№ 1865
гр. С., 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110115742 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. В. срещу „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД и "Кредит Гаранция" ЕООД, с която са предявени следните искове:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит от
15.04.2022 г., сключен между Д. К. В. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, поради противоречие на
закона;
- в условията на евентуланост иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит от 15.04.2022 г.,
сключен между Д. К. В. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, поради накърняване на добрите
нрави, евентуално противоречие на закона, евентуално заобикаляне на закона;
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, за прогласяване
за нищожен на договор за възлагане на поръчителство от 15.04.2022 г., сключен между Д. К.
В. и "Кредит Гаранция" ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
15.04.2022 г. сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит за сума
в размер на 2000 лв., при годишен лихвен процент от 36,00% и годишен процент на
разходите от 42,58%. Поддържа, че на основание чл. 1, ал. 2 от процесния договор за кредит
и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за поръчителство с дружеството
"Кредит Гаранция" ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в общ
1
размер на 4077,84 лв., платимо на 24 бр. погасителни вноски, всяка в размер на 169,91 лв.
Твърди, че договорът за потребителски кредит, а в условията на евентуалност клаузата на
чл. 1, ал. 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за което излага
подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство,
сключен с "Кредит Гаранция" ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като
накърнява добрите нрави, евентуално заобикаля закона. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове, като приеме, че договорът за кредит, евентуално клаузата на чл. 1, ал. 2
са нищожни на посочените основания, като прогласи за нищожен и договора за
поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез юрк. Г., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Признава, че на 15.04.2022 г. между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил
сключен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия-на момента“ № ******* с
ГПР в размер на 42,42%. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесният
договор за кредит, евентуално клаузата на чл. 1, ал. 2, са нищожни на посочените основания.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Кредит Гаранция" ЕООД, чрез адв. Д., е подал
отговор на исковата молба, с който признава предявения срещу него иск и моли съда да
постанови решение по чл. 237 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез юрк. Г.,
предявява срещу Д. К. В. насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на
сумата в размер на 2597,98 лв., представляваща разлика между усвоената главница и сбора
от заплатеното до момента по Договор за потребителски кредит от 15.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Д. К. В., чрез адв. З., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск като
недопустим, евентуално - неоснователен. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия - на момента“ № ************ от 15.04.2022 г. се установява, че между Д.
К. В., в качеството му на кредитополучател, и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в качеството му
на кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД предоставило на Д. К. В. потребителски кредит тип „Кредитна линия - на момента“, а
кредитополучателят го усвоил при предвидените в договора срок и условия, в съответствие
с общите условия на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно договора, минималната сума,
която може да бъде усвоена по договора е в размер на 100 лв., а кредитният лимит е 2000
лв., при посочен лихвен процент от 36,00% и ГПР от 42,58%.
2
В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е било уговорено, че кредитополучателят се
задължава в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно
месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
На следващо място, установява се по делото, че на 15.04.2022 г. между Д. К. В., в
качеството му на клиент/кредитополучател, и "Кредит Гаранция" ЕООД, в качеството му на
поръчител, е бил сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при
условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия - на
момента“ № ************ от 15.04.2022г., сключен между Д. К. В. и „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила
в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500
лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер,
зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на
задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други
показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента. Възнаграждението,
което клиентът дължи на поръчителя за изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от
договора, е в размер на 4077,84 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото
възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде заплащано на части, съгласно погасителния план – 24
вноски по 169,91 лв. всяка. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът заплаща
възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на посредника
(„Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.
По делото е представено споразумение за разсрочване на парично задължение от
17.07.2023 г., сключено между „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и Д. К. В., в качеството му на
титуляр по договор от 15.04.2022 г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД, съгласно което
длъжникът Д. В. признал вземането на кредитора и страните по споразумението се
съгласили доброволно да уредят отношенията си във връзка с това задължение. Съгласно чл.
3, ал. 1 от споразумението, задължението на длъжника произтича от договор за кредит от
15.04.2022 г., цедирано от цедента „Кредит Гаранция“ ЕООД на цесионера „ЕОС
3
МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия, влязъл в сила на 07.04.2023 г.
Представено е по делото и уведомление за извършено прехвърляне на вземания до Д.
К. В. от „Кредит Гаранция“ ЕООД, чрез пълномощника си „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с което
длъжникът В. бил уведомен, че всички негови задължения, заедно с обезпеченията и
привилегиите, произтичащи от договор за кредит от 15.04.2022 г. са били прехвърлени от
„Кредит Гаранция“ ЕООД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 07.04.2023 г. С
цитираното уведомление длъжникът бил уведомен, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заменил
напълно „Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството му на кредитор и от датата на получаване
на уведомлението всички плащания по договора следвало да бъдат насочвани по сметка на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че: по договора за кредит са извършени две плащания в общ размер на 236,18
лв. (на 29.06.2022 г. – 118,09 лв. и на 25.07.2022 г. – 118,09 лв.), които са част от две
плащания в общ размер на 576,00 лв.; с платените суми в общ размер на 576,00 лв. са
погасени изцяло главница и договорна лихва от 1-ва вноска с падеж 15.05.2022 г. и 2-ра
вноска с падеж 15.06.2022 г. по договора за потребителски кредит и 1-ва вноска с падеж
15.05.2022 г. и 2-ра вноска с падеж 15.06.2022 г. по договора за възлагане на поръчителство,
като по договора за кредит била останала непогасена главница в размер на 1882,18 лв. и
непогасена договорна лихва в размер на 715,80 лв. за периода от 15.07.2022 г. до 15.04.2024
г.; вземайки предвид размера на всички дължими суми по процесния договор за кредит, с
включено възнаграждение по договора за поръчителство, годишният процент на разходите е
в размер на 122,80%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит,
респ. клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит, както и договора за
предоставяне на поръчителство, са нищожни на заявените правни основания.
Сключените между ищеца и ответниците договори за потребителски кредит и за
предоставяне на поръчителство са потребителски, поради което намират своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесните договори за
4
потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Кредит Гаранция" ЕООД, което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл
е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за
5
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца по договора за потребителски кредит е в
размер на 2834,16 лв., а задължението за предоставяне на поръчителство е в размер на
4077,84 лв. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР – 42,58%. Този начин на оповестяване на
разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход действителният
ГПР е 122,80% съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
поръчител, както и от сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен
самият договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение
на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
6
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен
между потребителя и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя
и "Кредит Гаранция" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от
9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните договори за
потребителски кредит № ************ от 15.04.2022 г. и предоставяне на поръчителство от
15.04.2022 г. са изцяло нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед уважаването на главния иск срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, съдът приема,
че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия - на
момента“ № ************ от 15.04.2022 г., поради което не дължи произнасяне по него.
По предявения от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД срещу Д. К. В. насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 23 ЗПК съдът приема следното:
На първо място, неоснователни са доводите на Д. К. В. за недопустимост на
предявения насрещен иск, тъй като така релевираните твърдения касаят основателността на
иска, а не неговата допустимост. По същество същите са и неоснователни, тъй като от
доказателствата по делото не се установява прехвърляне на вземанията по процесния
договор за потребителски кредит, който е сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, а се
установява сключен договор за цесия между „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и „Кредит Гаранция“
ЕООД, което дружество е страна по договора за възлагане на поръчителство. Също така, не
се твърди, а и не са представени доказателства поръчителят да е заплатил в полза на
кредитора "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД всички задължения на длъжника, включващи
главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство, респ. да се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. В този смисъл не се установява да е
подписано споразумение между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с
което кредиторът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да е заявил и изрично потвърдил, че
поръчителят „Кредит Гаранция ЕООД“ е изпълнил изцяло задълженията на длъжника по
процесния договор за потребителски кредит, не се установява поръчителят да е заявил, че
7
встъпва и се суброгира в правата на удовлетворения кредитор по договора за потребителски
кредит срещу длъжника. Следователно не се установява в полза на "Кредит Гаранция"
ЕООД да е възникнало суброгационно право против длъжника, което впоследствие да е
прехвърлено в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
В частност несъмнено се установи по делото, че на 15.04.2022 г. между Д. К. В., в
качеството му на кредитополучател, и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в качеството му на
кредитор, е бил сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия - на
момента“ № ************, по силата на който „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД предоставило на
Д. К. В. потребителски кредит тип „Кредитна линия - на момента“, а кредитополучателят го
усвоил при предвидените в договора срок и условия, в съответствие с общите условия на
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно договора, минималната сума, която може да бъде
усвоена по договора е в размер на 100 лв., а кредитният лимит е 2000 лв., при посочен
лихвен процент от 36,00% и ГПР от 42,58%.
Както се изясни, въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките СРС
приема, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК – в този смисъл е и постановената трайна съдебна практика: Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по
8
т. дело № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело №
3620/2021 г. на ВКС, III г. о., Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установи, че по договора за кредит са извършени две плащания в общ размер
на 236,18 лв. (на 29.06.2022 г. – 118,09 лв. и на 25.07.2022 г. – 118,09 лв.), с които са погасени
1-ва вноска и 2-ра вноска с по договора за потребителски кредит, а с останалата сума са
погасени 1-ва и 2-ра вноска по договора за възлагане на поръчителство. Ето защо
предявеният насрещен иск следва да бъде уважен до размера от 1763,82 лв., представляваща
разликата между чистата стойност на кредита и извършените плащания по договора за
кредит в общ размер на 236,18 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 2597,98 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищецът по първоначално предявените искове претендира разноски за държавна такса
в размер на 247,03 лв., за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лв. и за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 900 лв. Същевременно, обаче, на ищеца по първоначално
предявените искове следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение единствено за
предявения срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД установителен иск, което съдът определя в
размер на 500 лв., а за предявения срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД иск не следва да бъдат
присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като посоченият ответник е
признал иска, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. По
същите съображения на ищеца по първоначално предявените искове не следва да бъде
присъждан и пълният размер на разноските за държавна такса, като от общата сума в размер
на 243,11 лв. (таксата за превод в размер на 3,92 лв. не представлява разноски по смисъла на
ГПК) следва да бъде извадена сумата от 163,11 лв., представляваща държавна такса по
предявения срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД установителен иск. По отношение на
разноските за ССчЕ следва да бъде присъден пълният размер от 400 лв., тъй като
експертизата е допусната по въпроси, които са относими единствено по предявения срещу
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД установителен иск. Ето защо, на Д. К. В. следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 980 лв., от които: 80 лв. – държавна такса по
предявения срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД установителен иск, 400 лв. – депозит за ССчЕ
и 500 лв. за предявения срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД иск.
Ответникът по първоначално предявения иск и ищец по насрещния иск „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като същият няма право на такова за отговора на исковата молба, тъй като
предявеният срещу дружеството установителен иск за прогласяване нищожност на
процесния договор за потребителски кредит е изцяло основателен. За предявения насрещен
иск „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сторило разноски за държавна такса в размер на 103,92 лв.,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100
лв., т.е. общият размер на разноските възлиза на сумата от 203,92 лв. От така определения
9
размер на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца по насрещния иск следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 138,44 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът по насрещния иск Д. К. В. претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 400 лв. От така определения размер на
разноските, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по насрещния иск следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 128,43 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. К. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 9, вх. „А“, ет. 3, ап. 13, и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“,
ет. 6, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия - на
момента“ № ************ от 15.04.2022г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. К. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 9, вх. „А“, ет. 3, ап. 13, и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, че
сключеният между тях Договор за възлагане на поръчителство от 15.04.2022 г., е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 9, вх. „А“, ет. 3, ап.
13, да заплати на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, на основание чл. 23 ЗПК,
сумата в размер на 1763,82 лв. – главница, представляваща разликата между усвоената от Д.
К. В. чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия -
на момента“ № ************/15.04.2022г. и извършените плащания по договора за кредит
от Д. К. В. в размер на 236,18 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещната искова молба – 14.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 1763,82 лв. до пълния
предявен размер от 2597,98 лв.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, да заплати на Д. К. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 9, вх. „А“, ет. 3, ап. 13, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 980 лв. – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 9, вх. „А“, ет. 3, ап.
13, да заплати на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 138,44 лв., представляваща разноски за производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от насрещния иск.
10
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, да заплати на Д. К. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 9, вх. „А“, ет. 3, ап. 13, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 128,43 лв. – разноски за производството пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от насрещния иск.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11