М О Т И В И К Ъ М П Р И С Ъ Д А
по НОХД № 779 /
2019 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ.
състав
Русенската районна прокуратура е обвинила В.В.Д., роден на ***
***, български гражданин, неженен, с основно образование, работи, осъждан, с
ЕГН **********, както следва:
1.
Затова, че на 08.04.2018 г. в гр. Ветово, обл.Русе, в
условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на обществено
място, на ул.“Ивайло“ между дом № 1 и дом № 3, викал, крещял, псувал и обиждал
униформени полицейски служители – В.Р.Ц. – младши автоконтрольор
I степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР –
Русе и А.Н.Д. – полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово
при ОДМВР – Русе, като им казал: „ебете си майката“, „педерасти“, „вие сте
никакви полицаи“, заявил им, че нямали никакво право да идват в дома им и да ги
притесняват преди 23.00 часа, взел мобилния телефон от ръцете на полицая А.Н.Д.,
докато докладвал на Х.Й.К. – младши оперативен дежурен при РУ на МВР –
гр.Ветово при ОДМВР – Русе, за създалата се обстановка, като по този начин
попречил да изпълни служебните си задължения по уведомяване на оперативния
дежурен, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост
– престъпление по чл. 325, ал. 5 вр. с ал.2 вр. с ал. 1 от НК.
2.
Затова, че на 08.04.2018 г. в гр. Ветово, обл.Русе, се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - В.Р.Ц.,
изпълняващ длъжността „Младши автоконтрольор I степен“ в група „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР – Русе, при изпълнение на службата
му, като му заявил: „Един от нас, днес ще умре“, „Ще те убия“, „Ще ви убия аз,
ще съжалявате“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр.
с ал.2 вр. с ал.1 от НК.
3.
Затова, че на 08.04.2018 г. в гр. Ветово, обл.Русе, се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - А.Н.Д.
– полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР –
Русе, при изпълнение на службата му, като му заявил: „Ако брат ми, Тохото, влезе в затвора, ще съжаляваш, че си се родил“, „Ще
нараня и семейството ти“, „ще ви убия аз“, „Ще съжалявате“, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3 вр. с ал.2 вр.
с ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт било внесено и обвинение срещу В.Д. ***, за извършени на
същата дата престъпления по чл. 325,
ал.2 вр. с ал. 1 от НК, чл.144, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК и чл.144,
ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1
от НК. В хода на съдебното производство било постигнато споразумение между
защитника му и прокурора, поради което и след направено от В. признание на
вината си, с Определение № 189 / 01.07.2019 г., по НОХД № 1313 / 2019 г., по
описа на РсРС, същото било одобрено.
В проведеното
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението спрямо подс.Д.
така, както е внесено в съда. Счита, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин е доказано престъплението и неговия автор. Пледира, подсъдимия
да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода,
което да се изтърпи ефективно.
За
съвместно разглеждане с наказателното производство по делото са приети
граждански искове предявени срещу подсъдимия, както следва:
-
от В.Р.Ц. за сумата от 5000 лв., ведно със
законната лихва от деня на деликта, претендирани като неимуществени вреди, причинени от
престъпление по чл.144, ал.3 от НК;
-
от А.Н.Д. за сумата от 5000 лв., ведно със
законната лихва от деня на деликта, претендирани като неимуществени вреди, причинени от
престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
В
пледоариите си гражданските ищци молят съда да присъди обезщетения в пълния им
размер.
Подсъдимият
и защитниците му искат, той да бъде признат за невинен и оправдан по внесените
от прокурора обвинения.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
За времето от 20:30 часа до 08:30 часа свид.В.Р.Ц. - „Младши автоконтрольор
I степен“ в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово и свид. А.Н.Д.
– полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР –
Русе изпълнявали служебните си задължение по охрана на обществения ред на
територията на Община Ветово, обл.Русе. В този период
като дежурен по ОДЧ към РУ Ветово бил назначен свид. Х.Й.К..
Докато извършвали обход свид.Ц.
и свид.Д. установили, че в двора на дома на свид.П.В.Д.,***, имало оркестър, които свирел музика и
насъбрали се много празнуващи хора. Тъй като било около 21:00 часа те решили да
издадат разпореждане на П.Д., като домакин, да спази установения ред за
ненарушаване на нощната тишина след 23:00 часа. В тази връзка спрели с
полицейския автомобил пред дома му и го извикали, след което му издали писмено
разпореждане за спазване на обществения ред след този час. Полицейските
служители били възприети от всички присъстващи, в това число подсъдимия, който
бил брат на П.Д. и баща им В.Д.В.. Той и част от гостите отишли при тях и ги
наобиколили. В.В. отправил обиди към полицаите,
закани за убийство и ударил с юмрук свид.Ц.. От своя
страна и подсъдимият започнал да обижда свид.Ц. и свид.Д., като им викал „ебете си майката“, „педерасти“,
„вие сте никакви полицаи“. Претендирал, че нямали никакво право да идват в дома
им и да ги притесняват преди 23.00 часа. Подсъдимият се приближил до В.Р.Ц., блъснал
го в гърдите и му казал „Един от нас,
днес ще умре“, „Ще те убия“, „Ще ви убия аз, ще съжалявате“. В това време свид.Д. се приближил до тях, за да предпази колегата си и
позвънил от мобилния си телефон на свид. Х.Й.К.,
докладвал му за създалата се обстановка и поискал съдействие. Тогава подс.Д. издърпал телефона от ръцете му и връзката била
прекъсната. След това подсъдимият заявил на Д., че ако брат му влезе в затвора
ще нарани него и семейството му. Тогава се намесил свид.И.
Илиев, който бил един от празнуващите и с негова помощ обстановката била
успокоена.
Тази
фактическа обстановка съдът приема въз основа обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите А.Н.Д., В.Р.Ц.,
И.Т. Илиев, А. Л. А.,
Д. А. Д., В.Ц.Х., Коля П.Г., И.С.В., П.В.Д., Г.Я.П., В.Д.В., Р. И. Д., Г.В.д. и
М. Х. М.; Разпореждане на
полицейски орган от 08.04.2018 г.; копие от график за дежурствата на служителите
от ОДЧ към РУ Ветово; седмичен график на служителите от РУ Ветово за изпълнение
на ППД; справка от отдел “Човешки ресурси” при ОДМВР – Русе; копие от книгата
за получени сигнали в ОДЧ; справки от ОДМВР – Русе относно служебните правоотношения
на Д. и Ц.;*** за поддържането и опазването на обществения ред на територията ѝ;
справка за образувани и неприключили наказателни производства; справки от “Ве
Енд Ве Инвест”ООД, стопанисващо заведението “Хепи”, “Дулче 92”ЕООД стопанисващо
сладкарница “Неделя”, Община Русе и МОЛ Русе; справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; характеристика за подсъдимия; договор
за покупко-продажба на МПС.
Обвинителната
теза на прокурора се потвърждава от показанията на свидетелите А.Н.Д. и В.Р.Ц.. Между тях няма противоречия, същите са последователни,
логични, взаимно се допълват и допринасят за установяване на престъпленията,
предмет на настоящото съдебно производство, механизма на извършването им и участието на подсъдимия в тях. От съвкупния им анализ се
установява, че на 08.04.2018 г. заедно
изпълнявали полицейските си задължения във връзка с охрана на обществения ред в
гр.Ветово. С оглед запазване на обществения ред след 23:00 часа издали писмено
разпореждане на свид.П.Д.. Без никаква основателна
причина подсъдимият викал на
двамата свидетели: „ебете си майката“, „педерасти“, „вие сте никакви полицаи“,
заявил им, че нямали никакво право да идват в дома им и да ги притесняват преди
23.00 часа и издърпал мобилния телефон
от ръцете на полицая А.Н.Д., докато докладвал на свид.Х.Й.К.
– младши оперативен дежурен при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР – Русе, за
създалата се обстановка. С последното подсъдимият попречил на Д. да уведоми
оперативния дежурен относно случващото се. От показанията им се установява, че
подсъдимият им отправил закани, като на В.Ц., заявил: „Един от нас, днес ще
умре“, а на Д., че ако брат му влезе в затвора ще нарани него и семейството му.
Показанията им се подкрепят и тези на свид. Х.К.,
който сочи, че него ден бил дежурен ОДЧ към РУ в гр.Вятово.
Твърди, че около 21.10 часа получил обаждане от Д. за възникнал конфликт между
него, Ц. ***, при което Ц. бил блъснат и имат нужда от съдействие. Докато
разговаряли се чували крясъци и заплахи. В един момент връзката прекъснала е не
могъл да продължи разговора си с Д.. Направил опит да се свърже с тях, но не
можал. По-късно Ц. се обадил и съобщил, че „тълпата“ била разгневена, поискал
съдействие и обяснил, че подсъдимият взел телефона на Д..
Показанията ми частично се потвърждават от тези на
свидетелите И.Т. И., А. Л. А., Д. А. Д., В.Ц.Х., Коля П.Г., И.С.В., П.В.Д., Г.Я.П.,
В.Д.В. и Р. И. Д. От тях става ясно, че действително на инкриминираната дата се
събрали да празнуват Великден в двора на дома на П.Д.. Имало оркестър, който
свирел музика. Дошъл полицейски автомобил и възникнала разпра между част от компанията
и полицейските служители. В тази част съдът кредитира показанията им, тъй като
съответстват и на показанията на горепосочените свидетели. Същевременно всички
с изключение на Х., И., А. и Доганов, които си
тръгнали непосредствено преди конфликта, сочат, че подс.В.Д.
стоял настрани и не е ходил при полицейските служители, т.е. не е взел участие
в инцидента. В тази част съдът не кредитира показанията им, тъй като изцяло
противоречат на показанията на Д., Ц. и К., обслужват
единствено защитната теза на подсъдимия и са пристрастни предвид обстятелството,
че една част от тях са били в компанията на подсъдимия, а другата са близки
роднини.
С показанията си свид. В.Д.В. и Г.В.Д. твърдят, че на свид.Д. чрез свид.М.М. били предадени на два пъти по 2000 лева, като
обезщетение за възникналия инцидент. Същото сочи и подсъдимия в обясненията си.
Тези твърдения не се доказаха в хода на съдебното следствие, тъй като от една
страна свид.Д. категорично отрича да е получавал
подобни суми, а от друга свид.М. също сочи, че не е
вземал от роднините на подс.Д. пари, които да е
предал на Д..
От Разпореждане на полицейски
орган от 08.04.2018 г. е видно, че в 21:04 часа свид.Д. писмено е разпоредил на
свид.П.В.Д. да не нарушава установения обществен ред след 23:00 часа.
От графика за дежурствата на
служителите от ОДЧ към РУ Ветово и седмичен график на служителите от РУ Ветово за
изпълнение на ППД се установяват утвърдения наряд към инкриминираните дата и
час на полицейските служители Джалилов, Ц. и К..
От книгата за получени сигнали
в ОДЧ е видно, че на 08.04.2018 г. до ОДЧ при РУ Ветово действително е постъпил
сигнал за възникването на процесния конфликт.
От справките от ОДМВР – Русе се
установяват служебните правоотношения на Д. и Ц..
Видно от Наредба № 1. на Община
Ветово за поддържането и опазването на обществения ред на територията ѝ,
се забрянява нарушаването на спокойствието на гражданите чрез викане, пеене,
свирене и създаване на шум по друг начин за времето от 23:00 часа до 05:00 часа
през летния сезон и от 22:00 часа до 06:00 часа през зимния.
От справка за образувани и
неприключили наказателни производства е видно, че по отношение на подсъдимия
няма такива.
От справките на “Ве Енд Ве
Инвест” ООД, стопанисващо заведението “Хепи”, “Дулче 92”ЕООД стопанисващо
сладкарница “Неделя”, Община Русе и МОЛ Русе, изискани във връзка с
твърдението, че на Д. били предоставени суми за обезщетение, е видно, че не се
пазят записи от видеокамерите за охрана на тези обекти.
От договор за покупко-продажба на МПС се установява,
че на 01.09.2016 г. свид.Д. е закупил от свид.П.Д. лек автомобил.
От справката за съдимост на подсъдимия се установява обремененото му
съдебно им минало. Същият е осъждан, като отношение към процесния казус имат
следните съдебни актове:
-
Определение по ЧНД № 170 / 2007 г., по описа
на Районен съд Тутракан, с което са групирани наложените му наказания за
умишлени престъпления по НОХД № 35 / 2007 г., по описа на РС-Тутракан и по НОХД
№ 63 / 2005 г., по описа на РсОС, като му е наложено
едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, което е
отложено за изпитателен срок от пет години. Определението влязло в сила на 12.09.207
г.
-
Определение за одобрение на споразумение № 553
/ 17.12.2013 г. по НОХД № 2639 / 2013 г., по описа на Районен съд – Русе, за
престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.4 от НК му е наложено наказание от осем месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим. Определението влязло в сила
на 17.12.2013 г., а наложеното наказание след УПО е изтърпяно на 07.01.2015 г.
От
характеристичната справка за подс.Д. се установява,
че същият е общински съветник в Община Ветово и извършва активна
общественополезна дейност.
Анализа
на всички доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налага
следните правни изводи:
1.
От обективна страна подс.В.Д.
на 08.04.2018 г. в гр. Ветово, обл.Русе, в условията на опасен рецидив, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – на обществено място, на ул.“Ивайло“ между дом № 1 и
дом № 3, викал, крещял, псувал и обиждал униформени полицейски служители – В.Р.Ц.
– младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР – Русе и А.Н.Д. – полицай в група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР – Русе, като им казал:
„ебете си майката“, „педерасти“, „вие сте никакви полицаи“, заявил им, че
нямали никакво право да идват в дома им и да ги притесняват преди 23.00 часа,
взел мобилния телефон от ръцете на полицая А.Н.Д., докато докладвал на Х.Й.К. –
младши оперативен дежурен при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР – Русе, за
създалата се обстановка, като по този начин попречил да изпълни служебните си
задължения по уведомяване на оперативния дежурен, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост.
Описаните
действия на подсъдимия далеч надхвърлят доброто и възпитание и установения ред за
поведение на обществени места. Същите са извършени на
публично място, без никаква причина и в присъствието на други лица. Подсъдимият
използвал нецензурни изрази спрямо Д. и
Ц., в качеството им на полицейски служители и издърпал телефона на първия
докато докладвал на дежурния при ОДЧ, с цел да му попречи да стори това.
По своето съдържание са непристойни и грубо са нарушили обществените порядки. С
тях подс. Д. демонстрирал явно неуважение към
обществото. Те изразяват пълно игнориране на наличието на други лица, на
полицейските органи, общоприетите правила за приличие, въздържаност и добро
поведение. С оглед изложеното по своят характер
са изключително дръзки.
Деянието е извършено от подс.Д.
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като
с посочените по-горе определения бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер,
като изпълнението на наложеното наказание по второто от тях не е
отлагано по реда на чл.66 от НК и не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК
петгодишен срок.
От
субективна страна действал при пряк умисъл — съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и искал, желаел и целял настъпването им.
Така с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 5 вр. с ал.2 вр.
с ал. 1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление, съдът взе предвид, като смекчаващи
отговорността обстоятелства това, че е баща на три деца, за които полага грижи
и добрите характеристични данни за извършваната от него обществена дейност.
Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства проявената упоритост в
умисъла и многобройните действия при осъществяване на престъплението.
С оглед
изложеното и на основание чл. 325, ал.
5 вр. с ал.2 вр. с ал. 1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК съдът наложи на подсъдимия Д. наказание в размер
на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
2.
С деянието си подсъдимият Д. осъществил от обективна страна и
субективна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 08.04.2018 г. в гр. Ветово, обл.Русе, се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - В.Р.Ц.
– младши автоконтрольор I степен в група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР – Русе, при
изпълнение на службата му, като му заявил: „Един от нас, днес ще умре“, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В
създалата се напрегната обстановка, чрез действия подсъдимият отправил към Ц. и
колегата му нецензурирани изрази, блъснал го в гърдите и му казал „Един от нас, днес ще умре“, което би могло
да възбуди основателен страх за осъществяване на намерението.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Наясно е бил с общественоопасните
последици, които деянието причинява в обективната действителност. Независимо от
това действал, искайки и насочвайки усилията си към извършване на деянието и
настъпването на негативните последици от него.
С оглед
изложеното съдът счита, че подсъдимият Д. следва да бъде признат за виновен по
обвинението на РсРП, че е извършил престъпление по чл.144, ал.3 вр. с
ал.2 вр. с ал.1 от НК, като същевременно
следва да бъде признат за невинен, че
заканата за убийство е осъществена, чрез отправяне на изразите „Ще те убия“,
„Ще ви убия аз, ще съжалявате“, тъй като няма доказателства за тях, поради
което на основание чл.304 от НПК да бъде оправдан по обвинението в тази му
част.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление, съдът взе предвид, като смекчаващи
отговорността обстоятелства това, че е баща на три деца, за които полага грижи
и добрите характеристични данни за извършваната от него обществена дейност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете обремененото му
съдебно минало.
Предвид
горното и на основание чл.144, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 и чл.36 от НК, съдът му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на две години.
3.
С деянието си подсъдимият Д. осъществил от обективна страна и
субективна страна и състава на
престъплението по чл.144, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 и чл.36 от НК, тъй като на 08.04.2018 г. в гр.
Ветово, обл.Русе, се заканил с престъпление против
личността на длъжностно лице - А.Н.Д. – полицай в група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР – Русе, при
изпълнение на службата му - такова по чл.131,
ал.2 от НК и против личността на неговите ближни – семейството му - такова по
чл.128, чл.129 и чл.130 от НК, като му заявил, че ако брат му влезе в затвора
ще нарани него и семейството му и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
След като подсъдимия отправил към Д. и колегата му
нецензурирани изрази, взел телефона от ръцете му за да не докладва за случая и го
уведомил, че ако брат му влезе в затвора ще нарани него и семейството му. Така
с заканата би могъл да възбуди основателен страх за осъществяване ѝ.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Наясно е бил с общественоопасните
последици, които деянието причинява в обективната действителност. Независимо от
това действал, искайки и насочвайки усилията си към извършване на деянието и
настъпването на негативните последици от него.
С оглед
изложеното подсъдимият Д. следва да бъде признат за виновен, че е извършил
престъпление по чл.144, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а не по чл.144, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй
като не е отправил закана за убийство към свид.Д., поради което на основание чл.304 от НПК да
бъде оправдан по обвинението на прокурора.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление, съдът взе предвид, като смекчаващи
отговорността обстоятелства това, че е баща на три деца, за които полага грижи
и добрите характеристични данни за извършваната от него обществена дейност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват обремененото
му съдебно минало и това, че заканата е била отправена освен към личността на Д.
и към тази на неговите ближни – семейството му.
Предвид
горното и на основание чл.144, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 и чл.36 от НК, съдът му наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години.
На основание чл.304 от НПК подс.Д.
бе оправдан по обвинението на прокурора за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.2 с ал.1 от НК и бе признат за невинен, че на
08.04.2018 г. в гр. Ветово, обл.Русе, се заканил с
убийство спрямо длъжностно лице - А.Н.Д. – полицай в група „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР – гр.Ветово при ОДМВР – Русе, при изпълнение на службата
му, като му заявил: „Ако брат ми, Тохото, влезе в
затвора, ще съжаляваш, че си се родил“, „Ще нараня и семейството ти“, „ще ви
убия аз“, „Ще съжалявате“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът групира
наложените с присъдата наказания, като му определи най-тежкото от тях – две
години лишаване от свобода, което постанови да се изтърпи при първоначален
строг режим.
Така
определеното наказание би постигнало целите да се поправи и превъзпита подс.Д. към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и върху останалите
граждани.
По отношение на гражданските искове:
Гражданският иск от В.Ц. е допустим, своевременно предявен от лице, което
от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени неимуществени вреди от
извършеното престъпление.
Доказано е наличието на противоправно деяние от страна на подсъдимия, от което като пряка и непосредствена последица на Ц. били причинени
морални вреди. В светлината на изложеното,
съдът счита, че предявеният иск за заплащане обезщетение от деликтно
поведение е доказан по основание, поради което са налице елементите от състава
на чл.45 от ЗЗД. В случая претендираното паричното
обезщетение за претърпените от Ц. неимуществени вреди, следва да бъде уважено в
размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва от деня на деликта – 08.04.2018 г., като за размера над 1500 лв. до
5 000 лв., предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен.
Гражданският иск от А.Д. е допустим, своевременно предявен от лице, което
от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени неимуществени вреди от
извършеното престъпление.
Доказано е наличието на противоправно деяние от страна на подсъдимия, от което като пряка и непосредствена последица на Д. били причинени
морални вреди. Искът за заплащане
обезщетение от деликтно поведение е доказан по
основание и са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД. Претендираното паричното обезщетение за претърпяните
от Д. неимуществени вреди, следва да бъде уважено в размер на 1 500 лева,
ведно със законната лихва от деня на деликта –
08.04.2018 г., като за размера над 1500 лв. до 5 000 лв., предявения
граждански иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото подсъдимия следва да заплати по сметка на РсРС д.т. от 60 лева върху уважения размер за всеки от
предявените срещу него граждански искове.
Мотивиран от
горните си съображения съдът постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: