Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1929
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът И.Е.Е. твърди, че през
периода м.04.2016г. до м.03.2019г. включително, бил в служебни правоотношения с
ОД на МВР – гр.Русе, като работел на длъжност „Младши оперативен дежурен“ в
„Оперативна Дежурна част“ в 01-РУМВР – гр.Русе. Трудовата си дейност
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени –
дневна и нощна от 22.00 – 6.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично. От
м.02.2016г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР –
гр.Русе и графици от Началник 01-РУМВР – гр.Русе за дежурствата и отчитане на
положения труд при работа на смени от служителите на „Оперативна Дежурна част“,
реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране
броя на часове извън установеното работно време. Редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с
Наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период от 01.04.2016г.
до 01.04.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г., като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата – при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди, че за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. е положил общо
1768 часа нощен труд, както следва: за 2016г. – 448 часа; за 2017г. – 592 часа;
за 2018г. – 568 часа и за 2019г. – 144 часа. Тези часове нощен труд следва да
се преизчислят с коефициент 1.243 и възлизат на 20121 часа дневен труд, което
води до положен извънреден труд от 253 часа, който е следвало да му бъде платен
допълнително. Съобразно трудовото му възнаграждение, часовата ставка е в размер
на 6.00 лева или за 251 часа извънреден труд му се дължи допълнително
възнаграждение от 1 693.83 лева. Твърди и че му се дължи допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като държавен служител в
МВР. По силата на издадените от Началник РУ заповеди досежно оръжието и
боеприпасите, макар формално да не е вписано изрично, че като „младши
оперативен дежурен“ не охранява взривоопасни вещества, то такива са
боеприпасите в шкаф № 1, обезопасен с локален СОТ, свързан със стаята на
„Оперативна Дежурна част“ и с оглед вмененото задължение на всички служители в
„Оперативна Дежурна част“ да се отзовават на всеки сигнал и охраняват оръжието
и боеприпасите, поради което счита, че му е било възложено изпълнението на тази
специфична дейност. Отново по силата на инструкциите, както и длъжностната му
характеристика имал и задължение да охранява сградата на 01 РУ – гр.Русе, както
и шкафа с иззетите от задържаните лица вещи, в това число и техни ценности, което
също е изпълнение на специфична дейност. За изпълнението на тези дейности не му
била заплатена никаква парична сума. Счита, че поради това е налице
неизпълнение на Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. и Заповед № 8121з –
532/03.04.2017г. на Министъра на вътрешните работи, които определят размера за
заплащане на допълнително извършените специфични дейности, а извършените от
ищеца попадали като такива по т.1.4, т.1.7.бб и т.1.7. вв определени в Заповед
№ 8121з-671/09.06.2015г., при което още в момента на издаването им и/или
влизането им в сила му се дължи допълнително възнаграждение съгласно т.9 - до
50% от базата от т.2 от заповедта. На тези основания му се дължи допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като държавен служител в
МВР за периода 01.04.2016г. до 01.04.2019г.
в размер на 2 913.59 лева и лихва за забава върху тази главница в общ
размер на 389.96 лева за периода 01.05.2016г. до 31.03.2019г. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумите от:
1 693.83 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016г. до
31.03.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане; 2 913.59 лева, представляваща
възнаграждение за допълнително изпълнение на специфични дейности като държавен
служител в МВР за периода 01.04.2016г. до 31.03.2019г., на основание чл.178,
ал.1, т.2 във вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР във вр. със Заповед №
8121з-671/09.06.2015г. и Заповед № 8121з – 532/03.04.2017г. на Министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за тяхното
изплащане на държавен служител в МВР, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане
и 389.96 лева, представляваща лихва за забава върху възнагражденията за
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като държавен
служител в МВР за периода 01.05.2016г. до 31.03.2019г. Претендира и направените
по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.178,
ал.1, т.3 във вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР; чл.178, ал.1, т.2 във вр.с чл.179,
ал.2 от ЗМВР във вр.с чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Русе, с адрес: гр.Русе,
бул.”Скобелев” № 49, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов,
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че съгласно представената от него
справка се различават посочените от ищеца часове положен нощен труд, като за
2016г. са с 12 часа по-малко; за 2017г. са му били заплатени с 6 часа повече и
за 2018г. са му били заплатени с 10 часа повече. Само за 2019г. посочените
часове положен нощен труд били съвпадали. Твърди, че на ищеца редовно е плащано
в процесния период както извънреден, така и нощен труд, защото за положения
нощен труд той е получавал допълнително заплащане по 0.25 лева на час и
следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, тъй като ще се получи дублиране в заплащането. Твърди и че ищецът не е
извършвал посочените от него специфични дейности, тъй като това не влиза пряко
в извършваната от него дейност с оглед на заеманата от него длъжност, поради
което и не му се дължи възнаграждение за такива. Няма издадени заповеди на
Началника на Първо РУ при ОДМВР – гр.Русе, с които да е вменено на служителите,
заемащи длъжност „младши оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“ да
охраняват взривоопасни вещества, охраната на сградата на РУ и на шкафа за
иззетите от задържаните лица вещи и ценности. Оръжията и боеприпасите не
попадат и в обхвата на т.14 от Заповед № 8121з-671/09.06.2015г., а охраната на
сгради и обекти е в противоречие със задълженията на оперативния дежурен, тъй
като задължително изискване за извършване охраната на сградата на МВР е да се
извършват переодични обходи. Оперативният дежурен не може да напуска работното
си място, тъй като длъжностните му задължения са свързани с кординацията и
контрола на силите на съответното РУ.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
През периода м.04.2016г. до
м.03.2019г. включително, ищецът е бил в служебни правоотношения с ОД на МВР –
гр.Русе, като работел на длъжност „Младши оперативен дежурен“ в „Оперативна
Дежурна част“ в 01-РУМВР – гр.Русе. Трудовата си дейност осъществявал по
утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени – дневна и нощна от
22.00 – 6.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Приложени са
типова длъжностна характеристика, Протокол № 336р-21174/07.12.2016г. за запознаване
с типова специфична длъжностна характеристика, Формуляр за длъжностна
характеристика и протокол за запознаване на служителя с нея, Заповед №
8121з-167/26.01.2017г. относно реда за изготвяне и утвърждаване на длъжностни
характеристики на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР.
Отработеното време се изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид
приложимата редакция на чл.187, ал.3 от ЗМВР за процесния период бил
тримесечен. Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба време не е
извършвал преизчисляване на положения от ищеца нощен труд към дневен такъв.
Според назначената в производството икономическа експертиза общият брой часове
положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневния
такъв, изчислен при нощен труд по чл.187, ал.3 от ЗМВР с продължителност от 8
часа и часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и
допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер е с 251 часа повече от
положените 1756 часа и за тези общо 2007 часа му се дължи допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1 693.83 лева. С експертизата се установява
още, че за положените 1756 часа нощен труд на ищеца е заплатено трудово
възнаграждение за извънреден /нощен/ труд, но в по-нисък размер – 0.25 лева на
час.
Според чл.176 от ЗМВР брутното
месечно трудово възнаграждение за държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които е това
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът и
организацията на разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките, се определят от Наредба
на министъра на вътрешните работи.
Според настоящата редакция на чл.187, ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен
период. В ал.5, т.2 е казано, че работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Редакцията на нормата до 16.10.2016г. предвижда сумирано
изчисление за едномесечен период. За времето, касаещо предмета на спора, по
силата на изрична законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., всички на министъра на
вътрешните работи. С всяка от тях се урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. В първата наредба изрично е било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1.143 –
чл.31, ал.2. Този нормативен акт е отменен с Наредба № 8121з-592, обн. ДВ бр.40
от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната /11.07.2016г./ до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 /02.08.2016г./ отново е била
приложима Наредба № 8121з-407. В последващите две наредби няма норма,
аналогична на цитирания чл.31, ал.2 за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 1.143. В тази връзка ищецът се позовава на НСОРЗ. Съдът
намира доводът за основателен. Липсата на изрична норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организация и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, трябва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. В чл.9,
ал.2 от нея е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. При това положение
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд за периода от 01.04.2016г.
до 31.03.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен такъв се явява доказана по своето основание. Търсеният от служителя
размер съгласно заключението на приетата икономическа експертиза е общо
дължимия за 2007 часа труд, получени след прилагане на гореспоменатия
коефициент. За разликата от 251 часа искът е доказан по размер, поради което
следва да се уважи до претендирания от 1 693.83 лева. Върху главницата
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска
– 02.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, като
условията и реда за изплащането им се определя с Наредба на Министъра на
вътрешните работи, а техния размер – с негова заповед /чл.179, ал.2 от ЗМВР/.
Ответникът е представил Заповед № 8121з-671/09.06.2015г., изменена със Заповед
№ 8121з-532/03.04.2017г. на Министъра на вътрешните работи. Заповед №
8121з-120/02.02.2018г., с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията
и реда за осъществяване на дежурство: План относно охрана на административна
сграда на Първо РУ на ОДМВР – гр.Русе, според която охраната на обекта и
пропусквателния режим се осъществяват със сили и средства на служителите на
ОДЧ, а също им е възложено да контролират достъпа до ключовете в помещенията и
защитените каси; Заповед за утвърждаване и методически указания във връзка с
прилагането на ЗОБВВПИ, съгласно които всички полицейски органи на МВР имат
правомощия по осъществяване на контрол върху дейностите с оръжия и боеприпаси;
Заповед № 1882з-138 от 19.05.2016г. за определяне на място за съхранение на
иззети вещи от задържани лица – в специален шкаф в коридора до помещението на
ОДЧ, ключовете за който да се съхраняват в ОДЧ, книга за иззети суми и
хранителни продукти от задържани лица, водена от ОДЧ, Заповед №
8121з-671/09.06.2015г. за определяне на размера на допълнителни възнаграждения
за изпълнение на специфични служебни дейности – до 50%, за лостови дейности,
охрана на сгради и обекти изцяло на открито – до 30%, охрана на задържани лица
– до 20% и обекти /вътрешни постове/ до 15% и за охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности – до 50 на сто.
Легално определение на „Специфични
служебни дейности“ се съдържа в пар.26а от ДР на ЗМВР – това са пряко
изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на
агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа,
патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна
работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл.17, ал.2,
т.1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна
защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали,
летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални
операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане
или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по
досъдебни производства.
В случая ищецът твърди изпълняване
на две специфични дейности:
1. По охрана на взривоопасни вещества,
тъй като в стаята на ОДЧ в Първо РУ на ОД на МВР – гр.Русе се държала каса с
оръжие и боеприпаси, която непрекъснато се изпълнявала от служителя на смяна, в
случая от ищеца при полагането на труд в рамките на неговите смени и
2. Охрана на сгради и обекти, тъй като
в Първо РУ на ОД на МВР – гр.Русе нямало изграден пост № 1 /за охрана и
пропускателен режим/. При това положение след приключване на работното време
/8.30 – 17.30 часа/ охрана на сградата се осъществявала от служителя на смяна в
ОДЦ, което следвало и от разпоредбата на чл.26, т.5 от Инструкция №
1з-1373/21.06.2010г. на МВР, съгласно която „контрол за охрана на структурата и
спазването на пропусквателния режим“, при липса на служител, от когото да се
контролира, практическата охрана се осъществява от служителя на ОДЧ.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че на ищеца е
изплатено допълнително възнаграждение за дейности по охрана на сгради и обекти
в размер на 15% от базата от 140.00 лева, увеличена със заповед от 03.04.2017г.
на 190.00 лева, като плащанията са били за периода след 01.03.2017г. Със
Заповед № 336з – 1971/14.11.2017г. на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, във връзка
с МЗ рег.№ 8121з-671/09.06.2015г. за определяне размера на допълнителното
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда
за неговото изплащане на държавните служители в МВР и в изпълнение на т.3 от
разпоредително писмо рег.№ 328р41075/05.10.2017г. на ГДНП, се прекратява
изплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности, за длъжността „Младши оперативен дежурен“, считано от 01.11.2017г. За
периода преди това – 01.04.2016г. до 31.03.2017г. и за периода от 01.11.2017г.
– 31.03.2019г. не са осъществявани плащания, а такива за дейности по охрана на
взривоопасни вещества изобщо не са плащани като ответникът счита, че не се дължат, а ако
се дължат следва да се приложи т.9 от Заповед № 8121з-671/09.06., съгласно
която при изпълняване на повече от една дейност се дължи само едно допълнително
възнаграждение в по-благоприятен за служителя размер.
При това положение, съдът счита, че неправилно
на ищеца не е изплащано допълнително възнаграждение за охрана на сгради и
обекти за периодите 01.04.2016г. до 31.03.2017г. и за периода от 01.11.2017г. –
31.03.2019г. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че това допълнително възнаграждение възлиза в брутен размер
от 592.11 лева и нетен такъв от 532.90 лева /след приспадане на 10% данък
съгласно ЗДДФЛ/, след като са приспаднати изплатените му 206.41 лева –
изчислено 15% от база 140.00 лева за периода 01.04.2016г. до 31.03.2017г. и 15%
от база 190.00 лева за периода 01.11.2017г. – 31.03.2019г. По въпроса за
дължимостта на допълнително възнаграждение за дейности по охрана на
взривоопасни вещества съдът съобрази освен горепосочените документи и
допълнително представените такива в последното съдебно заседание по делото, а
именно справка относно реда, мястото и организацията на съхранение, раздаване и
охрана на служебните оръжия и боеприпаси в сградата на Първо РУ на ОДМВР –
гр.Русе. От същата е видно, че е изградено помещение за съхранение със СОТ,
който подава сигнал до ОДЧ и който не се предава към друга ОДЧ или охранителна
структура, че оръжието както в работно време, така и при тревога се раздава от
домакина на Първо РУ, както и че в ДЧ има метална каса, в която се съхраняват
автоматичен пистолет и боеприпаси за него, които се приемат и предават при
смяна на дежурния в ОДЧ. Това се потвърждава и от представените преписи от
партидна книга за водене на предметите по въоръжението. От изложеното е видно,
че ищецът е осъществявал специфични дейности по т.1.4 от Заповед №
8121з-671/09.06.2015г., а именно охрана на взривоопасни вещества предвид
поверената под негов надзор каса с оръжие и боеприпаси в помещението на ОДЧ и
осъществяването на контрол чрез СОТ система върху оръжието и боеприпасите в
специалното помещение за такива в сградата на Първо РУ. С оглед на това за
процесния период му се дължи такова в размер на 50% от базата, която е 140.00
лева за периода до м.април 2017г. и 190.00 лева за периода след това При това
положение за процесния период от 36 месеца му се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 3 120.00
лева /840.00 лева за първите 12 месеца и 2280.00 лева за останалите 24 месеца/.
Това е общия размер на дължимите към него суми, тъй като това възнаграждение е
по-благоприятно и на основание т.9 от Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. не може
да се кумулира с това за охрана на сгради и обекти. При приспадане на
заплатеното допълнително възнаграждение в размер на 206.41 лева /според
съдебно-икономическата експертиза/ остава дължим остатък в размер на
2 913.59 лева, който размер изцяло съвпада с претенцията на ищеца. Този
иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан по размер. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва считано от датата на
предявяване на иска – 02.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Допълнителното възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности се дължи считано от първо число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда. С неплащането му ответникът е изпаднал в
забава и дължи лихва за забава върху главницата от 2 913.59 лева за
периода 01.04.2016. до 31.03.2019г. За лихвата за забава липсват данни за
размера й, но предвид основателността на иска, съдът намира, че на основание
чл.162 от ГПК следва да го определи по своя преценка и след използване на
компютърна програма за изчисляване на лихви, а именно в размер на 389.96 лева.
Този иск също като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 350.00
лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Искането за
присъждане на сумата от 99.96 лева представляващи пътни разходи, съдът намира
за неоснователно, тъй като съгласно трайната съдебна практика на ВКС пътните
разходи нямат характер на съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл.78 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– гр.Русе, сумата от 199.90 лева – държавна такса за производството по делото,
определена 4% върху уважения размер на исковете и 201.60 лева – направени разноски
за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр.Русе, с адрес: гр.Русе, бул.”Скобелев” №
49, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов, да заплати на И.Е. ***, с ЕГН: **********,
сумите от:
1 693.83 лева /хиляда шестстотин деветдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016г. до
31.03.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 02.04.2019г. до окончателното
й изплащане; 2 913.59 лева /две хиляди деветстотин и тринадесет лева и петдесет
и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за допълнително изпълнение на
специфични дейности като държавен служител в МВР за периода 01.04.2016г. до
31.03.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.2 във вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР във
вр. със Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. и Заповед № 8121з – 532/03.04.2017г.
на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда
за тяхното изплащане на държавен служител в МВР, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане и
389.96 лева /триста осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща лихва за забава върху възнагражденията за допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като държавен служител в
МВР за периода 01.05.2016г. до 31.03.2019г., както и сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева –
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр.Русе, с адрес: гр.Русе, бул.”Скобелев” №
49, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов, да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, сумата от 401.50 лева /четиристотин и един лева и
петдесет стотинки/ – държавна такса за производството по делото и направени
разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: