходимостта от средства за покриване на извънкласни
мероприятия, организирани от училище и важни за образованието и духовното му развитие,
както и за занимания присъщи за възрастта му. Освен това през този продължителен период
от време е налице и промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се
изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за
задоволяване нуждите на детето. С оглед изложеното съдът намира, че е налице изменение
на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената
издръжка на детето.
Съгласно чл.142 ал.1 от СК размера на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата в
началото на 2021г. е родила дете-М, от мъжа, с който живее понастоящем и към момента
ползва отпуск по майчинство, като получава месечно около 1000лв. обезщетение. Относно
доходите на ответника, от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът
живее и работи във В*** от няколко години, като видно от представената от него
декларация за 2019г.-2020г. е получил годишен доход от 10 305 британски лири, което
възлиза на около 23 600 лева.
При определяне размера на издръжката на детето, съдът съобрази обстоятелството,
че ищцата полага грижи освен за детето И***, и за другото си малолетно дете-М***, докато
от ответната страна няма наведени твърдения, че ответника има задължения към други
ненавършили пълнолетие лица, освен детето И***. Получаваните от ответника доходи са
по-високи от тези на ищцата, но следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в чужбина
ответникът живее под наем в жилище, за което заплаща наем. Към момента, издръжката,
която е била определена за заплащане от ответника е под минимума, предвиден в закона,
3
поради което следва да бъде увеличена. Предвид обсъдените по-горе доходи на страните,
съдът приема, че ответникът П.П. би могъл да отделя средства за издръжката на детето И***
в размер на 220 лв. месечно, като останалите средства за задоволяване нуждите на детето
следва да се поемат от майката, като следва да се отчете, че тя полага и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му.
С оглед изложеното исковата претенция следва да се уважи частично, като бъде
изменена издръжката за детето И*** чрез увеличението й от 140 лв. на 220 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба–27.04.2021г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, а в останалата част исковата претенция за
разликата над 220 лв. до пълния претендиран размер от 250лв. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана в тази част. Заплащането на месечната издръжка следва да се
извършва по банков път, по посочената от ищцата в исковата молба банкова сметка-
IBAN:*********.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК отвеникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 264 лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, съответната държавна
такса върху присъденото изменение на издръжката, а именно държавна такса в размер на
сумата от 115,20 лв., както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението относно издръжката.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определената с влязло в сила Решение №******. по описа на ВТРС,
издръжка, която П. ИВ. П. с ЕГН **********, с адрес ****** е осъден да заплаща на детето
И П. П. с ЕГН *****, действащ чрез своята майка и законен представител ЕЛ. СТ. ЯНК. с
ЕГН **********, като я увеличава от 140 /сто и четиридесет / лева на 220 /двеста и
двадесет/ лева месечно за детето И П. П. с ЕГН **********, която издръжка да заплаща за
малолетното дете чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. СТ. ЯНК. с ЕГН
4
**********, считано от датата на подаване на исковата молба– 27.04.2021г. до настъпване
на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане, която
издръжка да се заплаща по банков път, по следната посочена от ищцата в исковата молба
банкова сметка:********
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. СТ. ЯНК. с ЕГН **********, със с*****, в
качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете И П. П. с ЕГН
******, против П. ИВ. П. с ЕГН **********, с адрес *********** иск с правно основание
чл.150, във вр. с чл.143 от СК за изменение на съдебно определена месечна издръжка в
частта за разликата над размера от 220 лв. до пълния претендиран размер от 250 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА П. ИВ. П. с ЕГН **********, с адрес гр.****** да заплати на ЕЛ. СТ.
ЯНК. с ЕГН **********, със съдебен адрес ****** сумата от 264 лв. /двеста шестдесет и
четири лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА П. ИВ. П. с ЕГН **********, с адрес гр.********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, държавна такса в
размер на 115,20 лв. /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, както и сумата 5лв./пет
лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от деня на обявяването му –24.06.2021г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5