№ 31009
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. К.ГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. К.ГЬОЗОВА Гражданско дело №
20231110126913 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, ведно с молба с вх. № 178996/22.06.2023 г., подадена от
„.................., вписано в Търговския и фирмен регистър под № ..........., адрес на управление в
..........., чрез „.....................“ КЧТ, ЕИК: ................, седалище и адрес на управление: гр.
София, .............., срещу В. И. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, .................., с която са
предявени искове за следното:
Да се признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземане по договор №
............... г., обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 45901/2021 г. по описа на Районен съд-София, а именно: сумата от
8754,89 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 4181,79 лв. – възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.08.2020 г. до 05.11.2025 г.; сумата от 766,68 лв.
– мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.09.2020 до 16.07.2021 г.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.
След служебна справка в Търговския регистър се установява, че клонът на ищеца е
заличен търговец. Доколкото правосубектната страна е „................. ....., то в случая е
настъпило частно правоприемство между „................. ..... и „.........“ АД, включващо
прехвърляне на търговското предприятие на клона, видно от вписване от 06.06.2023 г. в
електонното досие в ТРРЮЛНЦ. С оглед настъпилото правоприемство в процеса, се налага
конституирането на „.........“ АД с ЕИК: ........ като ищец по делото.
С исковата молба ищецът е представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 от ГПК „.........“ АД, ЕИК: ........, седалище и адрес
на управление: гр. София, .............. на мястото на ищеца „.................., вписано в Търговския
и фирмен регистър под № ..........., адрес на управление в Р. Ф., гр. ....., бул. .........., чрез
„.....................“ КЧТ, ЕИК: ................, седалище и адрес на управление: гр. София, ...............
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 28.10.2024г. от
14:30ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 45901 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 30 състав.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1) по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 8754,89 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ............... г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.08.2021
г., до окончателното изплащане на дължимата сума;
2) по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2
от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 4181,79 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2020 г. до 05.11.2025 г.;
3) по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 766,68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
05.09.2020 г. до 16.07.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.08.2021 г. по ч.гр.д. №
45901/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 178996/22.06.2023 г., се твърди, че на
30.10.2018 г. между „.....................“ КЧТ и ответника бил сключен договор за потребителски
кредит № ............. по силата на който на В. И. А. била предоставена сумата в размер на
10000 лв., която била преведена по декларираната в договора лична банкова сметка на
последния. Ответникът от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с
договорна възнаградителна лихва в срок до 05.11.2025 г. на равни 84 месечени вноски от по
2
236,12 лв.всяка. Кредитополучателят изпълнявал своите задължения по договора, но на
05.08.2020 г. преустановил погасяването на кредита, като към посочената датата били
погасени 20 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на кредитодателя
ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай била 05.09.2020 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо
в пълен размер, за което от страна на кредитодателя било изпратено изрично уведомление до
длъжника. За вземанията си кредитодателят депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.08.2021 г. по ч. гр. д. № 45901/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 30 с-в. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове. Твърди, че след подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК са постъпили плащания от страна на длъжника, както следва: сумата от 700 лв. на
24.01.2022 г., сумата от 300 лв. на 21.02.2022 г. и сумата от 2000 лв. на 13.05.2022 г., които не
били достатъчни за погасяване на цялото задължение. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. К. К.И..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Първо, не оспорва, че ответникът е подписал приложения към исковата молба договор за
потребителски кредит, но оспорва същият да е получил посочената в договора сума от 10
000 лв. в пълен размер. Твърди, че клаузата на т. 2 от договора, предвиждаща задължение на
кредитополучателя при сключването на договора да закупи застраховка „Защита на
плащанията“ при едностранно определена от банката застрахователна премия, платима като
част от месечните погасителни вноски, е неравноправна, поради което прави възражение за
нищожност на същата. Предвид нищожността на посочената договорна клауза, заплатените
от ответника суми за застраховка по кредита следвало да бъдат отнесени за погасяване на
главницата по кредита. Не оспорва, че ответникът е спрял плащанията по кредита, считано
от 05.08.2020 г. Твърди, че за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
ответникът е следвало да бъде уведомен, което е случая не било извършено до получаването
на препис от исковата молба от последния на 05.01.2024 г. Оспорва извършеното погасяване
на задълженията в поредността и размерите, посочени в исковата молба, с направените от
ответника плащания на сумата от 700 лв. на 24.01.2022 г., на сумата от 300 лв. на 21.02.2022
г. и на сумата от 2000 лв. на 13.05.2022 г., тъй като ищецът не бил спазил императивните
законови норми относно поредността на погасяване на задълженията и същият бил погасил
несъществуващи задължения. Оспорва иска за договорна лихва за периода след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че таква не се дължи.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно облигационно правоотношение между „.....................“ КЧТ и
ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № ........... от
3
30.10.2018 г., което съществувало през процесния период;
2. че ответникът е усвоил предоставената сума от 10 000 лв. в пълен размер;
3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит;
4.осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, както и че кредиторът „.....................“ КЧТ е уведомил ответника за упражняване на
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това, че сумата от 10 000 лв. е била
усвоена от ответника в пълен размер, както и че кредиторът е уведомил ответника за
упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателсва относно погасяването на претендираните
вземания.
ОБЯВЯВА на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между „.....................“ КЧТ и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение въз основа на договор за потребителски кредит №
........... от 30.10.2018 г., което съществувало през процесния период; че ответникът е спрял
плащанията по кредита, считано от 05.08.2020 г.; че ответникът е извършил плащане по
процесния кредит на следите суми, а именно: 700 лв. на 24.01.2022 г., 300 лв. на 21.02.2022 г.
и 2000 лв. на 13.05.2022 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
4
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива
клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им х.ктер с крайния съдебен акт, освен
ако потребителят – ответник се противопостави на това.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5