РЕШЕНИЕ
№ 350, 02.10.2020г., град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд
На първи Септември през две хиляди и
двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Снежина Радева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията анд № 458 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “ДИ ЕС ОЙЛ“ ООД гр. Русе, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе , ул. „ Александровска „ № 26, ет.4, ап.13,
представлявано от Управител Деница Димчева Кирилова ЕГН **********, против НП № 497663 – F530774/ 04.03.2020г. на Началник отдел « Оперативни
дейности « - Варна в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 8, ал.2 вр. ал.1 вр. &8, ал.1, изр. 1 от ПЗР / ДВ бр.
75/2019г./ на Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3200,00лева на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи,
че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят
редовно призован, изпраща упълномощен повереник, който поддържа жалбата по
посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП. По същество
оспорва фактическите констатации, описани в АУАН, респективно в НП.
Представителят на
наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява
представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното: При извършена
проверка на 06.11.2020г.
в търговски обект – бензиностанция и газстанция, находящ се
в гр. Разград, ул. „ Перистър „ № 6, стопанисван от “ДИ ЕС ОЙЛ“ ООД гр. Русе,
ЕИК *********, документирана
в ПИП сер. АА бл. № 0385130/06.11.2019г.,
е установено, че “ДИ ЕС ОЙЛ“ ООД гр. Русе, ЕИК *********, извършва
зареждане на течни горива без функциониращо, съгласно изискванията на Наредба
Н- 18/2006г., фискално устройство. Констатирано било от проверяващите органи,
че в обекта се използва ЕСФП модел „ Ойл Сис 1.0 – Д- KL „ с номер БИМ 129FS и рег. № 3946277/20.07.2018г., което обаче не е от
одобрен тип и не отговаря на измененията в Наредба Н-18/2006г. на МФ, според
които до 30.09.2019г. търговците следва да приведат дейността си в съответствие
с измененията на Наредбата по отношение на използваните от тях ЕСФП.
На 11.12.2019г. е съставен АУАН сер.
АN бл. № F530774 в присъствие на свидетел и пълномощник
на търговеца, в което нарушението е описано по същият начин, квалифицирано е
като такова по чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 8, ал.2
вр. ал.1 вр. &8, ал.1, изр. 1 от ПЗР / ДВ бр.
75/2019г./ на Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС, връчен на пълномощника
на дружеството и подписан от него без възражения. Писмени такива не постъпили в
тридневния срок по ЗАНН.
На 04.03.2020г. е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган
е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал го е по чл. 7,
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 8, ал.2 вр. ал.1 вр. &8, ал.1, изр. 1 от ПЗР / ДВ бр.
75/2019г./ на Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС, а на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил „имуществена санкция” в размер на 3200,00лева.
НП е връчено на търговеца на 26.06.2020г.,
жалбата срещу него е постъпила пред адм. наказващия орган на 03.07.2020г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм.
акт.
По същество е
неоснователна.
Правилно и
законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано
нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/наричана
по-нататък Наредбата/. По силата на тази разпоредба - не се допуска извършване
на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи фискални
устройство, освен в случаите, посочени в тази наредба, съответно нито една
хипотеза не е налице в конкретния случай. От друга страна с поредните изменения
на Наредба Н- 18/2006г. на МФ е въведено изискване за въвеждане в експлоатация
от лицата по чл. 3 от Наредбата на ЕСФП от нов одобрен тип с краен срок до
30.09.2019г. Като не е сторил това, жалбоподателят с бездействие е осъществил
процесното адм. нарушение.
По делото категорично
е установено, че към датата на проверката – 06.11.2019 г. в стопанисвания от жалбоподателя
търговски обект е функционирало ЕСФП,
което не е от одобрен тип.
Съдът счита, че в
случая размерът на имуществената санкция е следвало да се определи по реда на ал. 1 на чл. 185
от ЗДДС. Законодателят е категоричен в изречение второ на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, санкциите се налагат по ал. 1. За конкретния случай не
е установено и доказано да е налице отклоняване или нерегистриране на приходи.
Подобна констатация напълно липсва в наказателното постановление и в АУАН.
Изложеният правен извод налага изменение на наказателното постановление в
частта за приложимата административно-наказателна норма и размера на
имуществената санкция. Съдът намира, че наказанието следва да се определи по чл. 185, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДДС,
където е предвидена имуществена санкция за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лева. При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, съобразявайки нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът счита, че имуществената санкция по чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС
следва да бъде в минимален размер от 500 лева, в който смисъл следва да бъде изменено
наказателното постановление.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че в случая се касае
за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените
случаи на такова нарушение. Поради тези обстоятелства съдът счита, че случаят
не е маловажен. Факта, че нарушението е първо за дружеството е взет под
внимание от съда при определяне на размера на имуществената санкция.
Съдът счита за
основателно възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба и в
писмените бележки, че е следвало да се приложи по-благоприятната за нарушителя
разпоредба на чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС,
като аргументите за това бяха изложени по-горе.
Намира възраженията
на жалбоподателя в останалата им част за неоснователни.
Наказателното постановление, както и Актът за
установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими
елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение,
вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
С оглед изменената санкционна норма и размера на
санкцията, съдът намира искането на процесуалния представител на адм.
наказващия орган за присъждане на разноски по смисъла на чл. 63, ал.3 от ЗАНН
за основателно като следва да определи такива в размер на 80лв.
С оглед изхода на делото, съдът намира искането за присъждане на разноски от страна
на жалбоподателя за неоснователно.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА НП№ 497663 – F530774/ 04.03.2020г. на Началник отдел « Оперативни
дейности « - Варна в ЦУ на НАП, с което на “ДИ ЕС ОЙЛ“ ООД гр. Русе, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе , ул. „ Александровска „ № 26, ет.4, ап.13,
представлявано от Управител Деница Димчева Кирилова ЕГН **********, за нарушение на чл. 7, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 8, ал.2 вр. ал.1 вр. &8, ал.1, изр. 1 от ПЗР / ДВ бр.
75/2019г./ на Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 3200,00лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като преквалифицира деянието по чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност и намалява размера на наложената
имуществената санкция на 500,00 лева.
ОСЪЖДА “ДИ ЕС ОЙЛ“ ООД гр. Русе, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе , ул. „ Александровска „
№ 26, ет.4, ап.13, представлявано от Управител Деница Димчева Кирилова ЕГН **********
да заплати на НАП – София, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„ Княз Александър Дондуков „ № 52, представлявано от Изпълнителен Директор да
заплати на ТД на НАП - Варна, сумата в размер на 80,00/осемдесет/ лева,
представляваща разноски по производството за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: