О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер 75 Година 2020, 09 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на девети януари година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 2102 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Община Созопол, против
решение № 2744 от 28.10.2019 г. по гр.д.1288/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА му, с която въззивната Община е осъдена да заплати на П.Г.К.
***, сумата от 4 390 лв, представляваща обезщетение за
недопускането му до работа след възстановяването му със съдебно решение
01.08.1995 г., постановено по гр.д.3915/1994 г. по описа на Бургаски районен
съд, потвърдено с решение по гр.д.1411/1995 г. по описа на Бургаски окръжен
съд, за периода от 01.09.2017 г. до 01.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.02.2019
г. до окончателното й плащане, както и сумата 493 лв, представляваща
разноски, направени по водене на делото, както и В ЧАСТТА, с която Община
Созопол е осъдена да заплати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в
размер на 175,60 лв.
Твърди се, че решението на БРС в
обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано,
както и постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че са
неправилни и при неправилна оценка на събраните доказателства, изводите на
съда, че ищецът се е явил в срок да заеме работата, която е изпълнявал преди
уволнението, както и, че не е бил допуснат до работа от въззивника. Твърди се,
че неправилно съдът е приел, че е налице сила на пресъдено нещо по въпроса за
недопускане на ищеца до работа, формиран с решение № 25 от 17.03.2005 г. по
т.д.129/2004 г. на Апелативен съд Бургас, доколкото в това решение липсва
диспозитив в този смисъл. На второ място се твърди, че съдът е допуснал
процесуално нарушение като е пропуснал да даде на ответника указания, че не
сочи доказателства за обстоятелството, че през исковия период ищецът е
получавал доходи от трудова дейност, а същевременно е приел това твърдение на
ответника за недоказано. Третото процесуално нарушение на БРС, според въззивника,
е, че не е обсъдил доводите на ответника за неоснователност на иска, основани
на посочената задължителна съдебна практика. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на твърденията на въззивника за противоречие на обжалваното решение с
материално-правните норми и за неговата необоснованост.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната
част и отхвърляне на предявените искове.
Независимо от твърденията за допуснати процесуални
нарушения, няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В
законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия П.Г.К., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд
правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни
и обосновани. Оспорва се твърдението на въззивника за допуснати от съда
процесуални нарушения. По-конкретно се твърди, че правилно и обосновано съдът е
приел, че фактът на явяване на ищеца на заеманата от него работа и на
недопускането му до работа е установен от влезли в сила съдебни решения, като
на ищеца са присъждани обезщетения по чл.225, ал.3 КТ за различни периоди от
време. Твърди се, че са неоснователни и недоказани възраженията на въззивника,
че ищецът на бил готов да започне работа, както и възраженията за обективна
невъзможност на ответната Община да го допусне до работа. Твърди се, че
тълкуването от първоинстанционния съд на нормата на чл.225, ал.3 КТ е съобразно
актуалната практика по въпроса, постановена по реда на чл.290 ГПК, както и с ТР
№ 2/2013 г. на ОСГК. Също са изложени подробни съображения. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също
няма искания по доказателствата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Община Созопол, против решение № 2744 от
28.10.2019 г. по гр.д.1288/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА
му, с която въззивната Община е осъдена да заплати на П.Г.К. ***, сумата от 4 390
лв, представляваща обезщетение за недопускането му до работа след
възстановяването му със съдебно решение 01.08.1995 г., постановено по гр.д.3915/1994
г. по описа на Бургаски районен съд, потвърдено с решение по гр.д.1411/1995 г.
по описа на Бургаски окръжен съд, за периода от 01.09.2017 г. до 01.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба на 11.02.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата
493 лв, представляваща разноски, направени по водене на делото, както и В
ЧАСТТА, с която Община Созопол е осъдена да заплати по сметка на Бургаски
районен съд държавна такса в размер на 175,60 лв.
Препис от настоящото определение да се връчи на
страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.