РЕШЕНИЕ № 260354
гр. Бургас, 06.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3045/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, против И.Я.Б. и Ж.Д.Б.,***, с
която претендира приемане за установено, че двамата ответници, в качеството на
наследници на Д.. Ж.. Б., поч. на 20.04.2016 год., дължат на ищеца разделно – в
равни части от по 1/2, следните суми: 8770,33 лева – главница по договор за
кредит за текущо потребление от 29.12.2014 год., 1488,58 лева – договорна лихва
за периода 20.02.2017-16.07.2018 год., 120 лева – заемни такси, и 704,76 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 08.07.2016-16.07.2018
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата
и на заемните такси, начиная от 17.07.2018 год. до окончателното им изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2794/18.07.2018
год. по ч. гр. д. № 5380/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени
устно в проведеното по делото на 04.12.2019 год. открито съдебно заседание.
Правното основание на предявените
положителни установителни исковете е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл.
79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответниците оспорват
исковете по основание, молят за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните
разноски; ангажират доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори,
а и се установява от представеното удостоверение, че двамата ответници са
наследници по закон на сина си Д.. Ж.. Б., поч. на 20.04.2016 год. На 29.12.2014
год. между ищеца и наследодателя Д.. Б. е бил сключен договор за кредит за
текущо потребление, за сумата от 10 000 лева, която следва да бъде върната
за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Според ищеца,
договорената сума е била усвоена от кредитополучателя по банков път на
30.12.2014 год. – вж. извлечението на л. 38 по описа на делото. Ищецът твърди,
че е изправна страна по договора и е обявил вземанията си за предсрочно
изискуеми – предвид бездействието на двамата длъжници-наследници за плащане на погасителните
вноски след м. февруари 2017 год., съгласно уговорения погасителен план, а
предсрочната изискуемост е настъпила на 03.10.2017 год.
За заплащане на
процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2794/18.07.2018 год. по
ч. гр. д. № 5380/2018 год. на БсРС, срещу която са подадени възражения по чл.
414, ГПК от ответниците.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира исковете за основателни. В тежест
на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора
факти – валидно сключен в писмена форма договор между страните, отговарящ на
императивните изисквания на ЗПК, с определен предмет и основание, надлежно
престиране от ищеца-изправна страна по съглашението и настъпила изискуемост на
паричните задължения на контрахентите (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД
и чл. 11 и сл., ЗПК). Облигационната връзка между страните във връзка със
сключения договор за банков кредит е безспорен факт; не е спорно и
наследственото правоприемство между кредитополучателя и наследниците му, с
равни квоти по чл. 6, ЗН. Договорът за кредит и приложенията към него –
погасителен план и общи условия, не противоречат на императивните изисквания на
ЗПК и ЗЗП, поради което обвързват страните. Погасителният план е подписан от
длъжника Д.. Б. към момента на възникване на облигационната връзка, поради
което не е на лице основание за приподписването му от двамата наследници след
правоприемството по см. на чл. 1, ЗН, нито за връчването му от банката на
ответниците след смъртта на първоначалния длъжник.
Съдът намира, че
законосъобразно и в съответствие с договорните клаузи банката е обявила
предсрочната изискуемост на вземанията си, предвид пълното бездействие на
двамата длъжници за плащане на погасителните вноски след м. февруари 2017 год.
Доказателствената тежест за опровергаване на така твърдения от ищеца
отрицателен факт се носи от ответниците, които следва да проведат главно и
пълно доказване на обстоятелствата за липсата на предпоставки за обявяване от
банката на предсрочна изискуемост, на основание т. 19. 2. от общите условия на кредитора.
Такова доказване по делото не е проведено, поради което съдът намира, че
предсрочната изискуемост е обявена надлежно по волята на изправната
страна-кредитор и е породила действие за насрещните страни (вж. т. 1. 1. от
8/2017-2019-ОСГТК на ВКС) . Тази си воля ищецът е изразил писмено, тя е
достигнала до адресатите-съпрузи, съгл. представените покани, връчени на
ответника И.Б. – в тази насока съдът основава решението си на приетите
експертни заключения, установяващи автентичността на подписа на посочената
страна.
По делото не се спори и
относно правилното определяне размерите на дължимите вземания (вж. изявлението
на процесуалния представител на ответниците в проведеното на 04.12.2019 год.
открито съдебно заседание), поради което, и с оглед липсата на данни за
нередовно водене счетоводството на ищеца – чл. 182, ГПК и чл. 60, ЗКИ, съдът намира
сумите за главница, договорна лихва и обезщетение за забава за доказани по
размер, като всеки от ответниците дължи по 1/2 част от тях, съобразно квотата
си в наследството на Д.. Б..
Съдът намира за
неоснователна претенцията за дължимост на заемни такси в размер от 120 лева. Делото
не съдържа данни каква престация на банката следва да бъде заплатена с тази
такса, нито как е формирано вземането. В таблицата-приложение към договора е
посочено, че таксата от 120 лева представлява „разходи при изискуем кредит“, но
без допълнителна обосновка какви разноски покрива, кога възниква дължимостта й
и при какво поведение на длъжника. Нормата на чл. 10а, ал. 4, ЗПК въвежда
задължението за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което
се дължи таксата – такова пояснение в процесния договор или в общите условия
към него липсва, поради което съдът счита, че искът за сумата от 120 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловената акцесорна
претенция за законна лихва.
Частичното уважаване на
исковете налага в полза на всяка от страните да бъдат присъдени деловодни
разноски, направени в настоящото дело, в съответен размер – 622,33 лева за
ищеца, 9,20 лева за ответниците. В полза страните следва да бъдат присъдени и
деловодни разноски в съответен размер – 319,27 лева за заявителя и 6,50 лева за
длъжниците, направени в приложеното заповедно производство (съгл. указанията на
ВКС в т. 10в от 4/2013-2013).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът И.Я.Б., ЕГН **********, с адрес
***, дължи на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Оборище, ул. „…. следните суми: 4385,17 лева –
главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2014 год., 744,29
лева – договорна лихва за периода 20.02.2017-16.07.2018 год., и 352,38 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 08.07.2016-16.07.2018
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 4385,17 лева, начиная от 17.07.2018 год. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение
№ 2794/18.07.2018 год. по ч. гр. д. № 5380/2018 год. на БсРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът Ж.Д.Б., ЕГН **********, с адрес
***, дължи на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Оборище, ул. „…, следните суми: 4385,17 лева –
главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2014 год., 744,29
лева – договорна лихва за периода 20.02.2017-16.07.2018 год., и 352,38 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 08.07.2016-16.07.2018
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 4385,17 лева, начиная от 17.07.2018 год. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение
№ 2794/18.07.2018 год. по ч. гр. д. № 5380/2018 год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Оборище, ул. „… за приемане за установено, че ответниците И.Я.Б., ЕГН **********,
и Ж.Д.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, дължат на ищеца разделно – в
равни части от по 1/2, сума в размер от 120 лева, представляваща заемни такси по
договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2014 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на посочената сума, начиная от
17.07.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 2794/18.07.2018 год. по ч. гр. д. №
5380/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
И.Я.Б., ЕГН **********, и Ж.Д.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да
заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Оборище, ул. … деловодни разноски в размер от 319,27 лева,
направени по заповедното ч. гр. д. № 5380/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
И.Я.Б., ЕГН **********, и Ж.Д.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. …, деловодни
разноски в размер от 622,33 лева, направени по гр. д. № 3045/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Оборище, ул. „Московска” № 19, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
заплати на И.Я.Б., ЕГН **********, и Ж.Д.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
деловодни разноски в размер от 6,50 лева, направени по заповедното ч. гр. д. №
5380/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Оборище, ул. „… на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на И.Я.Б.,
ЕГН **********, и Ж.Д.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, деловодни
разноски в размер от 9,20 лева, направени по гр. д. № 3045/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ