Определение по дело №148/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 726
Дата: 16 май 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510100148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

16.05.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

148

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт И. Недков, срещу И.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК. Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. М.Ч..

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение. Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че на 26.06.2017г., между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и И.И.Т. като заемател е сключен договор за паричен заем с № 5366298, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя паричен заем в размер на 900.00 лева, който се усвоява в брой, а заемополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва в размер на 157.77 лв., на девет равни месечни погасителни вноски, в размер на 117.53 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 26.07.2017г., а на последната-на 23.03.2018г.

На основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД, на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175.00 лв. Също така, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70.00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.

Съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, отговарящо на определени в договора условия или валидна банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора и валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 397.71 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 44,19 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Подписвайки договора за кредит, заемателят е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора. За извършената от заемодателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, на длъжника е начислена такса в размер на 397.71 лв.

На длъжника е начислена и лихва за забава за периода от 02.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда в размер на 52.72 лв.

По така сключения договор за паричен заем, ответникът не е извършвал плащания. Срокът на договора е изтекъл на 23.03.2018г., с падежа на последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че между  „Вива Кредит“ ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 22.01.2013г. и Приложение №1 от 02.04.2018г. към него, по силата на които процесното вземане е прехвърлено в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, чийто правоприемник е ищецът, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2232/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 900.00 лв.-главница по договор за паричен заем „Вивакредит план“ № 5366298/26.06.2017г., ведно със законната лихва оот подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 157.77 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 26.07.2017г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 23.03.2018г. (падеж на последната вноска по договора); 397.71 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 397.71 лв.-такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит; 175.00 лв.-такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочените задължения; 70.00 лв.-такса разходи за дейност на служител и 52.72 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. М.Ч., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за липса на процесуална легитимация на ищеца, понеже цесията не е била надлежно съобщена на длъжника от предишния кредитор (цедента). Прави възражение за недействителност на клаузите за неустойки и такси от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК. Счита, че включената в договора клауза „допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем“ е нищожна поради противоречи със закона, а клаузите за неустойка за неизпълнение на задължение за представяне в срок на обезпечение и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение-за неравноправни по смисъла на ЗЗП и следователно-нищожни. Излага подробни съображения в тази насока.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.  9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е непревил възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит, поради противоречието им с разпоредби от ЗПК и ЗЗП.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, при условията на чл. 153 от ГПК. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски.

Ответникът следва да докаже и всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици.

           На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на страните, че не са налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 2232/2018г.  по описа на РС – Дупница. Основателно е искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2019г. от 09:55 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

            ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

            ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. 2232/2018г. по описа на РС – Дупница.

            ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 200.00 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок, със задача: вещото лице, след справка в счетоводствата на м „Вива Кредит“ ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, да отговори на поставените с исковата молба въпроси.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: