№ 99
гр. Варна, 14.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500062 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от „Конами“ЕООД, гр.София, представлявано от управителя
Т.В.Л., чрез процесуалния представител адв.А.М., против определение
№3940/21.10.2022г., постановено по гр.д.№2875/21г. по описа на ВОС, гр.о., с
което е прекратено като недопустимо производството по предявени от
„Конами“ЕООД против С. Г. М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ЕООД, гр.Варна и
приети за разглеждане насрещни искове, предявени в условия на обективно
евентуално съединяване, с които ищецът претендира съдът да постанови
решение, с което: 1/ да се обяви за относително недействителен спрямо
ищеца по насрещния иск договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№89/08.08.2019г., том 4, рег.№7843, дело №618 от 2019 год. на Нотариус
Ваня Г.ева, вписан в СВ с вх.№20415/08.08.2019г., дв.вх. рег.№20323, акт №3,
том III, дело №12335/19г., като сделката не е породила целения правен ефект
спрямо „Конами“ЕООД, тъй като прехвърлителката - продавач не е била
собственик на имотите - предмет на договора и да се обезсили описания по-
горе договор за покупко-продажба на недвижими имоти; 2/ в условие на
евентуалност /отхвърляне на горния иск/, да се прогласи на основание чл.42,
ал.2 от ЗЗД недействителността на договор за продажба, обективиран в н.а.
№89/08.08.2019г., том 4, рег. №7843, дело №618 от 2019г. на Нотариус Ваня
1
Г.ева, вписан в СВ с вх.№20415/08.08.2019г., дв.вх. рег.№20323, акт №3, том
III, дело №12335/19г., поради сключването му чрез мним представител, който
е действал от името на страна по договора, като не е била налице валидна
представителна власт в полза на пълномощника М. С. У. и не е представено
пълномощно, съдържащо задължителните му реквизити при изповядване на
сделката; 3/ в условие на евентуалност /отхвърляне и на горния иск/, да се
прогласи нищожността на сделката-договор за продажба, обективиран в н.а.
№89/08.08.2019г., том 4, рег. №7843, дело №618 от 2019г. на Нотариус Ваня
Г.ева, вписан в СВ с вх.№20415/08.08.2019г., дв.вх. рег.№20323, акт №3, том
III, дело №12335/19г., поради нейната симулация на основание чл.26, ал.2,
изр.1, предложение пето от ЗЗД, тъй като не е била действително заплатена
продажната цена по сделката, а уговорената такава е била близо 40 пъти по-
ниска от данъчната оценка на имотите; 4/ в условията на евентуалност
/отхвърляне и на горния иск/, да се прогласи нищожността на процесния
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№89/08.08.2019г., том 4, рег.
№7843, дело №618 от 2019г. на Нотариус Ваня Г.ева, вписан в СВ с вх.
№20415/08.08.2019г., дв.вх. рег.№20323, акт №3, том III, дело №12335/19г.,
поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като
имотът е продаден от несобственик и с него се цели постигане на забранен
или непозволен от закона правен резултат.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените в условие на обективно
евентуално съединяване насрещни искове.
Въззиваемите С. Г. М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ЕООД в депозирания в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба чрез процесуалните им
представители адв.М.У. и адв.Г.Иванов поддържат становище за нейната
неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения.
Производството по гр.д.№2875/21г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано
след изпращане по подсъдност на гр.д.№6336/20г. по описа на
2
СГС.Последното е било образувано на 03.07.2020г. по предявените от С. Г.
М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ЕООД против „Първа инвестиционна банка“АД и
„Конами“ЕООД искове за прогласяване недействителността на договорна
ипотека, учредена с н.а.№123/28.06.2007г., с който ответникът
„Конами“ЕООД, като кредитополучател, е учредил договорна ипотека върху
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, за който се е легитимирал като
собственик с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№122/28.06.2007г., за обезпечение вземането на Алфа банк-клон България по
договор за банков кредит №502/20.06.2007г.В исковата молба и уточняващите
такива към нея се излага, че ищците са придобили собственост върху
недвижимия имот, предмет на цитирания н.а. за учредяване на договорна
ипотека от 2007г., с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№89/08.08.2019г., от Н.Х., гражданка на Република Южна Африка, при квоти
40% за първите двама ищци в условия на СИО и 60% за
дружеството.Ответникът „Конами“ЕООД не е притежавал право на
собственост върху този недвижим имот към датата на учредяване на
ипотеката, нито към друг момент.С влязло в сила на 27.03.2019г. съдебно
решение, постановено по гр.д.№1674/09г. по описа на ВРС, е приключил
съдебен спор между тяхната праводателка Н.Х. и „Конами“ЕООД, като със
СПН между страните е прието, че Н.Х. е собственик на процесния недвижим
имот.Търговското предприятие на Алфа банк-клон България е прехвърлено на
„Юробанк България“АД с договор по чл.15 от ТЗ от 29.02.2016г.Ипотеката е
подновена с вписване от 22.05.2017г.С договор за цесия от 22.12.2017г.,
вписан в СВ, „Юробанк България“АД е прехвърлила на „Първа
инвестиционна банка“АД цялото си вземане по договор за банков кредит
№502/20.06.2007г., ведно с всички принадлежности и обезпечения /вкл. и
процесната ипотека/.
Процесната договорна ипотека е учредена от несобственик, съответно е
недействителна, като сключена в противоречие с императивната разпоредба
на чл.167, ал.3 от ЗЗД.Предвид гореизложеното се претендира да се прогласи
недействителността й, както и на осн. чл.179, ал.1 от ЗЗД да се постанови
заличаване й.
В срока по чл.211 от ГПК ответникът „Конами“ЕООД е предявил против
С. Г. М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ЕООД на 01.03.2021г. насрещни искове при
условията на обективно евентуално съединяване.В исковата си молба и
3
уточняващите такива към нея, съответно от 08.02.2022г., 02.03.2022г. и
12.04.2022г. твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, придобит
с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№122/28.06.2007г., закупен
от Д.И.К. Т.Р.К., Н.Р.К. и „Балкански имоти развитие“ЕАД.Твърди, че
цитираното от ищците съдебно решение не е влязло в сила по отношение на
него, защото е подал самостоятелна касационна жалба против въззивното
решение, производството по отношение на която не е приключило.Ищците по
главните искове не са собственици на имота, съответно „Конами“ЕООД се
легитимира като негов собственик, предвид което и за него е налице правен
интерес да предяви насрещни искове за прогласяване недействителността на
договора, обективиран в н.а.№89/19г.Моли договорът да се обяви за
относително недействителен спрямо него, защото не е породил целения
правен ефект спрямо „Конами“ЕООД, тъй като прехвърлителката - продавач
не е била собственик на имота, предмет на договора, и да се обезсили
описания по-горе договор за покупко-продажба на недвижим имот; в условие
на евентуалност да се прогласи недействителност на договора, поради
сключването му чрез мним представител, който е действал от името на страна
по договора, като не е била налице валидна представителна власт в полза на
пълномощника М. С. У. и не е представено пълномощно, съдържащо
задължителните му реквизити при изповядване на сделката, в условие на
евентуалност да се прогласи нищожността на договора поради
симулативност, тъй като не е била действително заплатена продажната цена
по сделката, а уговорената такава е била близо 40 % по-ниска от данъчната
оценка на имота, и в условията на евентуалност да се прогласи нищожността
на договора поради противоречие със закона, тъй като имотът е продаден от
несобственик и с него се цели постигане на забранен или непозволен от
закона правен резултат.
С решение №1404/02.04.2012г., постановено по гр.д.№1674/09г. по описа
на ВРС, XXI състав, е прието за установено по отношение на Д.И.К. Т.Р.К.,
Н.Р.К., Р.П.Р., Л.Ш.Р., „Балкански имоти развитие“ЕАД и „Конами“ЕООД, че
Н.Х. е собственик на описания в решението недвижим имот, въз основа на
наследство по закон от баща си А.П./поч. на 15.01.1996г./, по отношение на
който имотът е реституиран по реда на ЗВСВОНИ, както и е отменен к.н.а.
№26/18.10.02г., с който Р.Т.К. /наследодател на първите трима ответници/ е
бил признат за собственик на недвижимия имот като придобит чрез
4
давностно владение.Имотът е идентичен с този, предмет на договорната
ипотека от 2007г. и договора от 08.08.2019г.В това производство като
ответник „Конами“ЕООД е твърдяло, че е придобило собственост върху
процесния имот чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№122/28.06.2007г., сключен с Д.И.К. Т.Р.К., Н.Р.К. и „Балкански имоти
развитие“ЕАД.Решението на ВРС е потвърдено с решение
№1734/17.11.2017г., постановено по в.гр.д.№3334/12г. по описа на ВОС, гр.о.,
с изключение само по отношение на „Балкански имоти развитие“ЕАД, в
която част е обезсилено, защото търговското дружество е било
заличено.Решението на ВОС, съгласно определение №156/27.03.2019г.,
постановено по гр.д.№4603/18г. по описа на ВКС, II гр.о., е било обжалвано
от Д.И.К. Т.Р.К., Н.Р.К., Р.П.Р. и Л.Ш.Р..С посоченото определение не е било
допуснато до касационно обжалване.
С определение №138/07.07.2022г., постановено по ч.гр.д.№2662/21г. по
описа на ВКС, II гр.о., е потвърдено разпореждане №921/02.02.2018г.,
постановено по в.гр.д.№3334/12г. по описа на ВОС, гр.о., с което е била
върната, поради просрочие, подадената касационна жалба от „Конами“ЕООД
с вх.№2660/25.01.2018г. против постановеното въззивно решение
№1734/17.11.2017г.
Видно от гореизложеното, решението на ВРС, с което по отношение на
„Конами“ЕООД/твърдящо в предходния процес и в настоящия, че се
легитимира като собственик с н.а.№122/28.06.2007г./, е прието за установено,
че собственик на недвижимия имот, предмет на този н.а., е праводателката на
настоящите ищци Н.Х., е влязло в сила.Формирана е СПН по отношение
правото на собственост на Н.Х., придобито чрез посочения способ, като
настоящите ищци са нейни частни правоприемници, поради което има
действие и по отношение на тях.Тъй като касационната жалба на
„Конами“ЕООД е върната като подадена след изтичане на преклузивния срок
за обжалване, то следва да се приеме, че решението на ВОС по отношение на
него е влязло в сила с изтичане на срока за обжалването му, а не от датата на
влизане в сила на разпореждането за връщане на касационната му жалба
поради просрочие.Предвид формираната СПН в настоящото производство
„Конами“ЕООД не би могло да твърди, че праводателката на ищците Н.Х. не
е била собственик на процесните имоти, съответно, че то е собственик по
силата на цитирания договор от 2007г., който договор безспорно не е факт,
5
настъпил след приключване на устните състезания по делото, по което е
формирана на СПН/приключили на 04.10.2017г./, а напротив е преклудиран
от същата.Тъй като не може да твърди, че е собственик на имота към момента
на учредяване на ипотеката, и няма правен интерес като трето лице от
предявяване на установителни искове за прогласяване недействителността на
договора, обективиран в н.а.№89/19г., с който ищците са придобили
собственост от Н.Х..Извън горното и исковете за обявяване
недействителността на договора на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД като сключен без
представителна власт и на осн. чл.40 от ЗЗД като сключен във вреда на
представлявания на цена 40% по-ниска от данъчната оценка /в хипотеза,
когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден
договор, сключен чрез представител, при твърдения за нееквивалентност на
насрещните престации по договора, квалификацията на иска е по чл.40 от
ЗЗД/ са недопустими и защото тези искове, според разрешенията по ТР
№5/2014 от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, могат да се предявят само от
мнимо представлявания, съответно от увредения представляван и
универсалните им наследници.Останалите обстоятелства, поради които се
твърди недействителност, са и неуточнени, въпреки многократно даваните
възможности за горното - ищецът твърди, че договор за покупко-продажба,
сключен от несобственик, не е нищожен, а само няма вещно-транслативен
ефект, но въпреки това претендира да се прогласи недействителността на
договора от 08.08.2019г., именно защото праводателят Н.Х. не е била
собственик, поради което същевременно се целяло постигане на забранен и
непозволен от закона резултат.Твърденията за симулация също са неясни, т.к.
се твърди, че договорът е симулативен, защото по него не била заплатена в
действителност уговорената продажна цена, а същевременно тя е и 40% по-
ниска от данъчната оценка, които твърдения по същество не са такива за
относителна симулативност на договора.
По изложените съображения съдът приема, че предявените насрещни
искове са недопустими, поради което производството по тях подлежи на
прекратяване, с оглед което и обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА определение №3940/21.10.2022г., постановено по гр.д.
№2875/21г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7