- 2 -
М О Т И
В И :
Против
подс. О.Н.И. *** е внесено обвинение от Врачанска
Районна Прокуратура /ВРП/ за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС НК/ – затова, че за времето от
месец август на 2016 год. до месец октомври на 2019 год. включително, в гр.Враца,
след като е осъдена с Решение № 431/18.07.2016 год. по гр. дело № 2171/2016
год. на РС-Враца, влязло в законна сила от 18.07.2016 год., да издържа свой
низходящ - дъщеря С.М.К. - родена на *** год. /на 6
год./ съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно общо 39 /тридесет и
девет/ месечни вноски, всяка в размер на 105 лв. /сто и
пет лева/, или общо сумата от 4 095 лв. /четири хиляди,
деветдесет и пет лева/.
По искане
на св. М.К.С. *** – баща и законен представител на пострадалото малолетно дете С.М.К.,
детето С.К. е конституирано, като частен обвинител процеса.
Подс. О.Н.И. не се яви пред съда, като по данни от близък –
брат св. В.В., както и на св. М.С., същата е в
чужбина – в Германия, където работи. Съдебното производство спрямо нея протече
„задочно”, без нейно присъствие, като съдът прие, че е налице хипотезата по чл.269
ал.4 б.”а” от НПК. Съгласно справка от ОД на МВР-Враца, същата е напуснала
страната на 02.11.2019 год. и няма данни за завръщане. На ДП лично й е било
повдигнато обвинението и същата е дала обяснения на два пъти накратко, но без
присъствие на защитник и не пред съдия, поради което и тези й обяснения нямат доказател-ствена стойност. Назначения й служебен защитник –
адв. В.Г. *** пледира пред съда за справедлива
присъда.
Участващия
по делото прокурор поддържа обвинението, така както е внесено и пледира за
наказание „Лишаване от свобода” около минималния размер – условно по чл.66 от НК.
Представителя на частния обвинител С.К.
- родителя М.С. поддържа прокурора.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. О.Н.И. и св.М.К.С.
живели на съпружески начала в гр. Враца около две години, а именно за времето
от 2012 год. до 2014 год. По време на съвмест-ното им
съжителство на *** год. им се родило дете — С.М.К. с ЕГН **********. Няколко
месеца след раждането на детето подс. О.И. напуснала
семейството си и заминала в чужбина да работи, като изключително рядко се
прибирала. По време на нейните отсъствия грижи за възпитанието и отглеждането
на детето С. полагал бащата св. М.С., подпомаган от своята майка. През 2014
год. подс. О.Н.И. родила и второ дете от св. М.К.С. –
детето И.О.Н. с ЕГН **********, но същото останало да се отглежда от нейните
близки и бащата не го припознал. Понастоящем това второ дете И.О.Н. се гледа от
св. В.Н. Велиев – брат на подс. О.Н.И., който сочи,
че се грижи от около две години за детето.
- 3 -
През 2016 год.,
св. М.С. и подс. О.И. решили да предявят иск пред
Районен съд — гр. Враца за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо детето С.М.К. на св. М.С., а на подс. О.И. да
бъде определен режим на лични контакти с детето. Поради тази причина и двамата
депозирали молба пред Районен съд — гр. Враца за одобряване на постигнато между
тях споразумение, по която било образувано гражданско дело № 2171/2016 год. по
описа на Районен съд — гр. Враца. С решение № 431 от 18.07.2016 год., която е и
датата на влизането му в сила, Районен съд — гр. Враца утвърдил постигнатото
споразумение, по силата на което упражня-ването
на родителските права по отношение на малолетното дете С.М.К. било възложено на
бащата св. М.С., а на майката – подс. О.И. бил
определен режим на лични отношения с детето и била осъдена да заплаща издръжка
в размер на 105 лева всеки месец.
За времето от
месец август 2016 год. до месец октомври 2019 год., включително, подс. О.Н.И. не изпълнила задължението си за изплащане на
дължимата издръжка в размер на 39 месечни вноски от по 105 лева или общо 4095.00
лева.
Св. М.С. *** за заплащане на издръжката и от
там започнали да му изплащат по 80.00 лв. месечно за издръжка на детето С.М.К.,
считано от м.декември на 2017 год. – на основание НОРИДПИ.
На 27.03.2017
год. св. М.С. подал Жалба до ВРП относно не плащането на издръжката от страна
на подс. О.Н.И. за детето С.М.К., което дало
основание за образуването на ДП по настоящето дело.
Подс. О.Н.И. е родена на ***
***,с пост. и настоящ адрес ***, живуща към наст.
момент в чужбина - във Федерална Република Германия /ФРГ/ на неизвестен адрес,
най-вероятно в гр. Берлин, българка, български гражданин, със средно
образование, неомъжена, има две деца, работи във ФРГ, неосъждана, с ЕГН **********.
Не притежава МПС, не притежава зем.земи и гори, и
няма рег. трудови договори в България. През 2016 год. е получила от ДСП-Враца
социални помощи за децата 370 лв. и целева помощ за отопление от 362.30 лв. На
ДП е заявила, че работи, като „сервитьорка” в Германия, а пред съда св. М.К.
посочи, че е „лека жена” там /в Германия/ и вероятно „работи” в „бардак” в
Берлин.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло
от събраните на съдебното следствие и на досъдебното производство доказателства
– от показанията на
свидетелите М.К.С. и В.Н. Велиев пред съда, както и св.С.Б.И. на
ДП, които показания бяха прочетени пред съда по съответния ред, както и от писмените
доказа-телства от ДП, имащи значение за
обстоятелствата по делото – Жалба на л.5, Решение на ВРС в препис на л.6-7,
справка от МВР-Враца на л.10, справка от АСП-Враца на л.13, писмо от НАП със
справка на л.14-15, писмо-справка от МЗХН ОД”Земеделие”-Враца на л.16, справка
на л. 26-27, справка АИС л.36 и л.44, справка за пътувания в чужбина на л.37,
справка от МП на л.49, от Община-Враца на л.50 и л.87, Удостоверения за адрес
на л.51-52, Решение на ВРС в зав.препис на л.54, Дубликат от Удост.за раждане на л.56, писмо от СИС при ВРС на л.57,
справка за съдимост на л.65, справка РУ-Враца на л.69, справка от ГД”ИН” на
л.87, както и от съд. следствие – справка от МВР на л.18 - 19 от делото.
- 4 -
От обективна и субективна страна подс. О.Н.И. е осъществила състава на чл.183 ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – за времето от месец август на 2016 год. до месец
октомври на 2019 год. включително, в гр.Враца, след като е осъдена с Решение №
431/18.07.2016 год. по гр. дело № 2171/2016 год. на РС-Враца, влязло в законна
сила от 18.07.2016 год., утвърждаващо споразу-мение
между страните, да издържа свой низходящ - дъщеря С.М.К. - родена на *** год. /на 6
год./ съзнателно не
е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно общо 39 /тридесет и девет/ месечни вноски, всяка в размер на 105.00 лв. /сто и
пет лева/, или общо
сумата от 4095,00 лв. /четири хиляди, деветдесет и пет лева/.
Подс. О.Н.И. е извършила деянието умишлено,
с пряк умисъл, като е съзнавала обществено опасният му характер, предвиждала е
настъпването на обществено опасните му последици и е искала настъпването на
тези последици.
Съгласно закона родителите са длъжни да дават издръжка на своите не навършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудо-способни и
дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и
да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент на противното от
чл.82 ал.3 от СК). Това означава, че за посочения период подс.
О.Н.И. не е изпълнявал своите задължения като родител, от които не може да бъде
освободена, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период има данни, че
работи в чужбина, че е получавала социални помощи за децата и за отопление, но
не заплаща дължимата ежемесечна издръжка на детето, а през цялото това време за
здравето, отоплението и всичките други потребности на детето С. се е грижил
неговия баща св. М.С. и неговите близки.
При определяне на
вида и размера на наказанието и съгласно чл.54 от НК съдът прие наличие на превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на
данни за криминални прояви и нарушения на обществения ред, пред отегчаващите
отговорността обстоятелства – продължителния период на не заплащане на
издръжката – повече от две години.
Затова и на основание чл.54 от
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, съдът наложи наказание на подс. О.Н.И. – ТРИ МЕСЕЦА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО
на наказанието за СРОК от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
С така определеното по вид и размер наказание,
съдът отчете, че е възможно изпълнението на целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната превенция. За подс.
О.Н.И. няма основания за приложението на чл.183 ал.3 от НК - с оглед не заплатената
издръжка.
Причина за извършване на деянието е ниското правосъзнание от страна на подс. О.Н.И..
По горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
Гр.Враца РАЙОНЕН СЪДИЯ :
06.02.2020
год. /КРАСИМИР Г. /