Р Е Ш Е Н И Е
№ 596/11.9.2019г. 11.09.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 10.09 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 4281 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на “ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД против Г.Д.И., с която се иска
от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 174, 83 лв. главница,
ведно с лихва за забава за периода от 22.11.2016 –
01.07.2018 г. в общ размер на 28,51 лв., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.07.2018 г. до
окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ,
продава електрическа енергия при
публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани.
По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел
задължението да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Я., кв.***, за което бил открит и
съответния клиентски номер.Ответницата била собственик на имота, включително
подала молба за разсрочване на задълженията. Ищецът бил изправна стана, като за
периода 04.10.2016 – 03.11.2016 год. доставил на обекта на ответницата
ел.енергия на обща стойност 174, 83 лв., което задължение до този момент не
било заплатено.Поради забава в плащането била начислена лихва в размер на общо
28,51 лв. Претендира се уважаване на
иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания в законния срок отговор се
посочва,че исковете са неоснователни, като се иска отхвърлянето им. Липсвали
каквито и да е доказателства, че е доставено процесното
количество енергия. Не бил приложен договор за присъединяване или доставка.
Липсвали доказателства издадената фактура да е връчена на ответницата, като
самото й издаване не доказвало доставка.
В
съдебно исковата молба се поддържа от
процесуален представител на ищеца.
Ответницата
се представлява от особен представител, който оспорва иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено ответницата да
заплати на ищеца исковите суми. Предвид , че ответницата е била уведомена по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е препис – извлечение от
сметка за клиентски номер ***, за обект
на потребление находящ
се в гр. Я., кв.***, за периода 04.10.2016 – 03.11.2016 год. Видно от
приложената справка от Служба по вписванията гр.Ямбол имотът е собственост на
ответницата през периода 14.08.2007 – 18.10.2018 г.
Представено е копие от фактура за
исковия период, издадена от ищеца с получател ответницата и касаеща
гореописания обект на потребление, като в същата е отчетено потребено
количество енергия.
Ищецът е приложил още ОУ към
договорите за пренос на електрическа енергия и решение № ОУ – 014/10.05.2008
год. на ДКЕВР , с които същите са одобрени, включително копие от в-к Дневник от
27 май 2008 год., в който са публикувани.
Представена е и молба за разсрочване
задълженията на битов клиент от 14.07.2014 год., с който ответницата е
посочила, че като титуляр на горепосочения клиентски номер желае да й бъде разсрочено плащане дължимо за
предходен период за процесния обект на потребление.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва,че процесната фактура е на стойност 174, 83 лв. и е редовно осчетоводена. Стойността на
консумираната енергия и мрежови услуги е фактурирана вярно, съгласно решенията
на КЕВР . Размерът на обезщетението за забава е 28,51 лв.При проучването не се
установили данни за извършени плащания по фактурите.
Освен това по делото е приета и СТЕ,
вещото лице по която посочва, че за процесния период
до обекта на потребление е била доставена ел.енергия по дневна и нощна тарифа.
На процесния обект е бил монтиран електромер, отчитащ
потребена енергия за клиент ответницата.Отчетените
показания съвпадат с фактурираните такива.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 79 ЗЗД и
иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта
на посочените суми, за които са била издадена и надлежно
осчетоводена фактура, представена от ищцовото
дружество. Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването по реда
на чл. 415 ГПК. Ищецът претендира свое
материално право и върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко
доказване да докаже съществуването му.
Процесуалната легитимация на ищцовото
дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в качеството му на краен
снабдител на електрическа енергия произтича от чл. 28 , ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, по смисъла на който битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител.
В
процесния случай чрез особения си представител
ответницата оспорва, както наличието на договор за присъединяване към електропреносната мрежа, така и действителното доставяне на
процесните количества електроенергия, включително
размерът на претенцията.
Според съда по от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства и приети експертизи безспорно се
установи, че ответницата
е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН
България Електроснабдяване” АД. Съгласно
чл.98а от ЗЕ продажбата на ел.енергия от крайните снабдители-лицензирани
енергийни предприятия, се осъществява при публично известни общи условия след
одобряването им от държавен орган обвързващи страните ex
lege и без изричното им писмено приемане, с факта на
публикуването им. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не
е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните.Не се твърди и не се представят
доказателства ответницата да се е възползвала в срок от правата си по ал. 5 на
цитираната норма.
Освен горното безспорно се установи от
приетата и неоспорена СТЕ, че обектът собственост на ответницата е бил електроснабден, че е бил надлежно монтиран електромер, че
за поцесния период до обекта са били доставени процесните количества ел. енергия, които са надлежно фактурирани.
Безспорно се установи според съда и
размерът на претенцията на ищеца, включително и че стойностите съвпадат с
решенията на КЕВР за съответния ценови период/ССЕ/.
По силата на чл.11, т.1
ОУ на ЕВН ЕС ответницата се задължила да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в
сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни.
Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ на ЕВН ЕС при неплащане в срок на дължимите
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
По делото не са релевирани
твърдения , нито ангажирани доказателства да е извършено частично или пълно
плащане на сумите, включително за плащане в срок. Ето защо претенцията на ищеца
се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния си предявен размер,
който както беше посочено е установен и от приетата и неоспорена ССЕ.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо ЯРС намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в 75 лв. – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за настоящата инстанция, които
съобразно представения списък са в размер на 845 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, депозит за особен представител и експертизи и заплатена
държавна такса.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.И., ЕГН **********,
че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Христо Г. Данов” 37, сумата от 174, 83 лв.- главница, 28,51 лв. – лихва за забава за периода 22.11.2016-01.07.2018
г., в едно със
законна лихва от датата на заявлението- 02.07.2018 г. , до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. П. сумата от 75 лв.
– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. сумата от 845 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: