№ 760
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Р.а
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100603236 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
В първоинстанционното производство е допуснато изменение на
обвинението на основание чл. 287, ал. 1 НПК. С присъда от 16.10.2024 г.,
постановена по н. о. х. д. № 16225/2020 г., Софийски районен съд, НО, 101-ви
състав е признал подсъдимия В. И. А. за невиновен в това, че за времето от
18:00 до 18:30 часа на 17.07.2020 г., в гр. София, в района на ул. ********, чрез
хващане с ръце и издърпване на левия крак на А. К. А. от седалката на
управлявания от него автомобил, като тези действия довели до усукване на
левия крак на А. А., причинил на последния средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горната трета на малкопищялната кост на лява
подбедрица, реализираща медикобиологичния признак „трайно затруднение
на движението на долния ляв крайник“, поради което на основание чл. 304
НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Срещу описания съдебен акт са постъпили въззвни жалби и протест.
В подадения от Софийка районна прокуратура протест се излага довод,
че първоинстанционната присъда е неправилна поради необоснованост, тъй
като събраните в хода на съдебното следствие доказателства подкрепят
обвинението. Иска се постановяване нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.
1 НК.
1
В жалбата на частния обвинител А. К. А. се изтъкват доводи за
некоректна преценка на доказателствата по делото, поради което се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна.
В подадената жалба от повереника на частния обвинител се навеждат
доводи за неправилност на присъдата поради незаконосъобразност,
необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и явна
несправедливост. Твърди се, че приетите за установени факти не се подкрепят
от събраните по делото доказателства и че всъщност механизмът на
причиняване на телесното увреждане се доказва по делото. Излагат се
оплаквания, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно
доказателствата по делото, поради което обективната истина е останала
неразкрита. Изказва се недоволство от недостатъчно задълбочено обсъждане
на възраженията и доводите на частния обвинител и неговия повереник, както
и от оскъден, според повереника, анализ на доказателствата по делото. Моли
се атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
В така подадените жалби и протест не се правят доказателствени
искания.
В разпоредително заседание на 27.05.2025 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав представителят на
СГП поддържа подадения протест. Признава, че са налице противоречия
между показанията на пострадалия, дадени на различни етапи в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, но въпреки това счита, че
от доказателствата по делото се установява, че е имало съприкосновение
между двете лица, като подсъдимият е имал достъп до долните крайници на
частния обвинител и непосредствено след този инцидент при посещението на
А. в лечебно заведение е установено, че му е причинена лека телесна повреда.
Поддържа, че при анализа на доказателствения материал в съвкупност се стига
до единствения възможен извод, а именно че е налице причинно-следсвтена
връзка между действията на подсъдимия и настъпилото телесно увреждане, а
констатираните противоречия в показанията на частния обвинител си ги
обяснява с житейската логика и особеностите на състоянието, в което се е
намирал в момента на нанасяне на ударите. А. изпитвал едновременно болка и
притеснение от възникналата конфликтна ситуация, което повлияло на
неговите спомени и възприятия, поради което представителят на обвинението
допуска, че в първоначалните си разкази частният обвинител е пропуснал да
включи някои от осъществилите се действия между лицата. Позовавайки се на
медицинските експертизи по делото СГП приема, че се установява
комплексен механизъм на причиняване на увреждането, като не може да бъде
откроено едно конкретно действие като причина за него. Счита, че от
доказателствата по делото се установява авторството на деянието и
виновността на подсъдимия, поради което моли за постановяване на нова
2
присъда съобразно с измененото обвинение, с която подсъдимият В. А. да
бъде признат за виновен, като се излагат аргументи за налагане на наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и за наличие
на предпоставките за условно осъждане.
В своята пледоария адв. Б. – повереник на частния обвинител, поддържа
подадената въззивна жалба и се солидаризира със становището на
прокуратурата, като счита, че са налице основания за постановяване на
осъдителна присъда. Акцентира на спорния момент по делото, който се състои
в установяването на механизма на причиняване на телесното увреждане, като
изказва недоволство от извършения от първостепенния съд анализ на
доказателствата и в частност на заключенията по множеството изготвени по
делото съдебно-медицински експертизи. Позовава се на последната изготвена
по делото петорна съдебно-медицинска експертиза, като от нея извежда, че
увреждането на А. не би могло да настъпи по механизъм на самонараняване,
нито че същото може да бъде получено чрез усукване на крака извън
автомобила. Счита, че следва да се кредитират медицинските експертизи по
делото, които в преобладаващата си част приемат, че процесното увреждане е
в резултат на хващане на крака в частта на ходилото и усукването му. Твърди,
че под влиянието на емоцията на частния обвинител при разказа на събитията
е пропуснал да спомене това настъпило обстоятелство, тъй като вероятно е
подценил неговата значимост, но въпреки това в един от разпитите му
подробно е разказал ситуацията и именно тези действия извършени върху
левия му крак. Подчертава, че такива твърдения се съдържат и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като същите се подкрепят от
доказателствата по делото и с оглед на това счита, че следва да се направи
единствения възможен извод, а именно че подсъдимият е извършил така
вмененото му престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което моли
въззивния съд за постановяване на акт в този смисъл, като по отношение на
вида и размера на наказанието се солидаризира с изказаното от държавното
обвинение.
А. А. в качеството му на частен обвинител поддържа казаното от
процесуалния си представител.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. П., оспорва подадените жалби и
протест като неоснователни. Намира за недостоверни даваните многократно
пред първоинстанционния съд показания на частния обвинител и определя
същите за нагаждащи се спрямо заключенията на приетите
съдебномедицински експертизи. Счита, че от доказателствата по делото не се
установява, че подсъдимият е имал достъп до краката на частния обвинител,
поради което е невъзможно той да е причинил процесното телесно увреждане.
Акцентира върху показанията на свидетели, според които А. се е разхождал
непосредствено след конфликта, поради което не е ясно какво му се е случило
в този промеждутък от време, до посещението му в болницата. Позовава се на
една от медицинските експертизи, която дава заключение, че полученото
увреждане е в резултат на самонараняване. Моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият В. И. А. поддържа казаното от своя защитник. В
3
упражнение на правото си на последна дума моли да бъде признат за
невиновен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните в
подадените жалби и протест, както и тези, изложени в съдебно заседание,
и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
съгласно чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Първоинсанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване
на обективната истина по делото, като е извършил подробен и всеобхватен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който е
достигнал до установената по делото фактическа обстановка. Последната, с
незначителни разлики, се споделя и от настоящия въззивен състав, който прие
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. И. А. е роден на ******** г. в гр. Лом, българин,
български гражданин, неженен (живее на семейни начала), със средно
образование, работи като охранител в казино, с настоящ адрес в гр. София, ж.
к. „********, с ЕГН: **********.
Същият е неосъждан (реабилитиран).
Свидетелката П.П.С. живеела с подсъдимия на семейни начала от 2005
г., като от тяхното съвместно съжителство имат две деца. Към месец юли на
2020 г. С. работела в офис на куриерска фирма „Спийди“ в гр. София, на ул.
********.
В началото на юли, 2020 г. частният обвинител А. К. А., следвало да
получи пратка, адресирана до същия офис на Спийди, в който работела свид.
П.С.. След като посетил въпросния офис на 8-ми и на 9-ти юли, 2020 г.,
поради възникнали усложнения с доставката на пратката поради нейното
тегло, се установило, че същата се намира в главния склад на фирмата в гр.
Божурище. Свидетелката С., която единствена била на смЯ. през тези дни,
обяснила на частния обвинител, че вариантите да си получи пратката били или
той да си я вземе лично от посочения склад, или да бъде доставена до адреса
му. А. открито демонстрирал недоволство от създалата се ситуация и
настоявал да получи пратката възможно най-скоро, поради което
служителката се свързала с централата на фирмата и заявила пратката да бъде
пренасочена към посоченият от него адрес. Тъй като А. не бил намерен на
адреса, на 10.07.2020 г. пратката му била върната в най-близкия офис на
Спийди, а именно този в гр. София, на ул. ********, където отново на смЯ.
била свид. С.. Следобеда на 10.07.2020 г. частният обвинител отново, за трети
пореден ден, посетил офиса на Спийди, като бил видимо ядосан.
Демонстрирайки недоволството си от получилото се разминаване с адресите
за доставка, което станало причина за забавянето на пратката му, частният
обвинител А. поискал да си я получи незабавно. За да му бъде предадена
следвало да плати сумата от 29.60 лв. за извършената от куриерската фирма
услуга, което го ядосало още повече. А. бил несъгласен с така поисканата за
плащане цена, тъй като считал, че била неправилно завишена заради
обстоятелства, за които той няма вина, поради което отказал да плати, а С. от
своя страна отказала да му предаде пратката. Тъй като А. настоявал да си
4
вземе пратката, без да заплати по-високата сума, свид. С. посегнала да
натисне паник-бутона в офиса. В този момент А. извадил парите и хвърлил
срещу С. първо две банкноти от по десет лева, след което и още една (общо
тридесет лева), като изрекъл думите „С тези пари, които ми взимате, да си
купите ковчег!“. Връщайки рестото му, свид. С. на свой ред му казала „С
рестото да си купиш свещи за своя ковчег!“. След размЯ.та на тези реплики,
частният обвините А. си взел пратката, състояща се от два сака, и напуснал
офиса.
По-късно през деня А. получил СМС с известие за друга пратка за
получаване от същия офис на куриерската фирма. Отправил се натам, но
когато стигнал, било малко след 18:00 часа и офисът тъкмо бил затворен,
поради приключилото работно време. Същевременно свидетелката С., която
вече била приключила смЯ.та си, се отбила в съседния хранителен магазин, на
излизане от който се засякла с частния обвинител А.. Последният се намирал в
автомобила си, спрян на паркинга срещу магазина. А. я повикал и С. се
приближила към него. Той отново започнал да негодува за платената от него
цена и поискал от С. лично да му върне парите, след което седейки на
шофьорското място на автомобила си, хванал С. за ръката и започнал да я
дърпа през отворения прозорец към вътрешността на колата. Тя от своя страна
хвърлила срещу него домакинска свещ, която току-що си била купила от
магазина, и го ударила няколко пъти по лицето в опит да се освободи от
хватката му.
През това време на същия паркинг се намирал подсъдимият В. А., който
играел на телефона си, докато чака жена си – свидетелката С., за да я вземе от
работа и двамата заедно да се приберат у дома. В един момент, отмествайки
погледа от телефона си, подсъдимият А. видял как частният обвинител дърпа
С. през прозореца на своя автомобил. Без да се замисли, подсъдимият отишъл
до тях и издърпал свид. С. от ръцете на частния обвинител, след което отворил
шофьорската врата на автомобила на А., докато последният седял на
шофьорското място, и започнал да го удря с ръце в областта на лицето и
лявата му ръка и да го рита по левия му крак. С тези свои действия
подсъдимият му причинил повърхностни охлузвания и кръвонасядания в
областта на лицето, лявата предмишница и бедрото на левия му крак. Накрая в
изблик на ярост подсъдимият ударил с юмрук задното ляво стъкло на
автомобила на частния обвинител, което се строшило. С. и подсъдимият се
качили в колата си и си заминали. Свидетели на случилото се станали
служители от съседните търговски обекти - Е.П. и Л.Б..
Частният обвинител А. останал сам на мястото на инцидента и се обадил
на тел. 112 да съобщи за случилото се. На сигнала му се отзовали двама
служители на 03 РУ-СДВР. При тяхното посещение на място заварили
единствено частния обвинител, стоящ извън автомобила си, който бил
паркиран наблизо. Полицаите установили, че в случая ставало въпрос за
спречкване между подалия сигнала А. и лице, което вече било напуснало
адреса. Попитали го дали има нужда от бърза помощ, на което А. отговорил
отрицателно. За случая била съставена докладна записка.
След напускането на полицейските служители частният обвинител
5
потеглил с автомобила си на ниска предавка и с бавна скорост към
УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", където бил прегледан и му направили
рентгенови снимки. В болницата било констатирано счупване на
малкопищялната кост на подбедрицата на левия му крак, за обездвижването на
която му била поставена шина. За случилото се частният обвинител съобщил
по телефона на по-големия си син – свидетеля К. А.. Последният пристигнал
до Пирогов малко след 20:00 часа, за да посрещне баща си, който в този
момент вече излизал от болницата, накуцвайки. След него дошъл и вторият
син на частния обвинител – свидетелят Д. А., който със своя автомобил
откарал баща си у дома. Лечението на обездвижения му крак продължило
около месец в домашни условия.
За случая било образувано досъдебно производство в 03 РУ-СДВР за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
По доказателствата:
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява
въз основа на събраните в рамките на първоинстанционното производство
доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност: обяснения на подсъдимия В. И. А. (дадени при пет отделни
разпита на съдебното и един на досъдебното производство, прочетени по реда
на 281, ал. 5 НПК); показанията на свидетелите (включително и прочетените
такива от досъдебното производство) А. А. (имащ качеството и на частен
обвинител); П.С. (приятелка на подсъдимия); синовете на частния обвинител –
Д. А. и К. А.; свидетелите-очевидци Е.П., Л.Б. и Н.Х., полицейските
служители Д.В. и С.М., както и на извършилия прегледа в УМБАЛСМ
„Пирогов“ д-р Александър Апостолов, приложените медицински документи,
протокол от извършено разпознаване, справка за съдимост на подсъдимия,
както и заключенията от изготвените по делото съдебно-техническа и пет броя
съдебно медицински експертизи.
По отношения на събитията, свързани със забавянето на пратката на
частния обвинител и нейната повишена цена, впоследствие станали повод за
физическия конфликт след работното време на С., показанията на последната,
както и тези на А. са еднопосочни. И двамата споделят за обстоятелството, че
частният обвинител се е ядосал за възникналите усложнения с доставката,
както и за пререканията помежду им. В показанията на С., които се
потвърждават и от казаното от подсъдимия, се съдържа информацията, че
последният се е намирал на инкриминираното място в автомобила си и чакал
С., за да я прибере след работа.
Основните противоречия в доказателствената съвкупност по делото са
свързани с установяването на обстоятелствата, настъпили при срещата на
свидетелката С. с частния обвинител А., в какви действия се е изразила
намесата на подсъдимия А. в забелязаното от него физическо съприкосновение
между жена му и А., както и дали в следствие на извършени от подсъдимия
действия е настъпила инкриминираната средна телесна повреда на долния ляв
крайник на частния обвинител. Именно в тази връзка са и изложените в
подадените жалби и протест възражения на страните, останали недоволни от
6
постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда.
Обстоятелството, че след като излязла от хранителния магазин, С. и А.
се засекли на отсрещния паркинг, се установява от казаното и от двамата като
свидетели. Последните разказват за физическото съприкосновение между тях,
като най-вече в тази връзка съдът кредитира казаното от свидетелката С., че
А. я е обиждал и я е дърпал през отворения прозорец на шофьорското място.
Свидетелите Н.Х. и Л.Б. потвърждават за наличието на необичайно агресивно
поведение у частния обвинител, непровокирано по никакъв начин лично от
свидетелката С., като съдът дава вяра на тези показания, като същите,
преценени в тяхната съвкупност, дават основание на съда ги кредитира по
отношение на обстоятелствата за продължение на демонстрираното по-рано
от А. неприемливо поведение и изразената от него вербална и физическа
агресия, чрез реплики за смъртта на С. и замерянето й в лицето с парите за
пратката. В тази връзка съдът се отнесе с известна критичност по отношение
на показанията на А. в частта им, в която твърди, че свидетелката С. сама е
отишла до неговия автомобил и го е нападнала без никаква причина, като му
нанасяла удари с юмруци в лицето. Тези показания въззивния съд намира за
недостоверни, нелогични, изолирани и неотговарящи на реално
осъществилите се факти в обективната действителност.
От обясненията на подсъдимия става ясно, че същият, виждайки как
жена му бива дърпана през прозореца на колата от частния обвинител,
подсъдимият моментално слязъл от своя автомобил и се отправил към тях, за
да се намеси във възникналата помежду им ситуация и да защити свид. С..
Съдът прие, че осъществените в този момент от подсъдимия действия спрямо
А. включват и отваряне на вратата на автомобила му към шофьорското място,
където седял частния обвинител. Тези обстоятелства последователно се
посочват в показанията на частния обвинител А. и константно се излагат във
всеки от проведените му разпити. Същият споделя, че подсъдимият е отворил
вратата и е започнал да му нанася удари с юмруци и с ритници. Данни за
извършването на тези действия от страна на подсъдимия, включително и за
отварянето на шофьорската врата, се съдържат и в показанията на свид. С. от
досъдебното производство и приобщени в съдебното по реда на чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 1 НПК. В тях свидетелката заявява, че подсъдимият е „отворил
вратата и му е ударил два шамара“. В подкрепа на този фактически извод на
съда се явява и изготвената техническа експертиза (находяща се от л. 39 до л.
41 от ДП), в която се установява съдържанието на разговора на свид. А. на
телефон 112 за спешни случаи, в който непосредствено след настъпилия
инцидент се оплаква за нанесен побой чрез юмруци и ритници от страна на
подсъдимия. В тази връзка съдът кредитира заключението на изготвената по
делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от която
се установява, че при максимален радиус на отваряне на шофьорската врата на
автомобил като този на частния обвинител, а именно Ауди, модел „А4“ се
открива достъп за външен човек към водача на автомобила, включително до
неговите крайници в зоните, на които са установени следи от травматични
увреждания по частния обвинител. От посочените доказателствени средства
въззивният съд достигна до същия фактически извод, подобно на
7
първоинстанционния съд, а именно, че извършените действия от страна на
подсъдимия спрямо частния обвинител са се изразили в отваряне на вратата на
неговото шофьорско място и нанасяне на удари с ръце и крака, насочени
спрямо лицето, лявата ръка и левия крак на А., докато последният е седял на
шофьорската седалка на автомобила си. По делото е налице и втора група от
гласни доказателствени средства в противоположна посока, а именно
показанията на свидетелката С., които са с различно съдържание от тези,
дадени от нея в хода на досъдебното производство, както и показанията на
свидетелката Б. и обясненията на подсъдимия. В така посочените
доказателствени средства се твърди, че подсъдимият не е отварял вратата на
колата на А. и не е имал досег до краката му. Преценявайки цялата
доказателствена съвкупност по делото и съпоставяйки изложеното от тези
лица с останалите доказателствени средства, настоящата инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд по отношение на достоверността на
тази група гласни доказателствени средства, като намира същите за
неправдиви и противоречащи си с останалия доказателствен материал, поради
което и същите не следва да бъдат кредитирани. В допълнение към извода за
тяхната недостоверност следва да се вземат предвид съществуващите между
тези лица близки отношения, предхождащи процесния конфликт, като се
съобрази обстоятелството, че подсъдимия и свидетелката С. живеят на
семейни начала от дълги години, а свидетелките Б. и С. работят в съседни
търговски обекти на една и съща улица. Изложеното мотивира настоящия
състав да приеме тази група от свидетелски показания и обяснения на
подсъдимия в частта им, в която се твърди, че вратата на автомобила на А. не
била отварЯ. от А., по-скоро за защитна версия, целяща да облекчи
положението на подсъдимия като такъв.
Съдът кредитира показанията на частния обвинител А. относно
нанесените му удари с ръце в областта на лицето и ритници по левия му крак,
което се потвърждава и от останалите доказателства по делото. По отношение
на същите, обаче, в частта им, сочеща на други извършени от подсъдимия
действия, се наблюдават както значителни вътрешни противоречия, така и
съществено размиване с останалия доказателствен материал по делото, в
която насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които
настоящата инстанция споделя. Частният обвинител единствен по делото
говори за извършено от подсъдимия хващане, усукване и издърпване на крака
му. В първоначалните му разпити не се съдържат данни за подобни действия,
като включително А. споделя, че няма ясни спомени за събитията. Въпреки
това, с развитие на делото, при приобщаване на съдебномедицинските
експертизи, сочещи заключения за такъв възможен механизъм за причиняване
на инкриминираното счупване на малкопищчлната кост на левия крак на А., и
след допуснато изменение на обвинението в тази насока, се наблюдава
тенденция в нагаждане на показанията на частния обвинител в ползва на
повдигнатото обвинение, като постепенно се появяват твърдения за
извършването на такива действия от подсъдимия. С оглед на горното
въззивният съд намери показанията на частния обвинител, в които се сочи на
извършено от подсъдимия хващане с ръце, усукване и издърпване на левия му
8
крак, за изолирани и неотговарящи на обективната действителност, поради
което не следва да бъдат кредитирани в тази им част.
Еднопосочни и безпротиворечиви са доказателствата по отношение на
обстоятелството, че подсъдимият е счупил с юмрук прозореца на задното ляво
стъкло на автомобила на частния обвинител. Извършването на това действие
се потвърждава от обясненията на подсъдимия, като данни за същото се
съдържат и в показанията на частния обвинител А., свидетелката С., както и в
тези на останалите присъствали на инцидента лица – свидетелите Е.П. и Л.Б..
Доказва се от приложената по делото медицинска документация, че
вечерта на инкриминираната дата, след извършения му преглед в УМБАЛСМ
„Пирогов“, по частния обвинител са установени мекотъканни увреждания по
лицето, лявата предмишница и по външната странична повърхност на лявото
му бедро, както и счупване на малкопищялната кост на подбедрицата на левия
му крак. За установяване на механизма на настъпване на тези телесни
увреждания по делото са изготвени и приети общо пет на брой съдебно-
медицински експертизи, както следва: СМЕ с вещо лице д-р В. /на л. 30-35 от
ДП/; допълнителна тройна СМЕ /л.175-181/ с вещи лица д-р Г., д-р. П. и д-р.
С.; Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л. 207-212/
с вещи лица Д-р Г. и инж. Т.; допълнителна тройна СМЕ /л. 260-279/ с вещи
лица: доц. д-р Г., д-р Ш. и д-р Р.; както и допълнителна петорна СМЕ /л. 311-
336/ с вещи лица д-р И.а, доц. д-р К., д-р К., д-р В. и д-р Л..
От експертните заключения, които са еднопосочни в това отношение, се
налага извод, че посочените мекотъканни увреждания по лицето и крайниците
на частния обвинител са получени в резултат на отделни травматични
въздействия чрез пряк контакт с твърди тъпи предмети с неголяма
травмираща сила, като в тази насока медицинските специалисти са
единодушни в своите заключения. Такива характеристики имат именно
човешките крайници, поради което съдът приема, че са получени чрез удари с
юмруци и ритници, нанесени от подсъдимия.
Относно механизма на счупването на малкопищялната кост на левия
крайник на частния обвинител, изхождайки от морфологията на счупването, а
именно такова с косо-спираловидна фрактурна линия, медицинските
специалисти единодушно заключават, че се касае за индиректно причинено
счупване и категорично изключват възможността то да е причинено чрез
нанасяне на директни удари върху крака и в частност подбедрицата на частния
обвинител, тъй като при този вариант фрактурната линия на счупването би
била напречна на костта. Касае се за увреждане, настъпило в резултат на
усукване в съчетание с огъване на подбедрицата на А.. Според вещите лица не
е изключено и е напълно възможно след такъв тип увреждане пострадалият,
макар и болезнено и с известни затруднения, все пак да шофира и да се
придвижва самостоятелно.
Различията в становищата на вещите лица са по отношение на въпроса
за установяване на конкретните действия, които е възможно да доведат до
този тип увреждане, като вариантите за това са сведени до два. Една част от
вещите лица допускат огъването и усукването на крака да е причинено в
следствие на ротация при изправено положение под собствената тежест на
9
тялото, като в две от заключенията се предполага самоувреждане, настъпило
извън автомобила, причинено от загуба на равновесие, залитане, спъване или
стъпване накриво. Друга част от експертите, обаче, са на мнение, че
процесното увреждане може да настъпи в резултат на ротация на
подбедрената кост при фиксирано положение от едната му страна (на коляното
или на ходилото), съчетано с едновременно издърпване и огъване на крака от
другата страна, като изходни данни за този свой извод черпят от извънсъдебно
споделена подобна версия от частния обвинител. За нанасянето на
увреждането по така посочения ротационен механизъм се предполага
извършено от подсъдимия хващане с ръце на крака на частния обвинител в
областта на глезена при фиксирано коляно и прилагане на сила за издърпване
и изваждането му от автомобила. Въпреки различията в становищата по
отношения на конкретния механизъм на счупване на костта на левия крак на
частния обвинител, съдът намери всички заключения за компетентно
изготвени, но доколкото по делото не се установява да е осъществен нито един
от двата предлагани от вещите лица възможни механизма на процесното
увреждане, то съдът намира, че въпреки че счупването безспорно е било
налично към момента на извършените прегледи в Пирогов, то причината за
него стои извън действията на подсъдимия А.. В контекста на горния извод
въззивната инстанция изцяло кредитира заключенията на всички вещи лица,
които са категорични, че така установеното счупване на малкия пищял не е
възможно да е причинено в резултат на нанасяне на директни удари върху
крака на частния обвинител.
За обстоятелствата след инцидента съдът се довери на показанията на
полицейските служители, които са посетили частния обвинител на мястото,
след обаждане на тел. 112. Свидетелите Д.В. и С.М. са независими и
безпристрастни в показанията си, като заявяват, че не познават нито едно от
лицата по делото. Спомнят си, че са се отзовали на подадения сигнал, като на
адреса са установили частния обвинител, който бил „пеша“, а автомобилът му
бил паркиран някъде наблизо. Споделят още, че са му предложили да извикат
бърза помощ, но А. е отказал. Показанията им се подкрепят от казаното от
самия частен обвинител в разпита му на досъдебното производство, а и в
изложеното от него пред първоинстанционния съд.
За начина, по който А. се е придвижил до УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов"
съдът изгради изводите си въз основа на показанията му от досъдебното
производство, в които споделя, че е стигнал до болницата със собствения си
автомобил, шофирайки го на ниска предавка, което кореспондира и с
показанията на двамата му синове – свидетелите К. А. и Д. А.. Последните
заявяват пред съда, че са научили за инцидента по телефона, като първо
единият, а след това и другият отишли в болницата да го посрещнат, а А. не е
бил придружен от никого от тях нито по път за Пирогов, нито на направените
му там изследвания. По-големият му син – К., разказва, че първи отишъл до
болницата, като при пристигането му баща му вече излизал накуцвайки, а
върху крака му била поставена обездвижваща шина. Същото се потвърждава и
от другия му син – Д., който допълва, че е прибрал баща си от болницата със
своя автомобил. Поради изложеното съдът не кредитира показанията на
10
частния обвинител, че след инцидента се е опитал, но не е могъл да ходи или
да шофира, поради което се обадил на по-малкия си син и последният го
закарал до болницата, а автомобилът със счупеното стъкло е останал в една от
преките в близост до мястото на инцидента. След прочитане от съда на
казаното от него на досъдебното производство и изслушване на показанията,
дадени от единия от синовете му, които са в обратния смисъл, а именно, че
частният обвинител сам е успял да шофира до болницата, от където по-късно
са го взели синовете му, А. за пореден път променя показанията си и се връща
към първоначалната си версия, като признава пред съда, че „вече е започнал
да забравя някои неща“. Наличието на още едни разминавания и вътрешни
противоречия в показанията на частния обвинител допълнително разколебават
доверието на съда в неговите възприятия.
Въззивната инстанция достигна до гореизложената фактическа
обстановка, която съвпада с тази на първостепенния съд. Същата се извежда
от доказателствата по делото, като настоящият състав намира, че в мотивите
към атакуваната присъда е изложен подробен и достатъчно аргументиран
доказателствен анализ, фактическите изводи на съда са обосновани, поради
което възраженията на държавното и частното обвинение в тази насока са
неоснователни.
При правилно установената фактическа обстановка и верен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, Софийски районен съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи относно съставомерността
на деянието на подсъдимия, като е приел, че така повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК не е доказано, поради
което постановената оправдателна присъда следва да бъде потвърдена.
С оглед на извършеното по реда на чл. 287, ал. 1 НПК изменение на
обвинението, последното от такова за причиняване на телесна повреда чрез
нанасяне на удари с ръце и крака в областта на левия крак на частния
обвинител, се е трансформирало в обвинение за причиняване на телесната
повреда чрез хващане с ръце, издърпване и усукване на левия крак на А.. След
така извършеното процесуално действие на изменение на обвинението,
новото такова е единственото валидно, в рамките на което съдът е длъжен да
се произнесе, като с това представителят на прокуратурата е очертал предмета
на доказване по делото.
Престъплението, в което е обвинен подсъдимият, е такова по чл. 129 НК
– средна телесна повреда. Същото представлява противоправно деяние,
засягащо обществените отношения, свързани със здравето и телесната
неприкосновеност на гражданите. Като всяко едно престъпно деяние, и това
също се характеризира със своите признаци, един от които е обективната
страна на престъплението, очертана общо в разпоредбата на чл. 129 НК, която
е необходимо да бъде изпълнена със съдържание от конкретни релевантни
обстоятелства, доказани в съдебното производство, за да бъде подсъдимият
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
В случая представителят на държавното обвинение е инкриминирал от
обективна страна действия на хващане с ръце, издърпване и усукване на левия
крак на А., които не се доказват по изискуемия от процесуалния закон
11
несъмнен начин. Първоинстанционният съд е констатирал съществени
противоречия в част от доказателствата, съдържащи информация за
извършване на инкриминираните действия, подробно е аргументирал защо
същите не следва да бъдат кредитирани, с оглед на което е стигнал до извода,
който и настоящият въззивен състав споделя, че не е доказано извършването
на действията такива, каквито са посочени в измененото обвинение.
Установява се по делото по несъмнен начин, че подсъдимият е нанесъл удари с
ръце и крака в областта на левия крак на частния обвинител, но не се изясни
по категоричен и убедителен за въззивната инстанция начин, че именно тези
удари с ръце и крака са причинили на пострадалия счупване на малкия пищял
на левия му крак, от което следва, че действията на подсъдимия не са в пряка
причинно-следствена връзка със сочения от прокуратурата престъпен
резултат.
При анализ на изготвените множество съдебно-медицински експертизи,
свеждащи причината за счупването на малкия пищял на левия крак на А. до
два възможни варианта, а именно самонараняване от страна на частния
обвинител или усукване на крака му, извършено чрез хващане с ръце и
издърпване от подсъдимия, съдът констатира, че все пак всички вещи лица са
категорични, че счупването в този му вид не може да е в резултат на директно
въздействие (удари или ритници) върху крака на частния обвинител.
Кредитирайки този извод, съпоставен с целия доказателствен материал по
делото, който сочи на извършени именно такива действия – ритане и удряне
по отношение на крака на частния обвинител, но не и на хващане и
издърпване на крака на А., то въззивният съд достигна и се съгласи с извода на
първата инстанция, че извършените от подсъдимия действия не са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното счупване на левия крайник на
частния обвинител.
В обобщение, въззивният съд прие, че конкретното изпълнително
деяние, така както е инкриминирано от държавното обвинение, не е доказано.
При липса на категорични доказателства за така посочения признак от
обективната страна на престъплението, то се налага извод, че деянието на
подсъдимия не може да бъде квалифицирано по текста на чл. 129, ал. 2 вр. ал.
1 НК.
Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК осъдителната присъда не може да почива на
предположения, а съобразно чл. 2 на същия член съдът признава подсъдимия
за виновен тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
случая не са събрани такива положителни доказателства, годни да мотивират
категорично убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата
на такива налага единственият възможен извод, че извършването
престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на
подсъдимия за невиновен и неговото оправдаване, поради което правилно и
законосъобразно на основание чл. 304 НПК Софийски районен съд е оправдал
подсъдимия В. И. А. по повдигнатото му обвинение.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение
12
или отмЯ., поради което и с оглед на изложените съображения намери, че
същата е правилна и следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд, НО, XVI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.10.2024 г., постановена по н. о. х. д. №
16225/2020 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 101-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13