№ 4439
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110106903 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по извършване на делбата/.
С влязло в сила Решение № 4627/19.12.2024 г. по гр.д. № 6903/2024 г. по описа на
Районен съд – Варна, 50 състав, съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба на
следните недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с идентификатор
**********, находящ се в град В., Район М., жк „Т.“ бл. **, вх. „**“, ет. **, ап. **, с площ от
40,71 кв.м., състоящ се от: стая, кухня, баня – тоалетна, коридор, балкон, ведно с
прилежащите му избено помещение с площ от 2,31 кв.м. и 0,7251 % иделани части от
общите части на сградата;
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
¼ за К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: град А., Община А., Област П., ул. „Р.“ № **, ¼
за Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес: град А., Община А., Област П., ул. „О.“ № **, и ½ за
М. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „П.Р.“ № **, вх. „**“, ет. **, на основание чл.
34 ЗС.
По делото е изслушано заключение по назначената Съдебно-техническа експертиза,
съгласно което допуснатия до делба имот е реално неподеляем, съобразно броя на
съделителите и квотите им в съсобствеността, поради което в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 14.11.2025 г. процесуалните представители на страните молят
съдът да постанови допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан.
С протоколно Определение № 4409/16.07.2025 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане в делбеното производство следните претенции по сметки:
1. От ищцата К. К. Н., ЕГН **********, срещу ответницата М. Б. Г., ЕГН **********, с
правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от общо 328,89 лева,
1
представляващи разходи за делбения имот по посочените в уточнителната молба от
13.06.2025 г. фактури;
2. От ищцата К. К. Н., ЕГН **********, срещу ответницата М. Б. Г., ЕГН **********,
представляващо привременна мярка с правно основание чл. 344 ГПК за сумата от 200 лева
месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните от нея
идеални части от делбения имот за периода от 09.05.2025 г. /датата на първото съдебно
заседание във втората фаза на делбата/ до прекратяване на съсобствеността;
3. От ищеца Л. К. Б., ЕГН **********, срещу ответницата М. Б. Г., ЕГН **********,
представляващо привременна мярка с правно основание чл. 344 ГПК за сумата от 200 лева
месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните от него
идеални части от делбения имот за периода от 09.05.2025 г. /датата на първото съдебно
заседание във втората фаза на делбата/ до прекратяване на съсобствеността;
4. В условията на евентуалност от ответницата М. Б. Г., ЕГН **********, срещу
ищцата К. К. Н., ЕГН **********, възражение за прихващане с правно основание чл. 103,
ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 328,89 лева, от която: 214,72 лева – разходи за имота към
Топлофикация-Варна и 114,12 лева – разходи за имота към ЕС /уточнени в молба –
становище от 01.07.2025 г./.
В открито съдебно заседание съделителите К. К. Н. и Л. К. Б., чрез процесуалния си
представител, молят допуснатия до делба недвижим имот да бъде изнесен на публична
продан, както и поддържат заявените претенции по сметки. Претендират се сторените в
производството разноски.
В открито съдебно заседание съделителят М. Б. Георгиева, чрез процесуалния си
представител, моли допуснатия до делба недвижим имот да бъде изнесен на публична
продан, както и за уважаване на заявените от нея претенции по сметки, съответно за
отхвърляне на претенциите на насрещната страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение способа за извършване на делбата:
Целта на производството по извършване на делба е при възможност всеки съделител да
получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от
броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и
стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите, както и доколко стойността на тези дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Съдът, като съобрази, че съгласно заключението по назначената Съдебно-техническа
експертиза допуснатият до делба имот е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на
някой от съделителите намира, че същият следва да бъде изнесен на публична продан, на
основание чл. 348 ГПК, като получената от продажбата сума следва да бъде разпределена
между съделителите, съобразно техните квоти, посочени в решението за допускане на
делбата.
2
По претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, заявена от К.
К. Н. срещу М. Б. Г.:
Посочената претенция касае сторени от ищцата разноски за делбения имот в общ
размер на 328,89 лева.
Основателността на исковата претенция е обусловена от доказване от страна на ищцата
извършването на заявените разходи по вид, размер и период на осъществяване.
В случай на установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да
докаже наведените от нея правоизключващи и правоотлагащи възражения, от които извлича
годни за себе си правни последици.
Не е спорно между страните в производството, че ищцата К. К. Н. е сторила
претендираните разходи за делбения имот, като същото се установява и от ангажираните от
същата писмени доказателства – фактури /листи 104 – 128/.
Прието за съвместно разглеждане в производството, обаче, е направеното от
ответницата по претенцията, в условията на евентуалност, възражение за прихващане с
правно основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД на сумата от общо 328,89 лева със следните суми,
заплатени от съделителя М. Б. Г.: 214,72 лева – разходи за делбения имот към Топлофикация
– Варна и 114,12 лева – разходи за имота към ЕС /уточнени с молба – становище от
01.07.2025 г./.
Във връзка с това възражение настоящият съдебен състав приема следното:
Чл. 103, ал. 2 ЗЗД предвижда, че може да бъде направено прихващане с погасено по
давност вземане, но само при условие, че прихващането е могло да бъде осъществено преди
изтичането на давността. За да бъде изяснен смисълът на правната норма и по-точно какво
означава прихващането да е могло да бъде осъществено преди изтичането на давността, тя
трябва да бъде тълкувана систематично с правилото на чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Според последния
текст на закона, прихващането поражда обратно действие и двете насрещни задължения се
погасяват до размера на по-малкото от тях към момента, в който прихващането е могло да се
извърши. А извършването на прихващането изисква да са били възникнали и да са били
изискуеми две насрещни еднородни задължения, съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Тогава чл. 103,
ал. 2 ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че прихващането с погасено по давност вземане е
допустимо, ако към момента на настъпването на изискуемостта на задължението на
прихващащия ответник неговото (на прихващащия ответник) насрещно вземане все още е
било изискуемо и не е било погасено по давност. В сходен смисъл са част от разясненията
по т. 1 от мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 2022 г. по тълк. дело № 2 от 2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
Изискуемостта на заявените като сторени разходи от съделителя М. Б. Г. настъпва в
момента на извършване на същите и се погасяват с общата петгодишна давност, доколкото
се основават на идеята за забрана за неоснователно обогатяване. Същите са ликвидни,
доколкото не са оспорени от длъжника, срещу когото се прихваща.
Давността по отношение на претенцията за разходи от 214,72 лева, сторени на
3
11.02.2019 г., е изтекла на 11.02.2024 г., тоест до последната дата същите е възможно да
бъдат прихванати с възникналите изискуеми задължения на прихващащия към насрещната
страна /каквито са всички претендирани от съделителя К. К. Н. и неоспорени от М. Б. Г.
разходи, сторени в периода месец декември 2019 г. – месец януари 2024 г./.
Същото се отнася и за останалата сума за разходи за имота към ЕС от 114,12 лева,
доколкото видно от приобщените по делото разписки /листи 142 – 155/, разходите са сторени
в периода 2019 г. – 2020 г.
С оглед на посоченото, възражението за прихващане със задължения на М. Б. Г. към К.
К. Н. се явява основателно. Следва да бъде съобразено обаче, че заявените за прихващане
суми се явяват насрещни задължения за останалите двама съделители, съобразно квотите им
в съсобствеността. В този смисъл, припадащата се част от същите за съделителя К. К. Н. са
½ от заявените за прихващане суми.
Поради изложените съображения, възражението за прихващане е основателно за ½ от
общата сума от 328,89 лева, а именно: за сумата от общо 164,45 лева.
По претенциите за постановяване на привременни мерки с правно основание чл.
344, ал. 2 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението по допускане на делбата или
по-късно, ако всички съделители не използват делбения имот съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кой от съделителите от кои имоти ще се ползва до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Според съдебната практика посочената разпоредба предвижда
възможност за постановяване на привременни мерки в делбеното производство, поради
което съдебният акт, с който съдът постановява такива мерки, има характер на определение
по спорна съдебна администрация, респективно с него не се разрешава материалноправен
спор и няма сила на пресъдено нещо. Поради това и разпределението, респективно
заплащането на обезщетение, се извършва най-рано с решението по допускане на делбата.
Искане с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК е заявено от съделителите К. К. Н. и Л.
К. Б. в първото заседание по втората фаза на делбата, проведено на 09.05.2025 г. До момента
съдът не се е произнесъл с отделно определение по поисканите привременни мерки, поради
което претенцията следва да бъде разгледана и разрешена с настоящото решение по
извършване на делбата и без оглед начина на извършването й, доколкото мерките са
приложими до влизане в сила на същото това решение.
Предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК е делбеният имот
да не се ползва от всички съделители, съобразно правата им в съсобствеността.
Във връзка с горното, следва да се установи, че страните са съсобственици на
процесния имот, своя дял в съсобствената вещ, ползването от другия съсобственик по
начин, който да препятства всеки ищец да упражнява фактическа власт според дела си, този
начин на ползване да се е осъществил в заявения период от време, покана до другия
4
съсобственик да заплати обезщетение, както и размера на обезщетението в размер на дела
на ответника според квотата му от средномесечния пазарен наем през съответния период за
вещта и състоянието в същия период.
В случая, наличието на съсобственост между страните и дяловете им в съсобствеността
не се оспорват.
Оспорват се от ответницата останалите предпоставки за уважаване на искането, като се
твърди, че ищците не са препятствани да упражняват фактическата власт по отношение на
делбения имот в заявения период от време.
Във връзка с оспореното обстоятелство в производството са ангажирани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на по един свидетел, воден от всяка от страните. От
показанията на същите, преценени при условията на чл. 172 ГПК, се установяват следните
обстоятелства:
Свидетелят И. И. Н. твърди, че през 2017 г. на ищците бил предоставен ключ за имота
от ответницата и същите имали достъп до него. Сочи се на случай през 2022 г., когато
ищците не успели да отключат имота, като впоследствие се оказало, че ключът им отключва
и патронът не е сменян. Заявява се, че през 2023 г. и 2024 г. имотът бил предлаган за
продажба от брокери, като ищцата К. К. Н. предоставила ключа си за достъп, след което
същият останал в нея. Според свитеделя, имотът е бил в начален етап на възстановяване, но
е негоден за ползване.
Свидетелят Б. Е. М. твърди, че през 2017 г. М. Б. Г. започнала ремонт на делбения имот,
но скоро преустановила същия, поради претенции към същия от останалите съсобственици,
като същият и до момента не е годен за обитаване. Заявява, че достъп до имота имат всички
съделители, като на ищците бил предоставен ключ, срещу протокол, още през 2017 г. Знае за
случай, при който последните не са успели да отключат имота, като сочи, че имало проблем
с патрона на вратата, но същият не е подменян.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като същите са ясни,
последователни и еднопосочни. От същите безспорно се установява, че от момента на
възникване на съсобствеността до настоящия момент съделителите К. К. Н. и Л. К. Б. са
имали достъп до делбения имот, като в нито един момент през този период същите не са
били възпрепятствани от М. Б. Г. да упражняват фактическа власт върху имота според дела
си.
Освен това, не бяха ангажирани каквито и да било доказателства в производството
ищците да са поканили съделителя М. Б. Г. да им заплати обезщетение за лишаване от
ползване на делбения имот.
Посоченото обуславя извода на съда за неоснователност на искането за присъждане на
обезщетението за лишаване от ползване, поради което и същото следва да бъде оставено без
уважение.
Поради горното, не е необходимо обсъждане на заключението по допуснатата в
производството Съдебно-оценителна експертиза, касаещо размера на исканото обезщетение,
доколкото се установи липса на основание за неговото присъждане.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, и съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на
делбените имоти, съделителите дължат държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд - Варна, както следва: 1 284 лева – за съделителя К. К. Н.,
5
1 284 лева – за съделителя Л. К. Б., 2 568 лева - за съделителя М. Б. Г..
По претенциите по сметки и съобразно правилото на чл. 355 ГПК, вр. чл. 78 ГПК,
съделителят М. Б. Г. следва да заплати държавна такса в размер на 25 лева, съразмерно на
уважената част от иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен от К. К. Н..
По претенциите по сметки и съобразно правилото на чл. 355 ГПК, вр. чл. 78 ГПК,
съделителят К. К. Н. следва да заплати държавна такса в размер на 25 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен от същата.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 139/02.10.2019 г. по гр.д.
№ 400/2019 г. по описа на ВКС, II г.о., Определение № 4/06.01.2011 г. по ч.гр.д. № 542/2010 г.
по описа на ВКС, II г.о. и Определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на
ВКС, I г.о., разпоредбата на чл. 355 ГПК намира приложение по отношение на разноските,
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост - за
назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на
съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор
относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който
следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и
задължителните указания, дадени в Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т.
9.
Съделителят К. К. Н. претендира сторените в производството по извършване на
делбата съдебно-деловодни разноски за държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лева, депозити за експертизи в размер на 450 лева и за
адвокатско възнаграждение – в размер на 2 000 лева. С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да й бъде присъдена сумата от 227,50 лева – разноски за държавна
такса и депозити, съразмерно на уважената част от предявения от нея иск.
По отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено
възражение за прекомерност. Съдът, като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, размера и броя на предявените искове, броя на проведените открити
съдебни заседания, ангажирания в производството доказателствен материал, проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца, както и
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа, намира възражението за неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение
от 2 000 лева е под законоустановения минимум по наредбата /предвиждащ минимален
размер от 1 500 лева за всяка фаза/ и съответства на визираните критерии. От същото обаче
/в оставащия над посочената сума от 1 500 лева размер от 500 лева за фазата по извършване
на делбата/, съразмерно на уважената част от предявения иск, следва да му бъде присъдена
сумата от 250 лева.
В полза на съделителя М. Б. Г., съразмерно на отхвърлената част от предявения срещу
нея иск, следва да се присъдят разноски за производството в общ размер на 300 лева, от
които: 100 лева – депозити за вещи лица /от общо претендираните 200 лева/ и 200 лева -
адвокатско възнаграждение /от общо претендираното такова от 400 лева/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание
6
чл. 348 ГПК, допуснатия до делба недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда, представляващ Апартамент с идентификатор
**********, находящ се в град В., Район М., жк „Т.“ бл. **, вх. „**“, ет. **, ап. **, с площ от
40,71 кв.м., състоящ се от: стая, кухня, баня – тоалетна, коридор, балкон, ведно с
прилежащите му избено помещение с площ от 2,31 кв.м. и 0,7251 % идеални части от
общите части на сградата;
с пазарна стойност 128 400 лева, при начална цена, определена от съдебния
изпълнител;
като получената при продажбата на имота сума се разпредели:
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
¼ за К. К. Н., ¼ за Л. К. Б. и ½ за М. Б. Г..
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Н., ЕГН **********,
сумата от общо 164,45 (сто шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки) лева,
представляващи разходи за делбения имот по посочените в уточнителната молба от
13.06.2025 г. фактури, основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 164,45 (сто шестдесет и четири лева и четиридесет и пет
стотинки) лева до пълния предявен размер от 328,89 (триста двадесет и осем лева и
осемдесет и девет стотинки) лева, поради прихващане с насрещни вземания на М. Б. Г., ЕГН
**********, за сумата от 164,45 (сто шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки)
лева – разходи за имота към Топлофикация-Варна и за имота към ЕС /уточнени в молба –
становище от 01.07.2025 г./.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 344 ГПК от К. К. Н., ЕГН
**********, срещу М. Б. Г., ЕГН **********, представляващо привременна мярка за сумата
от 200 (двеста) лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
притежаваните от нея идеални части от делбения имот за периода от 09.05.2025 г. /датата на
първото съдебно заседание във втората фаза на делбата/ до прекратяване на
съсобствеността.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 344 ГПК от Л. К. Б., ЕГН
**********, срещу М. Б. Г., ЕГН **********, представляващо привременна мярка за сумата
от 200 (двеста) лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
притежаваните от него идеални части от делбения имот за периода от 09.05.2025 г. /датата на
първото съдебно заседание във втората фаза на делбата/ до прекратяване на
съсобствеността.
ОСЪЖДА К. К. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 1 284 (хиляда двеста
осемдесет и четири) лева, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание
чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
7
ГПК; държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, съразмерно на отхвърлената част
от иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Л. К. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 1 284 (хиляда двеста осемдесет и
четири) лева, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 2 568 (две хиляди петстотин шестдесет
и осем) лева, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, съразмерно на уважената част от иска с правна
квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Н., ЕГН **********,
сумата от общо 477,50 (четиристотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева
– разноски за производството по извършване на делба, съразмерно на уважената част от
предявения от нея иск, от която: 227,50 (двеста двадесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева – разноски за държавна такса и депозити и 250 (двеста и петдесет) лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. К. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Г., ЕГН **********,
сумата от общо 300 (триста) лева - разноски за производството по извършване на делба,
съразмерно на отхвърлената част от предявения от нея иск, от която: 100 (сто) лева –
депозити за вещи лица и 200 (двеста) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8