Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 19.12.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2201 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод, поради разстройство на брака, без искания на страните за произнасяне относно вината.
Ищецът М.И., чрез пълномощника си адв.Г. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с ответницата са законни съпрузи, сключили граждански брак на 01.04.2012г. в гр.*, от който нямат родени ненавършили пълнолетие деца. Твърди, че няколко месеца след сключване на брака се прибрал да живее обратно в * и от тогава и досега живее в гр.Кайсери, а ответницата останала да живее в * в гр.*. Сочи, че от края на 2012г. до настоящия момент не поддържат контакти помежду си като съпрузи и помежду им окончателно са скъсани брачните връзки. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да прекрати бракът й с ответника с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
В СЗ ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Г. от ВТАК, поддържа предявеният иск.
Ответницата З.М.О. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост и основателност на предявеният иск за развод, без искане за произнасяне по въпроса за вината. Признава твърдяния от ищеца факт на настъпила трайна фактическа раздяла между съпрузите. В СЗ ответницата лично и чрез пълномощника си адв.В., моли искът за развод да бъде уважен, без искане за произнасяне относно вината.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 02.04.2012г., изд. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 01.04.2012г. Не е спорно, че от брака си съпрузите нямат родени ненавършили пълнолетие деца. Не е спорен и факта, че съпрузите са живели заедно само три месеца след сключване на брака, след което не са се виждали и чували, като ищецът живее в *, а ответницата живее в гр.*.
От проведения по делегация от РС - * разпит на свидетеля В.И., познаваща страните, се установява, че ищецът е живял заедно с ответницата в гр.* един - два месеца, след което си е заминал и от тогава страните не поддържат никакви отношения като съпрузи. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Безспорно от събраните по делото чрез разпит на свидетеля В. И. по делегация гласни доказателства, кореспондиращи и на обясненията на страните, се установи, че страните по делото, законни съпрузи са живели заедно само няколко месеца след сключване на брака, след което са се разделили и всеки един от тях води самостоятелен живот, отделно и независимо от другия съпруг, като ищецът живее в *, а ответницата в * - в гр.*. Настъпилата между страните трайна фактическа раздяла, продължаваща вече 6г. и липсата на всякакви контакти между страните като съпрузи обосновава извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид което предявеният иск за развод по чл.49 ал.1 от СК за разстройство на брака е доказан по основание. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на която означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. С оглед събраните свидетелски показания, че липсва какъвто и да било контакт между съпрузите, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
На основание чл.49 ал.3 от СК и доколкото никоя от страните не е сезирала съда с искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл.326 от ГПК относно фамилното име на жената - ответница след развода съдът следва да постанови след прекратяване на брака с развод същата да продължи да носи предбрачното си фамилно име "О.".
Страните не претендират разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
Дължимата на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, окончателна ДТ по допускане на развода, която съдът определя в размер на 50лв., следва да възложи в тежест на двамата съпрузи по равно, т.е. в тежест на всеки един от тях от по 25лв. ДТ, ведно с по 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен с Акт №*/01.04.2012г. на Община *, между М.И., роден на ***г., с адрес, гр.*, ул."* " №*, и З.М.О. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, по реда на чл.49 ал.1 от СК, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака с развод жената З.М.О. ще носи фамилно име „О.”.
ОСЪЖДА М.И., роден на ***г., с адрес *, гр.*, ул."*" №*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З.М.О. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………