№ 26
гр. Сливница, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20231890100858 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 5** г. по описа на РС – Сливница, подадена от И. С. С., с
ЕГН ********** и В. Г. С., с ЕГН **********, с която молителите заявяват, че са съпрузи от
03.03.1990 г., но желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, без да се
издирват мотивите за това, като съдът утвърди постигнатото между тях и представено по
делото споразумение по чл. 51 СК.
Към молбата са приложени удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 0*** г., съставен от ДЛГС при Столична община, Район
„Оборище“; декларация за гражданство; Удостоверение за раждане, Серия *** г., издадено
въз основа на Акт за раждане № *** г., съставен от ДЛГС при Общински народен съвет
„Надежда“; Удостоверение за раждане, Серия Р-85, № 4*** издадено въз основа на Акт за
раждане № *** съставен от ДЛГС при ТОА „Надежда“ при СГО; декларация за
гражданство, семейно и имотно състояние от молителите, статистически сведения при
прекратяване на граждански брак, дадени от двамата съпрузи; препис от контролен талон
Част I, както и вносна бележка за платена държавна такса.
В съдебното заседание молителите се явяват лично и с процесуалния си представител
адв. П. К., като поддържат молбата за допускане на развод по взаимно съгласие. Молят съда
да утвърди постигнатото между тях споразумение, като не желаят предоставяне на
възможност за помирение, както и медиация, или други способи за доброволно уреждане на
отношенията помежду им. Уточняват, че лекият автомобил марка „Киа“, с рег. № *** ще
остане в обикновена съсобственост след прекратяване на брака.
1
Районен съд – Сливница, като съобрази представена молба и събраните в хода на
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Бракът между молителите И. С. С., с ЕГН ********** и В. Г. С., с ЕГН **********, е
сключен на 03.03.1990 г., в гр. София, видно от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 0*** г., съставен от ДЛГС при Столична
община, Район „Оборище“.
От брака си молителите имат родени две навършили пълнолетие деца – Е. В.ова С.,
ЕГН **********, родена на 29.07.1990 г. и С. В.ова С., ЕГН **********, родена на *** г.,
видно съответно от Удостоверение за раждане, Серия *** г., издадено въз основа на Акт за
раждане № *** г., съставен от ДЛГС при Общински народен съвет „Надежда“ и
Удостоверение за раждане, Серия Р-85, № 4*** издадено въз основа на Акт за раждане №
*** съставен от ДЛГС при ТОА „Надежда“ при СГО.
Молителите нямат придобито по време на брака недвижимо имуществото, като
семейното жилище, находящо се в гр. София, е собственост на трето лице и съпрузите са го
напуснали.
От представените по делото декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние се установява, че молителите не притежават недвижими имоти в режим на
СИО, като молителят В. Г. С. притежава ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.
София, придобит по наследство.
По делото е представено СРМПС Част I № ***, от което се установява, че по време
на брака - на 13.09.2006 г., молителят В. Г. С. е придобил МПС – лек автомобил, марка
„Киа“, модел „Черато“, с рег. № *** и номер на рама ***, което МПС ще остане в режим на
обикновена съсобственост.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от процесуално
легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд, като е съпроводена и от
споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.
Разгледана по същество, молбата е основателна, доколкото страните и в
споразумението, и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът намира, че представеното
от молителите в съдебно заседание коригирано споразумение по чл. 51 СК отговаря на
формалните и съдържателни изисквания по чл. 51, ал. 1 СК, а обективираните в него клаузи
не противоречат на закона и добрите нрави, като с него са уредени всички лични и
имуществени отношения по начин, изключващ бъдещи спорове.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
40,00 (четиридесет) лева, която следва да се заплати от молителите поравно.
2
Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 03.03.1990 г., в гр. София,
между И. С. С., с ЕГН ********** и В. Г. С., с ЕГН **********, с Акт за сключен
граждански брак № 0*** г., съставен от ДЛГС при Столична община, Район „Оборище“,
поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 СК, както
следва:
1. Молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.
2. Семейното жилище, находящо се в гр. София, е собственост на трето лице и
молителите са го напуснали.
3. Молителите не си дължат издръжка един на друг.
4. След прекратяването на брака молителката И. С. С. ще продължи да носи брачното си
фамилно име С..
5. Придобитото по време на брака МПС „Киа“, модел „Черато“, с рег. № *** и номер на
рама ***, след прекратяването на брака остава в обикновена съсобственост между
молителите.
6. Разноските по делото, извършени от молителите до момента на постигане на
споразумението, остават в тяхна тежест така, както са направени, а окончателната
държавна такса ще бъде за сметка на двамата поравно.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителите И. С. С., с ЕГН ********** и В.
Г. С., с ЕГН **********, да заплатят в полза на държавата по сметка на Районен съд –
Сливница, окончателна държавна такса в размер на по 20,00 (двадесет) лева, дължима от
всеки един от двамата молители.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3