№ 22127
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110113194 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Ищецът Р. А. М. е предявил срещу ответника „Делта Стройгруп“ ООД
кумулативно съединени осъдителни искове както следва:
1/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
1683 лева, представляваща разликата между дължимото брутно трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и
реално заплатеното такова за периода от м.януари 2024 г. – м. ноември 2024 г.
вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /07.03.2025 г./
до окончателното плащане.
2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 157.36 лева –
мораторно обезщетение върху неплатените в цялост трудови възнаграждения
за м.01-11.2024 г., дължимо за периода 01.02.2024 г. – 04.03.2025 г.
3/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
933 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за
м.декември 2024 г. в размера на минималната работна заплата за страната,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /07.03.2025 г./ до
окончателното плащане.
4/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 22.25 лева –
мораторно обезщетение върху неплатеното трудово възнаграждение за
м.12.2024 г., дължимо за периода 01.01.2025 г. – 04.03.2025 г.
5/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1800 лв., представляваща брутен размер на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 работни дни за 2023 г.
и 2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /07.03.2025
1
г./ до окончателното плащане;
В исковата молба, ищецът сочи, че по силата на сключен трудов
договор от 16.01.2023г. заемал в ответното предприятие "Делта Стройгруп"
ООД, длъжността "технически ръководител строителство", код по НКПД
3123301 с основното месечно трудово възнаграждение при пълен работен ден
в размер на 780 лева и право на 20 работни дни платен годишен отпуск.
Сочи, че трудовият му договор е прекратен едностранно от
служителя, считано от 13.01.2025 г. по силата на отправено от ищеца на
13.12.2024 г. 30-дневно предизвестие.
Сочи, че въпреки че на 01.01.2024 г. минималната работна заплата в
страната е увеличена на сумата от 933 лева, работодателят не е увеличил
трудовото възнаграждение на работника и е продължил да му изплаща
договорените 780 лева месечно. С оглед на това намира, че за периода м.01-
м.11.2024 г. работодателят не е изплатил в цялост дължимото му се брутно
трудово възнаграждение и претендира разликата, възлизаща на сумата от 1683
лева.
Твърди, че за отработения от него м.12.2024 г. не е получил никакво
трудово възнаграждение, поради което претендира същото в размера на
минималната работна заплата за страната – 933 лева.
Доколкото вземанията за трудово възнаграждение са с определен падеж,
намира, че работодателят е изпаднал в забава в изплащането на всяко дължимо
месечно трудово възнаграждение, поради което дължи мораторно
обезщетение в размер на законната лихва.
Сочи, че в срока на действие на трудовия договор от 16.01.2023 г.-
13.01.2025 г. не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, възлизащ
общо на 40 работни дни, поради което претендира заплащането на същия.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати горепосочените суми. Претендира разноски.
В проведеното по делото първо редовно съдебно заседание, с
протоколно определение от 20.11.2025 г. /л. 86/, влязло в сила на 28.11.2025
г., производството по делото е прекратено на основание по чл. 232 ГПК в
частта относно предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 1683 лева, представляваща разликата между
дължимото брутно трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата за страната и реално заплатеното такова за периода от м.януари 2024 г.
– м. ноември 2024 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /07.03.2025 г./ до окончателното плащане, както и в частта, относно
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 157.36 лева –
мораторно обезщетение върху неплатените в цялост трудови възнаграждения
за м.01-11.2024 г., дължимо за периода 01.02.2024 г. – 04.03.2025 г.
С оглед на това, спорът пред СРС е останал висящ единствено по
предявените искове с правно основание чл. 128 КТ – за неплатено трудово
възнаграждение за м.12.2024 г., чл. 86 ЗЗД – мораторно обезщетение, както и
2
по чл. 224 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника
„Делта Стройгруп“ ООД е постъпил отговор, с който оспорва предявените
искове.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по
силата на което ищецът е изпълнявал описаната длъжност, както и че
договорът е прекратен едностранно от служителя, считано от 13.01.2025 г. по
силата на отправено от ищеца на 13.12.2024 г. предизвестие.
Сочи, че за прекратяването на трудовия договор е издал Заповед №
01/30.12.2024 г., която е изпратена на електронната поща на служителя
Оспорва предявения иск за неплатени в цялост трудови възнаграждения
за периода м.01-м.11.2024 г. с твърдението, че ищецът е осигуряван на сума,
надвишаваща минималната работна заплата за страната, както и с оглед
обстоятелството, че му е изплащано допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит. Сочи, че в рамките на исковия период
ищецът многократно е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност,
като за м. януари има 15 работни дни; за м. февруари - 18 работни дни; за м.
април - 12 работни дни; за м. юни - 17 работни дни; за месеците юли, август,
септември и октомври няма отработени дни, а през ноември има само 1
отработен ден. Изтъква, че работодателят е внасял дължимите на служителя
здравни осигуровки.
С оглед на това, намира, че в рамките на този исков период е изплатил в
цялост дължимите на ищеца трудовия възнаграждения, съответстващи на броя
отработени дни.
Предявения иск за неплатено трудово възнаграждение за м.12.2024 г.
оспорва единствено по размер, като сочи, че претенцията е основателна до
размера на сумата от 543.06 лева, която изразява готовност да заплати.
Предявения иск за неплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 40 работни дни също оспорва единствено по размер, като
сочи, че претенцията е основателна до размера на сумата от 1786.72 лева,
която изразява готовност да заплати.
Намира за неоснователни исковете за заплащане на мораторни
обезщетения върху горните суми с оглед обстоятелството, че работодателят, в
рамките на проведена електронна кореспондеция, е уведомил ищеца
неколкократно за необходимостта да представи банкова сметка, по която да
бъде преведена сумата за заплата за м.12.2024 г. и дължимото обезщетение по
чл. 224 КТ, но работникът не е представил такава.
Счита, че за неоснователно искането на ищеца за присъждане на законна
лихва върху претендираните суми.
С тези аргументи моли съда за постановяване на решение, с което
предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
3
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 224 КТ
По предявения иск по чл. 128 КТ:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че: 1/ в рамките
на процесния период м.01-м.12.2024 г. страните са били обвързани от
действащ трудов договор, 2/ по силата на който договор служителят е
престирал съобразно уговореното, както и 3/ размера на уговореното брутно
трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото брутно
трудово възнаграждение /основно и допълнително – в случай, че такова е било
договорено/ е било изплатено в пълен размер, в съответствие с постигнатите
между страните договорки и отработеното от служителя време, както и в
съответствие с нормативната уредба /в това число – при съобразяване с
ПМС № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на минималната
работна заплата за страната, от 1 януари 2024 г. на сумата от 933 лева/.
С обявения за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване съдът е отделил следните обстоятелства:
1/ наличието на трудово правоотношение между страните, възникнало
по силата на сключен трудов договор от 16.01.2023 г. за длъжността
"технически ръководител строителство", код по НКПД 3123301 с
основното месечно трудово възнаграждение при пълен работен ден в размер
на 780 лева и право на 20 работни дни платен годишен отпуск;
2/ прекратяването на трудовия договор, считано от 13.01.2025 г. – с
изтичането на отправеното от служителя едномесечно предизвестие;
4/ обстоятелството, че работодателят не е изплащал трудово
възнаграждение на ищеца за м.12.2024 г. и дължи поне сумата от 543.06 лева
/до който размер сочи, че претенцията е основателна/.
Предвид липсата на спор между страните, както и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск се явява доказан по
основание.
За определяне размера на дължимото трудово възнаграждение за
м.12.2024 г. по делото е прието заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвено.
Видно от заключението на вещото лице, дължимото се на ищеца трудово
възнаграждение за месец декември 2024 г., съобразно на отработените дни,
възлиза на сумата от 699.84 лева в брутен размер.
До тази стойност предявеният иск се явява основателен и подлежи на
уважаване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, а за
горницата над тази сума до пълния заявен размер на претенцията от 933 лева,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
4
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи наличието на
главно задължение, както и изпадане на ответника в забава.
В конкретния случай съдът достигна извод за частична основателност на
предявения главен иск.
Доколкото вземането за трудово възнаграждение е такова с уговорен
падеж /видно от сключения между страните трудов договор, същото се дължи
до края на месеца, за който е бил положен труд/, поради което съдът намира,
че падежът на задължението на ответника е настъпил на 31.12.2024 г.
Считано от 01.01.2025 г. ответникът е изпадал в забава, поради което,
предявеният иск за мораторно обезщетение за периода 01.01.2025 г. –
04.03.2025 г. се явява доказан по основание.
Възражението на ответника, че не е налице забава, доколкото ищецът не
е посочил банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението е изцяло
неоснователно. Видно от представените по делото писмени доказателства
/водена електронна кореспонденция/, ищецът е представил своя банкова
сметка на работодателя още през м.01.2025 г., а такава е била и известна на
последния, доколкото е изплащал трудовото възнаграждение на служителя
именно по такъв начин.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до размера
на сумата от 15.86 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на онлайн калкулатор.
За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 22.25
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи, че: 1/
трудовото правоотношение между страните е прекратено; 2/ работникът или
служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години – в
конкретния случай, за 40 дни за 2023 и 2024 г.; 3/ правото на отпуск не е
погасено по давност ; 4/ размера на полагащия се на служителя платен
годишен отпуск; 5/ размера на последното получено за пълен отработен месец
брутно трудово възнаграждение /в случай, че същото надвишава законовия
минимум/.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил в пълен размер
дължимото му обезщетение за неизползвания размер.
В конкретния случай с обявения за окончателен доклад съдът е обявил
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът има право на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 40 работни дни за 2023 г. и 2024 г. в размер на поне
1786.72 лева /до който размер сочи, че претенцията е основателна/.
5
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че дължимото се на ищеца обезщетение по чл. 224 КТ в брутен размер възлиза
на сумата от 1999.60 лева /т.е. повече от претендираните 1800 лева/, с оглед на
което предявеният иск се явява изцяло основателен и подлежи на уважаване.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
исковата молба.
По отговорността разноски:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството.
Ищецът е претендирал разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 900 лева /от които 300 лева – платени в
брой, съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, служещ за разписка – л. 8, и 600 лева – платени в брой на
05.11.2025 г. – съобразно представената по делото фактура и разписка на л.
83/. Съобразно уважената част от искове, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 821.76 лева.
Ответникът своевременно е претендирал и доказал извършването на
разноски в размер на 500 лева – за заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение, както в размер на 100 лева – заплатен депозит за експертиза.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 0.48 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса върху уважения размер
на искове и съответната част от сторените за сметка на бюджета разноски, а
именно - сумата от общо 468.62 лева
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Делта Стройгруп“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Р.
А. М., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 699.84 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември
2024 г., дължимо съгласно трудов договор от 16.01.2023г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /07.03.2025 г./ до окончателното
плащане; на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 15.86 лева – мораторно
обезщетение върху неплатеното трудово възнаграждение за м.12.2024 г.,
дължимо за периода 01.01.2025 г. – 04.03.2025 г., както и, на основание чл. 224,
ал. 1 КТ, сумата от 1800 лева, представляваща брутен размер на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 работни дни за 2023 г.
и 2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /07.03.2025
г./ до окончателното плащане;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р. А. М., ЕГН
6
**********, срещу „Делта Стройгруп“ ООД, ЕИК *********, осъдителен
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения размер от
699.84 лева до пълния предявен размер на претенцията от 933 лева -
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., както и
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 15.86 лева до пълния размер на претенцията от 22.25 лева
- мораторно обезщетение върху неплатеното трудово възнаграждение за
м.12.2024 г., дължимо за периода 01.01.2025 г. – 04.03.2025 г.
ОСЪЖДА „Делта Стройгруп“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Р.
А. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 821.76 лева
– сторени разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Делта
Стройгруп“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
0.48 лева – сторени разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Делта Стройгруп“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 468.62 лева
– разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената
част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7