№ 214
гр. Бургас, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105830 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, ал.3 от АПК, вр. пар. 19 от ЗИД на АПК (в сила
от 2017 г.), вр. пар. 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на Н. Л. Н. против
заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на областен управител на Област Бургас, с която се
одобрява план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по пар.4 от ЗСПЗЗ за
местността „***“, с. Атия, землище на гр. Черноморец, в който план не е отразен поземлен
имот с площ от 181 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор ***, и не е включен в
регистъра жалбоподателят като собственик.
С определение № 5151/28.08.2024 г. съдът конституира като заинтересованите страни
по делото: П. Г. Г., М. Г. Г., Х. М. Х., Я. Т. П., и Т. Т. П.. Заинтересованите страни, чрез
техния общ процесуален представител, оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли, тъй
като издадената заповед на областния управител е законосъобразна.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата.
В съдебно заседание процесуалният представител на Областния управител моли съда
да остави без уважение жалбата.
В съдебно заседание процесуалният представител на всички заинтересовани страни
моли съда да отхвърли жалбата.
Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на областен управител на Област Бургас,
издадена на основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ и протоколи
на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е одобрен план на новообразуваните имоти (за
краткост ПНИ) и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „***“, село Атия,
землище на гр. Черноморец, Община Созопол.
1
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *** г., нот. дело № ***г. по
описа на нотариус И. К., жалбоподателят Н. е признат за собственик на основание изтекла
придобивна давност върху недвижим имот в с. Атия, представляващ поземлен имот с площ
от 181 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор *** по КККР на с. Атия в местност
„***“, село Атия, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план – 69, при граници – ***6, ***46,
***45, ***48, ***50.
Имотът на жалбоподателя е отразен в помощния план към ПНИ с номер 47, като в
регистъра на имотите, предоставени за ползване, срещу този имот е записано името на Н. И.
Т., без друга информация, а именно – по какъв ред е предоставено ползването, респективно
придобито ли е право на собственост. В кадастралния план имотът е с номер 69. Съответен
на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Атия не е отразен в ПНИ. Този имот е
част от новообразуван имот № 303, който е площ от 798 кв.м. и който в регистъра на
новообразуваните имоти е записан на името на А. Я. П. на основание решение на поземлена
комисия № *** от 30.12.1999 г. По силата на цитираното решение е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. Я. П. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на няколко имота, сред които нива от 6.822 дка, находяща се в терен по параграф 4
на с. Черноморец, местност „***“. В решението е посочено, че възстановяването на правото
на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще
се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят
въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Всички заинтересовани
страни са наследници по закон на А. Я. П..
В списъка на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за местност
„***“, 6.648 дка от имот № ***, който е записан на А. Я. П., попадат в зоната по параграф 4.
Изложената фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от
атакуването на административния акт, като мотивите за това са следните:
Имотът на жалбоподателя попада в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото в
помощния план този имот е записан на името на ползвател, а и това се потвърждава от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. В границите
на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица,
претендиращи реституция, да се включват и имоти, които са собственост на самостоятелно
придобивно основание на трети лица – в този смисъл Решение № 60138 от 8.11.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1609/2021 г., I г. о., както и Определение № 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по
к. ч. гр. д. № 230/2023 г.
В настоящия случай жалбоподателят не е ползвател, нито лице, претендиращо
реституция на процесния имот, а твърди, че е собственик въз основа на изтекла придобивна
давност. Ето защо, той има интерес да атакува заповедта с твърдение, че неговият имот,
придобит по давност, следва да бъде включен в ПНИ.
По съществото на спора:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид
разпоредбите на пар. 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, които овластяват
областния управител да одобрява плана на новообразуваните имоти и регистъра към него, и
в предписаната по чл. 59, ал.2 от АПК форма. При издаването му са спазени всички
процесуалноправни разпоредби на закона. Заповедта е обнародвана в ДВ в
законоустановения срок и е разгласена чрез средствата за масово осведомяване, съгласно
изискването на пар. 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въпреки това жалбата се явява основателна, като мотивите за това са следните:
2
Имотът, придобит от жалбоподателя по давност, вече е обособен обект на вещни
права, който ПНИ следва да отрази в неговите граници, следващи от придобивното
основание – аргумент от т. 2. 5. от издадената въз основа на делегацията по чл. 28, ал. 11
ППЗСПЗЗ Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към
плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (за краткост Заповедта) – в този смисъл
Определение № 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 230/2023 г. Според тази точка
границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, се нанасят в плана
без изменение на местоположението им.
Следователно, имотът на жалбоподателя следва да бъде отразен в ПНИ, независимо,
че нотариалният акт за собственост не е представен пред комисията по чл.28б, ал.5 от
ППЗСПЗЗ и не е съобразен от административния орган при издаване на атакуваната заповед,
защото в противен случай правото на жалба на Н. би се преклудирало, а такъв извод не
следва от разпоредбата на чл.28б от ППЗСПЗЗ.
След като заинтересованите страни твърдят, че жалбоподателят не може да придобие
имота, предмет на нотариалния акт, по давност, защото до приключване на реституционната
процедура давност спрямо тях не тече, е налице спор за материално право. Правен спор по
отношение на имота на жалбоподателя, включително и основан на твърдения за изтекла
придобивна давност в негова полза, е процесуално допустим, доколкото е налице обособен
обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост, които ПНИ следва
да отрази – отново цитираното определение на ВКС.
Изложеното обаче не е основание за отхвърляне на жалбата. Следва изрично да се
посочи, че в настоящото производство проверка дали са налице предпоставките за
придобиване право на собственост по давност не се извършва, тъй като предмет на съдебен
контрол е само заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ с оглед правилата
на § 4к, ал. 1-5 ПЗР ЗСПЗЗ. В административното производство, каквото е настоящото,
съдът констатира и се съобразява с вещните права на страните така, както са удостоверени
със съответните титули за собственост, т.е. изхожда от формалната легитимация за
собственост на страните по делото. Настоящата инстанция действа като административен
съд и няма правомощие да преценява преюдициално валидността на административните
актове, които не са обект на неговия пряк съдебен контрол – в случая решение на Поземлена
комисия, а и то не се атакува от жалбоподателя.
На следващо място, след като правен спор между жалбоподателя, от една страна, и
заинтересованите страни, от друга, е допустим независимо дали ПНИ е влязъл в сила или не
(така Определение № 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 230/2023 г.), то не следва
жалбата да се отхвърля, а жалбоподателят да „изчака“ ПНИ да влезе в сила, след което да
предявява иск за собственост на имота, по отношение на който се е снабдил с нотариален
акт за собственост.
В ПНИ следва да бъде отразен имотът на жалбоподателя, както и да бъде обособен
новообразуван имот за реституираните собственици (заинтересованите страни), защото
нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка не е пречка за обособяване на
новообразуван имот за реституираните собственици с ПНИ – в този смисъл отново
Определение № 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 230/2023 г. Ако в резултат на
тази процедура заинтересованите страни считат, че за тях, като наследници на бивш
собственик, в ПНИ не е отреден достатъчно по площ и подходящ по разположение имот, те
имат възможност да го оспорят.
Ето защо жалбата е основателна и атакуваната заповед следва да бъде отменена в
частта, с която имотът на жалбоподателя не е включен в ПНИ. Делото следва да бъде
върнато като преписка на органа за произнасяне, като в ПНИ бъде включен и отреден имот
за жалбоподателя.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, във вр. чл. 78, ал.1 от
3
ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на
800 лева, в която сума се включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева и част от депозит за вещо лице в размер на 500 лева. Жалбоподателят не е представил
доказателства за доплащане в указания от съда срок на сумата от 530 лева, представляваща
разлика за доплащане до пълния размер на окончателно определеното от съда
възнаграждание на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, поради което тази
сума не следва да му се присъжда.
Заинтересованите страни нямат право на разноски, защото жалбата е основателна.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н. Л. Н., ЕГН – **********, заповед № РД-09-20/29.05.2024 г.
на областен управител на Област Бургас, с която се одобрява план на новообразуваните
имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани
въз основа на актовете по пар.4 от ЗСПЗЗ за местността „***“, с. Атия, землище на гр.
Черноморец, в частта, в която не е отразен в плана поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на с. Атия с площ от 181 кв.м. като самостоятелен такъв, а площта му попада в
новообразуван имот 303, и не е включен в регистъра към плана жалбоподателят като
собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Атия.
ИЗПРАЩА делото като преписка на областния управител на област Бургас за ново
произнасяне в отменената част, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА областен управител на Област Бургас да заплати на Н. Л. Н., ЕГН –
**********, сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4