РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300503111 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постановено е решение № 1080/20.03.2019 г. по г.д.№ 16741/2015 г. по
описа на РС Пловдив, с което е признато за установено по отношение на П. Г.
Г., П. Б. Г., ИВ. Б. ХР., М. П. П., А.. С. М., А.. С. Н., В. Н. Л., И. К. Ч., И. Г. К.,
Н. Д. Т., Г. П. Т., Н. Д. Д., Н. К. СТ., Г. П. В., ХР. ПЛ. М., Н. АП. ИВ., АТ. КР.
К., Ж. Р. Я.. и М.Р. К. (етажни собственици в сграда в гр. *****), че Р. ЗЛ. Б.,
Д. Н. СТ., ЕЛ. КР. С., М. СВ. Ш., М.Б. С. – Д., ХР. Н. К., СВ. В. К., ИВ. П. С.,
М. Б. С., В. Р. М., К.Г. Б., И.Д. И., Г. Р. К., З.Д. Т., С. СТ. Т., ИВ. Д. Т. и Р. Д.
Д. (етажни собственици в сграда в гр. *****) са собственици на 2/3 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.518.1214.1.43, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5236/07.07.2015 г.
на Началника на СГКК – ****, находящ се на етаж 1 от сграда № 1, построена
в поземлен имот с идентификатор № 56784.518.1214, с административен
адрес: гр. *****, с предназначение на обекта: друг вид самостоятелен обект в
сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 22 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор №
56784.518.1214.1.40, СОС с идентификатор № 56784.518.1214.1.41, под
обекта: няма, над обекта: СОС с идентификатор № 56784.518.1214.1.6 и СОС
с идентификатор № 56784.518.1214.1.5, който обект представлява обща част
по предназначение за трите входа от сградата, като посочените ответници са
1
осъдени да предадат владението върху същите на посочените ищци, както и е
отхвърлен предявеният от ищците осъдителен иск за заплащане на сумата от
5500,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.518.1214.1.43, за
периода 01.06.2013 г. – 15.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Срещу решението в частта му, с която е уважен искът с правна
квалификация чл. 108 от ЗС са подадени, както следва:
- въззивна жалба вх.№ 22816/05.04.2019 г. от П. Г. Г., ЕГН **********,
чрез особен представител В.К.. В нея са изложени оплаквания за
недопустимост, евентуално незаконосъобразност и необоснованост, на
решението в атакуваната част, както и нарушение на съдопроизводствените
правила. Поддържа се липса на представителна власт на пълномощника на
ищците да предяви процесните искове от тяхно име; липса на активна и
пасивна легитимация на страните; нередовност на исковата молба, с оглед
ненадлежното представителство на ищците по делото и непосочване на
дяловото участие на етажните собственици по отношение на процесния
самостоятелен обект, който се твърди да е обща част. Съдържат се
оплаквания относно решаващите изводи на съда, че процесният недвижим
имот е обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС и че определящо за това е
положението му към датата на построяване на сградата. Излагат се твърдения
за промяна на предназначението на портиерното помещение, доколкото
отговаря на изискванията за самостоятелен обект и като такъв, се поддържа
за него да са неприложими правилата на ЗУЕС. Оспорва се помещението да е
във владение на жалбоподателя. Поради изложеното се моли за обезсилване
на решението в обжалваната му част и прекратяване на производството,
евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на ревандикационния иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. ЗЛ. Б., Д. Н. СТ.,
ЕЛ. КР. С., М. СВ. Ш., М.Б. С. – Д., ХР. Н. К., СВ. В. К., ИВ. П. С., М. Б. С., В.
Р. М., К.Г. Б., ИВ. Д. Й., Г. Р. К., З.Д. Т., С. СТ. Т., ИВ. Д. Т. и Р. Д. Д., всички
чрез адвокат Е.С., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да бъде
потвърдено.
- въззивна жалба вх.№ 26910/22.04.2019 г. от А.. С. Н., ЕГН **********,
чрез адвокат К.А.. В нея са изложени оплаквания за недопустимост,
незаконосъобразност и необоснованост, на решението в атакуваната част,
както и нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се липса на
представителна власт на пълномощника на ищците да предяви процесните
искове от тяхно име, както и липса на активна и пасивна легитимация на
страните. Съдържат се оплаквания за непроизнасяне от съда по всички
възражения на страните. Поддържа се, че процесното помещението е във
владение на трето лице. Сочи се липсата на доклад по делото по отношение
на предявения ревандикационен иск и неправилно определяне на
доказателствената тежест по него. Поради изложеното се моли за обезсилване
на решението в обжалваната му част и прекратяване на производството,
2
евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на ревандикационния иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. ЗЛ. Б., Д. Н. СТ.,
ЕЛ. КР. С., М. СВ. Ш., М.Б. С. – Д., ХР. Н. К., СВ. В. К., ИВ. П. С., М. Б. С., В.
Р. М., К.Г. Б., ИВ. Д. Й., Г. Р. К., З.Д. Т., С. СТ. Т., ИВ. Д. Т. и Р. Д. Д., всички
чрез адвокат Е.С., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да бъде
потвърдено.
- насрещна въззивна жалба 32366/17.05.2019 г. от Н. АП. ИВ.. В нея са
изложени оплаквания за недопустимост, евентуално незаконосъобразност и
неправилност, на решението в атакуваната част. Излага се, че без да е сезиран,
съдът недопустимо е определил общо притежаване за ищците на 2/3 идеални
части от помещението, както и предаването на владението относно същите.
Сочи се допуснато нарушение на императивната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗС,
която определя дяловете на отделните собственици в общите части. Поддържа
се, че съдът не е събрал доказателства за това ищците да са етажни
собственици, както и за стойностите на отделните помещения, за да е
възможно изчисляването на дяловете по указания в чл. 40, ал. 1 от ЗС начин.
Твърди се предназначението на процесното помещение да е променено по
общо съгласие на собствениците от трите входа, поради което и е отпаднал
статутът му на обща по предназначението си част. Поради изложеното се
моли за обезсилване на решението в обжалваната му част и прекратяване на
производството, евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на
ревандикационния иск.
В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Р. ЗЛ. Б., Д.
Н. СТ., ЕЛ. КР. С., М. СВ. Ш., М.Б. С. – Д., ХР. Н. К., СВ. В. К., ИВ. П. С., М.
Б. С., В. Р. М., К.Г. Б., ИВ. Д. Й., Г. Р. К., З.Д. Т., С. СТ. Т., ИВ. Д. Т. и Р. Д.
Д., всички чрез адвокат Е.С., с който се оспорва същата като неоснователна.
Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да
бъде потвърдено.
Постъпила е също така въззивна жалба вх.№ 26866/22.04.2019 г. от Р.
ЗЛ. Б., Д. Н. СТ., ЕЛ. КР. С., М. СВ. Ш., М.Б. С. – Д., ХР. Н. К., СВ. В. К., ИВ.
П. С., М. Б. С., В. Р. М., К.Г. Б., ИВ. Д. Й., Г. Р. К., З.Д. Т., С. СТ. Т., ИВ. Д. Т.
и Р. Д. Д., всички чрез адвокат Е.С., против първоинстанционното решение в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за
осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 5500,00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на общото
портиерно помещение, за периода 01.06.2013 г. – 15.12.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. В жалбата са
изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решенето
в атакуваната му част, както и постановяването му при непълнота на
доказателствата. Сочат се нарушения на процесуалноправни и
материалноправни норми, доколкото съдът не е указал нуждата да се
посочват доказателства по иска за обезщетение, включително кой и как
ползва помещението, както и не е допуснал доказателствени искания,
направени с исковата молба. Твърди се вътрешно противоречие в мотивите на
3
съда, доколкото е прието, че владението на процесното помещение е
нарушено от ответниците, но въпреки това искът за заплащане на
обезщетение, е приет за недоказан. Поддържа се действително предявената
претенция да е такава за понесени щети, като съдът я е подменил
необосновано с такава за пропуснати ползи. Поради изложеното се моли за
отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това уважаване на
претенцията за заплащане на обезщетение или връщане на делото за ново
разглеждане със съответните указания.
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от А.. С. Н., чрез
адвокат К.А., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи в подкрепа на обжалваната с нея част от решението и се моли то да
бъде потвърдено.
Постъпил е и отговор от П. Г. Г., чрез особен представител В.К., с който
жалбата се оспорва, като недопустима, евентуално неоснователна. Излагат се
доводи в подкрепа на обжалваната с нея част от решението и се моли то да
бъде потвърдено.
Отговор на въззивната жалба от Н. АП. ИВ. е инкорпориран в
подадената от него насрещна въззивна жалба 32366/17.05.2019 г. С него
жалбата е оспорена, изложени са доводи в подкрепа на обжалваната с нея
част от решението и се моли то да бъде потвърдено.
Останалите въззиваеми по тази въззивна жалба не са взели становище.
Постъпила е също така и частна въззивна жалба вх.№ 280544/09.06.2021
г. от П. Г. Г., чрез особен представител В.К. против определение №
262726/18.05.2021 г. по г.д.№ 16741/2015 г. по описа на РС Пловдив, в частта,
с която е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното
по делото решение № 1080/20.03.2019 г. в частта за разноските, по реда на чл.
248 от ГПК.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на определението се иска неговата отмяна в
атакуваната му част, като вместо това искането за присъждане на разноски да
бъде оставено без уважение, евентуално намалено до размер на 725,33 лева.
Сочи се липса на доказателства за извършени от ищците разноски, с
изключение на Е.С., както и несъобразяване на присъдения размер на
адвокатско възнаграждение с частичното уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.
Поддържа се, че отговорността за разноски следва да е съобразена с неговия
дял от съсобствеността, в случай, че притежава такъв, което е останало
неустановено.
Въззиваемите по частната жалба не вземат становище.
Депозираните въззивни и насрещна въззивна жалби са подадени в срок,
от легитимирани страни, против подлежащи на инстанционен контрол
съдебни актове, поради което са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
4
установено следното:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията по чл. 269, изречение първо от ГПК, съдът намира, че същото
е валидно, като постановено от законен състав на районен съд в рамките на
правомощията му, в изискуемата форма. Същото обаче е недопустимо и
подлежи на обезсилване, съответно производството по делото на
прекратяване, като съображенията за този извод са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
посочените ищци – етажни собственици в сграда в гр. ***** субективно и
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от
ЗС и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против посочените ответници – етажни собственици
в сграда в гр. *****, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на портиерно помещение, съставляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.518.1214.1.43, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, представляващо
обща част на етажните собственици от трите входа на жилищния блок и за
осъждане на етажните собственици от бул. „***** да предадат владението по
отношение на самостоятелния обект на ищците, както и за осъждане на
ответниците да заплатят на ищците сумата от 5500,00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на общото портиерно помещение за
периода от 01.06.2013 г. до 15.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С разпореждане от 14.06.2021 г., обективирано на л. 615 от делото на
РС на основание чл. 227 от ГПК са конституирани като ответници
наследниците на И. К. Ч., починал на 14.03.2018 г., а именно: Т. ИВ. Ч. и ХР.
ИВ. КР..
С разпореждане от 17.09.2021 г., обективирано на л. 632 от делото на
РС е констатирано, че единствен наследник на А.. С. М., починал на
07.12.2019 г., е неговата сестра А.. С. Н., която е страна по делото и не се
налага конституирането ѝ като такава.
С определение № 783/25.03.2022 г. по настоящото в.г.д.№ 3111/2021 г.
на ОС Пловдив (л. 187) е заличен като страна по делото жалбоподателя (ищец
в първоинстанционното производство) ИВ. Д. Й., ЕГН **********, починал
на 05.02.2017г. и на негово място е конституирана И.И. Й.а – К., ЕГН
**********, както и е заличена като страна по делото жалбоподателя (ищец в
първоинстанционното производство) М. Б. С., ЕГН **********, починала на
24.09.2019г. и на нейно място са конституирани В. ИВ. Р., ЕГН ********** и
М. ИВ. Г., ЕГН **********.
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна с оглед
обстоятелството, че е предявен иск за собственост по отношение на
самостоятелен обект в сграда – портиерно помещение, за който се твърди, че
представлява обща част на жилищна сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. *****, 146 и 148, по който всички етажни
собственици в жилищната сграда се явяват задължителни необходими
5
другари по смисъла на чл. 216, ал.2 от ГПК и те всички следва да вземат
участие в настоящото производство, а по делото не са посочени, съответно не
са конституирани като участници, собствениците на самостоятелни обекти
със следните идентификатори: идентификатор № 56784.518.1214.1.2 – вх. 148,
ет. 2, ап. 5; идентификатор № 56784.518.1214.1.8 - вх. 148, ет. 3, ап. 11;
идентификатор № 56784.518.1214.1.9 - вх. 148, ет. 3, ап. 12; идентификатор №
56784.518.1214.1.13 - вх. 144, ет. 3, ап. 16; идентификатор №
56784.518.1214.1.14 - вх. 144, ет. 3, ап. 17; идентификатор №
56784.518.1214.1.22 - вх. 148, ет. 5, ап. 25; идентификатор №
56784.518.1214.1.24 - вх. 146, ет. 5, ап. 27; идентификатор №
56784.518.1214.1.25 - вх. 146, ет. 5, ап. 28; идентификатор №
56784.518.1214.1.26 - вх. 144, ет. 5, ап. 29; идентификатор №
56784.518.1214.1.27 – вх. 144, ет. 5, ап. 30; идентификатор №
56784.518.1214.1.28 - вх. 144, ет. 5, ап. 31; идентификатор №
56784.518.1214.1.29 - вх. 148, ет. 6, ап. 32; идентификатор №
56784.518.1214.1.32 - вх. 146, ет. 6, ап. 35; идентификатор №
56784.518.1214.1.34 - вх. 144, ет. 6, ап. 37; идентификатор №
56784.518.1214.1.40 - вх. 144, ет. 1, обект 3; идентификатор №
56784.518.1214.1.45; идентификатор № 56784.518.1214.1.46 и идентификатор
№ 56784.518.1214.1.47. Информацията за самостоятелните обекти в сградата е
установена от представена от СГКК – гр. **** извадка от кадастралния
регистър на недвижимите имоти за процесната сграда с идентификатор №
56784.518.1214.1. на л. 70-л.80 от делото на РС (том I). Поради това с
определение № 1600/15.12.2021 г. са дадени указания до ищците за
отстраняване на така посочените нередовности на исковата молба.
Препис от определение № 1600/15.12.2021 г., с указан в същото
едноседмичен срок за изпълнение и последиците от неизпълнение в срок на
указанието на съда, e връчено до посочените участници в производството на
20.12.2021 г., като в дадения срок указанията не са изпълнени. Вместо това
със заявление вх.№ 1447/19.01.2022 г. от същите, чрез адвокат Е.С., е взето
становище, че така посочените указания са били вече дадени в
производството пред Районен съд и съответно са били изпълнени, за
удостоверяване на което, към заявлението са представени и копия от
документи, налични на л. 26, л. 65, л. 62, л. 103 и л. 126 от г.д.№ 16741/2015 г.
по описа на РС Пловдив.
Посочената нередовност представлява нарушение на изискването за
съвместна процесуална легитимация, доколкото, както се посочи по – горе,
собствениците на самостоятелни обекти имат положението на задължителни
необходими другари в процеса. В този смисъл с решение № 123/21.06.2013 г.
по г. д. № 940/2012 г., II-ро г. о. на ВКС, с оглед нормативната уредба по
Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), която предвижда
управление на общите части, чрез решение на общото събрание на етажната
собственост и разпореждане с общите по предназначение части със
съгласието на всички етажни собственици, е дадено тълкуване, че спорът
дали даден обект е обща част следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички
етажни собственици. Те са задължителни другари както в производството по
6
иск за установяване, че определено помещение в сградата представлява обща
част, така и когато е въведено възражение в този смисъл. В решение №
184/01.07.2014 г. по г. д. № 7419/2013 г., I-во, г. о. на ВКС пък е застъпено, че
това разрешение е приложимо и в случаите, когато е въведено възражение, че
някои части са общи само на лицата, чиито помещения обслужват - хипотеза
по чл. 38, ал. 2 от ЗС.
Отделно от това от представеното на л. 182 от делото удостоверение за
наследници на Р. ЗЛ. Б., ЕГН ********** (ищца в първоинстанционното
производство) се установява, че същата е починала на 04.12.1992 г. С оглед
датата на предявяване на исковата молба - 11.12.2015 г. по отношение на този
ищец е изключено валидното възникване на процесуално правоотношение.
Р.Б. е починала преди предявяване на исковата молба и няма качеството на
надлежна страна по смисъла на чл. 26 от ГПК, защото не може да е субект на
процесуално правоотношение. Доколкото страни по делото могат да бъдат
само процесуално правоспособни лица, каквото Р.Б. не е, не са налице
условия за допустимостта на гражданския процес по отношение на този ищец.
Производството по чл. 227 от ГПК е неприложимо и тя следва да бъде
заличена, като страна. При това положение по делото не е конституиран и
собственикът на самостоятелен обект, находящ се на бул. „***** (съгласно
заявеното в молбата на л. 84 от г.д.№ 16741/2015г. на РС, том I).
Според даденото задължително тълкуване на закона в т. 6 от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС задължителното другарство представлява частен случай на
необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е
условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу
всички другари, чието участие в производството е задължително,
представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без
наличието на която исковото производство е недопустимо.
С оглед констатираните пороци при предявяване на исковата молба и
неотстраняването на указаните от въззивния съд нейни нередовности,
съобразявайки дадените с тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по
тълкувателно дело № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания,
настоящият състав намира постановеното първоинстанционно решение за
недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск по чл. 108 от ЗС,
предпоставящ ненадлежното предявяване и на обусловения от него иск по чл.
45 от ЗЗД, поради което следва това решение да бъде обезсилено изцяло, а
производството по делото – прекратено.
Относно частна въззивна жалба вх.№ 280544/09.06.2021 г. от П. Г. Г.
против определение № 262726/18.05.2021 г. по г.д.№ 16741/2015 г. по описа
на РС Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение искането му за
изменение на постановеното по делото решение № 1080/20.03.2019 г. в
частта за разноските:
При извършена служебна проверка за допустимостта на производството
в тази част, съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и против обжалваем съдебен акт. С оглед обаче на
7
постановеното обезсилване на решение № 1080/20.03.2019 г., за
жалбоподателя вече липсва правен интерес от исканото изменение на същото
решение в частта за разноските, поради което посочената жалба следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.
Предвид крайния изход от спора разноските следва да останат за сметка
на страните така, както са сторени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 270, ал. 3,
предложение 1-во от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1080/20.03.2019 г., постановено по г. д. №
16741/2015 г., по описа на Районен съд Пловдив и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба вх.№
280544/09.06.2021 г. от П. Г. Г. против определение № 262726/18.05.2021 г. по
г.д.№ 16741/2015 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е оставено без
уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение №
1080/20.03.2019 г. в частта за разноските и прекратява производството по в. г.
д. № 3111/2021 г. на ОС Пловдив в тази част.
ЗАЛИЧАВА Р. ЗЛ. Б., ЕГН **********, починала на 04.12.1992г., с
последна регистрация на постоянен адрес: гр. Пловдив, като страна в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8