РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. ХАСКОВО, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500184 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ – А. Х. Ч. и М. Х. К. са
останали недоволни от Решение № 260015 от 22.07.2021 год.,
постановено по гр.д. № 100 / 2018 год. по описа на Районен съд -
Ивайловград, поради което го обжалват с искане въззивният съд да прогласи
нищожността му, като такова, постановено от незаконен състав. При
условията на евентуалност правят искане за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което въззивният съд да отхвърли предявения иск
за делба, обосновано с доводи за това, че правото на собственост върху
земеделските земи, чиято делба е поискана и допусната с обжалваното
решение, е придобито от въззивникът Ч. по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – М. М. Д., Ж. М. Д., С. М. Ч.,
С. Н. Н. и М. Н. Я. – оспорват жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – Е. Х. Р., Г. Д. Т., Е. Д. М., С.
Д. Т., Р. Б. М. и Н. В. М. – не вземат становище по жалбата.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ - А. Х. Ч., М. Х. К. и Е. Х.
Р. са останали недоволни и от Решение № 260001 от 25.07.2022 год.,
постановено по гр.д.№ 100 / 2018 год. по описа на Районен съд –
1
Ивайловград, в производство по чл.247 от ГПК – в изпълнение на
указанията, дадени с определение № 525 от 16.12.2022 год., постановено по
в.гр.д. № 624 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с искане за
обявяване нищожността на обжалваното решение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ - М. М. Д., Ж. М. Д., С. М. Ч.,
С. Н. Н., М. Н. Я. Г. Д. Т., Е. Д. М., С. Д. Т., Р. Б. М. и Н. В. М. – не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 100 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Ивайловград е образувано по искова молба, подадена
от Д.М.Ч., починал в хода на разглеждане на делото и заместен от
наследниците си – Г. Д. Т. и Е. Д. М., М. М. Д., Ж. М. Д., С. М. Ч., С. Н. Н., М.
Н. Я., Е. Х. Р. и М. Х. К. против А. Х. Ч., В. С. М., починал в хода на
разглеждане на делото и заместен от наследниците си – Р. Б. М. и Н. В. М., и
С. Д. Т. за делба на следните недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот с
идентификатор 03695.7.565 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 409
от 13.02.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот - с.***, Община ***, Хасковска област, местност ***, с площ от 2 309
кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива; 2. Поземлен имот с идентификатор 03695.26.766 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 409 от 13.02.2018 год. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот - с.***, Община ***, Хасковска
област, местност ***, с площ от 11 700 кв.м, с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – изоставено трайно
насаждение; 3. Поземлен имот с идентификатор 03695.23.9 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 409 от 13.02.2018 год. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот - с.***, Община ***, Хасковска
област, местност ***, с площ от 2 100 кв.м, с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива; 4. Поземлен имот
с идентификатор 03695.31.60 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 409
от 13.02.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот - с.***, Община ***, Хасковска област, местност ***, с площ от 3 500
кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива; 5. Нива от 1.000 д-ка, в местността ***, имот № 013019 по
плана за земеразделяне в землището на с.***; 6. Нива от 2.023 д-ка, в
местността ***, имот № 014062 по плана за земеразделяне в землището на
с.*** и 7. Нива от 2.000 д-ка, имот № 025042 по плана за земеразделяне на
с.***, придобити по реституция по ЗСПЗЗ и наследство, оставено от Х.Д.К.,
починал на 21.11.1971 год.
Видно от приложеното по делото удостоверение
за наследници № *** от 10.07.2018 год. е, че общият на страните
наследодател – Х. Д. К., починал на 21.11.1971 год. е оставил за наследници –
2
1. М.А. К. – съпруга, починала на 01.08.1979 год.; 2. Е. Х. Ч. – дъщеря,
починала на 24.05.2012 год. и оставила за наследници – Д.М.Ч. – син; М. М.
Д. – дъщеря; Ж. М. Д. – дъщеря; С. М. Ч. – син; З. М. Н. – дъщеря – починала
на 04.04.2012 год. и оставила за наследници – С. Н. Н. – син и М. Н. Я. –
дъщеря; Х.М. Ч. – син, починал на 15.08.1997 год. и оставил за наследници –
А. Х. Ч. – син, Е. Х. Р. – дъщеря и М. Х. К. – дъщеря; 3. Н. Х. М. – дъщеря,
починала на 31.03.1998 год. и оставила за наследници – С. М.М. – съпруг,
починал на 27.10.2005 год.; В.С.М. – син; М. С.Т. – дъщеря, починала на
2.05.2016 год. и оставила за наследници – Д.Г.Т. – съпруг, починал на
25.10.2017 год.; С. Д. Т. – син; Г.Д. Т. – син; и 4. Ч. Х. К. – дъщеря, починала
на 03.09.1940 год. и оставила за наследници – Г.Д. Л. – съпруг, починал на
21.06.1971 год. и Д.Г.Д. – син, починал на 01.05.1968 год., който след смъртта
си не е оставил наследници.
Видно от цитираното удостоверение е, че
страните по иска за делба изчерпват кръга от наследници на Х.Д.К., починал
на 21.11.1971 год.
Като безспорно съдът приема и това, че в полза на
страните по делото в качеството им на наследници на Х..Д. К., починал на
21.11.1971 год. е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ
върху имотите, чиято делба е поискана, а именно:
С решение № 5000 от 04.04.2000 год. на
Общинска служба по земеделие – гр.*** на наследниците на Х.Д. К. е
възстановено правото на собственост в съществуващи, възстановими стари
реални граници на нива с площ от 2 309 кв.м. в местност ***, в землището на
с.***, Община ***, Хасковска област, представляваща Поземлен имот с
идентификатор 03695.7.565 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 409
от 13.02.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот - с.***, Община ***, Хасковска област, местност ***, с площ от 2 309
кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, съгласно приложена по делото скица на имота.
С решение № 5000 от 22.05.2000 год. на
Общинска служба по земеделие – гр.*** на наследниците на Х.Д. К. е
възстановено правото на собственост в съществуващи, възстановими стари
реални граници на имот с изоставени трайни насаждения с площ от 11 700
кв.м. в местност ***, в землището на с.***, Община ***, Хасковска област,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 03695.26.766 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 409 от 13.02.2018 год. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот - с.***, Община ***, Хасковска
област, местност ***, с площ от 11 700 кв.м, с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – изоставено трайно
насаждение, съгласно приложена по делото скица.
С решение № 5000 от 04.04.2000 год. на
Общинска служба по земеделие – гр.*** на наследниците на Х.Д. К. е
възстановено правото на собственост на нива от 2.100 д-ка, представляваща
Поземлен имот с идентификатор 03695.23.9 по КККР, одобрени със заповед
3
№ РД – 18 – 409 от 13.02.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК,
адрес на поземления имот - с.***, Община ***, Хасковска област, местност
***, с площ от 2 100 кв.м, с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива и на нива от 3.500 д-ка
представляваща Поземлен имот с идентификатор 03695.31.60 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 409 от 13.02.2018 год. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот - с.***, Община ***, Хасковска
област, местност ***, с площ от 3 500 кв.м, с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива.
С решение № 1894 А от 28.06.1999 год. на
Общинска служба по земеделие – гр.*** на наследниците на Х.Д. К. е
възстановено правото на собственост на нива от 1.000 д-ка, представляваща
имот № 013019 и и на нива от 2.023 д-ка, представляваща имот № 014062 по
плана за земеразделяне на село ***.
С решение № 1894 Б от 26.05.1999 год. на
Общинска служба по земеделие – гр.*** на наследниците на Х.Д. К. е
възстановено правото на собственост на нива от 2.000 д-ка, представляваща
имот № 025042 по плана за земеразделяне на село ***.
Изложените по-горе обстоятелства, установени от
събраните по делото писмени доказателства, посочени по-горе, а именно –
решения на Общинска служба по земеделие – гр.***, издадени през 1999 год.
и 2000 год., и удостоверение на наследници, обуславят извод за това, че
страните по делото са придобили правото на собственост върху описаните по-
горе недвижими имоти по силата на наследствено правоприемство, настъпило
със смъртта на наследодателя им - Х.Д. К., починал на 21.11.1971 год. и
реституция по ЗСПЗЗ.
От страна на въззивника А. Х. Ч. с процесуалното
качество на ответник по иска за делба в производството пред
първоинстаницонния съд е заявено възражение за придобиване по давност на
делбените имоти, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл в
обжалваното решение в резултат на допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в непълнота на доклада по чл.146 от ГПК, който
пропуск е отстранен при разглеждане на делото пред въззивния съд, чрез
допълване на доклада и приемане за съвместно разглеждане на заявеното от
въззивника Ч., възражение за придобивна давност.
За доказване на възражението за придобивна
давност при разглеждане на делото пред въззивния съд /образувано
първоначално като в.гр.д. № 624 / 2021 год. по описа на Окръжен съд –
Хасково, производството по което е прекратено и върнато на
първоинстационния съд за поправка на очевидна фактическа грешка, в
производството по която на основание чл.247 от ГПК е постановено решение
№ 260001 от 25.07.2022 год., по повод постъпилата срещу което въззивна
жалба, производство е продължило като в.гр.д. № 184 / 2023 год. по описа на
Окръжен съд – Хасково, имащо за предмет подадените две въззивни жалби –
против първоначалното и поправеното решение/ се събраха гласни
4
доказателства, чрез разпита на А.М.П., от показанията на който се установява,
че през 2013 год. сключил договор за аренда по отношение на предоставените
му за ползване от въззивника Ч., земеделски земи. Свидетелят твърди, че
никой от наследниците не бил проявявал интерес към земите и даваната
рента, с изключение на един от наследниците – В. Свидетелят твърди, че за
периода от 2007 год. до сключването на арендния договор през 2013 год.,
земите били обработвани от въззивника Ч., който през месец септември 2018
год. му споделил, че подготвя документи за снабдяване с нотариален акт за
земите, но всичко приключило, когато се образувало делото.
Като писмено доказателство по делото е приет
договор за аренда на земеделски земи, сключен на 05.03.2013 год. между
свидетеля П. и въззивника Ч..
За установяване на възражението за придобивна
давност, въззивникът Ч. се позовава и на приетото като писмено
доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа от 23.07.2008
год., с което баба му - Е. Х. Ч. го е упълномощила да го представлява във
връзка с издаване на нотариални актове за собственост по отношение на
земеделските земи, оставени в наследство от Х.Д. К.
Анализът на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, описани по-горе, посочени от въззивника Ч. не
обосновава извод в подкрепа на заявеното от него възражение за придобиване
по давност на имотите – предмет на иска за делба, по следните съображения:
От една страна, дори и условно да приемем, че със сключването на арендния
договор, въззивникът Ч. е демонстрирал действия по своене на идеалните
части от делбените имоти, притежавани от останалите наследници, то
считано от сключване на договора – през 2013 год. до подаването на исковата
молба – 2018 год., не е изтекъл предвидения в нормата на чл.79 от ЗС, десет
годишен давностен срок, с което не са осъществени елементите от
фактическия състав на владението, поради отсъствието на обективния му
признак. Установените от показанията на свидетеля П. твърдения за това, че
единствено въззивника Ч. е обработвал имотите от 2007 год. до сключването
на арендния договор – през 2013 год., сами по себе си не обосновават извод за
наличието и на субективния признак на владението – вещта да се държи като
своя, предвид липсата на доказателства, от които по безспорен и несъмнен
начин да се установи, че от страна на въззивника Ч. са били извършени
едностранни действия, с които да е превърнал държането на идеалните части
на останалите наследници във владение, както и, че завладяването и
промяната на намерението да са били манифестирани пред останалите
сънаследници, чрез действия, отблъскващи владението им, в каквато насока
са и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2012 год., ОСГК. Съдебната практика
е константна по отношение на това, че когато съсобствениците се познават,
но живеят в различни населени места в страната, непосещаването на
населеното място, където е имота, непроявяването на интерес към него и
неизвършването на действия, с които пряко се упражнява правото на
собственост, още повече, когато имотът е земеделски, не обуславят обективна
5
пречка /невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене от страна
на владеещия собственик, който желае да се ползва от придобивната давност.
Като неоснователни съдът намира въведените във
въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение,
обосновани с отказа на първоинстанционния съд да прекрати производството
по делото поради заявено оттегляне на иска от част от съделителите, предвид
това, че десезирането на съда от иска за делба поради оттегляне на иска,
заявено от част от съделителите, не е основание за прекратяване на
производството, предвид желанието на останалите съделители да продължи
производството, упражнявайки по този начин правото си на иск за делба на
имоти, придобити по наследствено правоприемство.
Изложеният във въззивната жалба довод за
нищожност на обжалваното решение, като такова, постановено от незаконен
състав се опровергава от материалите по делото, видно от които е, че с
определение, постановено в съдебно заседание от 19.05.2021 год., проведено
под ръководството на съдия Т.К, делото е отложено за 23.06.2021 год. С
протокол от 16.06.2021 год. и на основание Заповед № 145 от 16.06.2021 год.,
делото е преразпределено на съдия Ж.Д.Я., под ръководството на който е
проведено последното по делото съдебно заседание, състояло се на датата, на
която е било отложено – 23.06.2021 год., в което е завършено разглеждането
му и с това - изпълнено изискването, предвидено в нормата на чл.235, ал.1 от
ГПК.
Като неоснователни съдът намира и останалите,
изложени във въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на
обжалваното решение, като такова постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в нередовност на исковата молба,
несвоевременно конституиране на страни в процеса, заплащане на депозити
за вещо лице.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
приема, че разглеждайки спора по същество и допускайки до делба описаните
в исковата молба земеделски земи, придобити по наследствено
правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, и при квоти, определени в
съответствие с нормите на чл.5 – чл.9 от ЗН, а именно – 9/216 ид.ч. – за Г. Д.
Т.; 9/216 ид.ч. – за Е. Д. М.; 18/216 ид.ч. за М. М. Д.; 18/216 ид.ч. – за Ж. М.
Д.; 18/216 ид.ч. – за С. М. Ч.; 9/216 ид.ч. – за С. Н. Н.; 9/216 ид.ч. – за М. Н. Я.;
6/216 ид.ч. – за Е. Х. Р.; 6/216 ид.ч. – за М. Х. К.; 6/216 ид.ч. за – А. Х. Ч.;
27/216 ид.ч. – за Р. Б. М.; 27/216 ид.ч. – за Н. В. М. и 54/216 ид.ч. – за С. Д. Т.,
първоинстанционният съд е постановил правилни и законосъобразни
решения, които следва да бъде потвърдени.
Като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено и решението в частта, с която на основание чл.344, ал.2 от ГПК са
определени сумите, които въззивникът Ч. следва да заплаща на останалите
сънаследници като обезщетение за ползването на частите им от
наследствените имоти, от които са лишени, считано от влизане на решението
в сила, чиито размери са определени в съответствие със заключението,
6
представено по допуснатата пред първоинстанционния съд, съдебно –
икономическа експертиза и съобразно определените за страните квоти от
съсобствеността.
В подкрепа на изложените по-горе доводи е и
съдебната практика, обективирана в определение № 377 от 19.09.2022 год.,
постановено по гр.д.№ 1083 / 2022 год. по описа на Върховен касационен съд,
с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 186 от
15.11.2021 год., постановено по в.гр.д. № 419 / 2021 год. по описа на Окръжен
съд – Хасково, предметът на което е идентичен с този на разглеждания правен
спор.
Като неоснователни съдът намира изложените във
въззивната жалба доводи за нищожност на Решение № 260001 от 25.07.2022
год., постановено по гр.д.№ 100 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Ивайловград, в производство по чл.247 от ГПК и в изпълнение на указанията,
дадени с определение № 525 от 16.12.2022 год., постановено по в.гр.д. № 624 /
2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, по следните съображения:
Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно
решение – предпоставки, което не са налице в разглеждания казус, затова
защото, решението е постановено от надлежен състав, предвид и изложените
по-горе доводи по повод въведеното с въззивната жалба против
първоначалното решение, възражение за нищожност, и в пределите на
правораздавателната власт на съда. Необходимостта от постановяване на
решение за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение
Решение № 260015 от 22.07.2021 год., постановено по гр.д. № 100 / 2018 год.
по описа на Районен съд - Ивайловград, е обусловена от това, че в мотивите
към посоченото решение, съдът е изразил воля относно лицата, имотите и
квотите, при които да се допусне делбата, но диспозитивът на решението
съдържа единствено имената на съделителите, но не и описание на имотите и
размера на квотите, което несъответствие между мотиви и диспозитив е
отстранено с обжалваното решение № 260001 от 25.07.2022 год., постановено
по гр.д.№ 100 / 2018 год. по описа на Районен съд – Ивайловград, в
производство по чл.247 от ГПК, с което са изпълнени указанията, дадени с
определение № 525 от 16.12.2022 год., постановено по в.гр.д. № 624 / 2021
год. по описа на Окръжен съд – Хасково, производството по което,
образувано по въззивна жалба против основното решение е продължило като
в.гр.д. № 184 / 2023 год. по описа на същия съд по повод и въззивна жалба
против решението за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
основното решение.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи за основателност на иска за допускане на делба на недвижими имоти,
придобити от страните по наследствено правоприемсто и реституция по
ЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е постановил правилни и законосъобразни
решения – основно и поправено в производство по чл.247 от ГПК, които по
изложените по-горе доводи следва да бъдат потвърдени.
Мотивиран така, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260015 от
22.07.2021 год., постановено по гр.д. № 100 / 2018 год. по описа на Районен
съд – Ивайловград.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001 от
25.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 100 / 2018 год. по описа на Районен
съд – Ивайловград.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8