№ 249
гр. п., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – п., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500338 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №257/10.03.2025г. постановено по гр.д.№4707/2024г. по
описа на РС- п., по предявените от И. В. Г., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.п., ул.“И.В.“ №18, ет.1 офис 6 срещу Основно училище „Х. Б.“- с.г.,
Булстат *********, с адрес: с.г., община п., ул.“П.“ №1, представлявано от
директора З. к. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е
признато за незаконно и е отменено уволнението, постановено със Заповед
№63 от 24.10.2024г. и е възстановена И. В. Г., с ЕГН ********** на заеманата
преди уволнението длъжност „учител, начален етап на основното образование
І- ІV клас/“.
Осъдено е Основно училище „Х. Б.“- с.г., Булстат: *********, с адрес:
с.г., община п., ул.“П.“№1, представлявано от директора З. к., да заплати на И.
В. Г., с ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 от
КТ сумата от 5006лв. обезщетение за оставането и без работа поради
незаконното уволнение за период от два месеца, считано от 25.10.2024г. /или
за времето от 25.10.2024г. до 25.12.2024г./, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.11.2024г. до
1
окончателното изплащане на сумата.
Осъдено е Основно училище „Х. Б.“- с.г., Булстат: *********, с адрес:
с.г., община п., ул.“П.“ №1, представлявано от директора З. к., да заплати на И.
В. Г., с ЕГН ********** сумата от 1500лв. разноски по делото.
Осъдено е Основно училище „Х. Б.“- с.г., Булстат: *********, с адрес:
с.г., община п., ул.“П.“ №1, представлявано от директора З. к., да заплати
РС- п. държавна такса в размер на 300,24лв.
На основание чл.242 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Основно училище
„Х. Б.“- с.г., общ.п., представлявано от директора З. К., чрез пълномощника
адв.Я. Д..
Твърди се в същата, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В този аспект
се визира, че при постановяване на решението си, РС не се е съобразил със
създадената и трайна и непротиворечива практика, постановено по реда на
чл.290 от ГПК от ВКС по следния правен въпрос: „следва ли да се счита за
законосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
тогава, когато преди да заведе делото, работникът е бил наясно с причините за
уволнението, въпреки неточното цифрово посочване на основанието за това.“.
Сочи се, че отговорът даден от ВКС на въпроса е, когато работодателят е
довел своевременно до знанието на работника или служителя точното
основание за уволнението и че преди да заведе делото работникът или
служител е бил наясно относно причините за уволнението и основанието
довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се
приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в
заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия
договор.
Твърди се, че въззивният ответник е бил наясно при връчване на
заповедта и преди завеждане на делото с причината за прекратяване на
трудовото му правоотношение, а това, че е придобил и упражнил правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди да е възникнало трудовото му
правоотношение, като това прекратяване може да стане във всеки един
момент по преценка на работодателя.
2
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него се
постанови решение с което се отхвърлят предявените от И. В. Г. срещу
Основно училище „Х. Б.“ с.г., общ.п., представлявано от Директора З. К.
искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- И. В. Г., чрез пълномощника й адв.Х. С..
В него се твърди, че подадената въззивна жалба е допустима, но по
съществото си е неоснователна. В тази насока се приема, че
първоинстанционният съд се е съобразил със създадената трайна съдебна
практика.
Визира се, че разпоредбите на чл.328, ал.1, т.10 от КТ, така и на чл.328,
ал.1, т.10а от КТ са приложими за случаите, когато трудовото правоотношение
е съществувало към момента на придобиване и упражняване на правото на
пенсия. Когато обаче трудовото правоотношение е възникнало след като
лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и
реално го е упражнило, т.е. получава пенсия /какъвто е очевидно настоящия
случай/, приложимите правни основания за прекратяване на трудовото
правоотношение са регламентирани в разпоредбите на чл.328, ал.1, т.10б от
КТ и чл.328, ал.1, т.10в от КТ.
Твърди се, че разпоредбата на т.10б визира прекратяване на трудово
правоотношение, възникнало след като лицето е придобило и упражнило
правото си на пенсиониране в общата хипотеза на чл.68 от КСО /при пълно
пенсиониране/, а разпоредбата на т.10в обхваща тази категория лица
/работници или служители/, на които е отпусната пенсия в намален размер по
чл.68а КСО, като обхваща и случаите на ранно пенсиониране на учителите
при условията на чл.69в КСО /какъвто е процесния случай/.
Сочи се, че разпоредбите на чл.328, ал.1, т.10б. и т.10в също са нови
/ДВ.бр.98 от 2015г. в сила от 01.01.2016г. и са естествен израз на претърпялата
развитие норма на чл.328, ал.1, т.10 от КТ съществувала в българското
законодателство от 1957г. и многократно променяна.
Твърди се, че в контекста на изложеното съдът прави извод, че
процесното уволнение е незаконосъобразно.
Приема се, че не могат да се споделят доводите на ответника, че се касае
за техническа грешка при изписването на основанието в оспорената заповед.
3
На тази се сочи, че съдът би разсъждавал ако в заповедта се съдържаше
текстова мотивна част, от която евентуално да се извлекат фактически
положения, които да се подведат под действителната приложима материално
правна норма като основание за прекратяване на трудовото правоотношение
ида се игнорира цифровия израз. Счита се, че не е такъв настоящия случай.
Сочи се, че предвид на изложеното, главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от
КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като следва да се
отмени, като незаконосъобразно уволнението на ищцата.
Искането е да се отхвърли предявената въззивна жалба изцяло, като
неоснователна и недоказана и се потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно.
Претендират се направените по делото разноски и за двете инстанции.
В съдебно заседание, жалбоподателят Основно училище „Х. Б.“- с.г.,
редовно призован, законен представител не се явява. За същият се явява и
пълномощникът му адв.Я. Д.. От страна на последния се поддържа изцяло
подадената въззивна жалба, като се моли решението на РС- п. да бъде
отменено по изложените в нея съображения. Представени са и писмени
бележки, в които се развиват подробни доводи в насока направеното искане.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- И. В. Г., редовно призована не се явява. Не се
явява и процесуалният й представител адв.С.. От страна на същият е подадено
писмено становище, в което се моли да бъде отхвърлена подадената
въззивната жалба по съображения изложени в писмения отговор на същата. В
тази насока се излагат съображения. Моли се за присъждане на направените
разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният е образувано по повод на
подадена искова от И. В. Г. срещу Основно училище „Х. Б.“- с.г., община п.,
представлявано от директора З. к., с която са предявени искове по чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Твърди се от ищцата, че е работила по безсрочен трудов договор като е
заемала длъжността“ старши учител, начален етап на основното образование
4
/I- IV клас/, на основание трудов договор №1923-103 от 18.10.2022г. и
допълнително споразумение №1973150 от 13.01.2023г. в ответното училище.
Докато е траело трудовото и правоотношение работодателят е знаел, че на
ищцата е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Сочи, че със Заповед №63/24.10.2024г. трудовото и правоотношение е
било прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Заповедта и била
връчена същия ден.
Твърди се, че посочената заповед е незаконосъобразна, немотивирана и
издадена от ненадлежен орган без нужната компетентност, без спазване на
каквото и да било предизвестие. Работодателят е знаел, че ищцата е
пенсионерка и въпреки това е прекратил трудовото и правоотношение в
средата на учебната година, без каквато и да било причина.
Визира се от страна на ищцата, че през целия си трудов стаж е имала
безукорно поведение и младите колеги, които постъпват на работа, черпят
опит от нея. Целият и трудов стаж е преминал като преподавател и буди
недоумение причината, поради която е било прекратено трудовото и
правоотношение след началото на учебната година. Към момента на
сключване на трудовия договор работодателят е знаел, че е пенсионерка и
въпреки това го е сключил, тъй като не е имало кадри и желаещи да заемат
тази длъжност.
Твърди се, че работодателят я е уволнил, възползвайки се от това, че е
пенсионерка.
Сочи се, че процесната заповед не е издадена от директора на
училището, нито е подписана от него. В заповедта не е посочено лицето, което
я е издало и в какво качество.
Твърди се, че относимото основание за прекратяване на трудовото и
правоотношение се съдържа в разпоредбата на т.10б от КТ, а именно- когато
трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или
служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като
в нея работодателят е посочил неправилната правна норма като юридическо
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Ищцата
твърди, че преди уволнението и е получавала брутно трудово възнаграждение
в размер на 2503лв. и поради незаконното си уволнение е останала без работа
5
в продължение на два месеца и е претърпява имуществени вреди, които
възлизат на размера на две брутни трудови възнаграждения- общо 5006лв.
Искането е, съдът да постанови решение, с което да се признае за
незаконно уволнението и да бъде отменено. Ищцата да се възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност и да и се заплати обезщетение в
размер на 5006лв. за оставането и без работа поради незаконното и уволнение
за периода от 25.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното училище- ОУ“Х. Б.“- с.г., чрез
пълномощника му- адв.Д. е подаден писмен отговор. В него се оспорват
предявените искове. Противопоставя се възражение, че процесната заповед е
издадена в предписаната от закона форма и от компетентен орган.
Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
съставена от директора на училището З. к., подписана е от директора и е
връчена на ищцата лично от директора, като последната не е направила
никакви възражения и не е поставяла въпроси във връзка с тази заповед.
Твърди се, че на 03.10.2024г., М.В. Х.ва е подала молба да бъде
назначена на длъжността „учител начален етап на основно образование“.
Мотивът на директора да прекрати трудовото правоотношение с ищцата е от
една страна желанието на М. Х.ва да заеме посочената длъжност, а от друга-
да се даде възможност на кандидат, който към този момент не е придобил
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се реализира по
специалността.
Сочи се, че в заповедта е допусната техническа грешка при изписване на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение- вместо чл.328,
ал.1, т.10б от КТ е посочено чл.328, ал.1, т.10а от КТ. Въпреки неточното
посочване на основанието при връчване на заповедта и преди завеждане на
делото ищцата е била наясно с причината за прекратяване на трудовото и
правоотношение.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и от приложените към исковата молба
6
писмени доказателства се установява, че ищцата е работила в ответното
училище по трудов договор №1926-103 от 18.10.2022г., като е заемала
длъжността „учител, начален етап на основно образование /I- IV клас/ при
основно месечно възнаграждение в размер на 1486лв. Този трудов договор е
бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ- до завръщане на титуляра. С
допълнително споразумение №1973-150 от 03.01.2023г. е договорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1533лв.
Установява се от представените от страна на ищцата два броя фишове за
заплати, съдържащи се на листове 36 и 37 от делото, че брутното и трудово
възнаграждение за месеците август 2024г. и септември 2024г. е в размер на
2569,01лв.
Видно от Разпореждане №********** от 02.11.2020г., издадено от ТП на
НОИ- п. на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл.69в, ал.1, 2 от КСО, считано от 15.06.2020г.
Със Заповед №63/24.10.2024г., на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 25.10.2024г.
В съдебно заседание пред първоинстанционният съд е предоставен
оригинала от трудовата книжка на ищцата, по който оригинал съдът
констатира, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение,
ищцата не е встъпвала в трудово правоотношение с друг работодател.
От представените от ответната страна трудов договор №РД 03-
41/20.09.2024г. се установява, че считано от 24.09.2024г., З. К. К. е назначена
на длъжност „Директор“ на Основно училище“ Х. Б.“- с.г..
Установява се, че на 03.10.2024г. от М.В. Х.ва е подадено заявление за
назначаването и на длъжност „начален учител“ в ответното училище. По
силата трудов договор №74/05.11.2024г. Х.ва е назначена на тази длъжност.
От Писмо вх.№5372/21.02.2025г., изходящо от ответното училище се
установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в
училището продължават да работят двама учители, навършили пенсионна
възраст, както и че не съществува заповед на Министъра на образованието и
науката за освобождаване на пенсионирани лица.
Изслушана по реда на чл.176 от ГПК, ищцата заявява, че след
приключване на учебните часове на 24.10.2024г. била извикана от директора
З. к. която и обяснила, че има заповед от министъра всички пенсионери да
7
бъдат освободени от работа. Въз основа на която, последната е изготвила
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. к. връчила на
ищцата процесната заповед и последната я е подписала.
В показанията си свидетелката Н.С. излага данни, че лично познава
ищцата, тъй като двете са работили като учители в ответното училище. На
24.09.2024г. ищцата уведомила свидетелката, че от следващия ден вече не е на
работа. Свидетелката не знае дали в училището са останали да работят други
учители, навършили пенсионна възраст.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция от правна страна приема следното:
Решението на Пазарджишкияг районен съд е валидно - постановено е от
надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона
съдържание, обжалва се невлязло в сила решение на първоинстанционния съд,
подадено е в законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна, имащи
правен интерес от обжалването.
Разгледана по съществото й, въззивната жалбата е неоснователна.
В конкретният казус, при разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до изводи, че предявените обективно съединени
искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са основателни и ги
е уважил.
Тези крайни правни изводи на съда и съображенията за да се стигне до
тях, настоящата инстанция няма основания да не приеме, че са обосновани на
база съдебната практика в установената хипотеза на разглеждания казус.
В този аспект последната няма основание да приеме за основателно
възражението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не се е
съобразил с актуалната съдебна трайна и непротиворечива практика,
постановена по реда на чл.290 от ГПК. Основанието за този извод на
настоящата инстанция, е че същата констатира, както и първоинстанционния
съд, че в обжалваната заповед има единствено цифрово отразяване на
основанието за прекратяване на процесното трудово правоотношение между
8
страните. В случая то е отразено от работодателя по чл.328, ал.1, т.10а от КТ.
Факт е, че тази разпоредба касае хипотеза, при която работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника
или служителя в сроковете по чл.326, ал.2, когато на работника или служителя
е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а
от Кодекса за социално осигуряване. Последната реално не е приложима в
конкретния спор по същество. Това е така, тъй като разпоредбите, както на
процесния чл.328, ал.1, т.10 от КТ, така и на чл.328, ал.1, т.10а от КТ са
приложими за случаите, когато трудовото правоотношение е съществувало
към момента на придобиване и упражняване на правото на пенсия.
В конкретният казус на база събраните писмени доказателства няма
основание да не се приеме, че трудовото правоотношение между страните е
възникнало след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, но и реално го е упражнило, тоест- получава вече пенсия. Ето
защо, за да бъде евентуално законосъобразна заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, приложимите правни основания за
прекратяване на трудовото правоотношение биха намерили своето основание
в разпоредбите на чл.328, ал.1, т.10б от КТ и чл.328, ал.1, т.10в от КТ, като
разпоредбата на т.10б визира прекратяване на трудово правоотношение,
възникнало след като лицето е придобило и упражнила правото си на
пенсиониране в общата хипотеза на чл.68 от КСО/ при пълно пенсиониране//,
а разпоредбата на т.10в обхваща тази категория лица/ работници или
служители/, на които е отпусната пенсия в намален размер по чл.68а от КСО,
като обхваща и случаите на ранно пенсиониране на учителите при условията
на чл.69в от КСО- какъвто е процесния случай.
Няма основание също така да бъдат споделени за основателни и
доводите на жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, че се
касае за техническа грешка при изписване на основанието в оспорената
заповед. Съответно, че ищцата е била наясно с причината за прекратяване на
трудовото й правоотношение, а това е, че е придобила и упражнила правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди да е възникнало трудовото й
правоотношение. На тази плоскост, както правилно е отбелязано и от
районния съд отново би се разсъждавало, ако в заповедта се съдържаше
текстова мотивна част, от която евентуално да се извлекат фактически
положения, които да се подведат под действително приложимата материално
9
правна норма като основание за прекратяване на трудовото правоотношение и
да се игнорира цифровия израз. Такива обаче в настоящия случай няма. Това,
че от данните в исковата молба и в поставения въпрос по реда на чл.176 от
ГПК от страна на ищцата- въззиваема се излагат данни за евентуално знание
не може да се третира в неин ущърб. Работодателят е бил задължен да спази
своите задължения по законосъобразно издаване на заповедта, като посочи
относимото законово основание, след като не посочва конкретна фактология.
В контекста на изложеното и настоящата инстанция прави извод, че
процесното уволнение е незаконосъобразно, което е и основание правилно да
се уважи от районния съд предявения главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, със
законна последица от това, отмяна на същото.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, правилно първата
инстанция е приела, че този иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск,
поради което също подлежи на уважаване като следва ищцата да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “учител, начален етап
на основното образование I- IV клас“.
Няма основание да не бъдат приети, като правилни и изводите на
първоинстанционният съд по предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр.
чл.225, ал.1 от КТ по отношение на допустимостта му и основателността му,
включително и размера му.
Предвид на гореизложеното, споделяйки изцяло крайните правни изводи
на първата инстанция, въззивният съд приема, че следва да остави без
уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна, неприемайки
изложените в нея възражения и потвърди изцяло обжалваното решението,
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, настоящата инстанция приема, че следва да
присъди в тежест на въззивника, направените от въззиваемата страна съдебно-
деловодни разноски- адвокатски хонорар пред въззивната инстанция в размер
на 1500лв.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение №257/10.03.2025г., постановено по гр.д.
№4707 по описа на РС- п..
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“- с.г., Булстат: *********, с адрес:
с.г., община п., ул.“П.“ №1, представлявано от директора З. к., да ЗАПЛАТИ
на И. В. Г., с ЕГН ********** сумата от 1500лв.- адвокатско възнаграждение
заплатено пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от
11.06.2025г. обявена на страните, при наличие на предпоставките на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11