№ 29623
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110157004 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 172038/17.08.2022 г. от А. Ц. Х. с молба по чл. 248 ГПК за
изменение на постановеното Решение № 8563 от 26.07.2022 г. в частта, в която е извършена
компенсация на разноските.
Поддържа, че постановената от съда компенсация между дължимите на страните
разноски по делото е неправилна, като същата не е уредена от правото. Оспорва да е
направено надлежно искане за прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД. Посочва, че не са
налице две насрещни вземания, които да са изискуеми и ликвидни, като навежда твърдения,
че евентуално прихващане може да бъде извършено едва след влизане в сила на съдебното
решение. Поддържа, че съдът няма правото да извършва служебно компенсация по
разноските без наличието на изричното съгласие и на другата страна.
Моли решението да бъде изменено в частта с разноските, като съдът се произнесе с
отделни осъдителни диспозитиви по отношение на дължимите от ищеца и от ответника
разноски.
В законоустановения срок по така подадената молба е постъпило становище от
насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, с която възразява срещу искането по чл.
248 ГПК. Поддържа, че извършената компенсация е извършена съобразно материалния
закон и в съответствие с установената съдебна практика. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото
производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадена е от процесуално
легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява допустима. По
същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно установената практика на ВКС съдът разполага с правна възможност да
присъди сторените разноски по делото по компенсация по своя преценка, като няма вменено
такова задължение. В този смисъл са постановени Определение № 123 от 13.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 157/2012 г., I ГО, ГК, Определение № 123 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 5491/2007 г., IV ГО, ГК, Определение № 101 от 26.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4011/2017 г., IV ГО, ГК. В случая с исковата молба ищецът е направил изрично искане за
присъждане на разноски по компенсация, с оглед което при съобразяване с практиката на
ВКС настоящият състав е взел предвид извършените разноски от страните в заповедното и
исковото производство и е определил разноските по компенсация с оглед уважената и
1
отхвърлената част от иска.
Възможността на съда да извърши съдебна компенсация по искане на някоя от
страните при наличие на две насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата на
ликвидност на вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР №2/2020 г. от
18.03.2022 г. по т.д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС, поради което молбата като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 172038/17.08.2022 г., подадена от А. Ц.
Х. за изменение в частта за разноските на Решение № 8563 от 26.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 57004/2021 г. по описа на СРС, 168. състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2