Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 12734 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 09.01.2018 г., постановено по гр. д. № 17539/2012
г. по описа на СРС, І ГО, 35 състав, е признато за установено по предявения иск
с правно основание чл.124 ГПК, по отношение на Н.К.Н. и Т.К.В., че Л.Д.Й., А.К.И.,
И.К.В., Е.В.Й., С.В.Д. и Г.И.В., са собственици на
имот с пл. № 13005 по КВС на землището на с. Иваняне, представляващ „нива“ в
местността „Пладнище“, при съседи: братя В.(Б.)у М.Т.и Т.И., идентичен с ПИ с идентификатор
№ 02659.2298.746 по действащата кадастрална карта, находящ
се в гр. Банкя, с площ от 5 200 кв. м. Ответниците
са осъдени да заплатят на ищците сумата от 2 880 лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Н.К.Н., в частта, с която е уважен спрямо
него предявеният установителен иск. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че
ангажираните по делото доказателства са обсъдени едностранчиво от съда, като
част от тях не са обсъдени и взети предвид. По делото са представени двете
преписки по възстановяване правото на собственост върху процесиня
имот в полза на страните по делото. Съдържащите се в тях документи не са
оспорени. С обжалваното решение съдът не е посочил дали кредитира тези
доказателства или не. Счита, че по делото е доказано категорично, че наследодателката на ищците е притежавала недвижим имот. Не
е доказано обаче, този имот да е в сочените размери, който ТПС комисията заменя
за друг имот и съответно неговата наследодателка
получава в замяна на друг имот процесния по делото.
Твърди, че преди завеждане на делото в негова полза е изтекла придобивна давност, за което е направил възражение по
делото, което не е обсъдено в обжалваното решение. Счита, че Закона за
поземлената трудова собственост в редакцията, обнародвана в ДВ бр.48 от 1995 г.
не може да намери приложение, тъй като към този момент правото му на
собственост е било възстановено. По този начин не е възможно осъществяването на
реституция за имот, който вече е върнат на неговите собственици. По делото е
представен нотариален акт за процесиня имот в полза
на трето за процеса лице. В Агенцията по вписванията, кадастъра, данъчните служби
имотът е на името на наследниците на А. В.. Поддържа възражението си, че процесният имот не е идентичен с предмета на делото, водено
срещу поземлената комисия, както и че не съществува в границите и размерите, в
които се претендира. Счита, че претенцията е недоказана, тъй като вещото лице е
посочило, че не може да даде категорично заключение, че претендиреният
от ищците имот е идентичен с имота, притежаван от тяхната наследодателка.
На ищците е възстановена собствеността върху имот с № 13005, идентичен с имот №
1984, кв.9, съгласно посоченото в решението за поправка на явна фактическа
грешка, поради което счита, че не следва да се изследва собствеността на друг
имот. Твърди, че имотът е разделен, извършено е отчуждаване и това, което ищците
претендират, надхвърля размерите на имота, отразени в кадастъра. Счита, че неправилно са кредитирани
свидетелските показания на лица, които не са съседи на имота, вместо
представените по делото преписки от Комисия „Земеделие и гори“. Доведеният от него свидетел е съсед на
имота, ходил е на място, виждал е лично кой обработва имота. Дори по време на
военната си служба се е прибирал и е помагал за нивата на родителите си, която
е съседна на процесния имот. Свидетелят изрично е
посочил, че не е виждал или чувал наследодателката на
ищците – И.К., да е притежавала или обработвала тази нива. Счита, че съдът е
игнорирал ангажираните по делото доказателства относно извършената замяна от
ТПС комисия преди включване на имота в ТКЗС. Поддържа, че неправилно съдът е
кредитирал свидетелски показания на лица, които по времето на образуване на
ТКЗС са били непълнолетни, вместо да възприеме данните, съдържащи се официални
документи. Съдът не е обсъдил релевиранитепо делото възражения, а доказателствата са обсъдени
едностранно, включително и експертното заключението, без да се съобрази
уточнението, направено в открито заседание, че не може да даде категорично
заключение за идентичност на имотите. Моли съда да отмени обжалваното решение,
като отхвърли предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците Л.Д.Й., А.К.И., И.К.В., Е.В.Й., С.В.Д. и Г.И.В., с който я оспорват.
Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Считат,
че искът е с правно основание чл.14, а.4 ЗСПЗЗ. Процесният
имот не е получен от замяна на ТПС комисия, а в резултат на доброволна делба,
по която наследодателката на ищците е получила в
реален дял процесния имот. По делото са приети като
доказателства двете преписки по възстановяване на правото на собственост на
страните по делото. Вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза
е направила извод за идентичност, както и че към момента на образуване на ТКЗС
собственици на процесния имот са ответници.
Вещото лице е установило, че двамата ответници не са
притежавали, нито са заявявали земеделски имот в процесната
местност. Всеки един от двамата ответника има самостоятелна преписка, но не и
заедно. Вещото лице е установило, че ответниците
никога не са притежавали имот в процесната местност,
както и че имотите на ответниците се различават по
съседи, местност и квадратура от имота на ищците. Съгласно трайната съдебна
практика не могат да се придобиват по давност имоти, включени в ТКЗС, а ответниците не са доказали придобивна
давност, изтекла към момента на образуване на ТЗКС. Считат, че е без значение
за делото дали имотът се владее от трето за процеса лице. Твърдят, че въз
основа на разделителен протокол за подялба на недвижим имот по ч. гр. д. №
781/1932 г. на СОС, ІІІ ГО и записка № 219, том 4 от 30.03.1946 г. за вписване
на същия разделителен протокол, наследодателката им И.И.К.(В.) е получила в дял нива в местността „Пладнище“ с
площ от 5 400 кв. м., при съседи: братя Г., братя Б., М.Т.и Т.И.. С
решение № 5576/02.12.2009 г. на ОСЗ „Овча купел“ на ищците, в качеството им на
наследници на И.И.К., е възстановено правото на
собственост в стари съществуващи реални граници върху посочената нива,
съставляваща имот с пл. № 13005 по КВС, землището на с. Иваняне, идентичен с
имот с № 1984, кв.9 от регулационния план на с. Иваняне от 1990 при посочените
в решението съседи. Поради допусната грешка при посочването на имота е
образувано гр. д. № 6591/2003 г. по описа на СРС, 43 състав. В постановеното по
това дело съдебно решение е прието, че ищците са собственици на имот пл. № 130005,
идентичен с имот с пл. № 736, кв.9. Този имот съвпада и с процесния. След влизане в сила на съдебното решение на
ищците е издадено удостоверение изх. № ВС-01-78/27.01.2012 г. за идентичност на
собствения им имот с пл. № 13005 по КВС, идентичен с имот с пл. № 736, кв.9 по
регулационен план от 1990 г., като им е указано, че е налице спор за материално
право с ответниците, на които към този момент им е
възстановено правото на собственост върху имота. Идентичността на процесния имот № 130006 по ВКС е установена то вещото лице Р.П.,
чието експертно заключение не е оспорено. Твърдят, че в преписката на ответниците са заявени два имота в м. „Пладнище“ – нива от
2 дка и нива от 5 дка. Преписката е обща със собственици Т.К.Н. и К.Н.Х., но
няма такова заявление. Двамата ответници имат
самостоятелни заявления, но не и общо заявление. С оглед на това считат, че
решението на ОСЗ Овча купел е нищожно, издадено без заявление за възстановяване
на правото на собственост. Съседите на нивата от 2 дка, която Т.Н. получава в
м. „Пладнище“ по протокол от 1953 г. не съответстват на съседите на процесния имот. Съгласно протокол № 43/20.12.1956, т.3 на
ТПС комисия се отчуждава и причислява към държавния поземлен фонд нива от 5 дка
от К.Н.Х. в м. „Пладнище“ с посочени граници. Тази нива е различна от
предходната посочена, както и не са съседни, тъй като нямат общ съсед. Считат,
че Т.и К.разполагат с документи за собственост самостоятелно всеки един от сях
съответно на нива от 2 дка и от 5 дка, но нямат обща нива. С оглед на това
считат, че по преписка № 41607/1995 г., по която е възстановен процесния имот, не е ясно чий имот е възстановен – нивата
от 2 дка на Т.или този на К.с площ от 5 дка. Предвид решението от 12.07.1999 г.
на СРС, 49 състав, решение № 1607/04.01.2000 г. на ПК „Банкя“ се отнася за
имота на К.от 5 дка. Трима от съседите на имота, възстановен на ищците,
съвпадат със съседите на процесиня имот. Ако братя В.и
братя Б. е една и съща фамилия, тогава и четвъртия съсед съвпада. Същевременно процесният имот и имота на ответниците
по протокола от 1943 г. имат съвпадение само на двама съседи. С оглед на това
вещото лице е установило идентичност на процесния
имот с притежавания от ищците, а не с имота, описан в първичните документи за
собственост на ответниците. В тази насока са и
събраните по делото гласни доказателства. Решението на СРС по гр. д. № 659/2003
г. на 46 състав с предмет спор за материално право към момента на образуване на
ТКЗС се води между собствениците на имот с пл. № 1984, кв.9, идентичен с имот с
пл. № 6011306, а ищците са собственици на имот с пл. № 130005, идентичен с пл.
№ 736, кв.9. по делото е представена и
актуална скица на процесни имот с посочен
идентификатор и граници. Молят съда да
потвърди обжалваното решение и им присъди сторените по делото разноски.
След депозиране на въззивната
жалба – на 10.08.2018 г., жалбоподателят Н.К.Н. е починал. С определение №
26992/26.11.2018 г., постановено по настоящото дело, същият е заличен като
стана по делото и на негово място са конституирани наследниците му по закон – Д.Н.С.,
И.Н.К. и П.Н.Н.. Във връзка с надлежно вписан отказ
от наследство с определение от 22.03.2019 г. Д.Н.С. е заличена като страна по
делото. Останалите наследници са представлявани по делото от особени
представители, назначени по реда на чл.47, ал.6 ГПК – съответно адв. Б.Т. и адв. Б.И.. Същите
поддържат въззивната жалба. Считат, че от приетата
пред СРС съдебно – техническа експертиза не се установява идентичност на
имотите, а вещото лице е приело, че те по – скоро са идентични. Молят съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявеният спрямо
наследодателя им иск.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск
спрямо ответницата Т.К.В. е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че тяхната наследодателка
И.И.К.(В.) е собственик по силата на разделителен
протокол за подялба на недвижим имот по ч. гр. д. № 781/1932 г. на СОС, ІІІ ГО
и записка № 219, том 4 за вписване на същия разделителен протокол, на следния
недвижим имот, който й е поставен в дял: нива в местност „Пладнище“, с площ от
5 400 кв. м., при съседи: братя Г., М.Т.и Т.И.. С решение №
5576/02.12.2009 г. ОСЗ „Овча купел“ им е възстановила правото на собственост в
съществуващи стари реални граници в качеството им на наследници на И.К. върху
следния недвижи мито: нива в землището на с. Иваняне, в местонстта
„Пладнище“, с площ от 5 400 кв. м., съставляваща имот с пл. № 1984, кв.9
по кадастралния план, изработен през 1990 г., при съседи: братя Г., братя В., М.Т.и
Т.И.. При справка в ОСЗ „Овча купел“ относно същия имот установили, че спрямо ответниците също е постановено решение за възстановяване на
правото им на собственост за същия недвижим имот. Считат, че на ответниците неправомерно е възстановено правото на
собственост върху процесния имот, тъй като те не са
притежавали недвижим имот в м. „Пладнище“, а са получили такъв с протокол на
ТПС комисия. Молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение
на ответниците, че са собственици на нива в
местността „Пладнище“ с площ от 5 400 кв. м., при съседи: братя Г., братя В.,
М.Т.и Т.И..
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът Н.К.Н. оспорва предявения иск. Счита, че същият е
недопустим поради липсата на правен интерес. Срещу тях е предявен иск за
установяване в полза на кого следва да се възстанови правото на собственост, за
което е образувано гр. д. № 22759/2009 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав.
Производството по посоченото дело е прекратено поради процесуалната му
недопустимост. Поддържа, че предявеният иск е и неоснователен, тъй като
посоченият в исковата молба имот не е идентичен с имота, която й бил
възстановен на ответниците. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Ответницата Т.К.В. не е депозирала писмен отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Имотът е индивидуализиран с молба от 22.10.2012 г.,
като е посочен актуалният му регулационен статут и границите му.
На 30.06.2017 г. ищците са депозирали молба –
уточнение, в която са заявили, че в решение № 5576/02.12.2009 г. на ОСЗ „Овча
купел“ е допусната техническа грешка като вместо имот с пл. № 130005 по КВС,
землището на с. Иваняне, идентичен с имот с пл. № 736, кв.9 от регулационния
плен за 1990 г., идентичен с имот с пл. № 281, кадастрален лист № 7 от
кадастралния план на с. Иваняне от 1957 г., е записано погрешно имот с пл. №
13005 по КВС, землището на с. Иваняне, идентичен с имот с пл. № 1984,
кв.9 от регулационния план на с. Иваняне от 1990 г. в решението на СРС, 46
състав, постановено по гр. д. № 6591/2003 г. се отнася до процесния
имот с пл. № 130005 по КВС. В мотивите на съдебното решение е прието, че имотът
е съседен на имот с пл. № 7011306 и представлява имот с пл. № 7011305,
идентичен с пл. № 130005 КВС. След влизане в сила на посоченото съдебно решение
ОЗК „Овча купел“ е издало на ищците удостоверение изх. № ВС-02-78/27.01.2012 г.
за идентичност на собствения им имот с пл. № 130005 по КВС, идентичен с имот с
пл. № 736, кв.9 по регулационния план от 1990 г., като им е указано, че е
налице спор за материално право с ответниците в
настоящото производство, на които е възстановено правото на собственост върху
този имот. С оглед на това имотът, по отношение на който е предявен иска, е с
пл. № 130005 по КВС, идентичен с пл. № 7011306 и представлява имот с пл. №
7011305, идентичен с имот с пл. № 130005 по КВС.
Видно от представеното удостоверение изх. №
ВС-01-881/29.09.2011 г., издадено от МЗХ-Областна дирекция „Земеделие“ –
София-град, ОСЗ „Овча купел“, с преписка № 04-1630/2000 г., подадена в срока по
чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, е заявен имот в м. „Пладнище“ с площ 5.400 дка за наследници
на И.И.К., като същият е идентифициран от
заинтересованите лица като имот с пл. № 130005 по КВС в землището на Иваняне,
идентичен с имот № 736 от кв.9 от регулационния план от 1990 г.
Съгласно записка за вписване № 219, том 4 на
разделителен протокол за подялба на недвижим имот, представен от наследниците
на И.Щ.Н., И.И.К.по мъж В., е извършено вписване на
посочения разделителен протокол, извършен по ч. гр. д. № 781/1932 г. на ІІІ ГО
на СОС, с който наследниците на И.К.Н. – Т.И.К., Г.Б.И.и И.И.К.по
мъж В. разделят помежду си недвижимите имоти, оставени им в наследство от
наследодателя им И.К.Н., находящ се в землището на с.
Иваняне, Софийско. В дял на И.И.К.е възложени
недвижими имоти, сред които нива в местност „Пладнище“ от 5.400 дка при съседи:
братя Г., братя В., М.Т.и Т.И.. Представен е също така и препис извлечение от Емлячен регистър, в който е вписана горепосочената нива на
името на Иванка Илиева.
С решение № 144/2005 г., постановено по гр. д. №
1355/2005 г. по описа на СРС, ГК, 29 състав, е отменено решение №
5281/03.12.2004 г., постановено по заявлението на А.К.И. вх. № 818/02.12.2004
г. до ОСЗГ за възстановяване правото на собственост на наследниците на И.И.К., с което ПК Банкя е отказала да възстанови правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на с. Иваняне,
м. „Пладнище“, имот № 1984, кв.9 от регулационния план, изработен 1990 г.,
заявен с пореден номер 1 от заявлението с мотив: решение от 20.08.2004 г. на
СРС по гр. д. № 69591/2003 г. Възстановена е собствеността на наследниците на И.И.К., по мъж В., в стари реални граници върху нива в
землището на с. Иваняне, в местност „Пладнище“, имот № 1984, кв.9 по
регулационния план, изработен 1990 г., заявен с пореден номер 1, с площ от
5 400 дка, при съседи: братя Г., братя В., М.Т.и Т.И..
С решение от 27.11.2006 г., постановено по гр. д. №
1355/2005 г. по описа на СРС, ГК, 29 състав, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в горепосоченото съдебно решение в следния смисъл: навсякъде
в решението вместо ОСЗГ „Банкя“ да се мете ОСЗГ „Овча купел“. Без уважение е
оставена молбата в останалата й част .
С решение № 5576 за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстаномими
стари реални граници в землището на с. Иваняне, е възстановено правото на
собственост на наследниците на И.И.К.в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следните имоти: нива от 5.400 дка, находяща се в землището на с. Иваняне в местност
„Пладнище“, имот № 1984, кв.9 от регулационния план, изработен 1990 г.,
идентичен с имот пл. № 130005 по плана на новообразуваните имоти, при граници
(съседи): братя Г., братя В., М.Т.и Т.И. имотът е заявен с пореден номер 4 от
заявлението и установен с делбен протокол по гр. д. №
781/1932 г. и записка. С така постановеното решение е отменено решение №
5549/26.11.2008 г. Решението е влязло в сила на 03.02.2010 г., предвид
направеното удостоверяване върху него от ОСЗ „Овча купел“.
Страните не спорят, а и от представеното удостоверение
за наследници № 001084/29.06.2011 г. се установява, че ищците се легитимират
като наследници на И.В., починала на 27.01.1977 г.
Съгласно протокол № 22 от проведеното на 16.09.1953 г.
заседание на ТПС общинска комисия е
взето решение по т.26, че Т.К.Н. отстъпва нива от 12 дка втора категория, а
получава ниви в местността „Пладнище“ от 2 дка при граници: Г.Л., С.С.и път. Нива в местността „Страната“ от 6 дка при граници:
П.Е., Д.Г.и път; ливада в местността „Изатов дол“ от
4 дка при граници: З.З., С.С.,
които са на същата стойност.
Представен е препис – извлечение от протокол от
05.06.1956 г. от проведеното заседание на общинска комисия за ТПС. Съгласно
т.15 К.Н. от с. Иваняне отстъпва ниво от 3 дка втора категория в местността
„Бели брег“, а получава ливада от 3 дка от втора категория от блока на ТКЗС в
местността „Изотов дол“ при граници: З.З., С.С., блок на ТКЗС.
С решение № 1607 за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановили стари реални граници в
землището на с. Иваняне от 04.01.2000 г. на ПК Община Банкя е възстановено
правото на собственост на наследниците на Т.К. Н. К.Х.в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на ливада от 3 дка, втора категория, находяща се в землището на с. Иваняне, в местност „Изагов дол“, без посочени съседи и нива от 5 дка, втора
категория, находящ се в землището на Иваняне, местност „Пладнище“, имот № 281, с
граници (съседи: Н. М.Г., К.Г.В., път, блок на ТКЗС. Съгласно представеното
удостоверение изх. № ОС-91-675/20.02.2008 г. на МЗП-Областна дирекция
„Земеделие и гори“ – СО – ОСЗГ „Овча купел“, горепосоченото решение е влязло в
законна сила на 21.01.2000 г.
С решение от 18.05.1999 г., постановено по гр. д. №
5766/1996 г. по описа на СРС, ГК, 46 състав, е признато за установено по иска
на В.Н., Б.Н. В., А.К.И., И.К.В., В.И.В.,
Г.К.В.,по отношение на ПК „Банкя“, че наследниците на И.И.К.(по
мъж В.), починала на 27.01.1977 г. имат право на възстановяване на правото на
собственост върху следните общи земеделски имоти в землището на с. Иваняне,:
нива в местност „Пладнище“, цялата 5.4 дка, при съседи: наследници на Н. М.,
наследници на Г.К.,, наследници на Т.И.,
М.Г.и С.Г.; нива в местност „Гнилото“ от 6 декара с посочени съседи. С
решение № 1630 от 31.08.1999 г. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановили стари реални граници в землището на село
Иваняне на ПК Община „Банкя“ е отказано да се възстанови признато правото на собственост на
наследниците на И.И.К.в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на недвижими имоти на нива от 5.400 дка, намиращи се в
землището на с. Иваняне в местността „Пладнище“, без посочени граници. Посочено
е, че правото на собственост не се възстановява поради чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ.
С решение от 12.07.1999 г., постановено по гр. д. №
4769/1997 г. по описа на СРС, ГК, 49 състав, е отменено, на основание чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ, решение № 1607/19.03.1999 г., постановено по преписка по заявление №
41607/23.02.1995 г. на ПК „Банкя“ в частта, с която на наследниците на К.Н.Х. е
отказано на основание чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ възстановяване на правото на
собственост в стари реални граници на нива от 5 дка, находяща
се в землището на с. Иваняне, местност „Пладнище“, съставляваща имот планоснимачен номер 281, кадастрален лист 7 по кадастрален
план, изработен 1957 г. при съседи: наследници на Г.Б.Т.,, наследници на М.Г.В.,
път (слог).
С решение от 18.06.2001 г., постановено по гр. д. №
3889/2000 г. по описа на СРС, ГК, ІІ ГО, 41 състав, е отменено решение № 1630
от 31.08.1999 г., постановено по заявление на А.К.И. вх. № 41630 от 31.08.1999
г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на И.И.К., с което ПК „Банкя“ е отказала да възстанови правото
на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от
5.400 дка, находяща се в землището на с. Иваняне,
местност „Пладнище“, установено със съдебно решение по гр. д. № 5766/1996 г. с
мотив: „чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ“, като е възстановена собствеността на наследниците
на И.И.К.(по мъж В.), починала на 27.01.1977 г., в
стари реални граници върху нива в землището на с. Иваняне, местност „Пладнище
от 4. 4 дка, представляваща имот пл. № 1984 от кв.9 по регулационния план на
вилна зона Иваняне, одобрен със заповед № РД-50-09-09-756/06.03.1990 г., който
имот е идентичен с имот пл. № 281,записан в кадастрален лист № 7 по
кадастралния план, изработен пред 1957 г. и в кадастрален лист А-3-8-Г по
кадастралния план, изработен пред 1980 г., послужил като основа за изработване
на регулационния план на вилна зона Иваняне през 1990 г. с площ, измерена
графически 4 400 кв. м., обозначен на скицата, изготвена от вещото лице
,представляваща неразделна част от съдебното решение с буквите АБВГДЕЖЗИКЛМА.
С решение от 20.08.2004 г., постановено по гр. д. №
6591/2003 г. по описа на СРС, ГК, ІІ ГО, 46 състав, е признато за установено,
на основание чл.97, ал.1 ГПК, че Л.Д.Й., И.Д.Й., Б.Н. В., А.К.И., И.К.В., Г.И.В., Ц.С.В., Е.В.Й., С.В.Д., правото на
собственост на В.Н. М., И.И.Г., Л.Б.З., Л.Т.З., В.Н.З.,
Р.З.З.и М.И.Б., върху следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на с. Иваняне, местност „Пладнище“,
съставляваща имот № 1306, кадастрален район 701 (№7011306) по плана на новообразуваните
имоти на вилна зона Иваняне с площ от 3.571 дка при граници: имот № 702305 – Т.Н.,
К.Христов, имот № 700023 – застроен парцел, имот № 700035 – Т.М.И., имот №
702301 – Н. Б.Т., имот № 700018 – застроен имот, идентичен с имот пл. № 1984,
нанесен в кадастрален лист № А-3-8-Г по неодобрения кадастрален план на
местността през 1996 г.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и покупко – продажба на
недвижим имот № 026, том І, рег. № 1066, дело № 024/2010 г. от 19.03.2010 г. Н.К.Н.
е признат за собственик по наследство и покупко -
продажба на нива от 5 дка, втора категория, находяща
се в землището на с. Иваняне, гр. Банкя, местност „Пладнище“, имот с пл. № 281,
кадастрален лист 7 по неодобрения кадастрален план на гр. Банкя, вилна зона
Иваняне, при съседи: Н. М.Г., К.Г.Б., път и блок на ТКЗС.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в
изпълнение на дълг № 133, том І, рег. № 2048, дело 51/2012 г. на 12.06.2012 г. Н.К.Н.
е прехвърлил на А. Г.В. следния недвижим имот: нива от 5 дка в землището на с.
Иваняне, гр. Банкя, местност „Пладнище“ с пл. № 281 по неодобрения кадастрален
план на гр. Банкя, в. з. „Иваняне“, при граници: Н. М.Г., К.Г.Б., път и блок на
ТКЗС – имот с идентификатор *********.746, с посочени съседи.
От заключението на вещото лице инж. П.П.по изслушаната пред СРС съдебно –техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че съгласно скица на стр.7 от делото процесният
имот е идентичен с пл. № 736 по кадастралния план на София, с. Иваняне,
послужил за проектиране на действащия регулационен план на м. „В. з. Иваняне“,
одобрен със заповед № РД-5009-75Б/16.03.1990 г., последно изменение за кв.9,
одобрено със заповед РД-50-181/01.11.2007 г. Този имот е нанесен в действащата
кадастрална карта на с. Иваняне като поземлен имот с идентификатор №
02659.2298.746 (скица на лист 48 от делото). Решението за възстановяването на
имота по реда на ЗСПЗЗ № 5576/02.12.2002 г., постановено по преписка
41630/3108.1999 г. имотът е описан като нива от 5.400 дка в землището на с.
Иваняне, м. „Пладнище“, имот № 1984,
кв.9 от регулационния план, изработен пред 1990 г., идентичен с имот № 130005
по плана на новообразуваните имоти, при съседи: братя Г., братя В., М.Т.и Т.И..
Решението е постановено въз основа на делбен протокол
по гр. д. № 781/1932 г. Вещото лице приема, че имот с пл. № 1984 по действащия
кадастрален план е идентичен с имот пл. № 130006 по КВС, предвид представената
по делото скица на стр.7 от делото. Имоти 1984 и 786 от една страна и имоти
съответно № 130006 и № 130005 са съседни по плановете, в които са
нанесени. Имот с пл. № 13005 по КВС е идентичен с имот с пл. № 281 по
кадастралния план на с. Иваняне, изработен пред 1957 г. Имот с пл. № 130005
(имот с пл. № 281, к. л.7), е възстановен на ответниците
и е издадено решение № 41607/04.01.2000 г. Същото е постановено въз основа на
документ за собственост „Други ПР. 56 год.“. Имот с пл. № 281, к. л. 7 е бил
нанесен в кадастралния план на с. Иваняне пред 1957 г. Това е първият
кадастрален план за имота. Този имот е идентичен с процесния
имот с пл. № 130005, възстановен на ответниците. В
записка № 291, том 4 от 30.03.1946 г. за вписване на разделителен протокол за
подялба на недвижим имот, в т.2.3 е описан имот, получен от И.И.К.в м. „Пладнище“ от 5.400 дка при съседи: братя Г.,
братя В., М.Т.и Т.И.. Първичния документ за собственост на ответниците
е протокол на ТПС комисия от 05.06.1956 г., в който са описани две ниви,
собственост на К.Н.: 3 дка в м. „Изатов дол“, при
граници, „Бели брег“ – заменена и ливада от 3 дка в м. „Изатов
дол“, при граници: З.З., С.С.,
блок на ТКЗС. В протокол № 43/20.12.1956 г. на ТПС комисия е посочено, че се
отчуждава и причислява към държавния поземлен фонд по 651 постановление на МС
имот на К.Н.Х. – нива от 5 дка в м. „Пладнище“, при граници: Н. М.Г., К.Г.Б.,
път, блок на ТКЗС. В протокол от 16.09.1956 г. на ТПС комисия е описана нива на
Т.К.н., получена в замяна на м. „Пладнище“ от 2 дка при граници: Г.Л., С.С.и път. Имотите в м. „Пладнище“ няма съвпадение на имотите
по записка № 219/1946 и тези в протоколите на ТПС комисия от 1956 г. и 1953 г.
на лист 150 от делото е приложена скица № 55/22.10.2001 г., издадена за имот с
пл. № 130005. В нея като съседен имот е посочен имот с пл. № 13002 на Г.Б.Т.,
имот с пл. № 13006 – М.Г.В., имот с пл. № 130035 – Т.М.И.13 0036 – М.Т.М..
Последните трима съседи на имота съвпадат със седите на имота на ищците по
първичния му документ за собственост. Ако се приеме, че братя В.братя Б. е една
и съща фамилия, записана по различен начин, то тогава са налице съвпадение и на
четирите съседи. Съседите на имот с пл. № 130005, на които са възстановени
съседните му имоти, не съвпадат със съседите на имотите, описани в първичните
документи на ответниците – Г.Л., С.С.и път. По преписка вх. № 41607/23.02.1995 г. са заявени
два имота в м. „Пладнище“ – нива от 2 дка и нива от 5 дка. Преписката е обща
със собственици Т.К.Н. и К.Н.Х..Съседите на нивата от 2 дка, която Т.Н.
получава в м. „Пладнище“ по протокол от 1953 , не съответстват на съседите на процесния имот: Г.Л., С.С.и път
не съответстват на братя Г., братя В., М.Т.и Т.И.. Съгласно протокол №
43/20.12.1956 г., т.3 на ТПС комисия се отчуждава и причислява към държавния
поземлен фонд нива от 5 дка от К.Н.Х. в м. „Пладнище“, при граници: Н. М.Г., К.Г.Б.,
път, блок на ТКЗС. Тази нива и нивата на Т., не представляват една и съща нива,
нито пък са съседни, доколкото нямат общ съсед. Т.и К.имат документи,
удостоверяващи право на собственост самостоятелно всеки един от тях. Т.за нива
от 2 дка, а К.– за нива от 5 дка. Двамата заедно нямат съсобствена
нива от 5 дка или 2 дка. Ето защо по преписка № 41607/1995 г., по която е възстановен
процесният имот, не е ясно чий имот е възстановен
–нивата от 2 дка на Т.или нивата на К.от 5 дка. Съгласно решение от 12.07.1999
г. на СРС, 49 състав решението на ПК „Банкя“ № 1607/04.01.2000 г. се отнася за
имота на К.от 5 дка – нива в м. „Пладнище“, при съседи: Н. М.Г., К.Г.Б., път
блок на ТКЗС, т. е. отчужденият и причислен към държавния поземлен фонд. В
решението за възстановяване на процесния имот с пл. №
130005 съседите са: братя Г., братя В., М.Т.и Т.И., като трима от съседите на
имота на ищците съвпадат, респ. четирима съвпадат, ако братя В.и братя Б. е
една и съща фамилия. Процесният имот и имота на ответниците по протокола от 1943 г. имат съвпадение само на
двама от съседите от север и запад – братя Г. и братя В.. С оглед на това
вещото лице е приело, че по – скоро процесният имот е
идентичен с този по първичните документи на ищците, отколкото с този на ответниците.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е
съобразил всички преддставени по делото
доказателства. За един от имотите, описан по първичните документи за
собственост на ищците има наличие на повече еднакви съседи отколкото за имота
по първичните документи за собственост на ответниците,
поради което е употребил израза „по-скоро“Вещото лице е приело, че имотът на ответниците е този, който е възстановен на К.по съдебното
решение и съответно това е разглеждания от ОСЗ имот. Преписката на К.и Т.е
обща, а документите за собственост по отношение на всеки от тях са различни. Те
не са имали документ за имот, който да притежават в съсобственост.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелката С.Г.Д.се
установява, че е познавала И.К.. И двете са от с. Иваняне. Знае, че И.К. е
притежавала нива от около 5.5 дка, която обработвала до колективизацията през
1958 г. Съседи на имота са братя Г., братя В., Т.И., М.Т.. Местността, в която
се намирал имота, е „Пладнище“. Тази местност е различна от „Бели брег“, която
е към Банкя. Свидетелката е чувала фамилията на съседите да се споменава и като
Б., и като В.. Свидетелката познавала ответниците от
деца. Те били брат и сестра. Никога са нямали нива в местността „Пладнище“.
Семейството на свидетелката имали нива в друга местност „Шуманица“,
като е ходила в „Пладнище“. Наскоро също е ходила в местността
„Пладнище“Мястото било обрасло. Свидетелката лично е виждала, че И.К. е
обработвала мястото. Садила там царевица, боб, тикви.
От показанията на свидетелката С.Н.Й.се установява, че
познава И.К., тъй като били съседи в с. Иваняне, живеели през две улици. Тя
имала имот в местността „Пладнище“, с площ от около 5.5 дка и го обработвала до
1949 г. – 1950 г., когато имотът бил включен в ТКЗС. Съседите на имота са братя
Г., М.Т., братя В.и Т.И.. Местността „Пладнище“ и „Бели брег“ ска различни и са
отдалечени една от друга. Знае, че братя В.ги наричали и братя Б..Свидетелката ответниците. Не ги е виждала в местността „Пладнище“.
Фамилията на свидетелката също имала имот в местността „Пладнище“ и е ходила
често там. Преди масовизацията местата били частна собственост. И.К. садяла
царевица, боб в мястото й. Свидетелката ходила в тази местност с родителите си,
които са имали имот там. Нивите им били
в близост.
Пред СРС е разпитан и свидетеля И. Т.Г.. От
показанията му се установява, че познава Н.Н..
Свидетелят е роден в с. Иваняне, били съседи. Бащата и дядото на свидетеля са
имали съща близо до къщата на майката на Н.Н.. В
момента били съседи – на 100-200 метра един от друг. Дядо му Г.Белев граничил с
неговия имот. Свидетелят е виждал майката на Н. да обработва нивите. Към 1953
г. – 1954 г. те са обработвали този имот. Садили са царевица, тиквички, боб.
Обработвали го 2-3 години след това. Свидетелят се преместил в София и не знаел
какво се е случило. „Бели брег“ е различна местност от „Пладнище“. По времето,
когато се е образувало ТКЗС свидетелят бил в армията, поради което не може са
посочи съседите на имота. Той бил около 5 дка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо.
Правото на собственост върху процесния недвижим имот е възстановено на ищците с решение
№ 5576/02.12.2009 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Иваняне,
на ОСЗ „Овча купел“, Област София-град. Решението е постановено във връзка
решение № 144/2005 г. на СРС, ГК, 29 състав по гр. д. № 1355/2005 г.,
постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и решение от 27.11.2006 г. на СРС, ГК,
29 състав по същото дело, постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК.
Правото на собственост на ищците се
оспорва от ответниците, които основават правото си на
собственост върху процесния имот на решение №
1607/04.01.2000 г. на ПК Община „Банкя“ за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Т.К. Н. и К.Христов. Представен е и констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и покупко – продажба № 026, том І, рег. № 1066, дело №
024/2010 г. от 19.03.2010 г.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 11 от
21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС,
когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си
на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то
разпределението на доказателствената тежест при
оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка
страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание. Тези
разяснения следва да намерят съответно приложение и в случаите, когато страните
се легитимират и като собственици на недвижими имоти и с други титули за
собственост.
Във въззивната
жалба са изложени доводи, че процесният имот не е
идентичен с този, спрямо който е
постановено решението на ОЗК „Овча купел“, с което се легитимират ищците, както
и че имотът не фигурира в границите и размерите, в които се претендира.
Налице е пълна идентичност между имота,
предмет на делото и описания в решение № 5576 на ОСЗ „Овча купел“ за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на с. Иваняне, с което се легитимират ищците.
Имотът е индивидуализиран по еднакъв начин като местоположение, площ и граници.
В полза на наследниците на И.И.К.е възстановена нива от 5.400 дка, която същата е
притежавала към момента на обобществяването по силата
на извършена съдебна делба. Съгласно разделителния протокол в неин дял е
поставена нива в местността „Пладнище“ от 5.400 дка, при съседи братя Г., братя
В., М.Т.и Т.И.. Разделителният протокол е надлежно вписан, предвид ангажираните
по делото записка за вписване и препис
от Емлячен регистър, обсъдени по – горе. Към момента
на възстановяване на собствеността имотът е съществувал в същите размери и
граници.
Жалбоподателят поддържа, че процесният
имот е бил заменен от ТПС комисия, като наследодателката
на Н.К.Н. е получила в замяна на друг имот процесния.
Съгласно представените
препис – извлечения от протоколи на ТПС комисия, обсъдени по – горе, се
установи, че след извършена замяна на Т.К.Н.
е отстъпена нива от 2 дка в местността „Пладнище“, при граници: Г.Л., С.С.и път, а в полза на К.Н. след извършена замяна е
предоставена нива от 3 дка в местността „Изатов дол“,
при граници: З.З., С.С.,
блок на ТКЗС. В протокол № 43/20.12.1956 г. е посочено, че се отчуждава и
причислява към държавния поземлен фонд имот на К.Н.Х. нива от 5 дка в
местността „Пладнище“, при граници: Н. М.Г., К.Г.Б., път, блок на ТКЗС. От
ангажираните по делото писмени доказателства, както и изслушаната съдебно –
техническа експертиза, се установи, че притежаваният от наследодателката
на ищците недвижим имот от 5.400 дка в местността „Пладнище“ не съвпада с
описаните в протоколите на ТПС комисия от 1956 г. и 1953 г. Ето защо доводите
на жалбоподателя за извършена замяна между тези имоти са неоснователни. Също
така съседите на процесния имот с пл. № 13005 напълно
съвпадат със съседите на имота, притежаван от наследодателката
на ищците. От показанията на свидетелите С.Д.и С.Й.се установи, че братя В.са
наричани още и братя Б.. Дори да е налице съвпадение само на три от границите
на имота, това е достатъчно за да се обоснове извод за идентичност. Такава не е
налице по отношение на имотите, описани в представените протоколи на ТПС.
Съвпадение има на две от границите е налице – от север и от запад – братя Г.
братя В., по отношение на процесния имот и протокола
ат 1943 г. на ТПС.
Предвид ангажираните по делото доказателства, които са
анализирани и от вещото лице инж. Р.П. по изслушаната пред СРС съдебно –
техническа експертиза, която не е оспорена от страните, въззивният
съд счита, че формираният извод за идентичност между притежавания от наследодателката на ищците и процесния
имот е обоснован. Използваният от вещото лице израз „по-скоро“ е свързан с вариантността на фамилията на брата В.(братя Б.). Това
обаче няма за последица недоказаност на предявения иск, доколкото липсват
ангажирани по делото доказателства, които да разколебаят или опровергаят извода
на вещото лице. Същият е формиран въз основа на обстоен и задълбочен анализ на
всички ангажирани по делото доказателства и въззивният
съд изцяло възприема заключението на вещото лице инж. Р.П. по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза.
Жалбоподателят излага съображения, че неправилно са
възприети показанията на свидетелите С.Д.и С.Й.. Показанията на същите са
логични и последователни. Те отразяват личните им възприятия относно
обстоятелствата, за които са разпитвани. Показанията им непротиворечиви помежду
си, както и ясно е очертан имотът, за който се отнасят. Свидетелят И. Г.е дал
показания, в които не е индивидуализирал имота, за който се отнасят – в коя
местност се намира същия. Това се явява пречка за извършване на преценка за
тяхната относимост към спорния предмет. Отделно от
това свидетелят към момента на образуване на ТКЗС е бил в армията и не може да
посочи съседите на имота. Ето защо въз основа на неговите показания не могат да
се направят обосновани изводи за спорния имот. Това води до неоснователност на релевирания от жалбоподателя довод.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване, че решаващият съд не е обсъдил възражението за изтекла преди
завеждане на делото придобивна давност. Същевременно
с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба такова
възражение не е заявено и съответно не е включено в спорния предмет.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че обосновано решаващият съд е приел, че ищците се легитимират като
собственици на процесния имот, притежаван от тяхната
обща наследодателка И.И.К.(по
мъж В.) към момента на обобществяването, който е
възстановен с решение № 5576 от 02.12.2009 г. на ОСЗ „Овча купел“ за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Иваняне.
Този извод не се разколебава от представения по делото
констативен нотариален акт, издаден в полза на починалия в хода на съдебния
процес Н.К.Н.. От ангажираните по делото доказателства не се установи
осъществяването на фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание, което да се отнася за спорния имот.
Констативният нотариален акт е издаден за имот с по – малка площ: 5 дка, както
и липсва пълно съвпадение на границите на имота, респ. поне на три от тях. Отделно
от това ответникът Н.К.Н. изрично е заявил в писмения отговор на исковата
молба, че процесният имот не е идентичен с имота,
който е бил възстановен на ответниците. Описаният в
решение № 1607 на ПК Община Банкя за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Иваняне
не съвпада по площ и граници с процесния недвижим
имот.
След като ищците са доказали принадлежността на
правото на собственост по отношение на имота, предмет на делото, предявеният
положителен установителен иск е основателен. Тъй като
изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците по жалбата
следва да се присъди сумата от 1 500 лв., представляваща заплатено от тях
адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното
производство. В полза на ответниците по жалбата
следва да се присъди и сумата от 2 411, 48 лв. – заплатено възнаграждение
за особените представители на жалбоподателите. Така общият размер на сторените
разноски във въззивното производство възлиза на
3 911, 48 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.01.2018 г., постановено по гр. д. № 17539/2012 г. по описа на СРС, І ГО, 35
състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА И.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Б.С.Т. и П.Н.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адв. Б.Л.И., в качеството им
на наследници на починалия в хода на процеса Н.К.Н., ЕГН **********, да
заплатят на Л.Д.Й., ЕГН **********, А. К. И., ЕГН **********, Е.В.Й., ЕГН **********,
С.В.Д., ЕГН **********, И.К.В., ЕГН ********** и Г.И.В., ЕГН **********, всички
със съдебен адрес *** – адв. С.И.М., сумата от 3 911, 48 (три хиляди деветстотин
и единадесет лева и четиридесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск
спрямо ответницата Т.К.В. е влязло в сила, като необжалвано.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.