№ 1
гр. Шумен, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630201127 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-2300042/26.04.2023г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, на “ШЕВИЦА БГ ”
ЕООД, с ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. Перник ,
ул.******************************, с представител М.Д.Х. е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в
жалбата.
В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява процесуален
представител . Депозирани са молби със становище.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание излага съображенията си и представя писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.03.2023г. била извършена проверка по спазване на трудовото
1
законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция
по труда” гр.Шумен, в обект шивашки цех, обл. Шумен, общ. Шумен, гр.
Шумен, ул.“Цар Освободител“ №130.
При проверката било установено, че работодателят “ШЕВИЦА БГ ”
ЕООД, с ЕИК ********* седалище, при осъществяване на неговата дейност е
приел на работа в горецитирания обект като „шивач“ лицето С.В.С., ЕГН
**********, без да е сключил с нея трудов договор.
От писмената декларация на лицето от 14.03.2023г. е видно, че същата е
дошла на работа на 14.03.2023г. в 13,00 часа, за да работи като „шивач“,
работи на права машина, с уговорка за трудово възнаграждение в размер на
една минимална работна заплата месечно. Същото е установено и от писмена
декларация от лицето С.М.Х. - шивач, изготвена на 14.03.1023г., която е в
присъствения списък на работещите по време на проверката.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена
проверка № ПР2309766 от 23.03.2023г., приложен по делото. В протокола, на
основание чл. 403 а, ал.1 от КТ, са дадени предписания.
За констатираното нарушение на 23.03.2023г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 27-2300042, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Актът бил съставен в присъствие на представител, с положен подпис,
без отразени възражения.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право
и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
което е отразено в НП.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 27-2300042/26.04.2023г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ,
във вр. чл.414, ал.3 от КТ, на “ШЕВИЦА БГ ” ЕООД, с ЕИК *********
седалище и адрес на управление: гр. Перник , ул.************, с
представител М.Д.Х. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя В.К. и на свидетеля С.К. - свидетел при установяване на
нарушението. Показанията на тези свидетели съдът кредитира изцяло като
логични, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът съобрази обстоятелството,
че няма данни по делото, даващи основание посочените свидетели да се
считат за заинтересувани или предубедени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното:
Съдът констатира, че в хода на административно - наказателното
производство не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя
и същият е имал възможността и същевременно е упражнил правото си на
защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица и са били надлежно предявени на нарушителя, като притежават
изискуемото съдържание съобразно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Доколкото производството е от административно - наказателен характер и
следва се установи безспорно налице ли е деяние, представляващо
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено ли е от
2
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Описаните предпоставките
са абсолютни и тежестта на доказването им е на административно -
наказващия орган.
Съобразно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите
лица е обективна, безвиновна, като наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на
вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на
ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения,
а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в
писмена форма.
В конкретния казус, съдът намира за правилен извода, направен от
АНО, че работодателят “ШЕВИЦА БГ ” ЕООД е извършил нарушение на
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като при осъществяване на неговата дейност
е приел на работа в горецитирания обект като „шивач“ лицето С.В.С., ЕГН
********** без да е сключил с не я трудов договор.
Изложеното в акта за установяване на нарушението и в наказателното
постановление се потвърждава по безспорен начин и от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, които заявяват, че по време
на извършване на проверката в обекта е работило лицето С.С., като същото е
работило на шевна машина.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай
жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето С.С., без да е сключил с
него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от
обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ
нарушение. За това нарушение административно- наказателната разпоредба
на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена
санкция” за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева. В тази връзка
съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се
явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като
именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и
субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е установено по несъмнен начин,
като са установени нарушителя и неговата вина.
В същото време, съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил наказание в
размер на минимума, предвиден в закона.
Административно-наказващият орган при квалифициране на
нарушението не е обсъдил възможността за приложение разпоредбата на
чл.415в от КТ, но с оглед естеството на нарушението липсват основания за
нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се вземе
3
предвид, че в конкретния случай, по време на проверката, лицето е работило
във фирмата, като е извършвало операции на машина, които крият известен
риск за неговото здраве. В същото време този период от време, въпреки, че
същото е престирало работната си сила не може да бъде зачетен за негов
трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно
подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на
заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е
причинило на работника вредоносни последици дори да приемем, че същото
редовно би получавало трудово възнаграждение. Освен това, при преценка на
нарушението, следва да бъде взето предвид, че същото не е изолиран случай в
практиката на дружеството, доколкото видно от материалите по делото по
време на извършване на проверката, на обекта са работили и други лица, по
отношение на които също не е бил налице сключен трудов договор, съответно
подадено уведомление в ТД на НАП. Ето защо, съдът намира, че в настоящия
случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената
разпоредба. В същото време разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично
изключва възможността за квалифициране на деянието по чл.62, ал. 1 от КТ
като „маловажен случай“.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното
наказателното постановление се явява правилно и законосъборазно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Не се споделят наведените възражения, че лицето е работило във
фирмата на база сключен между него и дружеството граждански договор. По
време на проверката, нито по- късно, от страна на дружеството не е бил
представен граждански договор, който да е бил сключен с лицето преди
датата на извършване на проверката и който да урежда по някакъв начин
отношенията между тях. Не се споделя и посоченото в писмените обяснения
/стр. 20/ на управителя М. Х. становище за извършено „тестване на
естеството на работа“ .
В тази връзка съдът съобрази останалите приложени писмени
доказателства, представени по делото. В писмената декларация на лицето
С.С. е посочено, че същата е дошла на работа на 14.03.2023г. в 13,00 часа, на
права машина, пробно, в случай на одобрение очаква трудово
възнаграждение в размер на една минимална работна заплата месечно.
Същото е установено и от писмена декларация от лицето С.М.Х. - шивач,
изготвена на 14.03.1023г., която е в присъствения списък на работещите по
време на проверката.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че между страните са постигнати договорки, относно точно
определено работно време, трудово възнаграждение и др., които са сред
задължителните характеристики, които следва да съдържа един трудов
договор, съгласно изискванията на чл.66, ал.1 от КТ.
При така установеното, съдът приема, че безспорно се касае за
прикрити трудови, а не за гражданскоправни отношения, като действителните
отношения между санкционираното дружество и С.С. са трудовоправни
отношения между работодател и работник. Предвид гореизложеното, съдът
приема, че посоченото лице е полагало труд за дружеството, но с него не е
бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай
4
жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето, без да е сключил с него
трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и
субективна страна състава на визираното в чл. 62, ал. 1 от КТ нарушение. В
казуса именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като то е юридическото лице,
което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение и същевременно дружеството не е изпълнило вменените му
задължения от държавата, чрез Кодекса на труда.
Нарушението е описано точно и пълно в АУАН и в издаденото
наказателно постановление, посочена е датата и мястото на извършване на
нарушението, неговото пълно описание, нарушените законови разпоредби.
Съдът приема за неоснователно и възражението, че деянието следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Кодексът на труда предвижда
изрична възможност при маловажен случай да бъде прилагана разпоредбата
на чл. 415в от КТ- за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Същевременно, в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, законодателят е
предвидил, че не могат да бъдат квалифицирани като „маловажни“
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Доколкото в настоящия случай дружество е санкционирано за
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което по силата на закона е изключено от
кръга на „маловажните нарушения“, то разпоредбата на чл. 415в от КТ не
може да бъде приложена.
Съобразно чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение. Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. В тази връзка обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено .
По искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази, че съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в
сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е
в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя
на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Доколкото в представените и приети
писмени бележки няма посочен конкретен размер на исканото
юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта в размер на 80 лв., която сума
следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.
5
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-
2300042/26.04.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, на
“ШЕВИЦА БГ ” ЕООД, с ЕИК ********* седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул.“Благой Гебрев“, бл. 66, вх.А, ап. 32, с представител М.Д.Х. е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, като правилно и
законосъобразно .
ОСЪЖДА “ШЕВИЦА БГ ” ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул.******************************, с
представител М.Д.Х. да заплати по сметка на Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Шумен сумата в размер на 80,00лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6