ОПРЕДЕЛЕНИЕ

София, 25.06.2019 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА И.
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ Г.

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно гражданско дело № 5930 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5027156/18.02.2019 г. на Л.Л.И. срещу Решение № 10327/14.01.2019 г. по гр. дело № 18435/2018 г. на Софийския районен съд, 164. състав, в частта, с която е признато за установено, че въззивницата дължи на „Ф.и.“ ЕАД сумите от 536, 00 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от 19.05.2009 г., сключен между въззивницата И. и „„О.Б.Б.“ АД, като вземането било прехвърлено на „Ф.и.“ ЕАД с договор за цесия от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва за забава за плащане на тези сума за периода от 08.11.2017 г. до пълното ѝ изплащане; 121, 94 лева – договорна лихва върху посочената по-горе сума за периода от 08.11.2014 г. до 08.11.2017 г., и 103, 35 лева – законна лихва за забава за плащане на първата посочена по-горе сума за периода от 05.12.2015 г. до 25.10.2017 г.

При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че жалбата е допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване решение от страна, срещу интереса на която е постановено същото, и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК (започнал да тече за въззивницата на 04.02.2019 г., жалба от 18.02.2019 г.).

Настоящият съдебен състав обаче констатира, че във въззивната жалба е направено искане въззивницата да бъде освободена от задължението си за разноски в заповедното производство, защото към онзи момент извършената цесия не ѝ била съобщена. С това искане се оспорва правния извод на първоинстанционния съд на коя страна в заповедното производство следва да се възложат разноски, т.е. налице е искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. По този въпрос обаче съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК се произнася съдът, който е постановил решението, чието изменение се иска – в случая Софийският районен съд. Поради това въззивното производство е преждеверемнно ообразувано и следва да се прекрати, като делото се върне за произнасяне на Софийския районен съд по направеното искане относно разноските в заповедното производство. След като е налице такова произнасяне, делото следва да се разгледа от въззивния съд.

Тъй като с настоящото определение не се прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 5930 по описа на съда за 2019 година.

 ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд, 164. състав, за произнасяне по направеното във въззивната жалба искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и евентуално администриране на жалбите срещу определението за това.

ДЕЛОТО да се върне на Софийския градски съд след изпълнение на указанията по настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.