№ 4944
гр. С/адрес/ 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110136949 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „То..“ ЕАД, ЕИК: ...,
представляван от изпълнителния директор, гр.Садрес спрямо Д. ..., ЕГН
**********, с адрес ГР.С/адрес/ за установяване на вземания в полза на
ищеца за следните суми и както следва: сумата от 1035,58 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 15.1.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 179,26 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 23.12.2020 г., сумата от 24,01 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г.
до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 15.1.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,21 лв. за периода от 31.1.2018 г. до
23.12.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от
21.01.2021г. по гр.дело с № 2261/ 2021г., която е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
Поддържа се, че ответницата, с абонатен № 292029, е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. С/адрес/ ж.к. .. бл.4, вх.2, ап. 11 и е
използвала доставяна от дружеството топлинна енергия през исковия период,
стойността, на които не е заплатена. Излага се още, че сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
1
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т..“ ЕООД,
което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при
правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответницата дължи претендираните суми като се ангажират
доказателства и се претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез особен
представител, с които исковете се оспорват изцяло. Оспорват се исканията за
ССчЕ и СТЕ, не се анагжират доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД като с доклада си по чл. 146,
ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че за
процесния период не са правени плащания от ответника.
Третото лице ангажира доказателства.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От НА за продажба на недвижим имот с № 142 по дело с № 23210/
1993г. се установява, че през септември месец ма 1993г. Д. е придобила
правото на собственост спрямо процесния имот.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
2
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с абонатен № 292029
като сградата, в която се намира е с взето решение за отчитане на ТЕ чрез
дялово разпределение и избран топлинен счетоводител – ‚Т..“ ЕООД. Според
заключението на вещото лице в имота през процесния период не е имало
отоплителни тела, а само един водомер за топла. За исковия периода не е бил
осигуряван достъп за отчет на водомера и и за сезона 2017/ 2018г. на база на
един брой лица са били начислявани 140 л. на ден.
Според вещото лице през исковия период отчитането на топлинната
енергия в абонатната станция е ставало по топломер като след приспадане на
технологичните разходи се разпределя между потребителите съобразно
действащите нормативни правила, стойността на ТЕ за БГВ е била по
прогнозни стойности или общо за двата сезона е от 878.76 лева и за стойност
на топлоенергията за сградна инсталация е от 156.80 лева.
Съдът е изслушал и заключение по ССчЕ, което кредитира изцяло. То
дава заключение за това, че за периода от м.05.2017г. до 30.04.2019г. вкл. по
прогнозни данни са били начислени общо 1244.06 лева, от които 1035.58 лева
като стойност на ТЕ за БГВ, 24.01 лева като главница за стойност на услугата
за дялово разпределение, 179.26 лева за обезщетение за забава за периода от
15.09.2018г. до 23.12.2020г. и лихва върху услугата за дялово разпределение
от 5.21 лева за периода от 30.01.2018г. до 23.12.2020г.
Въз основа на даденото от вещото лице по ССчЕ заключение и при
сторено възражение за давност, съдът намира, че покрити с давност следва да
са претенциите за периода, предхождащ периода от датата на сезиране на
съда – 15.01.2021г. и три години - до 15.01.2018г. или всички суми за периода
от 01.05.2017г. до 01.01.2018г. досежно претенцията за главница или за
сумата от 378.80 лева съобразно таблица № 4 на вещото лице по СТЕ и за тази
сума искът за топлоенергия следва да бъде отхвърлен.
За всички останали претенции възражението за давност е
неоснователно.
3
Или при тези доказателства съдът намира исковете за доказани и
основателни съобразно заключението на вещото лице по СТЕ и уваженото
възражение за давност или за главница от 656.78 лева, мораторна лихва в
размер на 179.26 лв. за периода от 15.09.2018г. до 23.12.2020г., сумата от
24.01 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 5.21
лева за периода от 30.01.2018г. до 23.12.2020г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 ищецът
има право на разноски съобразно уважената част на исковите претенции или в
общ размер на 855.8 лева, което е редуциран сбор на разноските за сумата от
25 лева за държавна такса по ч.гр.дело с № 2261/ 2021г., 50 лева за
възнаграждение на юрисконсулт по ч.гр.дело с № 2261/ 2021г., по 300 лева за
възнаграждения на вещото лице по СТЕ и ССчЕ, възнаграждение на
юрисконсулт в исковото дело от 150 лева и 320 лева за възнаграждение на
особен представител.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „То..“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че Д. ..., ЕГН **********, с адрес ГР.С/адрес/ дължи
на кредитора “То..” ЕАД, ЕИК ..., сумата от 656.78 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2017 г. до
30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 15.1.2021г. до изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния размер от 1035,58
лв.; дължи мораторна лихва в размер на 179,26 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 23.12.2020г., дължи сумата от 24,01 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до
30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 15.1.2021 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 5,21 лв. за периода от 31.1.2018 г.
до 23.12.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от
21.01.2021г. по гр.дело с № 2261/ 2021г. и
4
ОСЪЖДА Д. ..., ЕГН **********, с адрес ГР.С/адрес/ ЖК .., БЛ. 4, ВХ.
2, АП. 11 на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГКТ да
заплати на „То..“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния директор,
със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ сумата от 855.80 лева –
съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 36949/ 2021г. и ч.гр.дело № 2261/
2021г. по описа на СРС.
Решението е поставено с участието на трето – лице помагач на ищеца –
‚Т..“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5