Решение по дело №2536/2022 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Решение № 823/01.08.2022 г. по НАХД № 2536/2022 г. по описа на
Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството е по реда на глава XXVIII от НПК и е образувано по внесено от РП -
Бургас постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на Й. М. М., ЕГН: **********, като се предлага налагане на административно
наказание за това, че на 10.05.2017 г., в гр. Бургас, пред .... - системен оператор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е придаден
вид, че е издадено от компетентните органи на Кралство Великобритания с лицензен №
MIHAY805213Y99RD 15, издадено на 13.02.2016 г., на ..., роден на 21.05.1983 г., със срок на
валидност 12.02.2026 г., с № CD12290798, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност и случаят е маловажен - престъпление по чл. 316, вр. 308, ал.
4, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП - Бургас поддържа постановлението, като
посочва, че в хода на ДП са събрани достатъчно доказателства и предлага на обвиняемия да
бъде наложено административно наказание в размер на 1000 лв. по реда на чл. 78а от НК.
Защитникът на обвиняемия не оспорва фактическата обстановка, като счита, че са
налице основанията за приложение на чл. 78а от НК и моли за налагане на наказание в
минимален размер от 1000 лв.
Обвиняемият поддържа изложеното от неговия защитник и моли за минимално
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства
поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от
НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Й. М. М. е ..., с ЕГН: **********.
През 2014 г. обв. М. пребивавал на територията на Великобритания. По това време,
същият имал желание да стане правоспособен водач на МПС, като за целта проучил
изискванията и процедурата, която следвало да бъде изпълнена за да придобие валидно
британско свидетелство за управление на МПС. Обвиняемият Й.М. се осведомил, че
съгласно английското законодателство първоначално, като кандидат за водач, трябвало да
придобие временно /учебно/ свидетелство за управление на МПС, след което да премине
през задължително основно обучение. След приключване на обучението било необходимо
да положи успешно практически и теоретичен изпит. Следвало да изпълни и редица други
изисквания - да не е временно пребиваващ, да има право да остане да пребивава във
Великобритания, да не е с отнети шофьорски права в никоя държава и др.
На 01.04.2014 г., след като подал необходимите документи, на обв. М. било издадено
временно /учебно/ свидетелство за управление на МПС, от компетентните органи на
Великобритания, което било част от обучението на кандидатите за водачи. Свидетелството
давало право на водача да управлява учебен автомобил и то само в присъствието на
инструктор. Този документ не давал право на обв. М. да управлява МПС сам, както и извън
територията на Великобритания.
В следващите години обв. М. не успял да покрие всички изисквания за придобиване
на валидно британско свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради
което решил и се сдобил с неистинско такова, издадено на негово име - чуждестранно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, с лицензен №
1

MTHAY805213Y99RD 15, на което бил придаден вид, че е издаден на 13.02.2016 г. от
Кралство Великобритания, на ..., роден на 21.05.1983 г., със срок на валидност 12.02.2026 г.,
с правоспособност на водача за категория АМ, А, В1, В.
През месец май 2017 г. обв. М. се върнал в България и решил да се снабди с
българско свидетелство за управление на МПС, като представи неистинското свидетелство в
сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР- Бургас и поиска същото да бъде подменено с
българско такова. На 10.05.2017 г., в гр. Бургас, той се явил в сградата на „Пътна полиция“
при ОД МВР - Бургас, на гише № 15, на което по това време работила св. ... - системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. Пред св. ... обв. М. попълнил
заявление и представил необходимите документи за извършване на административната
услуга - подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС, издадено във
Великобритания, с българско такова. При подаване на заявлението за подмяна на
свидетелство за управление на МПС, обв. М. представил изискуемите от закона документи,
измежду които и оригинал и копие на притежавания от него неистински документ -
чуждестранно свидетелство за управление на МПС, с лицензен № MIHAY805213Y99RD 15,
на което бил придаден вид, според съдържащите се в документа данни, че е било издадено
на 13.02.2016 г. от Кралство Великобритания, на името на обв. Й.М. /.../, роден на 21.05.1983
г., със срок на валидност 12.02.2026 г., с правоспособност на водача за категория AM, A, В1,
В. Свидетелката ... приела изискуемите документи, но при внимателен оглед на
свидетелството за управление на МПС се усъмнила в автентичността на документа, поради
което направила запитване в европейската система за обмен на информация за свидетелства
за управление на МПС. Било установено, че във Великобритания не му е издавано
свидетелство за управление на МПС, а само временно /учебно/ свидетелство с номер:
MIHAY8052013Y99RD, валидно от 19.06.2015 г. до 31.03.2024 г., но същото било част от
обучението на кандидатите за водачи и предоставяло право на обв. М. да управлява МПС
само на територията на Великобритания и задължително в присъствието на инструктор.
Този документ не му давал право да управлява МПС извън Великобритания и не можел да
послужи за подмяна с българско свидетелство за управление на МПС.
От изготвената техническа експертиза се установява, че въпросното свидетелство за
управление на МПС - с данни за издаване във Великобритания, с лицензен №
MIHAY805213Y99RD 15, издадено на 13.02.2016 г., на ..., роден на 21.05.1983 г., със срок на
валидност 12.02.2026 г., с № CD12290798, е неистинско.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен на основание чл. 378, ал. 2 от
НПК.
Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от направеното на
досъдебното производство самопризнание от обвиняемия, от протоколите за разпит на
свидетелите в досъдебното производство - ... и ..., заявление за издаване на документ за
самоличност на български граждани, удостоверение за здравословно състояние на водач,
декларация, свидетелство за управление на МПС № MIHAY805213Y99RD 15, протокол за
доброволно предаване, справка за съдимост, както и от заключението по техническата
експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите ... и ..., тъй като същите са
последователни, логични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и едни спрямо други, а
и се подкрепят от писмените доказателства. Налице е и признание от страна на обвиняемия
в хода на досъдебното производство.
Съдът кредитира изготвената на досъдебното производство техническа експертиза,
като обоснована, компетентна и неоспорена от страните по делото.
2

Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като не беше оборена тяхната
доказателствена стойност.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед на приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. 316, вр. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което
му е повдигнато обвинение.
Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни престъпления” са
най-общо обществените отношения, свързани с документооборота - съставяне, използване и
съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС,
неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и
създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е един „неистински
официален документ”. В закона няма легална дефиниция за „документ”, но според
Постановление № 3/23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г. на ПВС, документът съдържа факти
или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива
факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и
задължения или правоотношения. Съдържанието на документа включва както изявлението,
така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От своя страна според
легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 от НК - „официален документ” е този, който е издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител
на обществеността в кръга на възложената му функция, а “неистински документ”, съгласно
чл. 93, т. 6 от НК, е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
В конкретния случай свидетелството за управление на МПС е било квалифицирано
от БРП като неистински официален документ, доколкото съдържа всички гореописани
характеристики. Същото се издава по установен ред и форма. На документа е придаден вид,
че изхожда от компетентните органи на Великобритания, които видно от възприетата по-
горе фактическа обстановка, никога не са издавали такъв, поради което не остава никакво
съмнение, че свидетелството наред с качество си на официален документ е и „неистински”
по смисъла на закона, като използването му обосновава препращането към чл. 308, ал. 2 от
НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 от НК се изразява в
„ползването” на опорочения документ. Свидетелството за управление на МПС е било
представено пред длъжностното лице, с цел да удостовери включените в него факти. В
конкретния случай действията на обв. М. по представяне пред св. ... на свидетелство за
управление на моторно превозно средство категорично представлява „ползване” на
документа, поради което и този признак от обективна страна е налице.
В Решение № 429/31.05.2005 г. по н. д. № 904/2004 г., I н. о., ВКС, е прието, че
престъпният състав на чл. 316 от НК е субсидиарен, защото същият е приложим само когато
3

отговорността на ползвателя не може да се реализира за самото съставяне на документа. В
конкретния случай не са налични никакви доказателства, че именно обвиняемият лично или
посредствено е съставил документа, поради което и правилно обвинението спрямо същият
се е ограничило само до престъпното му ползване, а не за неговото съставяне.
По мнение на състава, правилно БРП е квалифицирала случая като маловажен
съгласно чл. 308, ал. 4 от НК. Съдът, като взе предвид обстоятелствата при които е било
извършено деянието и с оглед на данните за личността на дееца, намира, че деянието
представлява маловажен случай. Обвиняемият не е осъждан, няма данни за негови
противообществени прояви, както и няма данни за нарушения по ЗДвП. Установените по
делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху
преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от този вид.
От субективна страна престъплението по чл. 316 от НК е извършено при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. В частност обвиняемият много добре е
знаел, че в действителност не е завършил курса на обучение, поради което и свидетелството
отразява неверни обстоятелства. Обвиняемият е действал с ясното съзнание, че
представяйки документа пред Сектор „Пътна полиция“ същият ще го ползва по
предназначение, а именно - за да удостовери пред компетентните лица, че притежава
свидетелство за управление на МПС от Великобритания, като от волева страна е целял
именно това.
Именно мотивите на обвиняемия сочат на такава степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, която изключва приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като случаят не
може да се квалифицира като малозначителен.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението в което обвиняемият беше признат за виновен законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години. В същото време по отношение на обвиняемия
са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години; 2. към процесната дата обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, Раздел IV от НК; 3. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди; 4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по
повод изпълнение на службата му; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; не е
бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е извършено
след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Предвид на това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на размера на наказанието съдът констатира, че липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива - изразеното
съжаление от обвиняемия, както и съдействието от негова страна в хода на производството
за изясняване на обективната истина. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
справедлив размер на наказанието, с оглед на обществената опасност на извършеното и на
дееца, се явява минималният такъв от 1000 лв. Макар и в минимален размер това наказание
ще допринесе за поправяне и превъзпитание на дееца, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на
4

обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР - Бургас направените
по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 150.52 лв., както и да
заплати в полза на Районен съд - Бургас 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	823
Дата:	1 август 2022 г.
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20222120202536
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 юли 2022 г.

Решение по дело №2536/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите