№ 11322
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110166308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******** е предявило против И. Д. К. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200
ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1792.96лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
270.85лв. за периода от 15.11.2020 г. до 13.09.2023 г., сумата от 18.46лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
28.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.35лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 22.12.2022 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 53290/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
***********, като за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил топлинна
енергия до потребителя, остойностена в размер на 1792.96лв., представляваща главница за
топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер
на 270.85лв. за периода от 15.11.2020 г. до 13.09.2023 г., като се дължала и сумата от
18.46лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и
сумата от 5.35лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 22.12.2022 г. Въз основа
заявление на ищеца от 28.09.2023 г., на 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 53290/2023 г. по описа на
СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните
суми са претендирани от ответника.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът И. Д. К. е депозирал отговор на исковата молба.
Твърди, че е заплатил изцяло претендираните от ищеца суми за процесния период, поради
което и не е дал повод за завеждане на делото. Сочи, че за вземания за част от процесния
период – от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., е образувано гр.д. № 23550/2022г. по описа на
43 състав, СРС, по което е постановено решение № 14310/10.12.2022г., което е
обжалвано и е образувано и е висящо в.гр.д. № 1280/2023 г. по описа на СГС, II състав ,
насрочено за 06.06.2024г. По изложените твърдения прави искане за прекратяване на
настоящото производство. Претендира разноски.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъждайки доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи
следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 53290/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление от 28.09.2023г., въз основа на което на 17.10.2023г. е
издадена заповед № 30875 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено И. Д. К. да заплати на ищеца сумата: 1792.96лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в ***************1, ведно със законната
лихва от 28.09.2023г. до изплащане на вземането, 270.85лв. мораторна лихва за периода от
15.11.2020г. до 13.09.2023г., 18.46лв. главница за дялово разпределение за периода от
01.08.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.09.2023г., 5.35лв. мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023.г,
както и държавна такса в размер на 41.75лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв.
Приет по делото е н.а. за дарение на недвижим имот от 03.11.2017г., по силата на
който Д. И.ов К. дарява на сина си И. Д. К. 4/6 ид.ч. и **** Д. К. дарява на брат си И. Д. К.
1/6 ид.ч. от имота в *************, като Д. И.ов К. си запазва правото да ползва неговата
част от имота безвъзмездно до края на живота си. Процесният имот е бил придобит от Д.
И.ов К. с н.а. за покупко-продажба от 16.05.2013г. в режим на СИО със съпругата си ******
****ева *********, починала на 05.12.2014г. Съвкупно от цитираните доказателства се
установява, че И. Д. К. е изключителен собственик на процесния имот (1/6 по наследствено
правоприемство от майка си, 1/6 по дарение от брат си **** Д. К. и 4/6 по дарение от баща
си Д. И.ов К.), като по отношение на 4/6 ид.ч. има учредено пожизнено право на ползване в
полза на Д. И.ов К..
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че за имот в ***********, за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ищецът е
доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 1792.96лв., представляваща главница
за топлинна енергия, така и че за имота е извършена услугата дялово разпределение за
претендираната сума от 18.46лв. за главница за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2021г.
Приети по делото са платежни нареждания и разписки за плащане на суми от Д. И.ов
К. (баща на ответника, съответно с учредено право на ползване за 4/6 ид.ч.).
2
Прието по делото е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2022г. сумата след изравняване за процесния имот е в размер на
5671.65лв., като процесните платежни документи са осчетоводени от ******, с което общо
платената сума за ТЕ и отнесени за процесния период били суми в размер на 3244.11лв.,
като след извършените плащания оставали дължими суми в размер на 2025.77лв, от които
1749.65лв. главница и 276.12лв. мораторни лихви.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ******** на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
Приобщено по делото е Решение № 14310/10.12.2022г. по гр.д. № 23550/2022г. по
описа на СРС, 43 състав.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД..
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. Наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. Продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията
на страните, ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия за процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна
енергия за процесния обект в процесния период.
От приетите писмени доказателства (н.а. за покупко-продажба, дарение и
удостоверение за наследници) съдът приема за установено, че ответникът е потребител –
битов клиент, собственик на процесния имот, но доколкото има учредено право на ползване
в полза на баща му за 4/6 ид.ч., то ответникът отговаря при квота от 2/6.
Видно от приетото решение № 14310/10.12.2022г. по гр.д. № 23550/2022г. по описа на
СРС, 43 състав, същото е с предмет установителен иск по чл.422 ГПК вр. издадена заповед
№ 23435 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.12.2021г. по ч.гр.д. №
72754/2021г., по която Д. И.ов К. и И. Д. К. е разпредено разделно при квоти 4/6 за Д. И.ов
К. и 2/6 за И. Д. К., да заплатят сумите: 1576.17 главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
20.12.2021г., 315.03лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.11.2021г., 35.26лв.
дялово разпределение от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
3
20.12.2021г., както и 7.92лв. мораторна лихва върху дялово разпределение от 31.12.2018г. до
29.11.2021г.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са суми за неизплатена топлинна
енергия така както са заявени, а именно „дължими месечни суми за топлинна енергия,
стойността на изравнителните сметки в м.09.2020г. за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г., както и дължимата сума за дялово разпределение“ (л.6 от ч.гр.д. № 53290/2023г.
по описа на СРС, 27 състав), както следва: 1792.96лв. главница за периода от м.05.2019г. до
м.04.2022г., мораторна лихва от 270.85лв. върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.11.20120г. до 13.09.2023г., 18.46лв. главница за дялово разпределение от м.08.2020г.
до м.04.2021г., както и 5.35лв. мораторна лихва върху дялово разпределение за периода от
15.09.2021г. до 22.12.2022г., ведно със законните лихви. В заявлението е описано, че
претендираните суми са за реално потребена топлинна енергия, съдържащи се в общи
фактури, издадени след приключване на отоплителни сезони 2020-2021г. и 2021-2022г. въз
основа на извършени реални отчети и издадени изравнителни сметки от ФДР, като общите
фактури отразявали реално потребената ТЕ през процесните периоди и станали дължими и
изискуеми през м.07.2021г. и м.07.2022г. С молба становище от 29.02.2024г. ищецът твърди,
че не било налице недопустимост на претенцията, защото претенцията по гр.д. №
23550/2022г. била за сума по обща фактура за период от м.05.2019г. до м.04.2020г.,а
претенциите по настоящото дело представлявали изравнителни сметки по извършени
корекции за отоплителен сезон от м.05.2019г. до м.04.2020г., от които главница 74.74лв.,
мораторна лихва от 22.62лв., а главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. била в размер на 1718.22лв., а мораторната лихва била в размер на 248.23лв. В
първото по делото с.з. процесуалният представител на ищеца уточнява, че претенцията е 2/6
ид.ч. от общата стойност на фактурите, доколкото има 4/6 ид.ч. за ползвател, като платената
част за процесния период била само на ползвателя.
С оглед горното съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.126 ГПК по отношение
на процесните вземания, доколкото с оглед уточнението по чл.143, ал.2 ГПК вр. заявеното в
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, процесните суми включват стойност на
изравнителни сметки по общи фактури от 30.09.2020г. за отоплителен период м.05.2019г. до
м.04.2020г. в размер на главница 74.74лв. и мораторна лихва от 22.62лв., както и главница
за незаплатена топлинна енергия от м.05.2020г. до м.04.2022г. в размер на 1718.22лв. и
мораторна лихва от 276,12лв. (дължима на основание чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 от приетите
общи условия) върху главницата, които суми съответстват на 2/6 от общото доставено
остойностено количество топлинна енергия. Видно от заключението по ССчЕ за процесния
период общата начислена стойност на топлинна енергия след изравняване е 5671.65лв., като
с оглед извършени частични плащания от ползвателя Д. И.ов К., оставали дължими суми от
1749.65лв. главница и 276.12лв. мораторни лихви. С оглед отделеното за безспорно
доставяне на топлинна енергия и извършване на услугата за дялово разпределение, съдът
приема, че исковете са изцяло основателни.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
4
5.35лв. следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото не са представени
доказателства за поставяне в забава на ответника, доколкото в чл.22 от ОУ липсва срок за
плащане на услугата за дялово разпределение, поради което купувачът изпада в забава след
поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана
за плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на заявлението, то искът
е неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на
СГС).
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива имат двете страни. Ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 80.70лв. за д.т., 200лв. депозит за ССчЕ, претендирал е
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото съдът определи в размер на 100лв., така и е сторил разноски по ч.гр.д. №
53290/2023г. в размер на 41,75лв. за д.т. и 50лв. за юрк.в., т.е. общо 472,45лв., като с оглед
частичната основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 471,24лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 600лв., с оглед частичната
неоснователност на исковете има право на разноски в общ размер на 1.54лв. По искането за
служебно прихващане (л.6 от исковата молба) следва в полза на ищеца да се присъдят
разноски в размер на 469,7лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. Д. К., ЕГН: **********, *************, дължи на ********, с
ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление **********, сумата от 1792.96лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.09.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 270.85лв. за периода от 15.11.2020 г. до 13.09.2023
г., сумата от 18.46лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, за
които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 53290/2023 г. по
описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за сумата от 5.35лв. за периода от 15.09.2021 г. до 22.12.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК И. Д. К., ЕГН: **********,
*************, да заплати на ********, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на
управление **********, разноски делото в размер на 469,7лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6