№ 808
гр. Варна, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501075 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №28695/28.03.2025г. от Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, Район Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 срещу решение №836/10.03.2025г., постановено по гр.дело №
20243110100497/2024г. на Варненския районен съд, с което е осъден
въззивника да заплати на Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
10 181.36 лева – частичен иск от общо 11 575 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и
заден десен калник, причинени в резултат на настъпило на 27.08.2023 г.
застрахователно събитие по Договор № 0306Х0760301/30.09.2022г. за „Каско“
за лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***, със срок на
действие от 30.09.2022 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 16.01.2024 г. до окончателното на
основание чл.405, ал.1 от КЗ.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Съдът не обсъдил въведеното в
отговора на исковата молба възражение по т.119.3 от Общите условия на
застраховка „Каско“. Съгласно посочената клауза застрахователното
обезщетение е ограничено в случаите на щети от злоумишлени действия на
трети лица, които не са доказани със служебна бележка или друг документ за
заявяване на събитието, издаден от полицейско управление, в чийто район е
настъпило събитието, като уврежданията се покриват в размер на 5%. На
следващо място ищецът е нарушил задълженията си в т.82.2 от Общите
условия, като не е уведомил незабавно компетентните органи. Това е
извършено съгласно издадено удостоверение от ОД на МВР – Варна на
12.10.2023г., почти два месеца след събитието. Неизпълнението на това
договорно задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй
като препятства доказването на настъпилото събитие. Предвид изложеното е
заплатена сумата от 925.00лв. /5% от 18500.00лв./.
На следващо място изложени са оплаквания за това, че неправилно
първоинстанционния съд е кредитирал тройната съдебно автотехническа
експертиза по отношение на размера на вредата. Изложени са доводи за това,
че съдът е следвало да даде вяра на заключението по първоначалната
експертиза, което е остойностило щетите в размер на 7909.74лв.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, в условие на
евентуалност да го уважи само до размера на 7909.74лв.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна Д. А. Г., в който застъпва становище, че решението е правилно и
законосъобразно. Установено е по делото, че е налице валидна застраховка,
настъпило е застрахователно събитие – злоумишлени действия на трети лица,
установен е механизма на причиняване на щетите. Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал заключението по тройната съдебно
автотехническа експертиза по отношение на стойността на вредите.
Първоначалната експертиза е необоснова и поради това е била оспорена.
За неоснователни се считат оплакванията във въззивната жалба, че
ищецът не е изпълнил своите задължения по т.82.2 от Общите условия.
Посочва се, че няма срок да бъдат уведомени органите на МВР за
2
извършените злоумишлени действия, отделно от това ищецът е представил
такова уведомление пред застрахователя. Счита се, че нормите на т.119.3 от
Общите условия и т.82.2 от Общите условия са нищожни, като противоречащи
на повелителни правни норми на Кодекса на застраховането. Отделно от това
са нищожни и поради тяхната неравноправност.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с частичен иск с правно основание чл.405, ал.1 от
КЗ от Д. А. Г. да бъде осъден ответникът „Армеец“ АД да заплати сумата от
100.00 лева, частичен иск от общо 11 575 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден
десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник,
причинени в резултат на настъпило на 27.08.2023г. застрахователно събитие
по договор № 0306Х0760301/30.09.2022г. за „Каско“ за лек автомобил марка и
модел „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***, със срок на действие от 30.09.2022г.
до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска – 16.01.2024г. до окончателното на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 30.09.2022г. ищецът
сключил застраховка „Каско “, клауза „Пълно“ по застрахователна полица №
0306Х0760301/30.09.2022 г. с ответника със срок на действие 30.09.2022г. до
29.09.2023г. по отношение на лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ
320“ с рег. № ***, при застрахователна сумата от 18500.00лв.
Застрахователната премия е била платена еднократно в размер на 1344.48лв.
Автомобилът на 26.08.2023г. е бил паркиран в гр. Варна, кв. „Владислав
Варненчик“, бл.31. На 27.08.2023г. ищецът сутринта установил, че
автомобилът е с увредени преден десен калник, предна дясна врата, задна
3
дясна врата и заден десен калник. Било уведомено Трето РУ на МВР за
злоумишлени действия от неизвестен извършител, за което е издадено
удостоверение с рег. №439000-27793/2023г.
На 28.08.2023г. е уведомен и застрахователя, който образувал преписка
по щета №13023030103889/28.08.2023г.
Било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 925.00лв.,
която сума ищецът счита за недостатъчна да покрие вредите в общ размер от
12500.00лв.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден
ответникът да заплати процесната сума.
Ответникът „Армеец“ АД в подадения отговор е оспорил предявения
иск по основание и размер. Не оспорва фактите досежно наличие на договор
за застраховка, настъпил застрахователен риск, механизъм на причиняване на
щетите и техния обем и вид.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Съгласно т.119.3 от
Общите условия на застраховка „Каско“ застрахователното обезщетение е
ограничено в случаите на щети от злоумишлени действия на трети лица, които
не са доказани със служебна бележка или друг документ за заявяване на
събитието, издаден от полицейско управление, в чийто район е настъпило
събитието, като уврежданията се покриват в размер на 5%. Отделно от
изложеното ищецът е нарушил задълженията си в т.82.2 от Общите условия,
като не е уведомил незабавно компетентните органи. Това е извършено
съгласно издадено удостоверение от ОД на МВР – Варна на 12.10.2023г.,
почти два месеца след събитието. Неизпълнението на това договорно
задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като
препятства доказването на настъпилото събитие /т.91 от Общите условия/.
Предвид изложеното е заплатена сумата от 925.00лв. /5% от 18500.00лв./.
Формулирано е искане съдът да отхвърли предявения иск.
С протоколно определение от 25.02.2025г., на основание чл. 214, ал.1 от
ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством
неговото увеличаване от сумата 100.00лв. на 10181.56лв., частичен от
11575.00лв.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен
4
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и
ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е
настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и
механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети,
чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне
/материали и труд/.
Фактите по делото сочат, че страните са били обвързани по силата на
договор за застраховка „Каско “, клауза „Пълно“ по застрахователна полица №
0306Х0760301/30.09.2022 г. със срок на действие 30.09.2022г. до 29.09.2023г.
за лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***.
Липсват оплаквания във въззивната жалба, а и ответникът не оспорва в
отговора на исковата молба, че е настъпило застрахователно събитие, а
именно извършени злоумишлени действия /периода 26.08.2023г. до
27.08.2023г./ по отношение на паркирания лек автомобил – пробити и надрани
врати и калници, за които действия е било уведомено Трето РУ на МВР –
Варна към ОД на МВР – Варна на 04.10.2023г. и е издадено удостоверение с
рег. №439000-27793/12.10.2023г.
Не се оспорват вида на нанесените щети, описани с опис – заключение
по щета №13023030103889/28.08.2023г. – преден десен калник, предна дясна
врата, задна дясна врата и заден десен калник.
Единственият спор повдигнат с въззивната жалба е за дължимостта на
застрахователното обезщетение и неговия размер.
В отговора на исковата молба и във въззивната жалба се съдържа
възражение, че ищецът е нарушил задълженията си в т.82.2 от Общите
условия, като не е уведомил незабавно компетентните органи за извършените
5
злоумишлени действия от трети лица, поради което и на основание т.91 от
същите общи условия това неизпълнение на договорното задължение е
значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.408, ал.1, т.3
от ТЗ.
Принципно нормата на чл.408 от КЗ въвежда случаи, при които
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Първите две
хипотези /чл.408, ал.1 и т.2 от КЗ/ касаят умишлено причиняване на
застрахователното събитие от страна лице, което има право да го получи или
от застраховащия, с цел обезщетението да се получи от друго лице. Според
чл.408, ал.1, т.3 от КЗ отказът може да се основава на неизпълнение на
задължение от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие.
Т.е отказът от заплащане на застрахователно обезщетение е свързан
именно с доказването, че събитието е следствие от неизпълнение на
задълженията на застрахования и следователно наличието на причинно –
следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактически
състав на правото на застрахователя. При липса на причинно – следствена
връзка между неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението
не може да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение. В този
смисъл е и чл.395, ал.5 от КЗ.
В конкретиката на настоящия казус ищецът към датата на подаване на
искането за заплащане на застрахователно обезщетение /28.08.2023г./ не
уведомил органите на реда за извършените от страна на неизвестни
извършители на действия по повреждане на процесция автомобил, каквото
задължение клаузата по т.82.2 от Общите условия към застрахователната
полица му вменява. Уведомяването както съдът посочи по – горе в мотивите
си е направено на по – късен момент /04.10.2023г./. Съдът не намира клаузата
за нищожна поради противоречие със закона или като неравноправна. Нито
противоречи на нормативен акт, нито поставя в господстващо и
облагодетелстващо положение застрахователя.
Неизпълнението обаче на това задължение не е пряко свързано с
настъпването на застрахователното събитие /действията на трети лица/.
Неизпълнението трябва да е предшестващо събитието, а не да следва времево
6
същото, за да бъде изобщо поставян въпроса за причинно следствената връзка
между тях. Настоящата хипотеза не е такава. Неизпълнението времево е след
настъпване на събитието. В тази връзка е без значение дали неуведомяването
на органите на вътрешните работи е довело евентуално затрудняване на
проверката на застрахователя за времето, мястото и реализирането на
застрахователното събитие, както и до затрудняване на регресни права.
Предвид горното за неоснователни съдът намира оплакванията във
въззивната жалба относно приложението на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че следва да бъде
приложена клаузата на т. 119.3 от Общите условия на застраховка „Каско“,
съгласно която застрахователното обезщетение е ограничено в случаите на
щети от злоумишлени действия на трети лица, които не са доказани със
служебна бележка или друг документ за заявяване на събитието, издаден от
полицейско управление, в чийто район е настъпило събитието, като
уврежданията се покриват в размер на 5%.
В отговора на въззивната жалба е въведен от ищеца порок на цитираната
клауза, а именно нищожност поради противоречие с Кодекса на
застраховането на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Възражението не следва
да се счита преклудирано, тъй като съдът е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Порокът на
сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на
императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието
на сделката с правилото на закона/ Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК/.
Предвид горното съдът пристъпва към преценка дали нарушава
императивна правна норма.
Съгласно общата разпоредба на чл.386, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен за заплати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на
отговорност/, освен когато е предвидено в този кодекс. Съответно
разпоредбата на ал.2 от цитирания законов текст, предвижда, че размерът
7
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
или застраховане по договорена застрахователна стойност.
Договорената застрахователна стойност е фиксирана парична сума по
смисъла на чл.387 от КЗ, като в този случай, чл.386, ал.2 не се прилага. За
различните застрахователни рискове могат да се определят договорени
застрахователни стойности. Тази договорената стойност не може да бъде
оспорвана от страните.
В клаузата на т.911.3 от Общите условия е предвидено изключението на
чл.386, ал.2 от КЗ, а именно определена е фиксирана сума в процент за
конкретен застрахователен риск. Такава възможност е разрешена от закона, в
тази връзка посочената клауза не противоречи на повелителни правни норми.
По изложените съображения клаузата не страда от посочения порок.
По отношение на неравноправността, за която съдът също следи
служебно се констатира, че клаузата е формулирана по ясен и недвусмислен
начин. Ако не се представи документ за заявени злоумишлени действия пред
полицейските органи обезщетението е лесно изчислимо 5% от 18500.00лв.
/застрахователната сума/.
Клаузата обаче може да бъде преценена като създаваща възможност за
облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования и това да го
постави в по – неравностойно имуществено положение. Покритието, което
потребителят разумно очаква (и е платил премия за него), се свива до размер,
лишаващо клаузата от икономически смисъл и във вреда на потребителя.
Ограничаването на отговорността на застрахователя по конкретен риск, който
е част от главния предмет на договора, би било оправдано, само ако се
отразява пропорционално и върху размера на застрахователната премия.
Изложените изводи обосновават неравноправност и неприложимост на
клаузата.
Отделно от горното ищецът е представил удостоверение полицейските
органи, макар и със закъснение, което обстоятелство следва да бъде
съобразено.
Следователно обезщетението следва да се определи по реда на чл.386,
ал.2 от КЗ.
8
За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на
„възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя към датата на събитието и в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
За определяне на възстановителната стойност на вредите са изслушани
две заключения по съдебно автотехническа експертиза - първоначална
единична и повторна тройна.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението по първоначалната
съдебно автотехническа експертиза за възстановителната стойност на лекия
автомобил.
Касае се за автомобил с година на пускане в експлоатация от
25.03.2008г., т.е към датата на събитието е на 15 години и извън гаранция.
В тази връзка следва да се приеме за миродавна средна пазарна цена на
труд /посочена от вещото лице по първоначалната експертиза/, предлагана в
сервизи, които не са представители на никоя марка автомобили и ще извършат
ремонта, притежаващи и непритежаващи европейски сертификат, която е в
размер на 26.12 лв. за нормочас. Средната цена за труд /72.16лв., пак по
първоначалното заключение/, предлагана от официални сервизи, гарантиращи
заводско качество за автомобил не е релевантна. Тя би била такава, ако се
касаеше именно за гаранционен автомобил, какъвто настоящият не е. В
заключението по тройната съдебно автотехническа експертиза механично са
сборувани 30 бр. сервизи за цена на труд, без да бъде отчетена конкретиката в
настоящия казус – негаранционен автомобил и е получена стойност от
49.77лв. за нормочас. Такава приблизително равна цена би се получила и при
средно аритметично 26.12лв.+ 72.16 = 49.14лв., цени дадени от
9
първоначалната експертиза. Или се потвърждава извода за кредитиране на
дадената цена от 26.12лв. за нормочас.
Броя на нормочасове и 36.90ч. по първоначалната експертиза, почти
идентични с тези по заключението по тройната - 36.70ч.
По отношение на боята и консумативите в заключението по тройната
експертиза липсва обосновка, какви справки са направени и какви данни са
били снети от пазара за да се определи сумата от 123.20лв. на отделен детайл.
В заключението по първоначалната са изброени доставчици на боя металик и
металик с перла /най – висок клас/ и е посочена достигната средна стойност на
боя и консумативи.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да кредитира
първоначалната експертиза и в тази й част – за сервизни услуги и боя общо
сумата от 1448.88лв.
По отношение на подмяната на увредените врати отново в заключението
по тройната експертиза се констатира липса на обосновка и конкретика от
къде е взета средна пазарна цена. Тя е посочена в размер на 4162.00лв. и
4625.14лв. за врата. По първоначалната експертиза вещото лице е направило
справка за стойността на частите на база договор на конкретен сервиз със
склад доставчик като „Елиткар“ – Варна, „Тандер корпорация“, „Интеркарс
България“ и е посочило, че стойността на задна дясна врата е 4625.14лв. и
предна дясна врата 4166.71лв. към датата на заключението /20.06.2024г./ Т.е
цените за нови врати съвпадат и по двете експертизи, което налага извод, че
вещите лица по тройната експертиза не са обосновали цена към датата на
събитието /26.08.2023г. – 27.06.2023г./, а към датата на изготвяне на
заключението.
Предвид горното съдът приема, че средната пазарна цена за нови врати
към датата на събитието е 6460.86лв., която е аргументирана в заключението
по първоначалната експертиза след приспадане на процента на оскъпяване за
изминалия период от датата на събитието до датата на заключението.
Следователно възстановителната стойност за процесния автомобил е
7909.74лв.
Няма спор, че е заплатено застрахователно обезщетение в размер на
925.00лв., което следва да бъде приспаднато.
10
Изложеното обуславя крайният извод, че предявеният иск по чл.405,
ал.1 от КЗ е основателен за сумата от 6984.74лв., за която сума подлежи на
уважаване, а първоинстанционният акт в тази му част следва да бъде
потвърден. За разликата над тази сума до пълния предявен размер искът
следва да се отхвърли, а обжалваният акт отменен.
По разноските:
Предвид изхода от спора на въззиваемата страна/ищец се следват
разноски в размер на 1876.13лв. за първа инстанция и сумата от 686.03лв. за
въззивна инстанция, съразмерно уважената част от иска. Съдът намира, за
основателно възражението на въззивника за прекомерност на уговореното и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1580.00лв. от страна на
въззиваемата страна. След преценка на фактическата и правна сложност на
делото, обема на извършената работа следващото се възнаграждение се
определя на 1000.00лв. с ДДС.
На въззивникът/ответник се следват разноски в размер на 293.24лв. за
двете инстанции, съразмерно от отхвърлената част на иска, при определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв. за всяка инстанция по
Наредбата за правната помощ на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №836/10.03.2025г., постановено по гр.дело №
20243110100497/2024г. на Варненския районен съд в частта, с което осъден
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, Район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Д. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата за разликата над 6984.74лв. до пълния
предявен размер от 10 181.36 лева – частичен иск от общо 11 575 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата
и заден десен калник, причинени в резултат на настъпило на 27.08.2023г.
застрахователно събитие по договор № 0306Х0760301/30.09.2022 г. за „Каско“
за лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***, със срок на
действие от 30.09.2022 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано
11
от датата на предявяване на иска – 16.01.2024 г. до окончателното на
основание чл.405, ал.1 от КЗ и в частта, с която са присъдени разноски на
ищеца за разликата над 1876.13лв. до 2734.76лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, Район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата за разликата
над 6984.74лв. до пълния предявен размер от 10 181.36 лева – частичен иск
от общо 11 575 лева, представляваща неизплатено обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник,
предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник, причинени в
резултат на настъпило на 27.08.2023 г. застрахователно събитие по договор №
0306Х0760301/30.09.2022 г. за „Каско“ за лек автомобил марка и модел
„Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***, със срок на действие от 30.09.2022г. до
29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 16.01.2024г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №836/10.03.2025г., постановено по гр.дело
№ 20243110100497/2024г. на Варненския районен съд, в останалата му част, с
която е уважен предявения иск за сумата от 6984.74лв. и са присъдени
разноски на ищеца в размер на 1876.13лв.
ОСЪЖДА „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, Район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 686.03лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, Район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 293.24лв.,
представляваща сторени разноски и юрискосултско възнаграждение за първа и
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
12
Решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13