О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
......./…….11.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдията Колева
търговско дело № 1305/2016 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото следва да бъде прекратено пред
настоящия съд и изпратено по компетентност на Варненски районен съд, по
следните съображения:
С решение № 323/08.07.2016 г., постановено по в.гр.дело
№ 360/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, е обезсилено изцяло решение №
13/26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 456/2014 г. по описа на Районен съд –
Кнежа и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Варненския окръжен
съд.
Предявеният по делото иск е такъв с правно основание
чл. 28, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/, като е
поискано разваляне на договор за аренда от 25.10.2007 г., вписан на 12.11.2007
г., акт № 25, том 5 в Агенцията по вписванията – гр. Кнежа, с който Христо
Иванов Митев – праводател на С.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***, е
предоставил за временно ползване на ЕТ „АГРО-СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Св. Никола” 1046, ап. 8, представлявано от собственика
С.И.Д., с ЕГН **********, земеделски земи в общ размер на 84,556 дка, находящи
се в землището на с. Лазарово, общ. Книжа.
Договорът за аренда поражда само облигационни отношения
между страните по него като не прехвърля право на собственост и не учредява
ограничени вещни права върху имотите, които са предмет на този договор. Поради
това за него не може да намери приложение предвиденото в правилото на чл. 109
от ГПК, уреждащо подсъдност по местонахождението на недвижим имот. Последното
намира приложение само в случаите, когато се касае за спорове за вещни права
или за договори, имащи за предмет такива права или пък за искове за нарушено
владение. Доколкото договорът за аренда не касае такива права, то при
възникнали по повод на него спорове, включително и такъв по чл. 28, ал. 2 от
ЗАЗ, приложение намира общото правило за местна подсъдност, установено в чл.
105 от ГПК – по постоянния адрес или седалището на ответника. В този смисъл е
налице и задължителна съдебна практика, намерила израз в определение № 571/11.10.2010 г.
по гр. дело № 519/2010 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о. Същото е
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, поради което има
задължителен характер по смисъла на чл. 290 от ГПК. С оглед на това, искът е
подсъден на съда, в чийто район попада седалището на ответника, което е в гр.
Варна. Поради това изводите, направени във въззивното решение на Плевенския
окръжен съд за местната подсъдност на така предявения иск следва да бъдат
споделени.
Този съд обаче е определил цената на така предявения
иск въз основа на сбора от всички арендни вноски, които арендаторът е следвало
да заплати на арендодателя до изтичане на крайния срок на договора – 01.10.2021
г. Действително, доколкото арендният договор не прехвърля или учредява вещни
права върху имот, то цената на иска не може да бъде определена по правилото на
чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Видно обаче от §1 от ДР на ЗАЗ, за неуредените в
този закон случаи се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. В
тази връзка договорът за аренда на земеделски земи е съпоставим с договора за
наем по чл. 228 и сл. от ЗЗД. Предвид на това, при иска по чл. 28, ал. 2 от ЗЗД
цената на иска следва да се определи от стойността на договора, но като се
вземе предвид специалното правило на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК, съгласно което
цената по искове за съществуване или прекратяване на договора за наем се
определят от наема за една година. В тази връзка е налице постоянна съдебна
практика на ВКС, обективирана в определение № 167/19.03.2015 г., постановено
по ч.т.д. № 403/2015 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., определение №
49/09.02.2015 г., постановено по т.д. № 1204/2014 г. по описа на ВКС, ТК, Първо
т.о., определение № 861/21.11.2014 г., постановено по ч.т.д. № 3424/2014 г. по
описа на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 358/11.12.2013 г., постановено по
т.д. № 1613/2013 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., определени № 56/25.02.2013
г., постановено по т.д. № 331/2012 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о.,
определение № 285/07.05.2012 г., постановено по ч.т.д. № 206/2012 г. по описа
на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 1019/22.12.2011 г., постановено по ч.т.д.
№ 962/2011 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., определение № 880/08.11.2011 г.,
постановено по ч.т.д. № 762/2011 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о.,
определение № 25/18.02.2011 г., постановено по т.д. № 493/2010 г. по описа на
ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 665/21.07.2010 г., постановено по ч.т.д. №
496/2010 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 44/20.01.2016 г.,
постановено по ч.т.д. № 3062/2015 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о. и
определение № 383/22.12.2014 г., постановено по гр.д. № 5015/2014 г. по описа
на ВКС, ГК, Трето г.о. В конкретния случай отдадените под аренда с
горецитирания договор земеделски земи са с обща площ от 84,562 дка, а
договорената арендна цена е 40 лв./дка. Предвид на това, дължимата се арендна
вноска за една година е 3382,48 лв. С оглед на това, така посочената сума от
3383,48 лв. следва да се счита като цена на иска, поради което същият е
подсъден на районен съд като първа инстанция при спазване на правилата за
родова подсъдност, установени в чл. 104, т. 4 от ГПК.
По силата на чл. 119, ал. 1, във вр. с чл. 118, ал. 1
от ГПК, съдът следи служебно за спазване на правилата на родовата подсъдност до
приключване на производството пред въззивната инстанция. Предвид на това и
съгласно чл. 119, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от ГПК, производството
пред Варненския окръжен съд следва да бъде прекратено и делото следва да бъде
изпратено по подсъдност на компетентния съд, който в случая е Варненския
районен съд.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1305 по описа за
ИЗПРАЩА същото по компетентност на Варненския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: