№ 1055
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260005/18.02.2021 г. по т.д. № 93/2019 г. на ОС - Перник е осъдено
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД да заплати на Б.И. Й. сумата 35 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошаване на здравословното
състояние (ексцес) вследствие на черепно-мозъчна травма, получена при ПТП,
настъпило на 07.01.1991 г. в гр. Перник, изразяващо се в „Постконтузионен синдром“ с
настъпила тежка органично-мозъчна промяна на личността в рамките на ТБМ
(травмена болест на мозъка) със задълбочаващи се паметови нарушения, вискозност и
значителна експлозивност, установено с ЕР № 2790/105 от 19.07.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2018 г.
Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е депозирал въззивна жалба, с която
обжалва първоинстанционното решение изцяло с твърдения, че същото е неправилно и
необосновано. Поддържа, че не следва да отговаря по иска, тъй като застраховател на
делинквента, който отговаря за първоначалното увреждане е бил „Държавен
застрахователен институт“, като той или негов правоприемник следва да отговарят за
ексцес. Жалбоподателят твърди, че не е правоприемник на ДЗИ.
На следващо място жалбоподателят поддържа, че не е налице ексцес, а вредите,
за които се претендира обезщетение, вече са обезщетени с първоначалното решение.
Влошаването в състоянието на ищцата било естествен и предвидим процес. Такова
обаче не се доказвало по делото нито чрез изслушаните заключения, нито с разпита на
свидетели, като последните също били противоречиви. На следващо място се
поддържа, че въобще не е налице ексцес, дори да се установява влошаване в
1
състоянието на ищцата. Страданията на ищцата били предвидими при постановяване
на решението и били обезщетени с него. Поддържа още, че дори да се приеме ексцес,
то същият се бил проявил още през 2012 г., поради което обезщетението за него било
погасено по давност. Първоинстанционният съд допуснал и съществено процесуално
нарушение при определяне размера на обезщетението, като не съобразил установения с
постановяване на първоначалното решение принос на ищцата в размер на 50%.
Липсвало и произнасяне на ищцата за самия ексцес. Жалбоподателят моли да бъде
отменено обжалваното решение и искът да бъде отхвърлен.
Ищцата Б. Й. не е депозирала отговор на исковата молба. По-късно, в молба от
11.05.2021 г. ищцата е посочила, че правоприемството между ДЗИ и „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД се установява от представения учредителен протокол, с който
„ДЗИ“ ЕАД и ДСК учредяват „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. Посочила е още, че са
неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не е налице влошаване в
здравословното й състояние, което се опровергавало от представените писмени
доказателства. Поддържа още, че влошаването на здравословното й състояние не се
дължи на напредването на биологичната й възраст, а на мозъчната увреда, настъпила
при ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба, уточнена пред въззивната инстанция с молба от 11.05.2021
г. ищцата Б.И. Й. твърди, че през 1991 г. претърпяла ПТП, съотв. неимуществени и
имуществени вреди в причинна връзка с него. При ПТП претърпяла контузия на
мозъка, кръвоизлив по меките обвивки н амозъка, линеарно счупване на лицевите,
теменната и слепоочна кост на черепа, контузия – разкъсване на лявата колянна става с
кръвоизлив Лекувана била в НИСМП „Пирогов“ и била изписана на 08.02.1991 г. с
десностранна спастична хемипареза, десен централен фациалис, частична моторна и
сензорна афазия. За нанесените й телесни повреди, за предизвиканите физически болки
и емоционални страдания вследствие на произшествието, пострадалата предявила иск
срещу ДЗИ и е била обезщетена със сумата от 20 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди с влязло в сила Решение № 442 от 20.04.1992 г. постановено по
гр. д. № 104 по описа на Окръжен съд Перник за 1992 г.
Ищцата поддържа, че впоследствие започнала да търпи нови болки и страдания
вследствие на влошеното й състояние от началото на 2018 г. – последваща промяна на
личността с често силно главоболие, световъртеж, нервно напрежение и повишена
раздразнителност, неориентираност и постоянна напрегнатост. Посочените страдания
били отразени в Етапна епикриза от 25.06.2018 г., а с Експертно решение от 19.07.2018
г. и били признати 92% загуба на трудоспособност., което е резултат на
постконтузионен синдром, т.е., тежка органично мозъчна промяна след контузия на
2
мозъка. В уточнителната молба, депозирана пред САС изрично сочи, че значителното
влошаване на здравословното й състояние, настъпило в началото на 2018 г. се изразява
в силна раздразнителност, многократни гневни отреагирвания без повод, загуба на
спомен за близки, често силно главоболие постоянно силно напрежение, световъртеж.
Иска да бъде обезщетена за посоченото влошаване в състоянието й от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, която да й заплати сумата от 35000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
влошаването на състоянието й – 03.08.2018 г. В първото съдебно заседание по делото
ищцата е поискала възможност да докаже наличието на правоприемство между ДЗИ и
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, каквото е поддържала. Наличието на правоприемство
между ДЗИ и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД изрично се твърди в уточнителната
молба от 11.05.2021 г.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал писмен отговор на
исковата молба като заявява, че предявената искова претенция се явява процесуално
недопустима, тъй като с оглед влязло в сила Решение по гр. д. № 104 по описа на
Окръжен съд гр. Перник за 1992 г., на основание 299, ал. 1 от ГПК спора не може да
бъде пререшаван. Оспорва между ищеца и причинителя на вредата към датата на
събитието да е бил сключен застрахователен договор. Към 1991 г. дружеството „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД не е съществувало, съответно не е осъществявало
застрахователна дейност.
Счита, че искът с оглед твърдените обстоятелства и приложени доказателства,
по същество е неоснователен. Оспорва претендираните вреди да са в причинно –
следствена връзка с твърдяното застрахователното събитие, а евентуално поддържа, че
влошаването в здравословното състояние на ищцата се дължи на-вече на естествени
неизбежни процеси, които, макар да водят началото си от застрахователното събитие,
са били предвидими при определяне лечението на пострадалата и тя е получила
обезщетение за тях още в първоначалния процес. Възразява, че е изтекла и
погасителната давност, тъй като от настъпването на застрахователното събитие са
изминали около 29 години. Твърди, че иска е завишен по размер. При условията на
евентуалност, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която не провела нужното лечение за подобряване на състоянието
си.
За да бъде уважен предявения иск за ексцес по чл. 5, б. „а“ от Закона за
застраховане на имущества (отм.) във вр. чл. 4 от Наредба № 2 за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ следва да бъде доказано, че ищцата е увредена
при ПТП, причинено от виновен водач, застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“; че здравословното й състояние в определен
момент се е влошило и по какъв начин, както и че това влошаване е в причинна връзка
с получената при ПТП увреда.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правонамаляващите си
възражения, които в случая са, че не е правоприемник на ДЗИ, че вземането за
обезщетение от ексцес е погасено по давност, както и че ищцата е съпричинила
увреждането.
Пред настоящата инстанция не са спорни обстоятелствата, че ищцата е
претърпяла ПТП през 1991 г., причинено от застрахован при ДЗИ водач, както и че за
претърпените при това ПТП вреди й е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лева
при признато съпричиняване в размер на 50% с Решение № 442 от 20.04.1992 г.
постановено по гр. д. № 104 по описа на Окръжен съд Перник за 1992 г., като
3
обезщетените вреди са посочени в него – травмена енцефалопатия с налична огнищна
неврологична симптоматика (десностранна хемипареза), говорни смущения, паметови
смущения, нарушение на вниманието и емоционалната сфера при съхранен интелект.
Пред въззивната инстанция са спорни следните въпроси: дали „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД е правоприемник на ДЗИ; дали е настъпило твърдяното от ищцата
влошаване в здравословното й състояние и дали това е станало през 2018 г., дали
евентуално определеното обезщетение за влошаване здравословното състояние на
ищцата следва да се намали поради съпричиняване; дали е изтекла погасителната
давност за вземането.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са заключения на СМЕ, изслушани са и свидетелски показания, от които се
установява следното:
С решение № 1/30.10.1997 г. по ф.д. № 15506/1997 г. на СГС в търговския
регистър е вписано преобразуване на Държавен застрахователен институт в ЕАД с
държавно имущество с фирма „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД.
С Решение № 1/29.07.1998 г. по ф.д. № 5215/1998 г. на СГС е вписано в
търговския регистър „ДЗИ Общо застраховане“ АД. Видно от представения
Учредителен протокол от 27.02.1998 г. учредители на това дружество са „Държавен
застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД и Държавна спестовна каса.
Видно от партидата на „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД в
търговския регистър при Агенция по вписванията, това дружество е пререгистрирано с
ЕИК ********* с вписване 20080130154320. По партидата е приложено ф.д. №
15506/1997 г. на СГС. На 30.01.2008 г. дружеството е преименувано на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
/ЗПАД/ "ДЗИ" АД, на 30.07.2008 г. на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО /ЗАД/ "ДЗИ" АД, на 12.10.2012 г. е преименувано на "ДЗИ -
Животозастраховане" ЕАД, каквото наименование носи и до днес.
Видно от Експертно решение на ТЕЛК № 2155/19.11.2007 г. на Б. Й. е призната
56% неработоспособност, с водещата диагноза „Вътречерепна травма“. Описано е
състояние след травматична субарахноидна хеморагия, контузия на мозъка, регио
париеталис ет темпоралис синистра с персистираща левостранна хемипареза. Частична
сензомоторна афазия и отслабена годност на мозъка.
Видно от Експертно решение на ТЕЛК № 0425/ 22.02.2010 г. ищцата е
преосвидетелствана при същата диагноза и описание, както в първото експертно
решение, като отново й е призната 56 % трайно намалена работоспособност за срок от
3 години.
С Експертно решение на ТЕЛК № 0871/13.06.2011 г. на Б. Й. е призната 86
% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, като е посочена водеща
диагноза „Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест,
увреждане и дисфункция на главния мозък“ и при общо заболяване – Органично
разстройство на личността – средна степен. Състояние след травматична
субарахноидна хеморагия, контузия на мозъка, фрактура париенталис ет темпоралис
синистра, с персистираща левостранна латентна хемипареза, частична сензо-
моторна афазия.
4
В анамнезата е посочено, че по сведения на майката Б. Й. започнала постепенно
да се променя, реакциите й станали забавени, често избухвала неправомерно
Подозирала околните в недобро отношение към нея. Забравяла. Посоченото се
потвърждавало от две психологични изследвания. Отразено е следното психично
състояние – подчертано забавена. Затруднена ориентация. В мисловния процес се
долавят параноидни интерпретации. Емоционално и волево изразена вискозно-
експлозивна пропорция. Нарушена когнитивност. Недостатъчна критичност.
С Експертно решение № 1929/17.10.2012 г. на ищцата е призната 92% трайно
намалена трудоспособност „Разстройство на личността и поведението, дължащи се
на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък“ и при общо заболяване
Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, уврежане и
дисфункция на главния мозък; данни за настъпила средностепенна органично-мозъчна
промяна на личността в рамките на ТБМ със задълбочаващи се паметови нарушения.
Състояние след травматична субарахноидна хеморагия, контузия на мозъка,
фрактура париенталис ет темпоралис синистра, с персистираща левостранна
латентна хемипареза, частична сензо-моторна афазия.
Видно от Експертно решение № 1848/14.09.2015 г. на Б. Й. отново е призната 92%
трайна неработоспособност при водеща диагноза Постконтузионен синдром и Общо
заболяване Постконтузионен синдром. Данни за настъпила тежка органично-мозъчна
промяна на личността в рамките на ТБМ със задълбочаващи се паметови нарушения,
вискозност и значителна експлозивност. Състояние след травматична субарахноидна
хеморагия, контузия на мозъка, фрактура париенталис ет темпоралис синистра, с
персистираща левостранна латентна хемипареза, частична сензо-моторна афазия.
С Експертно решение № 2790/19.07.2018 г. на Б. Й. отново е призната 92% трайна
неработоспособност при водеща диагноза Постконтузионен синдром и Общо
заболяване Постконтузионен синдром. Данни за настъпила тежка органично-мозъчна
промяна на личността в рамките на ТБМ със задълбочаващи се паметови нарушения,
вискозност и значителна експлозивност. Състояние след травматична субарахноидна
хеморагия, контузия на мозъка, левостранна латентна хемипареза, частична сензо-
моторна афазия.
По делото е изслушано заключение на Съдебно-психиатрична експертиза,
изготвено от вещото лице д-р Р. К.. Той е посочил, че при Б. Й. през последните
няколко години е настъпило ясно изразено влошаване на психичното й състояние,
изразяващо се в развитие и прогрес на психичното й заболяване. Органично
разстройство на личността спрямо състоянието й непосредствено след
застрахователното събитие. Разликата в уврежданията на психическото й състояние
спрямо тези, предмет на първоначалното съдебно решение се изразяват именно в
развитието и прогреса на посоченото органично разстройство на личността.
Влошаването в психическото й състояние се изразява в наличието и прогреса на
когнитивен дефицит и на емоционално-волева лабилност, които психопатологични
последици са били предвидими, но степента и развитието им, и скоростта на прогреса
им във времето са били непредвидими. Налице е тенденция към влошаване на
състоянието й с възрастта, като това се дължи основно на получената тежка черепно-
мозъчна травма. Лечението с лекарства е само симптоматично и не може да осигури
излекуване и подобряване на състоянието.
Поради оспорване на заключението от ищцата е изслушано повторно заключение
на Съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от вещото лице д-р Д. А.. Тя е
посочила, че увреждането от деня на злополуката и настоящото здравословно
5
състояние на ищцата са в причинна връзка помежду си и се дължат от причиненото при
травмата увреждане. Непосредствено след увреждането са налице контузия на мозъка
и увреждане на мозъчните структури и след тях – хеморагия, хемипареза, афазия и др.
Непосредствено след травмата се проявява посттравматичен органичен мозъчен
синдром, който е началното психическо разстройство изразяващо се със загуба на
съзнание, а след това с главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност,
трудно концентриране, нарушаване на паметта, безсъние, емоционална лабилност. На
следващ етап се проявяват влошаване и усложняване на състоянието на ищцата с
психични промени. Настъпва промяна в личността и поведението на ищцата, които
засягат по-дълбоко израза на емоциите, потребностите и подтиците, увредена е
познавателната дейност има устойчиво снижена способност за изпълнение на
целенасочени задачи, налице е дълго време да се ангажира вниманието й, настъпва
тежка емоционално-волева лабилност, с периоди на еуфория и преход към улеснена
раздразнителност, изблици на гняв и апатия. Посоченото дава основание да се приеме
наличие на влошаване в състоянието на ищцата в сравнение със състоянието й след
злополуката. Влошаването не се обуславя с напредване на възрастта и не се дължи на
естествени процеси, а от директната мозъчна увреда и психичното разстройство на
личността и поведението, които настъпват в резултат на това.
Вещото лице А. е посочила още, че непосредствено след ПТП водещите
заболявания при Б. Й. са: Контузио церебри, Хеморагия субарахноидалис трауматика,
Фратура линеарис осиум париенталис темпоралис капитис, дисторзис генус
синистри.Хемартрозис. КТ данните са за тежка хеморагична контузия в ляво
темпорално. Налице е тежка неврологична симптоматика: спастична десностранна
хемипареза, по-изразена за ръката, десно централен фациалис, частична моторна и
сензорна афазия. Острото психично разстройство е Посттравматичен органичен
мозъчен синдром, което е началното психично разстройство, което се проявява със
загуба на съзнание при травмата, след това главоболие, световъртеж, уморяемост.
Към настоящия момент водещи са последиците от тези заболявания –
Психичните разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчната
увреда. Водещото заболяване е Органичното разстройство на личността. Тази
промяна засяга по-дълбоко израза на емоциите, потребностите и подтиците.
Познавателната дейност е увредена. Увредена е и мисловната и емоционално-волевата
дейност. Остават все още заболяванията Постконтузионен синдром, Състояние след
травматична субарахноидна хеморагия, контузия на мозъка, фрактура париенталис
ет темпоралис синистра, с персистираща левостранна латентна хемипареза,
частична сензо-моторна афазия.
По делото са разпитани свидетелите Д. П. В. – майка на ищцата и Д. Л. К., дъщеря
на ищцата.
Свидетелката В. е посочила, че от две-три години състоянието на дъщеря й се
влошило. Тя не знае къде е тръгнала и какво да купи. Забравя и непрекъснато забравя и
ес оплаква от главоболие. След 1991 г. имала забавени движения и мисъл, но сега се
влошила. Увеличен бил процента й неработоспособност. Не може да се справя с
домакинската работа и има нужда от почивка. Дезориентирана е.
Свидетелката К. е заявила, че състоянието на майка й започнало да се влошава
през 2018 г.. Преди това помнела за по-дълги периоди, а сега след пет минути пак пита
същото. Личността й започнала да се променя. Като дете е и не може да се справи със
света.. Станала емоционално нестабилна, като пристъпите й зачестили. Не може да се
грижи за собствения си интерес. Когато общува с други хора, реагира като дете. През
6
последните 3-4 години се влошава много бързо. Понякога залита, завива й се смях,
трудно се качва и слиза по стълби.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
В случая няма спор, а и се установява от представеното Решение № 442 от
20.04.1992 г. постановено по гр. д. № 104 по описа на Окръжен съд Перник за 1992 г.,
че ищцата Б. Й. е пострадала при ПТП през 1991 г., при което получила травмена
енцефалопатия с налична огнищна неврологична симптоматика (десностранна
хемипареза), говорни смущения, паметови смущения, нарушение на вниманието и
емоционалната сфера при съхранен интелект, като неимуществените вреди от
посочената увреда са обезщетени с 20 000 лева при признато съпричиняване от страна
на ищцата 50%. От същото решение се установява, че виновният водач е бил
застрахован при Държавен застрахователен институт, който е отговарял на основание
чл. 5, б. „а“ от Закона за застраховане на имущества (отм.) във вр. чл. 4 от Наредба № 2
за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени с МПС вреди.
С т.10 на ППВС № 4/1975 г. е прието, че след присъждане на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново
обезщетение за влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в причинна
връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение
влошаването не е било предвидено и съобразено.
На основание посоченото ППВС е прието в съдебната практика, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието,
при което е присъдено обезщетението (ексцес), нему се дължи ново обезщетение за
самото влошаване. Това е възможно само ако при присъждането на първоначалното
обезщетение, влошаването на здравословното състояние не е било предвидено и
съобразено от съда. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на
старите страдания, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. При определяне размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди от ексцес съдът преценява дали това състояние е предизвикало
нови емоционални, психически, психологически терзания на личността, болки и
страдания върху целостта на организма и здравето на увредения или е увеличило
интензитета на болка и страдание от старото състояние.
Материалноправно легитимиран да отговаря за ексцес, когато вредата е нанесена
от застрахован водач на МПС, е несъмнено застрахователя на виновния водач, съотв.
неговия правоприемник.
В случая ищцата твърди, че материалноправно легитимиран да отговаря за
ексцес е ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, като поддържа, че е налице
правоприемство между двата правни субекта. Ответното дружество е въвело оплакване
във въззивната си жалба, че не е налице такова правоприемство, както и че към 1991 г.
не е съществувал като правен субект, поради което не отговаря по предявения иск.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази представените по делото
писмени доказателства, както и служебно извършената справка в търговския регистър,
резултатите от която са описани по-горе, намира, че посоченото оплакване е
основателно. Видно посочените по-горе вписвания по партидата на дружеството
7
„Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД (каквото е фирменото наименование
на ДЗИ след преобразуването му в търговско дружество), след пререгистрацията му в
търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008 г. правоприемник на ДЗИ
към настоящия момент е дружеството „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД, а не „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД. Неоснователно е поддържаното от ищцата, че с
Учредителен протокол от 27.02.1998 г. се установява твърдяното от нея
правоприемство. Този протокол установява, че един от учредителите на „ДЗИ Общо
Застраховане“ АД е ДЗИ, преобразувано в „Държавен застрахователен институт ДЗИ“
ЕАД с решение № 1/30.10.1997 г. по ф.д. № 15506/1997 г. на СГС. Участието в
учредяване на дружество обаче не води нито до универсално правоприемство между
учредителя и учреденото дружество, нито до частно такова.
Не е налице и соченото от първата инстанция „приемство в дейността“. Такова
приемство би могло да има по силата на закона или по силата на правна сделка, която
да доведе до частно правоприемство, напр. при прехвърляне на застрахователен
портфейл или при встъпване в задълженията на ДЗИ от страна на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, но по делото липсват каквито и да било доказателства за такова
частно правоприемство.
След като липсва правоприемство между „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и ДЗИ,
то ответното дружество само на това основание не е материалноправно легитимирано
да отговаря към ищцата за ексцес, поради което и искът срещу него е неоснователен.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че е неоснователно възражението на
ответника, че не е налице твърдения ексцес, както и че вземането за обезщетение от
такъв е погасено по давност. И от двете изслушани заключения на СПЕ се установява,
че при ищцата е настъпило следващо непосредствените след ПТП вреди утежняване на
нейното здравословно състояние, като при същата е настъпило органично разстройство
на личността, каквото не е било налице след ПТП, което се е изразява основно с по-
дълбоко засягане израза на емоциите, потребностите и подтиците, увредена е
познавателната дейност има устойчиво снижена способност за изпълнение на
целенасочени задачи, налице е дълго време да се ангажира вниманието й, настъпва
тежка емоционално-волева лабилност, с периоди на еуфория и преход към улеснена
раздразнителност, изблици на гняв и апатия, които именно състояния са част от
твърдените от ищцата, съставляващи и според нея влошаване на състоянието й.
Вещите лица не сочат кога конкретно са се проявили посочените усложнения.
Видно обаче от представените Експертни решения от ТЕЛК, органичното разстройство
на личността се открива за първи път в това от 13.06.2011 г. Към този момент това
състояние е от средна степен и води до 86% трайна неработоспособност. По-късно
същото се влошава и става такова от тежка степен, като влошаването от средна до
тежка степен е констатирано за първи път в Експертното решение от 14.09.2015 г. и е
било налице и към 2018 г. Следва да се приеме, че именно за това влошаване ищцата
претендира обезщетение, доколкото в исковата молба сочи, че се претендира
обезщетение за посочените в Експертното заключение от 2018 г. увреди, а те се
установяват за първи път с Експертното решение от 2015 г., когато и следва да се
приеме, че е настъпило влошаване.
Несъмнено в съдебното решението от 1992 г. посоченото влошаване, изразяващо
се най-общо чрез проява на тежка органична промяна на личността, не е взето предвид
при определяне обезщетението на ищцата и при обезщетяването му не би се
достигнало до дублиране на обезщетение за едни и същи вреди.
8
Ищцата не е търсила обезщетение относно настъпилото през 2011 г. утежнение
на здравословното й състояние до средна степен на органично разстройство на
личността. Това обаче не е пречка обезщетение да се търси за следващото, настъпило
през 2015 г. утежнение до тежка степен на същото разстройство (така и решение №
23/12.09.2013 г. по т.д. № 752/2011 г. на ВКС, IIт.о.)
Настоящият състав намира, че петгодишната погасителна давност тече от
момента на проявата на ексцеса, а именно от 2015г. Доколкото исковата молба е
депозирана през 2019 г., то очевидно давността за вземането не е изтекла.
Въпреки констатираната основателност на твърдението за настъпил ексцес,
липсата на материалноправна легитимация на ответника да отговаря по иска налага
отхвърляне на същия. Поради достигане от двете инстанции до различни крайни
изводи, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и искът на Б. Й.
против „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД – отхвърлен.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има застрахователя. Той е доказал и претендирал разноски в размер на 700
лева държавна такса и 1896 лева с ДДС адвокатски хонорар. Адвокатският хонорар е в
минимален размер плюс ДДС, поради което възражението на насрещната страна за
прекомерността му, е неоснователно. На застрахователя се дължат от ищцата 2 596
лева разноски.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, тъй като съобразно изхода от спора такива се дължат ан застрахователя, а
не на ищцата.
Пред първата инстанция застрахователят е стори разноски в размер на 2096 лева,
които също му се дължат изцяло.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260005/18.02.2021 г. по т.д. № 93/2019 г. на ОС –
Перник, включително в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.И. Й., ЕГН ********** против „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* за заплащане на сумата 35 000 лева – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние
(ексцес) вследствие на черепно-мозъчна травма, получена при ПТП, настъпило на
07.01.1991 г. в гр. Перник, изразяващо се в „Постконтузионен синдром“ с настъпила
тежка органично-мозъчна промяна на личността в рамките на ТБМ (травмена болест на
мозъка) със задълбочаващи се паметови нарушения, вискозност и значителна
експлозивност, установено с ЕР № 2790/105 от 19.07.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.08.2018 г.
ОСЪЖДА Б.И. Й., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 2 596 лева - разноски пред САС и сумата 2096 лева –
разноски пред ОС – Перник.
9
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10