№ 7124
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110109357 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба вх. № ............./17.02.2025 г. на Ч. Ф.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С............ срещу „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. С......... с която е предявен за разглеждане отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им
по давност вземания за сумата от 1 187,48 лева – задължение по договор за целево
финансиране № **********/21.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 19,04 лева – обезщетение за
забава за периода 05.03.2010 г. – 08.09.20210 г., и сумата от 125,00 лева – разноски, за които
суми е бил издаден в полза на ................ ЕАД изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по ч. гр. д.
№ 61455/2010 г. на СРС, 76 състав, вземанията по който са били прехвърлени с договор за
цесия на „..........“ ЕООД, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ № 3378/2012 г. по
описа на ЧСИ ..............., с рег. № ........ на КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. №
61455/2010 г. на СРС, 76 състав, Ч. Ф. Д. е бил осъден да заплати в полза на ................ ЕАД
следните суми: 1 187,48 лева – задължение по договор за целево финансиране №
**********/21.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от, считано от
15.12.2010 г. до окончателното плащане, 19,04 лева – обезщетение за забава за периода
05.03.2010 г. – 08.09.20210 г., и 125,00 лева – разноски. За принудителното събиране на
посочените суми, по молба от 06.08.2012 г. на ................ ЕАД, е било образувано ИД №
3378/2012 г. по описа на ЧСИ ..............., с рег. № ........ на КЧСИ. На 20.05.2015 г. по ИД е
постъпила молба от „..........“ ЕООД с искане за конституиране като взискател по делото, на
основание чл. 429, ал. 1 ГПК, легитимирайки се за носител на вземанията по договор за
цесия с първоначалния взискател. Поддържа се, че в периода от датата на конституиране на
новия взискател – ответник в настоящото производство, до 01.12.2022 г., когато е било
поискано извършване на справки за наличие на регистрирани от длъжника МПС и трудови
1
договори, съответно за налагане на запор върху тях, е изтекъл период от време, по-дълъг от
приложимата петгодишна погасителна давност, поради което вземанията по процесния
изпълнителен лист са погасени по давност. Моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените разноски, вкл. присъждане на разноски в полза на адвокат Д. по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът признава иска и моли за постановяване на решение при признание на иска.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК ищецът следва единствено да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу ищеца за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в
ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно посочените норми уреждат защита на длъжника
след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а дори и
да не предприел такива, тъй като разполага с възможността за това по всяко време въз
основа на субективната си преценка), като тази защита може да се основава само на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Давността е институт, който не се прилага
служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на
субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от
настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното
задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да
прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, вкл. поради
погасяване на задължението по давност.
С оглед на изложеното и като съобрази конкретиката на разглеждания казус, съдът
намира, че предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание факти, на които длъжникът може да се
позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК /изтекла погасителна давност/.
Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите,
когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист
правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед
осуетяване на възможността за иницииране на ново такова.
С отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявения против него
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
С молба вх. № 28.03.2025 г. ищецът прави искане за постановяване на решение при
признание на иска, в случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание
на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на
добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
2
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявения
иск, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на
иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски за производството има ищцовата страна.
Същата претендира разноски за платена държавна такса в размер на 65,00 лева, както и
присъждане на разноски в полза на адвокат Д. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в
минимален размер. Искането е основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Ч. Ф. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С............ не дължи на „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. С......... сумата от 1 187,48 лева – задължение по
договор за целево финансиране № **********/21.08.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 19,04 лева –
обезщетение за забава за периода 05.03.2010 г. – 08.09.20210 г., и сумата от 125,00 лева –
разноски, за които суми е бил издаден в полза на ................ ЕАД изпълнителен лист от
18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 61455/2010 г. на СРС, 76 състав, вземанията по който са били
прехвърлени с договор за цесия на „..........“ ЕООД, и е било образувано изпълнително дело
№ 3378/2012 г. по описа на ЧСИ ..............., с рег. № ........ на КЧСИ, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
С......... да заплати на Ч. Ф. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С............ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 65,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 9357/2025 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
С......... да заплати в полза на адвокат А. З. Д., вписан в САК с личен номер **********,
със съдебен адрес: гр. София, ж. к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 519,78 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на Ч. Ф. Д., ЕГН **********, в
производството по гр. д. № 9357/2025 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3