Решение по дело №3707/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 210
Дата: 26 март 2021 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20205220103707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. П*** , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20205220103707 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Д. М. Р. чрез пълномощника си адвокат М. е предявил против
ответницата С. В. Р. иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Като причина за това сочи продължаващата вече 14
години фактическа раздяла между съпрузите, охладняване на чувствата между
тях и заживяване на всеки от тях на собствен живот. Заявява, че от брака
нямат ненавършили пълнолетие деца, нито семейно жилище. Предлага
прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие. В случай, че такова не
бъде постигнато, моли да бъде постановено решение, с което бракът с
ответницата да бъде прекратен с развод без произнасяне по въпроса за вината
и след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилно име.
Не претендира заплащане на издръжка. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. В. Р. чрез
пълномощника си адвокат З. намира иска за развод за допустим и
основателен. Признава, че бракът й с ищеца съществува само формално и е
лишен от смисъл и съдържание поради продължителната фактическа раздяла
между съпрузите. Поради това моли бракът да бъде прекратен с развод, без да
се изследва кой е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Моли след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име Р.. Не
сочи доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
1
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. П***, за
което е съставен акт за граждански брак № *** от *** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име А***.
От брака страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В*** Г*** А***,
без родство със страните, се установява, че след сключване на гражданския
брак страните известно време са живели заедно, но са се разделели преди
повече от 10 години. Оттогава не са се събирали отново. И двамата живеят и
работят в Г***, но в различни градове.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, а от
съпругата – иск по чл. 53 от СК за фамилното име след развода.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Непосочените основания, настъпили и станали известни на съпруга до
приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за
предявяване на нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната по делото
свидетелка, чийто показания съдът цени като незаинтересовани, логични и
последователни, установява по убедителен начин, че между съпрузите е
налице фактическа раздяла, продължила повече от 10 години. В резултат от
това присъщите на здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение,
доверие и подкрепа между съпрузите, напълно са изчезнали от брачната
връзка и не съществува възможност да се възродят отново между тях. Бракът
съществува само формално и е лишен от необходимото по закон и морал
съдържание, поради което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от
съпрузите да продължи занапред живота си самостоятелно.
Никой от съпрузите не е направил искане по чл. 49, ал. 3 от СК за
произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Искането на ответницата след прекратяване на брака да запази брачното
си фамилно име е основателно и следва да бъде уважено.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
останат в тежест на страните, така както са сторени, тъй като никоя от
страните няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Всяка
от страните следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
2
държавна такса при допускане на развода в размер на по 20 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между Д. М. Р., ЕГН ********** и С. В. Р., ЕГН
**********, сключен на *** г. в гр. П***, за което е съставен акт за
граждански брак № *** от *** г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С. В. Р., ЕГН
********** да носи брачното си фамилно име Р..
ОСЪЖДА Д. М. Р., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Г***“ № *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса при допускане на развода в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА С. В. Р., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „П***“ № ***, ет.
***, ап. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пазарджик държавна такса при допускане на развода в размер
на 20 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3