Р Е Ш Е Н И Е № 1848
гр. Пловдив 18.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Елена
Арнаучкова
Членове: Величка Белева
Пламен
Чакалов
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. №3451 по описа на 2013г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Длъжникът по изпълнително дело № 20098190400385
по описа на Частен съдебен изпълнител Людмила Мурджанова с район на действие
окръжен съд Пловдив обжалва налагането на възбрана върху апартамент в *** и
насрочване на опис на това жилище за 06.11.2013г., както и налагането на
възбрана върху 1/6 ид. ч от жилище, находящо се в ***.
Жалбоподателят Д.П.П., ЕГН **********
*** моли съда да отмени наложените възбрани и насрочения опис на недвижимя имот
на *** по съображения, подробно изложени в жалбата.
Другата страна по жалбата – взискателят
по изпълнителното дело „Прокредит Банк (България)
АД, ЕИК
***, *** счита жалбата за недопустима, като излага и доводи за неоснователност.
В мотивите си съдебният изпълнител
счита жалбата за недопустима, а при условията на евентуалност твърди, че е неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по
делото и с оглед направените оплаквания в жалбата и възраженията против нея
намери за установено следното:
С Разпореждане по изпълнителното дело
(без дата на постановяването му) съдебният изпълнител е наложил възбрана върху
целия апартамент на ***, насрочил е опис на този имот за 06.11.2013г. и наложил
възбрана върху 1/6 ид. ч. от апартамент на ***. Длъжникът възразява, че това е действие по изпълнение
насочено към несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т.7 от ГПК,
защото първия апартамент е единственото му жилище, тъй като другото жилище,
върху което е наложена възбрана върху 1/6 ид. ч. не е негова собственост,
понеже е било собственост на баща му починал на 08.03.1996г., но Д. П. П. е
направил отказ от наследството му по ч. гр. д. № 21665/12г. на Пловдивския
районен съд, І-ви гр. с. Отделно от това твърди, че с решение №
1326/11.07.13г. постановено по гр. д. № 2075/13г. на ПОС съдът е приел, че
жилището на *** е несеквестируемо и затова е отменил наложената възбрана.
Взискателят и съдебният изпълнител
считат жалбата за недопустима, защото с последващо решение № 1594/07.10.13г. на
ПОС по гр. д. № 2835/13г. съдът е счел, че отказът на съдебния изпълнител да
наложи възбрана върху същия имот е незаконосъобразен и го е отменил, като
обжалваната в настоящето производство възбрана е наложена в изпълнение на
посоченото съдебно решение.
Вън от това, считат, че длъжникът
притежава идеална част от друго жилище, тъй като направения отказ от наследство
не е породил правното си действие, защото е частичен, тъй като на 07.02.12г. Д.П.
е продал собствената си идеална част от друг имот от наследството на покойния
си баща в с. Любев, с което е приел наследството му, а после се е отказал от
остатъка от наследството му, което е в нарушение на нормата на чл. 54, ал. 1,
предл. трето от ЗН.
Жалбата е допустима, защото
настоящето контролно – отменително производство е с предмет действия на
съдебния изпълнител, изразяващи се в наложени възбрани на 16.10.2013г. и
насрочен опис за 06.11.13г. на недвижим имот, чиято законосъобразност не е била
преценявана по реда на чл. 435 ГПК. Ето защо, съдът следва да разгледа жалбата
по същество.
Така наложените възбрани представляват
обезпечително действие, с което се цели да се запази принадлежността на
възбранения имот към имуществото на длъжника, а не са действия, насочени към
изнасянето им на публична продан. Ето защо възбраняването на имотите не
представлява действие по насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество по смисъла на нормата на чл. 435, ал.2 ГПК, поради което жалбата
подадена против действие на съдебния изпълнител остава извън обхвата на посочената
процесуална норма и затова следва да се остави без уважение. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че сега действащият процесуален закон не съдържа
забрана да се възбранява несеквестируемо имущество, тъй като в нормата на чл. 393 ГПК не е възпроизведената забраната на чл. 316, ал.3 ГПК (отм.). Липсата на
такава забрана е проявление на основния принцип относно имуществената
отговорност на длъжника уреден в нормата на чл. 133 от ЗЗД, съгласно който
цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на неговите кредитори.
Вярно е, че по делото има
доказателства, които сочат към първоначално приемане на наследството оставено
след смъртта на П. Д. П. и последващ отказ от това наследство от страна на
длъжника Д. П.. За такава констатация законодателят е предвидил специален ред
за установяването ú – чрез иск по реда
на чл. 56 от ЗН, а не инцидентно в настоящето производство.
След като няма влязло в сила съдебно
решение за унищожението на отказа от наследство, направен от П. на 18.12.12г.
по ч. гр. д. № 21665/12г. на ПРС, І-ви гр. с. следва да се приеме,
че е налице отказ от наследство и затова жилището,
-стр. 3 от решение
по гр. д. № 3451/13г. на ПОС-
находящо се в *** е несеквестируемо
по смисъла на нормата на чл. 444, т.7 ГПК, а насрочения за 06.11.13г. опис
представлява насочване на изпълнението към имущество, което е несеквестируемо.
Ето защо това действие следва да се
отмени.
С оглед отмяната на насрочения опис
искането за спиране на изпълнението остава без предмет и затова съдът не следва
да се произнася по него.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.П.П.,
ЕГН ********** *** подадена против налагането на възбрана върху апартамент в ***
и върху 1/6 ид. ч от жилище, находящо се в *** изпълнително дело №
20098190400385 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмила Мурджанова с район
на действие окръжен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ опис на апартамент в ***
насрочен за 06.11.2013г., като действие на Частен съдебен изпълнител Людмила
Мурджанова с район на действие окръжен съд Пловдив извършено по изпълнително
дело № 20098190400385 насочено към имущество, което е несеквестируемо.
Решението окончателно.
Председател: Членове:1.
2.