№ 264
гр. Перник, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104981 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 и чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Милена
Трохарова, доуточнена с молба с вх. № 7371/27.09.2021 г., срещу ПЛ. ОГН.
КР., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 877.56 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
топлоснабден обект – офис с адрес: ****, от които главница в размер на
644.43 лева за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2019 г. вкл. и 233.13 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 877.56 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден
обект – офис с адрес: ****, от които главница в размер на 644.43 лева за
периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2019 г. вкл. и 233.13 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата – с които суми ответникът се е обогатил
без правно основание, доколкото е спестил разходи за сметка на ищеца, който
от своя страна е обеднял.
1
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Освен това в случая
ответникът дори подал молба за откриване на партида за стопански нужди,
като доколкото такава била открита се прави извод за наличие на
облигационно правна връзка между страните, възникнала въз основа на
неформален договор за продажба на топлинна енергия. Твърди се, че имота,
за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдени сгради,
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и
копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
В хода на производството по делото са представени: писмо от Община
Перник, дирекция „Местни данъци и такси“ от 26.01.2022 г. ведно с
приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ и постановление за
възлагане на недвижим имот.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. А.В., е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове при условията на
евентуалност искове се оспорват като недопустими, а и двете групи искове се
оспорват като неоснователни.
По отношение на допустимостта не се излагат конкретни доводи.
По същество ответникът твърди, че от 06.04.2016 г. не е собственик на
процесния имот. В тази връзка и излага подобни доводи, с които оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия за обекта, като поддържа,
че не е нито собственик на същия, нито ползвател на вещноправно или
облигационно правно основание. Оспорва и да е титуляр на партида за имота
при ищеца.
Възразява се срещу приложимостта на представените от ищеца общи
условия като се оспорва и представеното извлечение от сметка. В тази връзка
се твърди, че същото не доказвало размера на претендираните суми.
На последно място се прави възражение за изтекла погасителна давност
за част от процесните вземания. Оспорва се и евентуалното заявената искова
претенция, доколкото се излагат доводи, че в случая не била налице хипотеза
на неоснователно обогатяване. Претендират се разноски.
От ответника в хода на производството по делото са представени:
определение № 337/06.04.2016 г. по гр.д. № 4719/2015 г. на ВКС, 4-то г.о;
Решение № 730/09.04.2015 г. по в.гр.д. № 10/2011 г. по описа на Софийски
апелативен съд и Решение № 33/30.07.2010 г. по гр.д. № 327/2009 г. на
Пернишкия ОС.
В съдебно заседание, проведено на 25.10.2021 г. процесуалният
2
представител на ищеца иска постановяване на съдебно решение съобразно
събраните по делото доказателства.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
ответника изразява становище за отхвърляне на исковете. Поддържа, че не се
доказвало от събраните по делото доказателства страните да се намират в
облигационни отношения по повод доставката и продажбата на топлинна
енергия, доколкото не можело да се уставови ответникът да е собственик или
ползвател на процесния имот. Обръща се внимание и на възражението за
погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 750/30.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 3343/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу
същата.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 2008 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани
в един местен ежедневник.
От представени по делото писмо от Община Перник, дирекция „Местни
данъци и такси“ от 26.01.2022 г. ведно с приложена към него декларация по
чл. 14 от ЗМДТ и постановление за възлагане на недвижим имот се
установява, че на 18.11.2016 г. /дата на влизане в сила на постановлението за
възлагане/ имот – апартамент № 3, находящ се в ***** е придобит от лицето
П.Й.С. след извършена публична продан. Именно лицето П.Й.С. е
декларирало имота за целите на данъчното облагане пред Община Перник –
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с дата 05.05.2017 г.
На следващо място, видно от Решение № 33/30.07.2010 г. по гр.д. №
327/2009 г. на Пернишкия ОС имот – апартамент № 3, находящ се в *****,
собственост на ответника ПЛ. ОГН. КР., с ЕГН: ********** и лицето Ж.Й.К.,
е отнет от същите в полза на държавата по искане на Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Посоченото
решение е потвърдено с Решение № 730/09.04.2015 г. по в.гр.д. № 10/2011 г.
по описа на Софийски апелативен съд. Делото не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 337/06.04.2016 г. по гр.д. № 4719/2015 г. на ВКС,
4-то г.о.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
По главните искове:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
3
ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за доставена топлинна енергия, за посочените по-горе имоти, за
което е издадена заповед № 750/30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3343/2021 г. на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
следва да представи доказателства за обстоятелствата, за които носи
доказателствената тежест в процеса. На ищеца е указано и че не сочи
доказателства за съответните обстоятелства.
Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Посочените общи условия са публично известни, изготвени
от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР).
От своя страна качеството потребител е определено в чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки
собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за същия имот, през процесния период.
В конкретния случай относно процесния обект: офис-апартамент № 3,
находящ се в ***** се установява, че същият действително е бил собственост
на ответника ПЛ. ОГН. КР., с ЕГН: **********. Тази собственост обаче е
4
била отнета с Решение № 33/30.07.2010 г. по гр.д. № 327/2009 г. по описа на
Пернишкия ОС. Последното е влязло в сила най-късно на 06.04.2016 г. с
постановяването на определение № 337/06.04.2016 г. по гр.д. № 4719/2015 г.
по описа на ВКС. В тази връзка и по делото следва извод, че след 06.04.2016
г. ответникът ПЛ. ОГН. КР. /както и съпругата му Ж.Й.К.а/ вече не е
собственик на процесния имот. За частта от процесния период преди тази
дата обаче исковите претенции също са неоснователни предвид направеното
възражение за изтекла погасителна давност. Посоченият извод следва от
приложимостта на тригодишната такава съобразно чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
По делото освен това се установи и че с постановление за възлагане
влязло в сила на 18.11.2016 г. процесният имот – апартамент № 3, находящ се
в ***** е придобит от лицето П.Й.С. след извършена публична продан.
По тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото
дружество доказателства не се установи наличие на облигационна връзка
между него и ответника досежно доставка на топлинна енергия за процесния
обект, то и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. След като
главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме и
акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната
също следва да бъде отхвърлена.
С оглед изводите по главните искове, то съдът намира, че са налице
предпоставките за разглеждане на евентуалните такива.
По евентуалните искове:
Евентуалните искове са с правно основание по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. По същите в доказателствена тежест на ищеца е да установи,
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, но и общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Ответникът следва
да установи основание за имущественото разместване на блага.
В настоящия случай от представените по делото доказателства
действително се установи, че ищецът е обеднял, доколкото е доставял
топлинна енергия за процесните обекти, която не е заплатена. Не се установи
обаче това обедняване да е настъпило за сметка на обогатяването на
ответника. Посоченият извод следва от обстоятелството, че не се установи
именно ответникът да е спестил разходи за отопление. В тази връзка по
делото не се установява ответникът да е собственик на процесните обекти,
нито техен вещен или облигационен ползвател – след 06.04.2016 г. като
претенциите преди тази дата са погасени по давност /по вече изложените при
главните искове съображения/. Ищецът не ангажира доказателства
ответникът да е продължил да държи обектите след отнемането им от
държавата, нито под каквато и да е форма да е продължил да упражнява
търговска дейност в тях. Нещо повече по делото се ангажираха доказателства,
че имотът е собственост и се полза от конкретно друго лице П.Й.С..
По тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото
5
дружество доказателства не се установи разместване на блага между него и
ответника досежно доставка на топлинна енергия за процесния обект, то и
предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. След като главният
иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната
претенция за обезщетение за забава, поради което последната също следва да
бъде отхвърлена.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
По разноските в ч.гр.д. № 3343/2021 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
С оглед изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да
бъде оставена без уважение.
Ответникът не претендира разноски в това производство.
По разноските в гр.д. № 4981/2021 г. по описа на РС Перник /исково
производство/:
С оглед изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да
бъде оставена без уважение.
Ответната страна претендира разноски от 500 лева – адвокатско
възнаграждение. От ищцовото дружество обаче е направено възражение за
прекомерност на същото, което предвид цената на исковете и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е основателно. В тази връзка и съдът намира, че
следва да намали адвокатското възнаграждение до минимума от 300 лева –
като съобразява фактическата и правна сложност на делото и краткия срок на
протичането му, която сума следва да бъде присъдена изцяло.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ срещу ПЛ. ОГН. КР., с ЕГН:
********** и с адрес: ***** установителни искове: за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 877.56 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за топлоснабден обект – офис с адрес: *****, от които главница в
размер на 644.43 лева за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2019 г. вкл. и
233.13 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до 23.02.2021
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
6
на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 29.06.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3343/2021 г. по описа на
Пернишкия РС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ срещу ПЛ. ОГН. КР., с ЕГН:
********** и с адрес: ***** при условията на евентуалност осъдителни
искове: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 877.56
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за топлоснабден обект – офис с адрес: *****, от които
главница в размер на 644.43 лева за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2019 г.
вкл. и 233.13 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до
23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.09.2021 г. до окончателното плащане на
сумата – с които суми ответникът се е обогатил без правно основание,
доколкото е спестил разходи за сметка на ищеца, който от своя страна е
обеднял.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ПЛ. ОГН. КР., с ЕГН:
********** и с адрес: ***** сумата от общо 300 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство
предвид изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 3343 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7