Определение по дело №59289/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14286
Дата: 20 април 2023 г. (в сила от 20 април 2023 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110159289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14286
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110159289 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца С. Н. П. с
ЕГН ********** постоянен адрес гр.София, ж.к."ЛН" бл.983, вх.В, ет.1, подедан чрез адв.З.,
с която се иска изменение на постановеното по делото решение по отношение присъдените
в негова полза разноски. В молбата са наведени доводи за неточно определяне на
възнаграждението на пълномощника на ищцата, като съдът не е съобразил броя на
предявените искове.
В срока за отговор на молбата, насрещната страна „ИАМ" АД, е депозирала такъв, с
който оспорва доводите на ищеца.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото решение за извършените от ищеца
разноски, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес. Същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче молбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. П. с ЕГН
********** постоянен адрес гр.София, ж.к."ЛН" бл.983, вх.В, ет.1, чрез адв.З. със съдебен
адрес гр-София, ж.к.ЛН 3, ул.”ГД” № 6, търговски комплекс „СМ”, офис 14, за признаване за
установено по отношение на „ИАМ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.”ДЖ" № 28, ет. 2, ап. 40- 46, представлявано от ГТТ, че клаузата
чл.4 от сключени между страните договор за паричен заем № 3484170/25.03.2019 г., е
нищожна като неравноправна и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
232.07 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска с определение от о.с.з. от 28.02.2023
г./, представляваща частичен иск от 1200.00 лв., недължимо платени по процесния договор
за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.11.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
По делото е постановено решение № 4203/20.03.2023 г., с което исковете са уважени
1
изцяло. Съобразно изхода на спора са присъдени разноски единствено на ищците, като
съобразно напавеното от ответника възражение за прекомерност, съдът е намалил
претендирания от П. адвокатски хонорар.
В случая следва на първо място да се отбележи, че в приложения на л.6 от делото
договор за правна защита и съдействие няма отбелязана дата на сключването му, но
доколкото същият е представен с исковата молба от 01.11.2022 г., то следва да се приеме, че
по отношение на него е приложима Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения н редакцията преди изм.с ДВ бр.88/04.11.2022 г. С оглед на това се налага
извода, че разпоредбата на чл.2, ал.5 от цитираната наредба, която предвижда определяне на
възнаграждение за всеки предявен иск, се прилага в хипотезата на предявени повече от един
иск от един вид, извън случаите, в които възнаграждението се определя съобразно интереса,
а по реда на чл.7, ал.2 от цитираната Наредба № 1/2014 г. Този извод се налага при
съобразяване на обстоятелството, че разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2014 г. не е
изменена след приемане на нормата на чл.2, ал.5 /нова ДВ бр.84/25.10.2016 г./, като към
настоящия момент минималните размери на възнагражденията по искове за парични
вземания се определят съобразно общия размер на предявените вземания, който изразява
интереса на страната за проведената от нея по делото процесуална защита и съдействие. В
нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата не се прави разгланичение дали интересът е нормиран от
една или няколко искови претенции и в този смисъл няма основание да се прилагат
мехнично правилата на ГПК за кумулативно съединяване на искове. /в този смисъл
определение № 14229/30.05.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 3972/2017 г. по описа на СГС/.
Ето защо при така изложените съображения, както и съобразявайки действителната
фактическа и правна сложност на делото, обема събрани доказателства, броя съдебни
заседания, процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че са налице
предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК и е намалли заплатеното от ищците възнаграждение до
минималния размер по Наредба № 1.
С оглед изложеното по-горе, настоящият състав намира, че не са налице основания да
ревизира становището си по отношение разноските, изложено в постановеното по делото
решение и подадената от ищците молба в тази насока следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Н. П. с ЕГН ********** постоянен адрес
гр.София, ж.к."ЛН" бл.983, вх.В, ет.1, подедан чрез адв.З., за изменение на постановеното по
настоящето гр.д.№ 59289/2022 г. решение № 4203/20.03.2023 г., досежно присъдените й
разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му.
2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3