Решение по дело №929/2024 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 98
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Веселина Любенова Павлова
Дело: 20241460100929
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Оряхово, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100929 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на изпратена по
подсъдност от РС Враца искова молба Вх. № 4757/06.12.2024 г. по описа на РС
Оряхово, депозирана от В. П. Л., ЕГН ********** от гр. София, жк. Гео
Милев, ул. „Алфред Нобел“ № 2, вх. Г, ет. 1, ап. 2, действащ чрез
пълномощника си адв. Р. Ш. от САК против Г. Н. А., ЕГН ********** от гр.
София, жк. Гео Милев, ул. „Алфред Нобел“ № 2, вх. Г, ет. 1, ап. 2, с искане да
се признае за установено спрямо ответницата, че ищецът е изключителен
собственик на поземлен имот с № 501.722 по кадастралната основа на план на
с. Остров, одобрен със Заповед № 1912/14.09.1967 г. на ОНС гр. Враца и
действащ ПУП на с. Остров, одобрен със Заповед № 1912/ 14.09.1967 г. на
ОНС - гр. Враца, с площ от 1249 кв.м., с адрес: с. Остров, община Оряхово, ул.
„Замфир Попов“ № 4, ведно с построената в него едноетажна полумасивна
жилищна сграда с № 501.722.1, със застроена площ от 73 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в имота, тъй като е придобит по време на брака с
ответницата с лични средства, дарени от родителите на ищеца.
Предявен е положителен установителен иск, с правна квалификация чл.
23, ал. 1 от СК.
От името на ищеца се твърди, че на 12.06.2021 г. е получил дарение от
своите родители П.Л. и С.Л..а на сумата от 4800 лв., за което са подписали
писмен договор и сумата е била предназначена за закупуване от страна на
ищеца на поземлен имот с № 501.722 в с. Остров, общ. Оряхово, ведно с
находящата се в имота полумасивна жилищна сграда с № 501.722.1. Именно
затова на 14.06.2021 г. е сключил договор за покупко-продажба на посочения
имот, но по време на придобиването му, ищецът е имал сключен граждански
брак с ответницата, който е прекратен с Решение № 9843/23.05.2024 г. на СРС
по гр. дело № 20221110156624.
Сочи се, че предвид факта, че имотът е закупен с лични средства на
1
ищеца, то той е негов изключителен собственик, въпреки придобиването му
по време на брака с ответницата. При тези аргументи се иска установяване в
настоящото производство на този факт и признаване на ищеца за
изключителен собственик на придобития по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба от 14.06.202 г. недвижим имот. Претендират се разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от Г. Н. А., ЕГН
**********, но преди първото по делото открито съдебно заседание същата е
заявила, че не оспорва иска на ищеца, признава правата му по него и прави
възражение за прекомерност на претендираните по делото разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото Договор за дарение от 12.06.2021 г. се
установява, че родителите на ищеца – П.П.Л.. и С.М. Л.а са дарили на своя син
(ищецът) сумата от 4800 лв. за закупуването на недвижим имот в с. Остров,
общ. Оряхово, ул. „Замфир Попов“ № 4 и построена в него жилищна сграда.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том
2, рег. № 2624, дело № 190 от 14.06.2021 г. се установява, че ищецът е закупил
именно този имот - поземлен имот с № 501.722 по кадастралната основа на
план на с. Остров, одобрен със Заповед № 1912/14.09.1967 г. на ОНС гр. Враца
и действащ ПУП на с. Остров, одобрен със Заповед № 1912/ 14.09.1967 г. на
ОНС - гр. Враца, с площ от 1249 кв.м., с адрес: с. Остров, община Оряхово, ул.
„Замфир Попов“ № 4, ведно с построената в него едноетажна полумасивна
жилищна сграда с № 501.722.1, със застроена площ от 73 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в имота, именно за сумата от 4800 лв.
От приложеното по делото съдебно решение № 9843/23.05.2024 г. по гр.
дело № 20221110156624 по описа на СРС се установява, че бракът между
страните е прекратен с развод, което решение е влязло в законна сила на
04.07.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предвид разпределената от съда доказателствена тежест между страните
и предпоставките за уважаване на предявения иск, същият се явява
основателен по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество. По иска
за пълна трансформация на лични, извънсемейни средства, правата на
съсобствениците - бивши съпрузи се определят към момента на придобиване
на вещното право по съответния юридически способ.
Не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 172, том 2, рег. № 2624, дело № 190 от 14.06.2021 г. се
установява, че ищецът е закупил процесния недвижим имот - поземлен имот с
№ 501.722, с площ от 1249 кв.м. в с. Остров, община Оряхово, ул. „Замфир
Попов“ № 4, ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна
сграда с № 501.722.1, със застроена площ от 73 кв.м., по време на брака на
страните и като купувач по нея участва само той – т.е процесният имот е
придобит по време на брака на бившите вече съпрузи, няма данни същите да
са избрали режим на имуществена разделеност по между си, поради което
2
следва да се установи дали е налице или липсва съвместен принос в
придобиването му.
Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от СК вещните права, придобити от
съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съвместният
принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и
в работа в домакинството. Съвместен принос е налице винаги при
осъществяването на възмездно придобивно основание, освен ако не се
установи, че имуществото е придобито срещу личен имот или лични средства
на единия съпруг - т. е. че имуществото, чрез което е престирано при
придобиване на собствеността, принадлежи само на единия съпруг. В чл. 22 от
СК, законодателят е посочил, че лично имущество са вещните права,
придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство
и по дарение, придобитите от единия съпруг вещни права, когато кредитор е
насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава 44 от
ГПК върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични
са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му
служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или
занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг- едноличен търговец, по
време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в
неговото предприятие.
Според практиката на ВКС всяко възражение за трансформация по чл.
23, ал. 1 и ал. 2 от СК по същество не е оспорване на "съвместния принос", а
опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от СК, а за този, който поддържайки
влагането на лични средства, следва да изключи приложението на
презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни -
лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Едва
тогава може да се обоснове извод, че презумпцията за съвместен принос е
оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза,
изключвайки вещноправния ефект на придобивното основание изцяло или
отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
В конкретния случай ищецът твърди, че процесният имот е придобит
изцяло с негово лично имущество, а именно от чрез дарените от родителите
му средства в размер на 4800 лв., за което е представил писмени
доказателства. Последните не са оспорени от страна на ответницата, а и от тях
се установява, че цената на процесния имот е именно в размер на 4800 лв.,
като безспорно се установява и това, че тази сума е дарена на ищеца именно за
закупуването му. Също така ответницата не оспорва твърденията на ищеца, а
напротив – признава, че искът му е основателен и твърденията му
кореспондират с обективната действителност, а именно че страните са
придобили по време на брака си в режим на СИО процесния недвижим имот
по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
14.06.2021 г., но вложените в придобиването на имота средства са лични
средства на ищеца. Следователно презумцията по чл. 21, ал. 3 от СК за семеен
произход на средствата от 4800 лв., послужили за закупуване на процесния
недвижим имот, е оборена и последният не се явява съпружеска имуществена
3
общност, прекратена по силата на бракоразводното решение.
С оглед изложеното предявеният от ищеца иск по чл. 23, ал. 1 от СК се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като ищецът бъде
признат за изключителен собственик на недвижимия имот.
С оглед изхода на спора ищецът е отправил искане с правно основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради
което ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 201,70 лв.,
представляваща заплатени от него държавна такса – 191,70 лв. и такса за
вписване на исковата молба 10 лв.
Не следва да се присъжда на ищеца претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв., тъй като съдът констатира, че с оглед
съдържанието на представения от него писмен документ – „адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ“ от 07.11.2024 г., не са представени
доказателства за извършеното плащане на уговореното адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е уговорено да се плати „в брой или по
банков път“, с изрично посочена банкова сметка на адвоката. Именно поради
липсата на доказателства, че това възнаграждение е заплатено и предвид т. 1
от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, съдът
не дължи присъждането му. В представения договор са вписани два начина на
плащане на възнаграждението, без уточняване по кой от тях фактически е
заплатено същото. Ако е по посочената банкова сметка - задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ се явява достатъчно и има
характер на разписка. В случая обаче липсва документ, удостоверяващ
плащането на 3000 лв. по посочената банкова сметка на адвоката, като липсва
и вписване, че същото е платено в брой, при подписване на договора от
07.11.2024 г. или впоследствие. Поради това съдът не дължи и разглеждане на
възражението на ответницата за прекомерност на адвокатското
възнафраждение, предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23, ал. 1 от СК по
отношение на Г. Н. А., ЕГН ********** от гр. София, жк. Яворов № 13, вх.
В, ет. 2, ап. 5, че В. П. Л., ЕГН ********** от гр. София, жк. Гео Милев, ул.
„Алфред Нобел“ № 2, вх. Г, ет. 1, ап. 2 Е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН
СОБСТВЕНИК на поземлен имот с № 501.722 по кадастралната основа на
план на с. Остров, одобрен със Заповед № 1912/14.09.1967 г. на ОНС гр. Враца
и действащ ПУП на с. Остров, одобрен със Заповед № 1912/ 14.09.1967 г. на
ОНС - гр. Враца, с площ от 1249 кв.м., с адрес: с. Остров, община Оряхово,
ул. „Замфир Попов“ № 4, ведно с построената в него едноетажна
полумасивна жилищна сграда с № 501.722.1, със застроена площ от 73
кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници и
съседи: юг – имот № 501.723 на Томас Прайд Джефри, от изток – имот №
4
501.726 на Цеко Дим. Бешовишки и Гена Мар. Бешовишка, от северозапад –
улица – публична общинска собственост.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Н. А., ЕГН ********** от
гр. София, жк. Яворов № 13, вх. В, ет. 2, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Л.,
ЕГН ********** от гр. София, жк. Гео Милев, ул. „Алфред Нобел“ № 2, вх. Г,
ет. 1, ап. 2 сумата от общо 201,70 лв. (двеста и един лева и седемдесет
стотинки), представляваща заплатени в производството разноски за държавна
такса (191,70 лв.) и такса за вписване на исковата молба (10 лв.).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.




Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5