№ 263
гр. Перник, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200552 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Д. К. Л., ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник – адв. В. В. – АК - Враца, срещу Наказателно постановление
№24-1158-002659/26.09.2024г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Перник, с което е наложено административно
наказание глоба 50 /петдесет/ лв. на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 19.08.2024г., в 14.00 ч., в град
Перник, на кръстовището от ул. „Отец Паисий“ и ул. „Железничарска“, като
собственик на лек автомобил „БМВ 325“ с регистрационен номер *****
паркира върху пешеходна пътека, тип „Зебра“ – нарушение на чл.98, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в
нарушение на закона, че е необосновано, както и че са допуснати съществени
нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му. Претендира и
присъждане на правените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът му.
Преди съдебното заседание по делото е депозирано писмено изложение
за допълване на доводите за незаконосъобразност, изложени в жалбата.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
1
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
На 19.08.2024г. свидетелите Д. С. С. и Н. П. Й. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОД МВР- Перник изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение. Около 14.00 часа се намирали на ул. „Отец
Паисий“ в района на кръстовището с ул. „Железничарска“. Към тази дата ул.
„Железничарска“ била затворена за движение на МПС поради извършвани
ремонтни дейности по подмяна на пътна настилка. Движението се
осъществявало по ул. Отец Паисий. На самото кръстовище, успоредно на ул.
Отец Паисий била очертана пешеходна пътека тип „Зебра“ /с широки
непрекъснати линии/. Свидетелите констатирали, че върху пешеходната
пътека са паркирани МПС, в това число и лек автомобил „БМВ 325“ с
регистрационен номер *****, за което изготвили и снимков материал със
служебната РСОД /работна станция за отдалечен достъп/. Водачът не бил
установен в близост до автомобила.
Предвид естеството на нарушението свид. Д. С. предприел съставяне на
фиш в отсъствие на нарушителя за констатираното неправилно паркиране на
МПС по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП. Чрез справка в база данни КАТ –
Регистрация установил, че автомобилът е собственост на Д. К. Л., поради
което
на основание визираната разпоредба съставил фиш серия GT №3135236
срещу него, в качеството му на собственик на МПС, като на основание чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДвП наложил глоба 50 лева за нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от
същия закон. Към моторното превозно средство закрепил уведомление, в
което посочил мястото и времето на нарушението, моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението автомобил /„БМВ 325“ с
регистрационен номер *****/, нарушената разпоредба, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане.
На 26.08.2024г. жалбоподателят оспорил вмененото му нарушение пред
компетентния орган, подавайки възражение срещу фиша до директор ОД МВР
– Перник .
Предвид оспорването на нарушението на основание чл.186, ал.2 от ЗДвП
започнало административнонаказателно производство по общия ред – със
съставяне на акт за установявване на административно нарушение.
На 01.09.2024г., в присъствие на лицето, сочено като нарушител, свид. Д.
С. образувал административнонаказателно производство с АУАН серия GA
№1324234/01.09.2024г. за нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от Закона за
движението по пътищата. Актът бил съставен в присъствието на свид. Н. Й.
като очевидец на нарушението, който го подписал.
При съставяне на процесния акт соченият като нарушител формално
възразил срещу вмененото му нарушение, но подписал акта и приел връчения
му препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
2
На 26.09.2024г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на Д. К. Л. за нарушението по-
горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид показанията на свидетелите Д. С. С. и Н. П.
Й., както и приетите като писмени доказателства Фиш серия GT
№3135236/19.08.2024г. със снимков материал към него, уведомление по
чл.186, ал.3 от ЗДвП, Акт за установяване на административно нарушение,
серия GA №1324234/01.09.2024г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.,
издадена от директор ОД МВР - Перник, като и писмо изх. № 25/слу-4661-
1/11.07.2025г. от кмета на Община Перник.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Обстоятелствата, при които е констатирано вмененото на жалбоподателя
нарушение не са спорни по делото. Законосъобразно в случая е приложена
общата процедура по чл.36, ал.1 от ЗАНН, тъй като констатираното с фиш по
реда на чл.186, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно
нарушение е оспорено от наказаното лице в срока за доброволно заплащане на
наложена с фиш глоба. В тази хипотеза, съгласно изричната норма на чл.186,
ал.2 от ЗДвП, а и съгласно регламентацията в общите разпоредби на чл. 39,
ал.2а и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания,
задължително се прилага състезателното производство по ЗАНН, което
започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
и приключва с издаване на наказателно постановление, подлежащо на съдебно
оспорване.
Следва да се отлежи, че част от изложените от жалбоподателя в писмено
становище доводи за незаконосъобразност почиват на погрешното разбиране
за естеството на издадения в процесния случай фиш за неправилно паркиране
като процесуален документ. Същият е такъв по чл.186 от ЗДвП и е издаден
срещу него в качеството му на собственик на МПС на основание чл.186, ал.3
от ЗДвП за установено неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя.
Този фиш е различен от коментирания в писменото изложение електронен
фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, който се издава при други условия и по друг ред
/за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, и по утвърден образец, със
съдържанието, посочено в същата разпоредба/.
Процесният случай попада в хипотезата, уредена в чл.186, ал.3 от ЗДвП,
тъй като се касае за неправилно паркирано МПС и с фиш е наложена глоба на
неговия собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.2 от ЗДвП
издаденият по този ред фиш може да породи правно действие /на влязло в
сила наказателно постановление/ само ако адресатът му не оспорва
3
извършването на нарушението. В противен случай задължително се прилага
състезателното производство по ЗАНН, което започва със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и приключва с издаване на
наказателно постановление, подлежащо на съдебно оспорване.
Казусът е именно такъв, поради което законосъобразно, в съответствие с
чл.39 ал.3 от ЗАНН и чл. 186 ал.2, вр. ал.3 от ЗДвП е образувано
административнонаказателно производство срещу собственика на МПС - Д.
Л. по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН.
Особени правила относно съставянето на АУАН в тази хипотеза не са
предвидени, поради което процедурата е подчинена на общите правила за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, предвидени
в ЗАНН.
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност
съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на
защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на
императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Спазени са изискванията в чл.42, ал.1, т.4,т.5 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 от
ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му
квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено. Въпреки ненужното цялостно възпроизвеждане на предписанието
на нормата на чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП, при излагане обстоятелствата на
нарушението и актосъставителят, и наказващият орган ясно са посочили какво
е конкретното поведение, с което е нарушена визираната законова норма и
коя от установените в нея забрани то нарушава /означено е ясно, че МПС е
паркирано на/върху пешеходна пътека/. В този аспект правото на защита не е
ограничено, тъй като на наказания е дадена конкретна и ясна информация за
деянието, за което е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред.
Предвид направените вече уточнения относно процедурата по чл.186,
ал.3 от ЗДвП неоснователни са възраженията за неточности в съдържанието
на фиша, издаден на това основание /относно марката и модела на МПС/, с
които жалбоподателят обосновава допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление. Началото на процесното
административнонаказателно производство е поставено със съставянето на
АУАН серия GA №1324234/01.09.2024г., поради което допуснати
нередовности в издадения преди този процесуален момент документ - фиш за
налагане на глоба, са неотносими. В същото време, твърдяната нередовност
4
изобщо не се констатира в неговото съдържание. Видно е, че моторното
превозно средство, по отношение на което е констатирано неправилно
паркиране, е индивидуализирано точно /лек автомобил БМВ 325 с рег. №
****/ в съответствие с изготвения към фиша снимков материал и с
индивидуализацията в акта и наказателното постановление. Неточност
относно марката на автомобила и поправка относно регистрационния му
номер се констатира единствено в уведомлението по чл.186, ал.3 от ЗДвП,
закрепено към МПС, което не рефлектира върху законосъобразността на
започналата на по-късен етап административнонаказателна процедура във
връзка с оспорването на нарушението .
По същество:
По делото не е спорно, че жалбоподателят Д. Л. е собственик на лек
автомобил „БМВ 325“ с регистрационен номер *****, както и че при
изложените в наказателното постановление обстоятелства същият е станал
обект на полицейска проверка от служители на сектор ПП – ОДМВР Перник,
които констатирали паркиране на автомобила в нарушение на забраната в чл.
98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Основавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които са непротиворечиви помежду си и изясняват в пълнота релевантните
факти, съдът приема нарушението за безспорно доказано. Жалбоподателят не
е съобразил поведението си със забраната да паркира моторното превозно
средство на пешеходна пътека, очертана в района на кръстовището от ул.
„Отец Паисий“ и ул. „Железничарска“ в централната част на град Перник.
Съгласно §6, т.54 от ДР на ЗДвП „пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение“. В случая се установява, в това число от приобщения
снимков материал, че лек автомобил „БМВ 325“, рег. номер ***** е бил
паркиран върху самата пешеходна пътека, предназначена за преминаване на
пешеходци, очертана с напречна пътна маркировка М8.1 - с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя.
Възражения срещу този факт жалбоподателят не прави. При съставяне
на акта конкретни възражения не е изразил, не е изложил такива и
допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, липсват и твърдения за
различно фактическо положение в жалбата срещу издаденото наказателно
постановление.
На нито един етап от производството не е оспорил и авторството на
нарушението. Както вече се посочи, нарушението, изразило се в неправилно
паркиране на МПС, е констатирано в отсъствие на водача, поради което на
основание чл.186, ал.3 от ЗДвП е издаден фиш за глоба на собственика /Д. К.
Л./, установен чрез служебна справка в база данни на КАТ – Регистрация. Така
предвидената в закона презумптивна отговорност на собственика, установена
и в разпоредбата на чл.188 от същия закон, не е в противоречие с принципа в
чл.24, ал.1 от ЗАНН - че административнонаказателната отговорност е лична,
тъй като законът дава възможност собственикът да освободи себе си от
отговорност за нарушение, което не е извършил, като посочи действителният
извършител. При това, упражняването на тази възможност е предоставено на
5
неговата преценка, тъй като контролният орган няма задължение, установено
в разпоредба от ЗДвП или друг нормативен акт, служебно да изисква от
установеното като нарушител лице писмено да декларира предоставяло ли е
превозното си средство другиму.
В случая такива твърдения Д. Л. изобщо не е направил, нито е
представил относими доказателства. Позицията му на оспорване на
наказателното постановление се ограничава до възражения от процесуално
естество, които бяха разгледани и отхвърлени като неоснователни.
Формалното заявление във възражението по чл.186, ал.2 ЗДвП, че не е
извършил вмененото му нарушение, без да посочи конкретно лице, на което
евентуално е предоставил своето МПС, не е основание да се снеме
отговорността от него. Такива твърдения Л. не е направил и в образуваното
по повод възражението му срещу издадения фиш
административнонаказателно производство, което води до извод, че
законосъобразно е установен като субект на извършеното нарушение и е
ангажирана отговорността му за него.
Съдът кредитира с пълно доверие като логични, обективни и
добросъвестно дадени показанията на свид. Д. С. С. и Н. П. Й. – полицейските
служители, установили конкретното нарушение. При разпит в с.з. двамата
потвърждават констатациите в АУАН, съобщават релевантните за казуса
обстоятелства и описват детайлно начина, по който е протекла проверката и е
констатирано процесното нарушение. Показанията им кореспондират на
писмените доказателства, поради което отсъства всякакво основание за
съмнение в правилното установяване и излагане на фактите, относими към
предмета на доказване. Ето защо, съдът приема, че същите съответстват на
действителното положение, формирани са професионално, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
Правилността на констатацията им не е разколебана от други събрани
доказателства.
Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват
състава на административнонаказателната норма, вменена във вина на Д. Л.,
съдът приема, че нарушението 98, ал.1, т.5 от ЗДвП е действително
извършено, доказано е по несъмнен начин, а оттук, че
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за него по административен ред.
Ирелевантно в казуса е обстоятелството, установено по делото, че към
датата на нарушението едната от улиците, образуващи кръстовището /ул.
Железничарска/ е била затворена за движение поради ремонт на пътната
настилка. Установи се, че пешеходната пътека е била извън затворения
участък, което и ясно се вижда от снимковия материал, визуализиращ
паркирани на нея автомобили, което несъмнено е създавало затруднения и
ограничения за пешеходците да я използват по предназначение, бивайки
принудени да се движат извън очертанията й по успоредната на нея улица
Отец Паисий, по която се е осъществявал автомобилният трафик.
Съдът не установява основания да приеме маловажност на нарушението.
От страна на жалбоподателя също не са изтъкнати конкретни обстоятелства,
даващи основание да се приеме, че отклонението от нормативно предписаното
6
поведение е незначително, респ., че нарушението представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Същият
извод се налага и в контекста на предвидената и наложена за нарушението
санкция, която не е във висок размер и не се явява непропорционална спрямо
естеството на нарушението и целите на административното наказване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За неправилно паркиране в зоната на пешеходна пътека санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, според която водачът се
наказва с глоба 50 лв. Санкцията е определена в абсолютен размер,
обвързваща административнонаказващия орган при наказване на нарушителя
и изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на Л. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено в тази му част. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
По разноските:
Жалбоподателят е представляван в производство от пълномощник и е
доказал направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но
предвид изхода на делото не е налице основание за присъждане на разноски.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1158-
002659/26.09.2024г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР – Перник, с което на Д. К. Л., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба 50 /петдесет/ лв. за нарушение на
чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, извършено на 19.08.2024г. в град Перник.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7