№ 18093
гр. София, 20.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110145821 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. С. А. срещу „Сити Кеш“ ООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи копие от
описаните в исковата молба документи, както и за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, по които искания съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно
заседание.
Съдът констатира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума
на исковата молба, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания.
В отговора на исковата молба, ответникът е посочил, че признава предявения иск, но
не е посочил кой от предявените два иска признава, а също така е заявил, че ищецът не е
заплащал суми за неустойка, поради което на същия следва да бъдат дадени указания да
конкретизира точно и ясно кой от предявените искове признава.
С цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок с писмена молба с препис за насрещната
страна да отстрани противоречията между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, като посочи, какъв е размерът на отпуснатия и получен заем, респ. какъв е общият
размер на платените суми и какъв е размерът на сумата, която счита за надплатена по
договора за кредит. При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде
върната.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок изрично да посочи кой от предявените
искове признава – този за прогласяване нищожността на неустоечната клауза от договора за
кредит, искът за неоснователно обогатяване или и двата иска, доколкото в отговора на
исковата молба е посочено, че се признава предявеният иск без да се конкретизира кой, а на
следващата страница е заявено, че ищецът не е заплащал суми за неустойка. При
1
неизпълнение на указанията процесуалното действие ще се счита нередовно.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.06.2023 г. от 11,30 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за задължаване на ответника да
представи копие от описаните в исковата молба документи, както и за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза до провеждане на първото по делото съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Й. С. А. срещу „Сити Кеш“ ООД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предл. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожността на клауза от Договор за паричен заем № 559561,
предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител и чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50,00 лева, представляваща
частична претенция от сума в общ размер на 145,74 лева – недължимо платена сума по
неустоечна клауза, ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата
молба да окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на 20.08.2021 г. договор за
паричен заем № 559561, съгласно който страните се уговорили да се отпусне заем в размер
на 200 лева, при вид на вноската месечна, брой на погасителните вноски 4, а размерът на
месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 6.1. от Договора било уговорено, че
страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – физическо лице поръчител или
банкова гаранция, като поръчителят следвало да отговаря на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на
същия да е минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР и др. Още при сключването на договора била начислена неустойка в
размер на 145,74 лева, т.к. не били представени обезпечения. Твърди, че е погасил изцяло
сумата по кредита. Счита, че договорът е нищожен, т.к. не била спазена предписаната от
закона форма, не били предоставени стандартен европейски формуляр и погасителен план,
като излага също и че договорът не бил подписан на всяка страница. Поддържа, че липсва
съществен елемент на договора – ГПР, т.к. бил посочен единствено процентът, но не и
начинът на изчисляване. Излага също и че посоченият размер на ГПР е грешен, както и че
действителният такъв надвишава допустимия от закона размер. Сочи, че в договора е
уговорено, че при непредоставяне на обезпечение се дължи неустойка, която да се заплаща
на части съгласно погасителния план. Излага, че е налице изначална невъзможност да се
осигури в толкова кратък срок поръчител, отговарящ на всички изисквания, поради което
счита, че е налице нищожност на договора поради невъзможен предмет. Аргументира
подробно, че предвидената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение,
накърнява добрите нрави. Твърди също и че е налице заобикаляне на закона. Развива
съображения в насока, че непредоставянето на обезпечения е предпоставка за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, а не за начисляване на неустойка. Излага, че клаузата за
неустойка е неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. Счита, че неустойката
е следвало да бъде включена в размера на ГПР. Доколкото описаното не било сторено
аргументира, че е налице заобикаляне на закона. Сочи също и че неправилното посочване на
размера на ГПР се приравнява на липса на такъв, поради което излага, че целият договор за
кредит е нищожен. Твърди също и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, т.к. размерът надвишавал трикратния такъв на законната
лихва. Сочи, че е налице разлика между посочената в договора сума за връщане и между
реално върнатата. Поддържа, че нито в договора, нито в погасителния план, не е посочен
общият размер на възнаградителната лихва. Аргументира, че клаузите не са формулирани
по ясен и разбираем начин. Твърди, че е бил принуден да сключи договора, поради това, че
се е намирал в крайна нужда. Сочи, че е получил сума в размер на 300 лева, а върнал 439,60
2
лв., респ. ответникът получил възнаграждение за предоставения заем 139,60 лева. Счита, че
е налице нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка поради нарушение
на закона, добрите нрави и неравноправност. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът е посочил, че признава предявения иск. Изложил е, че нищожността на отделни
клаузи, не влече нищожност на целия договор. Твърди, че не е дал повод за завеждане на
делото, поради което счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца. Посочил е
че ищецът не е заплащал суми за неустойки по договора за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, предл. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидна неустоечна клауза, както и че клаузата, от която произтича
процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването
на сумата.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит, част от съдържанието на
който договор е неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3