Присъда по НЧХД №168/2025 на Районен съд - Попово

Номер на акта:	24
Дата:	23 октомври 2025 г. (в сила от 7 ноември 2025 г.)
Съдия:	Хрисимир Максимов Пройнов

Дело:	20253520200168
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 август 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Попово, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Наказателно дело
частен характер № 20253520200168 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П*** № 13, за
ВИНОВЕН в това, че на 06.08.2025 г., около 09:00 часа, в дома си в гр. П*** № 13, е
причинил на П. Н. С., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и разкъсване на лигавицата по зъбната страна на горната устна и охлузвания
по предната страна на лява коленна става, довели до кратковременно разстройство на
здравето, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което
на основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И
МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 1000 ЛВ.
/ХИЛЯДА ЛЕВА/, която да бъде заплатена в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПпРС.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П*** № 13, за
НЕВИНОВЕН в това на 06.08.2025 г., около 09:00 часа, в дома си в гр. П*** № 13, в
присъствието на П. Н. С., ЕГН: **********, да й е казал думи, унизителни за честта и
достойнството й, а именно: „мърша“, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото му частно обвинение по чл. 146, ал. 1 НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. П. Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител
П. Н. С., ЕГН: **********, сумата от 1200.00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от причинената лека телесна повреда, ведно със
законната лихва от 06.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата над уважения размер до 1500 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител П. Н. С., ЕГН: ********** против
подсъдимия Г. П. Г., ЕГН: **********, граждански иск за сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от нанесената обида,
ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. П. Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител
П. Н. С., ЕГН: **********, сумата от 12,00 (дванадесет) лева – държавна такса, както и
1

сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. П. Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово, сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) –
държавна такса върху уважената част от гражданските искове.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Търговищкия
Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 168/2025г. по описа на РС-П.

Производството по делото е образувано по тъжба на П. Н. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. ***, подадена чрез повереника й адв. Г. Ц. И., член на Адвокатска колегия -
Т., със служебен адрес: гр. П., пл. ***, против Г. П. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
****, за престъпления по чл. 130, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В хода на наказателното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от тъжителката П. Н. С. срещу подсъдимия Г. П. Г. на основание чл. 45 от
ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 3
000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието -06.08.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата, разпределени както следва:
1 500 лв. -за претърпени болки и страдания от нанесената лека телесна повреда по чл.
130, ал. 1 НК;
1 500 лв. -за неимуществени вреди от обидата по чл. 146, ал. 1 НК.
В откритото съдебно заседание частният тъжител П. Н. С., редовно призована, се
явява лично и с повереника си адв. Г. Ц. -ТАК, който поддържа повдигнатото обвинение и
претендира уважаване на гражданската претенция.
Подсъдимият Г. П. Г., редовно призован, не се явява.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. П. Г., е българин, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. П.,
ул. ****,
Частната тъжителка П. Н. С. към момента на инцидента е работела като социален
асистент в Звено „***“ -гр. П.. В това си качество тя е била ангажирана с ежедневното
обслужване на възрастната жена Ц.Г.Д., живуща в гр. П., ул. ***. В същия дом са живеели и
нейният внук -подсъдимият Г. П. Г., както и синът й Петър Г. П., заедно със семейството си.
Свидетелите В. Д. и С. Н. са служители в същото социално звено и са
непосредствени преки ръководители на тъжителката С.. На 06.08.2025 г., непосредствено
след приключване на сутрешния й обход, С. се е свързала по телефона с тях, като е била
силно разстроена и е плачела. Тя споделила, че в дома на обслужваната от нея възрастна
жена е възникнал конфликт между нея и внука й Г., който я е блъснал, вследствие на което тя
е паднала на земята, след което й е наредил да напусне къщата.
От показанията на св. С. Н. се установява, че сутринта преди инцидента П. С. е
посетила службата си, за да получи графика за работа, била е спокойна и видимо не е имала
никакви следи от физически наранявания или притеснение. Малко след това, при
телефонното й обаждане, тя била вече емоционално разстроена, като заявила, че е ударена и
блъсната от внука на потребителката Цонка, паднала е на земята, а подсъдимият я е
изтласкал навън и й е казвал да се маха от дома им.
Свидетелката Д. потвърждава, че тъжителката е пристигнала при тях веднага след
инцидента, като е била силно афектирана, споделила е преживяното и е подала писмена
жалба относно случилото се. Свидетелката не е възприела видими следи от насилие по
лицето или тялото на С. към момента на срещата, но е заявила, че тъжителката категорично
твърдяла, че е била блъсната и е паднала на земята.
На следващия ден двете свидетелки - Д. и Н. посетили адреса на Цонка Дичева, за да
проверят сигнала на С.. Там разговаряли със сина на Дичева -Петър Г. П., който потвърдил,
че между сина му Г. и социалната асистентка е възникнал конфликт, но е заявил, че не е
присъствал лично на инцидента.
От свидетелските показания, съдът приема за безспорно установено, че на 06.08.2025
г. в дома на Цонка Дичева, между тъжителката П. С. и подсъдимия Г. Г. е възникнало
спречкване, прераснало във физическо съприкосновение, при което тъжителката е била
блъсната от подсъдимия и е паднала на земята. Непосредствено след това тя е била силно
разстроена, незабавно е съобщила за случилото се на прекия си ръководител и е подала
жалба.
1

Съдът намира, че свидетелските показания са последователни, логични и взаимно
допълващи се, като се потвърждават и от писмените доказателства, приобщени по делото,
включително и от съдебно-медицинското удостоверение, приложено по досъдебното
производство, в което е констатирано наличие на кръвонасядане и разкъсване на лигавицата
на горната устна, както и охлузвания по лявото коляно.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие
следното:

По обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК:
Престъплението по чл. 130, ал. 1 НК защитава обществените отношения,
гарантиращи опазването на здравето и телесната цялост на личността, които са и неговия
непосредственият обект.
В настоящия случай пострадалата П. С. е лице, върху чието физическо здраве е
въздействано от подсъдимия Г. Г., чрез извършване на физическо действие, довело до
причиняване на лека телесна повреда.
От обективна страна престъплението по чл. 130, ал. 1 НК се характеризира с
действие - нанасяне на удар или друго физическо въздействие, в резултат на което е
настъпило кратковременно разстройство на здравето на пострадалия.
Въз основа на свидетелските показания по делото, съдът приема за доказано, че на
06.08.2025 г., в дома на ул. ***, подсъдимият е блъснал тъжителката, в резултат на което тя е
паднала на земята. Последиците от това действие са кръвонасядане и разкъсване на
лигавицата по зъбната страна на горната устна, както и охлузвания по предната част на лява
коленна става, които според съдебно-медицинското удостоверение представляват
кратковременно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Следователно от обективна страна е налице физическо въздействие, което е
причинило телесна увреда, обективирна в медицински установими промени по тялото на
пострадалата, отговарящи на признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 НК.
Налице е и причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат.
От субективна страна престъплението по чл. 130, ал. 1 НК се извършва само при
наличие на умисъл -пряк или евентуален.
В конкретния случай съдът намира, че деянието е извършено при евентуален умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че при възникналия конфликт с тъжителката упражнява
физическо въздействие върху нея, като е предвиждал възможността да й причини телесна
увреда, но се е съгласил с настъпването на този резултат, без да цели непременно да я
увреди.
Действията му не са били продиктувани от желание да причини болка или страдание,
а са резултат на емоционална реакция при възникнал спор, което не изключва вината.
Следователно подсъдимият е действал виновно, като е осъзнавал общественоопасния
характер на поведението си и е допускал настъпването на вредния резултат.

По обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК:
Престъплението по чл. 146, ал. 1 НК се осъществява чрез действие, изразяващо се в
изричане на думи, употреба на изрази или извършване на действия, които обективно са
унизителни за честта и достойнството на друго лице.
Задължителен елемент от обективната страна е присъствието на обидения при
изричане или извършване на унизителното деяние - т.е. обидата трябва да бъде възприета
лично от пострадалия.
В конкретния случай, според твърденията в тъжбата, подсъдимият Г. Г. е отправил
към тъжителката П. С. обидни думи, а именно -„мърша“.
Съдът обаче след съвкупна преценка на доказателствата прие, че тези твърдения не се
доказаха по несъмнен начин.
2

От показанията на разпитаните свидетели В. Д. и С. Н. се установява единствено, че
след инцидента тъжителката е споделила, че е била обиждана, но нито една от тях не е
възприела лично такива изрази, нито пък е могла да потвърди точния им словесен вид.
Следователно липсват непосредствени и категорични доказателство, че подсъдимият
е изрекъл изразите, посочени в тъжбата, и че те са били възприети лично от тъжителката в
момента на конфликта.
Налице е само твърдение на тъжителката, неподкрепено от други доказателствени
източници, а свидетелските показания не потвърждават съдържанието, начина и
обстоятелствата на евентуално изречените думи.
При липса на преки доказателства за фактическо изричане на унизителни думи от
подсъдимия в присъствието на пострадалата, не може да се приеме, че Г. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 146, ал. 1 НК.
Поради това съдът оправдава подсъдимия Г. Г. по това обвинение.
По вида и размера на наказанието:
Към момента на извършване на настоящото деяние, обвиняемият не е осъждан. От
деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване и за
извършеното умишлено престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода”
до две години или „пробация“, при което съдът, на основание чл. 78а от НК, освободи
подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното престъпление.
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда наказание “глоба” в размер от 1000
лв. до 5000 лв.
Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът счита за справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия деяние на същия да бъде наложено наказание в размер на
законоустановения минимум, а именно 1000.00 лева. Настоящият състав намира, че така
определеното наказание е от една страна необходимо, а от друга достатъчно за постигне
целите, посочени в чл. 36 от НК.

По гражданския иск:
В настоящото производство бе предявен и приет за разглеждане граждански иск
срещу подсъдимия Г. П. Г., ЕГН **********, за неимуществени вреди в общ размер на 3
000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането -06.08.2025 г. до
окончателното изплащане на сумите, от които 1 500.00 лв. -обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК и 1 500.00 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от твърдяното деяние по чл. 146, ал. 1
от НК.
Претендира се ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за причинени
неимуществени вреди, произтичащи от осъщественото противоправно поведение,
представляващи вторична санкционна последица от нарушаването на общото правило по чл.
45 от ЗЗД да не се вреди другиму.
В кръга на претендираните неимуществени вреди се включват всички отрицателни
последици от настъпилото телесно увреждане -болките, страданията и емоционалните
преживявания, настъпили за пострадалата вследствие на деянието.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие, че подсъдимият е осъществил
деяние, с което е причинил на тъжителката П. С. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и разкъсване на лигавицата на горната устна и охлузвания по коляното,
довели до кратковременно разстройство на здравето, без трайни последици.
С тези си действия подсъдимият е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е проявил противоправно поведение спрямо личността на пострадалата,
накърнявайки нейната телесна неприкосновеност, гарантирана от закона. Налице са всички
елементи от състава на чл. 45 от ЗЗД -деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и
вина.
Ето защо съдът приема, че по отношение на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК,
предявеният граждански иск е доказан по своето основание.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът съобрази
критериите по чл. 52 от ЗЗД, като отчете характера и степента на причинените страдания,
интензитета на болката, продължителността на възстановяването и обстоятелството, че
3

телесната повреда е без трайни последици. Взе се предвид и фактът, че инцидентът е
възникнал внезапно, в условията на междуличностен конфликт, без проявена висока степен
на агресия.
Съдът счита, че с оглед на посочените обстоятелства справедливият размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди е 1 200.00 лв., което се дължи ведно
със законната лихва от 06.08.2025 г. до окончателното изплащане.
Съдът приема, че с присъждането на сумата от 1 200.00 лв. за обезвреда на
претърпените болки и страдания от деянието по чл. 130, ал. 1 НК, в пълна степен се
репарират моралните последици от причинената телесна повреда, като размерът на
обезщетението е съответен на принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД.
Останалата част от гражданския иск до пълния претендиран размер от 1 500.00 лв.
съдът прие за недоказана и неоснователна, поради което я отхвърли.
По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди, претендирани във
връзка с престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, какво вече се посочи, съдът намира, че
липсват доказателства, установяващи по несъмнен начин отправяне на обидни думи от
страна на подсъдимия към тъжителката.
При липса на установено противоправно деяние не може да възникне деликтна
отговорност, поради което този граждански иск бе изцяло отхвърлен като неоснователен и
недоказан.

По разноските:
Подсъдимият Г. П. Г., бе осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец
П. С. направените по делото разноски в общ размер на 612.00 лева, от които адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв. и заплатена държавна такса в размер на 12.00 лв.
Подсъдимият бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд -П., държавна такса върху уважената част от гражданския иск в
размер на 50.00 лева.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Съобщи за изтекли лични данни