РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501931 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Първа инвестиционна
банка“АД против решение № 271/14.05.2024г. по гр.д.№ 704/2023г. на РС- гр.Асеновград, с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против П. Б. С. за заплащане на сумата
от общо 11341,04 лева, от които 7845,57 лева- главница, 2120,11 лева- договорна лихва за
периода от 05.01.2019 г. до 05.04.2023 г., 13,51 лева- договорна лихва за периода от
05.04.2023 г. до 19.04.2023 г., 1312,65 лева- наказателна лихва за забава за периода от
05.12.2018 г. до 19.04.2023 г., 49,20 лева- разноски за връчване на покана, дължими по
договор за договор за банков кредит от 23.02.2017г. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се изводът
на РС, направен без приложението на специални знания, че шрифтът на договора за кредит е
по-малък от 12. Оспорва се като погрешен и изводът, че в договора липсва информация
относно взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. В тази връзка се твърди, че и
тази констатация е извършена служебно от съда без да е налице възражение от насрещната
страна. Сочи се, че срокът на погасителната давност въобще не е започнал да тече, тъй като
крайният срок на договора за кредит е 5.2.2027 г., алтернативно се твърди, че дори за
начален момент на погасителна давност да се приеме датата на последното извършено
плащане, погасителна давност отново не е изтекла. Иска се цялостна отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове.
1
От въззиваемата П. С., чрез назначения й особен представител адв.П. Х., е подаден
отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, изложени са подробни възражения против оплакванията във въззивната
жалба, оспорват се заявените доказателствени искания.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 704/2023г. на РС- гр.Асеновград е образувано по искова
молба от „Първа инвестиционна банка“АД против П. Б. С., с която са предявени обективно
съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на
23.02.2017г. между страните е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката
е предоставила на ответницата в заем сумата от 9000 лева за срок до 05.02.2027г., която сума
следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва от 7,5% годишно за периода до
05.02.2020г. и от 6,51% за периода от тази дата до крайния срок. Уговорено било също така,
че при просрочие се дължи лихва в размер на договорната лихва плюс наказателна надбавка
в размер на законната лихва. Считано от 05.12.2018г. кредитът бил в просрочие, като към
19.04.2023г. по него били просрочени 53 вноски за главница или общо сумата от 3588,55
лева и 52 вноски за договорна лихва или общо сумата от 2120,11 лева. За този период се
дължала и наказателна лихва в размер от 1312,65 лева, както и разноски за връчване на
покана в размер от 49,20 лева. Непадежиралата главница към 19.04.2023г. била 4257,02 лева,
а непадежиралата договорна лихва – 13,51 лева, дължима за периода от 05.04.2023г. до
19.04.2023г. Тъй като ответницата не била заплатила вноските с падеж в периода от
05.12.2018г. до 05.04.2023г. ищецът с исковата молба направил изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Ето защо е заявено искане да бъде постановено
решение, с което ответницата да бъде осъдена за заплати сумата от общо 11341,04 лева, от
които 7845,57 лева главница, 2120,11 лева договорна лихва за периода от 05.01.2019г. до
05.04.2023г., 13,51 лева договорна лихва за периода от 05.04.2023г. до 19.04.2023г., 1312,65
лева наказателна лихва за забава за периода от 05.12.2018г. до 19.04.2023г., 49,20 лева,
разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ответницата П. С., чрез назначения й особен представител, е подала отговор на
исковата молба, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Твърди се, че
тя не била уведомена за наличие на просрочени задължения, поради което неправомерно и в
нарушение на общите условия към договора кредитът същият бил обявен за предсрочно
изискуем. Възразява, че част от вземанията за главница и лихва са погасени по давност, тъй
като към тях се прилага краткия тригодишен давностен срок за периодични вземания.
Възразява се, че клаузата за наказателната лихва е нищожна, тъй като надвишава размера на
законната лихва.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от договор за банков кредит
№ 006LD-R-009778/23.02.2017г., по силата на който банката- жалбоподател в настоящето
производство, е предоставила на въззиваемата банков кредит в размер от 9000 лева, а
последната, в качеството й на кредитополучател, се е задължил да върне сумата в срок до
2
05.02.2027г. ведно с годишна лихва в размер на 7,5% за периода от отпускане на заема до
05.02.2020г., а след тази дата- в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията на
банката (СЛП), увеличен с 6,51 пункта. Към датата на сключване на договора СЛП е 0,99%.
Посочени са годишният процент на разходите към датата на сключване на договора за
кредит – 7,87%, както и общо дължимата сума – 12829,11 лева.
По първоинстанционното дело е прието и заключение по съдебно- счетоводната
експертиза, изготвено от вещо лице М. Р., от което се установява, че по договора за кредит
кредитополучателката е платила сума в общ размер от 2337,25 лева, с която са погасени
следните задължения: 1154,43 лева- главница, 1156,45 лева- договорна възнаградителна
лихва, и 26,37 лева- договорна наказателна лихва. Последното плащане е извършено на
05.02.2019г. и с него е погасена начислена наказателна лихва.
Несъмнено по отношение на сключения между страните договор за кредит са
приложими разпоредбите на ЗПК, тъй като въззиваемата П. С., в качеството й на
кредитополучател, има качеството на потребителите по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. По отношение на въззивната
инстанция горното положение произтича и от разясненията в т.1 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид и това, че
разпоредбите, уреждащи правата на потребителите и изискванията относно съдържанието и
някои клаузи по договорите за потребителски кредит са от императивен характер.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12. По настоящето дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещи лице инж.А. К.,
видно от което текстът в договор за банков кредит № 006LD-R-009778/23.02.2017г. е
изпълнен с шрифт от типа „Таймс Ню Роман“, с размер 12,1 pt, а в погасителния план към
него- с шрифт от типа „Калибри“, с размер 10 pt. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва задължително да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Погасителният план е неразделна част от договора за кредит, а ако липсва погасителен
план, договорът е недействителен поради несъответствие на съдържанието му с изискването
по цитираната т.11. Следователно в конкретния случай сключеният между страните договор
за кредит се явява недействителен независимо от това дали в хипотезата на чл.22, вр. чл.10,
ал.1 от ЗПК или в тази по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
потребителски кредит кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на
3
кредита. Чистата стойност на кредита е 9000 лева. Както беше посочено по- горе, от
заключението по ССЕ се установява, че въззиваемата е платила по договора за кредит сумата
от общо 2337,25 лева. Следователно неиздълженият остатък е в размер от 6662,75 лева.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност следва на първо
място да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС предсрочната
изискуемост на кредита може да бъде обявена с връчване на препис от исковата молба на
ответника- кредитополучател, като това важи и в случаите, когато връчването е извършено
на особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Достатъчно е към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост да са били налице обективните факти, обуславящи настъпването
й. В този смисъл са Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 198 от 18.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 118 от 19.07.2024 г. на ВКС по т. д. №
1580/2023 г., II т. о., ТК и др.. Безспорно е, а и от заключението по ССЕ се установява, че
плащанията по договора за кредит са преустановени повече от четири години преди
подаване на исковата молба, а съгласно т.10.1.2 от общите условия на банката основание за
обявяване на предсрочна изискуемост не кредита е неплащането на което и да е задължение
по договора за кредит в срок от пет работни дни от падежа му. Следователно към датата на
подаване на исковата молба несъмнено е било налице основание за обявяване на
предоставения на въззиваемата кредит за предсрочно изискуем. Препис от исковата молба е
връчен на въззиваемата, чрез назначения й особен представител, на 07.09.2023г..
Погасителните вноски, с падежи след тази дата, а именно погасителната вноска с падеж на
05.10.2023г. и останалите 39 погасителни вноски в размер от по 106,91 лева, са станали
изискуеми на датата на връчване на препис от исковата молба, т.е. в хода на производството
по делото, поради което по отношение на вземанията за тях, включващи част от главницата /
чистата стойност на кредита/ погасителна давност несъмнено не е изтекла. Изрично в този
смисъл е и Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. на тълк.дело № 3/2023г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно което, при обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за
вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.
По отношение на останалата част от чистата стойност на кредита следва да се има
предвид, че началният момент на погасителната давност не е от 23.02.2017г., когато е
сключен договорът за кредит. Съгласно цитираното по- горе, Тълкувателно решение №
3/21.11.2024г. на тълк.дело № 3/2023г. на ВКС, ОСГТК, при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок
за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. С извършените от
въззиваемата плащания са погасени изцяло 21 вноски по погасителния план към договора за
кредит и голяма част от 22- та вноска / 2337,25 : 106,91 = 21,86/. Като се има предвид, че
погасителните вноски включват приблизително по равно главница и възнаградителни лихви,
а поради недействителността на договора за кредит, лихвите се явяват недължими, то с
4
плащанията е погасена част от чистата стойност на кредита, включена в много по- голям
брой вноски. Дори обаче да приеме, че погасителна давност е започнала да тече, считано от
датата на падежа на 22- та вноска- 05.12.2018г., тъй като исковата молба е подадена на
20.04.2023г. и с предявяване на исковете погасителната давност е прекъсната, то от това
следва, че никаква част от чистата стойност на кредита не е погасена по давност. В тази
връзка следва изрично да се посочи, че по отношение на вземанията по договорите за кредит
е приложима общата 5- годишна погасителна давност, а не кратката 3- годишна погасителна
давност, както е приел и първоинстанционния съд. Уговорката за връщане на кредита на
вноски не превръща вземанията по него за периодични плащания, а само дава възможност
на кредитополучателя да го изплати разсрочено. В този смисъл са Решение № 45 от
17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 50002 от 2.02.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 701/2022 г., III г. о., ГК и др.. За пълнота на мотивите следва да се отбележи
и това, че дори да приемем, че тъй като договорът за кредит е недействителен, то и
погасителният план към него няма действие по отношение на страните, като при това
връщане на чистата стойност на кредита се дължи от датата на усвояването му, от който
момент тече и погасителната давност, то с всяко плащане, предназначено за погасяване на
главницата, погасителната давност се прекъсва, а последното такова плащане, видно от
основното заключение по ССЕ, е от дата 05.11.2018г..
Съобразно с горното, настоящият състав на ПОС намира, че обжалваното решение ще
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за главницата до размер на
сумата от 6662,75 лева, като в останалата му част същото ще следва да бъде потвърдено.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
„Първа инвестиционна банка“АД ще следва да бъде присъдена 6662,75/11341,04- та част от
направените от тях съдебни разноски в общ размер от 2198,82 лева / 226,82 лева- ДТ, 1420
лева- адв.възнаграждение за особения представител на въззиваемата, 452 лева-
възнаграждение за вещото лице по СТЕ, и 100 лева- юрк.възнаграждение/, а именно сума в
размер от 1291,80 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 271/14.05.2024г. по гр.д.№ 704/2023г. на РС- гр.Асеновград, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя „Първа инвестиционна банка“АД
иск против П. Б. С. за заплащане на сумата от 6662,75 лева- главница по договор за банков
кредит № 006LD-R-009778/23.02.2017г., ведно със законните лихви върху същата, считано от
20.04.2023г.- датата на подаване на исковата молба, да окончателното й изплащане, като
вместо това
ОСЪЖДА П. Б. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес по адресна регистрация:
гр.*****, да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
5
на управление: гр.*****, сумата от 6662,75 лева- главница по договор за банков кредит №
006LD-R-009778/23.02.2017г., ведно със законните лихви върху същата, считано от
20.04.2023г.- датата на подаване на исковата молба, да окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271/14.05.2024г. по гр.д.№ 704/2023г. на РС-
гр.Асеновград, в частта, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против П. Б.
С. за заплащане на сумата от общо 4678,29 лева, от които 1182,82 лева- главница, 2120,11
лева- договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 05.04.2023 г., 13,51 лева- договорна
лихва за периода от 05.04.2023 г. до 19.04.2023 г., 1312,65 лева- наказателна лихва за забава
за периода от 05.12.2018 г. до 19.04.2023 г., 49,20 лева- разноски за връчване на покана,
дължими по горепосочения договор за договор за банков кредит от 23.02.2017г..
ОСЪЖДА П. Б. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес по адресна регистрация:
гр.*****, да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, сумата от 1291,80 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6