Р Е Ш
Е Н И Е № 260329
гр. Сливен, 17.12.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно
заседание на първи декември, две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Добринка
НЕДКОВА, като разгледа докладваното от
р. съдия гр. дело № 1932/2020
г. на СлРС , за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по молба на С.В.Т., чрез адв. С.К. *** с пр.
осн. Чл. 49, ал.1 от СК.
В исковата молба се сочи, че страните са сключили граждански брак на
30.03.1986 г., който е първи по ред и за двамата, като от брака си нямат не
навършили пълнолетие деца.
От 1991 г. семейството живее на адрес гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл. 72
вх.А ап.14, което жилище съпрузите са придобили по време на брака си. Причината
да могат да закупят този апартамент била възможността предоставена на ищеца да
го придобие, тъй като тогава е бил военнослужещ.
Твърди се, че още от началото на брака, отношенията между страните не
потръгнали в положителна посока. През първата година ищеца разбрал, че
ответницата започнала интимна връзка със собствения му брат, като това безумно
поведение на съпругата му нанесло трайни следи в съзнанието на ищеца. Същият се
опитвал да преодолее този спомен, но ответницата периодично отново давала
поводи за ревност у него.
Твърди се, че от друга страна очевидното несходство в характерите им също
пречело за подобряване на отношенията им. Постоянно съпругата му инициирала
скандали за несъществуващи причини и измислени проблеми, като с това свое
поведение предизвиквала ищеца и провокирала неговото агресивно поведение.
Винаги когато се събирали с приятели, тя крещяла и викала по адрес на ищеца,
обиждала го пред приятелите им без основателен повод, като това нейно поведение
постепенно довело до отдръпване на приятелите им, които не желаели повече да се
събират с тях. Напрежението между страните се увеличавало и задълбочавало с
годините. Започнали да възникват конфликти по всякакви поводи. В последните
години от брака им това било използвано от ответницата и винаги когато тя
предизвиквала скандал, се обаждала на полицията, за да се оплаква от
несъществуващо насилие упражнявано върху нея от ищеца. Ответницата два пъти е
завеждала дело за домашно насилие срещу ищеца, което е приключвало в нейна
полза, тъй като ищецът не е искал да изнася подробности пред съда за причините
за скандалите, тъй като се е надявал, че отношенията им ще се нормализират.
Въпреки усилията на ищеца обаче, до положителен резултат не се е стигнало. Към
настоящия момент той отново имал данни за поредна настояща интимна връзка на
ответницата с друг мъж, което обстоятелство го принудило да вземе решение за
прекратяване на брака.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати
брака между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения по вина на ответницата, да предостави ползването на семейното
жилище на ищеца, както и да постанови след прекратяването на брака ответницата
да носи предбрачното си фамилно име М..
Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. Н.П. ***,
в който сочи, че предявените искове са допустими. Сочи, че искът по чл. 49 от СК е основателен, по него няма спор и ответницата също желае бракът им да бъде
прекратен с развод. Твърди, че обстоятелствата изложени по този иск са неясни и
не отговарят на истината. Сочи се, че ищецът през 2015 г. се е съгласил да се
разведе с ответницата по взаимно съгласие, но не се явява на делото и същото
било прекратено.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати
брака между страните с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения по вина на ищеца, като предостави семейното
жилище за ползване на ответницата.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. страните сключиха споразумение и молят съдът да премине към развод
по взаимно съгласие.
В с.з. страните лично и чрез
пълномощници поддържат иска за развод и
молят съда да утвърди постигнато споразумение, което урежда всички въпроси във
връзка с прекратяване на брака им.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 30.03.1986 г., който е първи по ред и за двамата, като от
брака си нямат не навършили пълнолетие деца.
С определение, постановено в с.з., проведено на 01.12.2020
г. на осн. чл. 321, ал.5 от ГПК производството е преминало към развод по взаимно
съгласие.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства, които кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи: Молбата е допустима
и основателна и като такава ще се уважи. Желанието на молителите е сериозно и
непоколебимо. Изложеното споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1
от СК. В него са уредени неимуществени отношения между страните във връзка
ползването на семейното жилище и фамилното име на молителката след развода.
Съгласно постигнатото между страните споразумение окончателната д.т., която
съдът определя в размер на 40 лева следва да се заплати от двамата съпрузи по
равно в размер на по 20 лева, а разноските да останат за страните, така както
са ги направили.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
сключеният на 17.09.2013 г. в гр. Сливен
граждански брак между С.В.Т. с ЕГН **********
*** чрез адв. С.К. и С.В.Т. с ЕГН **********
*** чрез адв. Н.П..
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между страните с правно основание чл. 51. ал. 1
от СК:
1.
Страните се споразумяват да прекратят
гражданския си брак по взаимно съгласие.
2.
Семейното жилище находящо се в гр. Сливен, кв. С. З. 72- А- 14, СЕ ПРЕДОСТАВЯ
за ползване на С.В.Т. с ЕГН ********** до
подялбата му или прехвърляне на собствеността на друг собственик.
3. Страните заявяват, че нямат претенции за издръжка един към друг.
4. След прекратяване на брака С.В.Т. с ЕГН ********** ще носи брачното си
фамилно име Т..
ОСЪЖДА С.В.Т. с ЕГН ********** *** чрез адв. С.К. да заплати окончателна д.т. в размер на 20.00
лева.
ОСЪЖДА
С.В.Т. с
ЕГН ********** *** да заплати окончателна д.т. в
размер на 20.00 лева .
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от
днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: