№ 1409
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110158193 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А. Г. С. срещу „М. Л.“ ЕАД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е допустим.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба
/срокът за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл на 13.12.2023г. сряда, работен
ден, а отговорът на исковата молба е подаден чрез ЕПЕП на 14.12.2023г./.
Страните са представили писмени документи, които са допустими и относими,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи копие от
Договор за паричен заем № 10181031, общи условия и СЕФ, което искане съдът намира за
допустимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено за документите, които не са
представени с отговора на исковата молба, а именно: общи условия и СЕФ.
Следва да бъде посочено, че приложените към отговора на исковата молба
документи- Приложение №1 и разписка от 10.08.2022г. касаят друго правоотношение между
ответника и трето за спора лице- С. Й. С..
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.03.2024г. от 14:20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „М. Л.“ ЕАД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представят общите условия към Договор за
паричен заем № 10181031 и СЕФ. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да
приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала
пречки.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
1
ал. 2 ГПК:
Предявен е от А. Г. С. срещу „М. Л.“ ЕАД установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза, уговорена в
чл. 12, ал. 4 от Договор за потребителски кредит № 10181031 от 13.06.2023г. е нищожна като
противоречаща на закона, добрите нрави, нарушаване принципа на справедливост,
заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Ищцата твърди, че е сключила договор за паричен заем № 10181031 с „М. Л.“ ЕАД,
като бил отпуснат заем в размер на 1000 лева, брой погасителни вноски - 13, при месечна
погасителна вноска от 147 лева. Сочи, че в чл. 12, ал. 3 от договора било уговорено, че
същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице,
което да отговаря кумулативно на следните условия: дееспособно физическо лице,
навършило възраст до 18 години, минимален осигурителен брутен доход през последните
шест месеца, предхождащ сключване на договора в размер на 600 лева на месец, валидно
трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора,
стабилна кредитна история, предложения поръчител да не е активен потребител на заемни
продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен
от заемателя. Поддържа, че към момента на подписване на документите не й е бил
предоставен разписан нито договор за кредит, нито ОУ и СЕФ, а само погасителен план.
Счита, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора е нищожна на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК вр.
чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Намира, че в случая е
налице нееквивалентност на престациите по договора, като неустойката представлява сума,
която е в размер на почти 2/3 от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин се
нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Поддържа, че клаузите са
неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора- чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Намира, че клаузата е неравноправна и
на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Основната им цел била да
доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още 80 % от предоставената
главница. Твърди, че клаузата не е индивидуално уговорена, а е част от стандартни и
бланкетни предварително изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключването им. Поддържа,
че при така уговорената клауза се достига до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК. С уговорената неустойка се целяло допълнително оскъпяване на договора за
кредит, което е следвало, но не било включено в процента на ГПР с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Не оспорва наличието на договор за заем по силата на Индивидуален
договор за заем код № 10181031 от 13.06.2023г. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
заемателят дължи връщане на заемната сума съгласно погасителен план /Приложение 1/
неразделна част от договора, посочващ размера на дължимите погасителни вноски и датите
на тяхното падежиране. В случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1,
ал. 2 и ал. 3 от договора, то падежът, размерите и съдържанието на дължимите погасителни
вноски се уреждали от погасителен план по чл. 12, ал. 6 от договора. Поддържа, че в ГПР
освен договорната лихва няма други разходи по договора, които да водят до оскъпяване на
заема. Твърди, че договорът не е сключен при ОУ, а при индивидуални условия за
потребителя след проведени преговори между страните, за което бил предоставен СЕФ.
Счита, че договорът за заем не страда от пороци, като в чл. 3, ал. 8 бил посочен ГПР в
размер на 42,21 %. Сочи, че в договора било посочено, че общодължимата сума била 1413,72
лева- сбор от главницата и договорната лихва, като потребителят не дължал други такси или
допълнителни разноски по заема. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
2
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД сключването
на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, а в
тежест на ответника е да установи, че оспорената клауза е действителна, включително е
договорена индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити
според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за паричен заем №
10181031/13.06.2023г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3