РЕШЕНИЕ
№ 1880 31.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На четиринадесети юли две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 9251 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на С.Д.М. с ЕГН ********** ***, З.Н.Б. с ЕГН ********** ***, и Д.Н.М. с ЕГН ********** ***,
всички със съдебен адрес *** – адвокат В.Г.,***, представлявана от кмета Т.Я.,
със съдебен адрес *** - адвокат Л.А..
Ищците претендират
установяване по отношение на ответника, че те са собственици на описания в исковата
молба недвижим имот въз основа на давностно владение и наследство – дворно
място с площ от 823 кв.м, представляващо поземлен имот 135.171 по плана на
новообразуваните имоти на зоната по § 4 ЗСПЗЗ за землището на село К., община С.,
област Б., при граници : улица, имоти 135.164, 1356371, 135.165, ведно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 56
кв.м и масивна стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м. Представят и
ангажират доказателства в подкрепа на иска си.
Ищците твърдят, че
са наследници на Н.И.М., който заедно със съпругата си – ищцата С.М., е
собственик на процесния имот, представлявал дворно място с постройка и лозе към
момента на образуване на ТКЗС. Имотът бил собственост на дядото на Н.И.М. по
майчина линия, който през 1974 година му дарил имота с неформална сделка.
Наследодателят на ищците изкоренил лозето и през 1980 г. заедно със съпругата
си изградил жилищна сграда на мястото на съществуващата постройка, а по-късно и
стопанска сграда. Този имот бил владян от семейството преди образуването на
ТКЗС и след това, без да е бил коопериран, отчуждаван или одържавяван, като
владението продължава и понастоящем явно и несмущавано. Въпреки това имотът бил
включен в плана на новообразуваните имоти, не бил заявен за възстановяване и на
основание чл.19 от ЗСПЗЗ бил смятан за общинска собственост, въпреки че никога
не е бил земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Правният си интерес от
предявения установителен иск основават на обстоятелството, че в представената
по делото скица на имота той е отразен като земеделска земя по § 4 ЗСПЗЗ,
поради което може да бъде придобит от общината на основание чл.19 ЗСПЗЗ.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът
представя писмен отговор. Оспорва само допустимостта на предявения иск. Счита,
че ищците нямат правен интерес, тъй като имотът не е общинска собственост. Не
са въведени възражения по същество. Ответникът признава, че имотът не
представлява земеделска земя и не е бил коопериран. Твърди, че имотът не е бил
включен във фонда по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, не представлява незаявен и
невъзстановен земеделски фонд, който може да бъде предаден на общината, нито е
станал общинска собственост. Счита, че по отношение на имота не е приложима
забраната на чл.86 от ЗС. Не оспорва владението на ищците върху имота, като
твърди, че не му е създавал пречки.
Страните претендират
и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният
установителен иск е с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/.
Фактите по спора
не са спорни между страните и се установяват от събраните писмени доказателства
:
Ищците С.Д.М., З.Н.Б.
и Д.Н.М. са наследници по закон на Н.И.М., починал на ***г. – С.М. е негова
преживяла съпруга, а З.Б. и Д.М. са негови деца.
От приетото и
неоспорено заключение на вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза
се установява, че процесният недвижим имот, представляващ новообразуван имот с
пл.№ 135.171 по плана зоните по § 4 ЗСПЗЗ в землището на село К., община С., Б.
област, е с площ от 823 кв.м и на място е ограден с бетонови колове, като в
него са изградени вилна сграда със застроена площ от 56 кв.м и стопанска
постройка от 30 кв.м, отразени в регистъра към кадастралния план от 2001г. В
дворното място има трайни насаждения, лозе и плодни дървета. Действащият
кадастрален, застроителен и регулационен план на селото е одобрен 1986г., като
обхватът на кадастралния план е по-голям от този на ЗРП, като са заснети и
имоти извън регулацията. Процесният имот попада извън регулацията на селото,
заснет е в кадастралния план с № 411 с масивна двуетажна сграда в него,. В
разписния списък е записан като двор на И.М.Т.. Понастоящем имотът попада в
зона по § 4 ЗСПЗЗ, в чийто кадастрален план от 2001г. имотът е заснет и
обозначен със същия пл. № 411 с площ от 823 кв.м и изградени в него две сгради
с площи съответно 56 и 30 кв.м, като също е записан на И.М.Т.. На базата на
този план е изработен помощен план, в който освен границите на земеделските
имоти на ползвателите са нанесени и граници на имотите на бившите собственици
преди образуването на ТКЗС. Върху процесния имот пл.№ 411 за имот преди
образуването на ТКЗС в помощния план е отразен имот с № 324, без посочен
собственик. Планът на новообразуваните имоти, по който процесният имот се
индивидуализира с № 135.171, е изработен за зоните по § 4 ЗСПЗЗ в землището на
село К. въз основа на помощния кадастрален план. Не се установяват данни този
имот да е бил внесен в ТКЗС. За имота не са съставени актове за държавна или за
общинска собственост. Ответникът признава, че имотът никога не е отнеман от
наследодателя на ищците.
В издадената от
ответника Община Бургас скица на имота № 80-П/ 20.11.2019г. новообразуваният
имот № 135.171 е описан като земеделска земя по § 4 ЗСПЗЗ с неидентифициран
собственик.
Не е спорен
фактът, че процесният имот, макар и извън регулацията на селото, и към момента
на обобществяване на земеделските земи е представлявал дворно място, владяно от
дядото на наследодателя на ищците – посочения в разписния списък И.М.Т., като
след 1974 година владението върху имота е установено от наследодателя Н.И.М. и
съпругата му С.Д.М., които изградили съществуващите сгради в имота. След
смъртта на наследодателя Н.М. установеното владение е продължило от
наследниците му – ищците по делото.
Съгласно
действащата редакция на нормата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ Общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Предвид отразяването на имота като земеделска земя в зона по § 4
ЗСПЗЗ в представената по делото скица, издадена от ответника, съдът намира, че
за ищците съществува правен интерес от съдебно установяване на правата им с
оглед установената от закона възможност такъв земеделски имот да бъде включен
във фонда по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и да бъде придобит ex lege от ответната Община. Правният
интерес по отношение на сградите се обосновава с правилото на чл.92 от ЗС,
съгласно което собственикът на земята е собственик и на изградените върху нея постройки.
Въпросът дали
имотът действително има характер на земеделска земя и дали по отношение на него
е приложима нормата на чл.19, ал.1, изр.2 от ЗСПЗЗ е по съществото на спора, по
което съдът намира следното:
Въпреки че
процесният имот е извън регулацията на селото, той не е губил селищния си
характер, тъй като не е представлявал земеделски имот и не е подлежал на
колективизация чрез включване в ТКЗС, нито има данни да е бил включен в
държавния поземлен фонд. Поради това и след влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът не
подлежи на възстановяване по реда на този закон, тъй като няма характеристиките
на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ – да е предназначен за
земеделско производство. Ето защо имотът не влиза в приложното поле на чл.19
ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което съответната община – в случая ответната Община
Созопол не може да придобие правото на собственост върху имота по този ред. Тъй
като по делото е безспорно, че ищците и техните наследодатели не са губили
трайното си и несмущавано владение върху имота поне след 1986г., от когато
датира записването на имота на името на наследодател на ищците в разписния лист
към кадастралния план на селото, се налага изводът, че към момента е изтекла
придобивната давност по чл.79 ал.1 вр. чл.82 от ЗС и по отношение на ответника
ищците се легитимират като собственици на имота.
По изложените съображения предявеният иск е
основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по делото съдебни разноски.
Не са налице кумулативните предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК, при наличието на
които ответникът може да бъде освободен от отговорността за разноски. Въпреки
признанието на всички факти по спора, ответникът не е направил признание на
предявения иск, а с оглед издаването на цитираната скица, описваща имота като
земеделска земя, не се споделя тезата на ответника, че не е дал повод за
завеждането на този иск. Основателно е възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1
200 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Предвид
цената на иска, определена от данъчната оценка на имота в размер на 3 418,70
лв., и ниската фактическа и правна сложност на спора, на основание чл.78 ал.5
от ГПК съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ищците следва да се
определи в минималния размер по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
предявяването на иска от пълномощника /преди изменението с решение № 5419/ 08.05.2020г.
на ВАС на РБ, обн. бр. 45/ 15.05.2020г., в сила от 15.05.2020г./, а именно 300
лв. Ирелевантен е броят на ищците, тъй като въведените от тях по спора
фактически и правни твърдения са общи и не налагат различна защита от
процесуалния им представител. Останалите съдебни разноски на ищците съгласно представения
списък по чл.80 ГПК са в размер на 50 лв. – държавна такса за иска, 10 лв. –
държавна такса за съдебни удостоверения, 10 лв. – държавна такса за вписване, 423
лв. – възнаграждение на вещо лице. Така дължимите от ответника на ищците
съдебни разноски са в размер на 670 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА СОЗОПОЛ,
че С.Д.М. с ЕГН ********** ***, З.Н.Б. с ЕГН
********** ***, и Д.Н.М. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес ***
– адвокат В.Г., са собственици
въз основа на давностно владение и наследство на следния недвижим имот : дворно
място с площ от 823 кв.м, представляващо поземлен имот № 135.171 по плана на
новообразуваните имоти на зоната по § 4 ЗСПЗЗ за землището на село К., община С.,
област Б., при граници : улица, имоти 135.164, 1356371, 135.165, ведно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 56
кв.м и масивна стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА СОЗОПОЛ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Созопол,
ул.“Хан Крум“ № 2, представлявана от кмета Т.Я., да заплати на С.Д.М. с
ЕГН ********** ***, З.Н.Б. с ЕГН **********
***, и Д.Н.М. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес *** – адвокат В.Г.,
сумата от 793 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД