Мотиви по НОХД №70/2019г.
по описа на Районен съд – Трявна
Срещу
подсъдимия М.Х.Л. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Габрово с
повдигнато обвинение за това, че на 21.02.2019г. в гр. Трявна, управлявал МПС –
товарен автомобил „Мицубиши Л-200“, с рег. № С 8139
ХТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,45 промила,
установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза
№90/22.02.2019г. - престъпление по чл.343б ал.1 НК.
В съдебно
заседание прокурорът от Районна прокуратура - Габрово поддържа обвинението.
Подсъдимият
заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното срещу
него обвинение. Дава обяснения по фактическата обстановка на инкриминираните
деяния, като не признава вината си. Твърди, че не е употребявал алкохол преди
извършване на полицейската проверка и не е извършвал престъплението, за което е
предаден на съд. Защитниците на подсъдимия – адв. Т.
и адв. Н. считат, че при вземането на кръвната проба
на подсъдимия са допуснати множество съществени нарушения на Наредба №1/19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, опорочаващи вземането й, а оттам и
направеното въз основа на нея химическо изследване.
Чрез
комплексна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с
обясненията на подсъдимия, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
М.Х.Л. е правоспособен водач на МПС категории „В“ и „М“ от 24.04.2000г.,
категории „С“ и „Ткт“ от 14.10.2003г. и категория „А“
от 29.08.2008г. Живее в с. Радино, Община Трявна.
Срещу
него има издадени 29 броя влезли в сила наказателни постановления и 3 броя
фишове.
На
21.02.2019г. около 16.05 часа подсъдимият се движел по улица „Патриарх Евтимий“
в гр. Трявна, като управлявал товарен автомобил „Мицубиши“
модел Л – 200 с рег.№ С 8139 ХТ. В близост до дом №35 на посочената улица бил
спрян за проверка от служители на РУ Трявна, в хода на която се установило, че
подсъдимият не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон и лична
карта. Въз основа на посочени от него три имена и ЕГН, била извършена справка
чрез дежурен полицай и установени данните на водача. Същият бил поканен да даде
проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр.№0157,
като уредът отчел 1,48 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Поради
установената положителна проба свидетелят К. сигнализирал за съдействие автопатрулен екип на РУ Трявна, в състав от свидетелите В.Г.
и Емил Т..
По
същото време двамата свидетели Г. и Т. се намирали във ФСМП Трявна, във връзка
с извършена малко по-рано същия ден /около 14.40 часа/ проверка на подсъдимия
като водач на товарния автомобил „Мицубиши“ модел Л –
200 с рег.№ С 8139 ХТ, включително за употреба на алкохол. По време на тази предходна
проверка подсъдимият направил няколко опита за измерване наличието на алкохол в
кръвта с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, но тъй като те били неуспешни, му бил издаден
талон за медицинско изследване №0035869, в срока за явяване по който
подсъдимият не се явил да даде кръвна проба, а потеглил с товарния автомобил
към дома си в с. Радино, Община Трявна. Именно движейки се към дома си
подсъдимият бил спрян за проверката на ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Трявна.
След
като свидетелите Г. и Т. пристигнали на мястото на проверката на ул. „Патриарх
Евтимий“ в гр. Трявна, на подсъдимия бил съставен АУАН №462264/21.02.2019г.
за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и
връчен талон за изследване №0035870. В него подсъдимият собственоръчно не написал
дали приема или не приема показанията на техническото средство, но в указания
му в талона срок – 30 минути от връчването на талона в 16.45 часа, се явил във
ФСМП – Трявна за даване на кръвна проба. Кръвната проба била дадена от него в
присъствието на свидетелите К.К. и К.Т.. Вземането на
кръвта се извършило от свидетелката Н.Д.И., работеща като „фелдшер“ във ФСМП –
Трявна, а необходимата документация била изготвена от свидетеля С.Д.С., заемащо
също такава длъжност там. Кръвта за изследване на подсъдимия била взета
посредством обикновена спринцовка и игла, след което разпределена в два броя
вакуумни епруветки от по 4 мл с капачки в сив цвят, запечатани с лейкопласт, парафинирани и записани имената на лицето, предоставящо пробата.
След това двете вакуумни епруветки с кръвната проба на подсъдимия били
предадени на свидетеля К., а впоследствие транспортирани за изследване до
лаборатория при ОДМВР – Габрово.
Съобразно заключението на изготвената химическа
експертиза №90/2019г. от вещото лице Е.С.Н., в представената за изследване
кръвна проба на М.Х.Л. е установена концентрация на етилов алкохол от 2,45
промила.
Със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0360-000006/21.02.2019г. на Началника на РУ Трявна при ОДМВР Габрово,
на подсъдимия М.Х.Л. е временно отнето СУМПС.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на
обясненията на подсъдимия, гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите
В.Г.Г., К.М.К., К.П.Т., С.Д.С.
и Н.Д.И., както и от следните писмените
доказателства – заверено копие от АУАН №462264/21.02.2019г.;
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0360-000006/21.02.2019г.;
екземпляр
на талон за изследване №0035870; протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози от 21.02.2019г.; протокол за предаване и приемане на документи
и биологични проби по реда на Наредба №1/19.07.2017г.; свидетелство за
управление МПС на М.Х.Л.; копие на страница в журнал за амбулаторни прегледи от
дата 21.02.2019г.; справка за водач; заключение на химическа експертиза.
Тази
фактическа обстановка по същество не се оспорва от подсъдимия. Тя не се спори и
от защитниците на подсъдимия – адв. Т. и адв. Н., които обаче считат, че кръвната проба от
подсъдимия е взета при съществени отклонения с изискванията на Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, поради което въз
основа на нея не може да се приеме за установено наличие на концентрация на
алкохол в кръвта от 2,45 промила, за която е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия Л.. Във връзка с повдигнатите възражения от защитниците на
подсъдимия по делото са събрани и следните доказателства:
Прието е
като веществено доказателство по делото вещ „EXPRY 0123 MUTIDRAVING NEEDLE“ със стикер №18 15А 2023 03 31, за която от страна на
подсъдимия и защитниците му се твърди, че е игла, представляваща част от т.нар.
„затворена система“ по Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози;
Изискана
е от съда и представена по делото справка от Центъра за спешна медицинска помощ
изх.№05-12-1/29.07.2019г., според която: вакуумните епруветки /вакутейнер Vacusera/ използвани към дата
21.02.2019г. във филиал Трявна на ЦСМП – Габрово са доставени с табела №70 на
03.09.2018г.; вакутейнерите са закупени на
12.02.2018г. от „Истлинк България“ /фактура
№**********/, с партиден №3587.044.17 и срок на годност м. май 2019г.;
Изискана
е от съда и представена по делото справка от Центъра за спешна медицинска помощ
изх.№05-12-3/27.09.2019г., според която вакутейнерите
с партиден №3320.0037.17 /закупени от „Истлинк
България“ООД/ са със срок на годност 30.05.2019г. и е възможно да е имало
наличност от тях във филиал Трявна на 21.02.2019г. Табелите, с които се
отразява движението на медикаменти и консумативи, след закупуването им /т.е. от
централния склад към филиалите/ не съдържат информация за партиден № на
продукта, а само за количество и стойност. Към 21.02.2019г. в централния склад
е имало епруветки и от двата партидни номера /3320.0037.17 и 3587.0044.17/ -
респективно и във филиалите е възможно да са били налични и от двете партиди.
Срокът на годност и на двете партиди е 30.05.2019г. включително и е отразен
върху всяка епруветка;
Представена
по делото е и табела №70/03.09.2018г. за консумативи във филиал Трявна,
съобразно която фигурират вакутейнери К3 – 7мл и вакутейнер флуорид – 4 мл.;
Изискана
е от съда и представена длъжностната характеристика на длъжността „фелдшер“ в
Центъра за спешна медицинска помощ – Габрово;
Представени
са фактура №5128 и 5130 – и двете от 17.01.2018г. за продадени от „Билмед“ЕООД на „Истлинк
България“ООД вакутейнери, както и приемо-предавателни
протоколи към тях;
Изискана
е и представена справка от „Билмед“ЕООД, с приложен
към нея каталог на производителя на английски език с превод на български език и
инструкция за употреба на епруветките. Според справката, епруветка с партиден
№3587.0044.17 е продадена с фактура №5128/17.01.2018г. и е посочена в приемо-предавателен протокол №4398/17.01.2018г., а не с
фактура №5130/17.01.2018г. Епруветка с партиден номер 3587.044.17 не е
предназначена за вземане на кръв за изследване на алкохол в кръвта. На стр.7 от
каталога е посочено, че затворената система за вземане на кръв включва няколко
компонента, включително и игли. Следва да се има предвид, че кръв за изследване
на алкохол може да се вземе и с обикновена спринцовка и игла и след това да се
постави в епруветка. „Билмед“ЕООД не е продавала игли
на фирма „Истлинк България“ООД. На стр.22 от каталога
са посочени епруветките, предназначени за изследване на глюкоза,
кръвна захар, алкохол в кръвта и въпросната епруветка не е сред тях. Тя е
посочена на стр.12 от каталога с референтен №23403,
Vacusera 3ml;
Допусната
по делото е и експертиза от едно вещо лице – д-р Я.К., със задача да даде
заключение по следните въпроси: Какво представлява „затворената система“ за
вземане на проби кръв, регламентирана в чл.17 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози; Включва ли тя използването на
специална спринцовка за вземане на кръвната проба; Вземане на кръвна проба за
изследване чрез обикновена спринцовка за еднократна употреба отразява ли се
върху затворения характер на системата и състоянието на кръвната проба. Според
представеното от вещото лице заключение, неоспорено от страните, затворената
система за вземане на венозна кръв включва следните компоненти: 1. Игла –
стерилна, еднократна, подходяща за вземане на една или множество проби; предна
част – игла за пункция на вената, средна пластмасова част с резба за закрепване
към холдера, задна част като игла с гумен/силиконов
кожух, намираща се в холдера, за пробиване на
капачката на вакуум епруветката/епруветките и изпълването й/им с кръв; 2. Холдер – използван, за да обезопаси иглата по време на венепункцията и последващото
вмъкване в капачката на епруветката; 3. Вакутейнер
/вакуумна епруветка/ - съдържа предварително измерен вакуум, осигуряващ
контролирано изпълване на епруветките, съдържа и различни според целта на
изследването консерванти и стабилизатори за кръвната проба. Алгоритъмът
за работа със затворената система за вземане на кръв е следният: 1. Съчленяване
на иглата с ходлера и отстраняване на капачката на
иглата; 2. Извършване на венепункцията; 3. Съчленяване
на ходлера със съответния вакутейнер;
4. Освобождаване на турникета и изчакване да се напълни необходимото количество
кръв; 5. Изваждане на вакутейнера на ходлера; 5. Поставяне на вакутейнер
за други показатели /при необходимост/; 7. Размесване на кръвта чрез неколкократно разклащане и изваждане на иглата от вената;
8. Разчленяване на иглата и холдера и изхвърляне на
иглата в определеното за това място. Според заключението на вещото лице още, в
затворената система не се използва специална спринцовка. Спринцовката е
заменена с игла и холдер. И в двата случая /затворена
система или спринцовка/ се използва като крайна част вакуум епруветка /вакутейнер/ за поставяне и съхранение на пробата кръв.
Затвореният характер на системата представлява моментът на прехвърляне на
кръвта от иглата към контейнера. При затворената система това става чрез
пункция на капачката на поставения в холдера на
закрито вакутейнер – по този начин се избягва
откриването на иглата и възможността медицинското лице неволно да се убоде с
нея. Целите на затворената система са намаляване на риска от заразяване с
преносими по кръвен път болести, по-малко травмиране на пациента и възможност
за вземане на няколко проби /епруветки/ с кръв при еднократно убождане. При
взимането чрез спринцовка се налага при еднократно пълнене на спринцовката с
кръв, иглата да се извади от вената и открито да се пунктира капачката на
епруветката – което създава риск от убождане за медицинското лице. Вземането на
кръвна проба за изследване чрез обикновена спринцовка за еднократна употреба
„отваря“ системата само по отношение на отваряне на острия кай на иглата към медицинския
персонал. И при двата метода на вземане на кръв /чрез спринцовка или затворена
система/ не се повлиява състоянието на кръвната проба. От изявления на вещото
лице д-р Я.К. от с.з. на 06.11.2019г. се установява също, че използваната при
взимане на кръвната проба вакуумна епруветка със сива капачка е такава, която
съдържа натриев флуорид или ЕДТА, която е изисканата
по Наредба №1/2017г.
Преценявайки
всички събрани по делото доказателства съдът намери за неоснователни направените
от защитниците на подсъдимия възражения с твърдения за допуснати съществени
нарушения в реда, по който е установена концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия, поради следните съображения:
Данните
по делото безпротиворечиво сочат, че на 21.02.2019г.
около 16.05 часа подсъдимият е бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, което е отчело стойност от 1,48 промила, поради което в съответствие с
разпоредбата на чл.3 ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози /Наредбата/ е попълнен талон за изследване по образец съгласно
приложение №1, а именно талон за изследване №0035870. В него не е посочено
изрично дали лицето „приема“ или „не приема“ показанията на техническото
средство, но в случая това е без правно значение, тъй като подсъдимият е
използвал предоставения му талон за изследване, като е дал кръвна проба и по
този начин е изразил воля, че „не е приел“ показанията на техническото
средство. Освен това обвинението срещу подсъдимия се базира на алкохолна
концентрация, установена не чрез техническо средство, а въз основа на изследването
на химическа експертиза. В самия талон за изследване е отразен коректно избора
на подсъдимия да бъде изследван чрез медицинско и химическо лабораторно
изследване. Вписани са и останалите обстоятелства по чл.6 ал.6 от Наредбата
относно място и срок на явяване на лицето.
Въз
основа на издадения му талон за изследване №0035870 подсъдимият се е явил във
ФСМП – Трявна за даване на кръвна проба, като по време на вземането й е бил придружен
от полицейските служители К. и Т.. Тъй като подсъдимият не е имал документ за
самоличност, самоличността му е била установена въз основа на посочените от
самия него три имена, адрес и ЕГН. Независимо от обстоятелството, че Л. не е
предоставил документ за самоличност в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл.12 ал.3 и ал.4 от Наредбата, както се счита от защитниците на подсъдимия.
Според ал.3 на посочената разпоредба, в случаите, когато лицето не се
придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско
изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или
химико-токсикологично изследване, а според нейната ал.4, в случаите по ал.3 се
приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози. За да бъдат приложени нормите на чл.12 ал.3 и ал.4 от
Наредбата, т.е. да не следва да се вземат кръвни проби, а да се приемат
показанията на техническото средство, е нужно да са налице две кумулативни
предпоставки за това, а те са: лицето да не се придружава от служители на МВР и
да липсва документ за самоличност на лицето. В случая, макар да не е разполагал
с документ за самоличност, подсъдимият е бил придружен от служителите на РУ
Трявна К. и Т., които са го спрели за проверка по-рано същия ден и по този
начин са удостоверили, че лицето управлявало МПС по-рано същия ден и лицето
дало кръвна проба са едно и също, като подсъдимият не спори, че именно той е
това лице.
Кръвната
проба от подсъдимия е взета от фелдшер – свидетелката Н.Д.И., която преди това
е дезинфектирала мястото на убождане, съобразно изискванията на чл.16 от
Наредбата, като е изтеглила нужното количество кръв посредством обикновени игла
и спринцовка за еднократна употреба и я е разпределила в два броя вакуумни
епруветки със сива капачка. Извършеното по този начин вземане на кръвната проба
от подсъдимия, съдът счита, че не опорочава направеното въз основа на него
химическо изследване. В Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози няма легална дефиниция на „затворена система“ за вземане на
пробите кръв за изследване. Според заключението на вещото лице д-р Я.К., затворената
система включва използването на три компонента – игла, холдер
и вакутейнер /вакуум-епруветка/, като иглата и холдера са различни от обикновените игли и спринцовки за
еднократна употреба, а затвореният характер на тази система представлява
момента на прехвърляне на кръвта от иглата към контейнера, което става чрез
пункция на капачката на поставения в холдера на
закрито вакутейнер. Според вещото лице, по този начин
се намалява риска от заразяване с преносими по кръвен път болести, по-малко
травмиране на пациента и възможност за вземане на няколко проби /епруветки/ с
кръв при едно убождане. Според вещото лице, и при двата метода на вземане на
кръв /чрез спринцовка или чрез затворена система/ не се повлиява състоянието на
кръвната проба. В идентичен смисъл с посоченото от вещото лице са и данните,
предоставени от дружеството „Билмед“ЕООД, в тяхно
писмо изх.№032/18.10.2019г., от което дружество са закупени доставените във
ФСМП – Трявна вакуумни епруветки, използвани към датата на деянието
21.02.2019г., а те са, че: „Кръв за изследване на алкохол може да се вземе и с
обикновена спринцовка и игла и след това да се постави в епруветката“. Въз
основа на това съдът приема, че само по себе си неизползването на „затворена
система“ за вземане на кръвна проба не опорочава направеното въз основа на
такава проба химическо изследване. Използването на тази система има за своя цел
не да гарантира качеството на кръвната проба и резултата от изследването й,
както считат защитниците на подсъдимия, а да предпази лицата, които вземат кръвната
проба, както и травмирането на пациента, според посоченото от вещото лице. Ето
защо съдът не намери, че на това основание отчетената въз основа на химическата
експертиза алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия е недействителна. Би
опорочило резултата от изследването неизползването на вакуумни епруветки,
съдържащи натриев флуорид /стабилизатор/ и антикоагулант /калиев оксалат или
сол на ЕДТА, каквото е изискването на чл.17 ал.1 изр. второ от Наредбата, но в
случая е използвана именно такава вакуумна епруветка, което се установи от
показанията на свидетелката И., която посочи, че е използвала вакуумна
епруветка със сива капачка, както и от обясненията на вещото лице д-р К., от
които стана ясно, че именно епруветки с такива капачки съдържат посочените
вещества.
Съдът не
споделя довода, че за отчетената от химическата експертиза алкохолна
концентрация има съществено значение от кого конкретно е взета кръвната проба –
от свидетелката И. /която данните по делото безспорно установяват че е лицето,
което е взело пробата/ или от свидетеля С. /който е посочен като лицето,
съставило медицинската документация/, при положение че и двамата са присъствали
на място, заемат една и съща длъжност „фелдшер“, като всеки от тях е взел
участие в извършеното изследване – свидетелката И. е взела кръвната проба, а
другият е описал състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции,
степента на съзнание и прочие. Именно като участвало в изследването лице
свидетелят С. е попълнил и приложения по делото протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, поради което не може да се приеме, че този протокол
е с невярно съдържание.
Неоснователни
са и доводите за несъобразяване с разпоредбите в Наредбата, свързани със
стикерите по чл.3 ал.3 от нея. Според чл.3 ал.3 от Наредбата, талонът за
изследване по образеца на приложение №1 се придружава от осем стикера с номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до
8. В забележката към въпросното приложение е посочено, че единият от стикерите
се залепва на екземпляра от талона, предназначен за акта за установяване на
административно нарушение, а останалите седем се прилагат към екземпляра от
талона за изследване, който се предоставя на водача. Видно от материалите по
делото и по-конкретно от представеното в с.з. на 06.11.2019г. копие от
екземпляр на талон за изследване №035870 е, че същият съдържа положен стикер с
номер, съответстващ с номера на талона за изследване и добавена в края цифрата
едно. С оглед правната регламентация на въпроса следва да се приеме, че това е
копие от екземпляра на талона за изследване, който е приложен към акта за
установяване на административно нарушение. Що се отнася до останалите седем
стикери, то съобразно посоченото в приложение №1 към Наредбата, същите се
предоставят на водача, заедно с издадения му талон за изследване. Следователно
предаването им на извършващите изследването медицински лица изцяло зависи от волята
на лицето, на което ще бъде взета кръв за изследване. В обясненията си пред
съда Л. отрича да са му били предоставени такива стикери, което е удобна негова
защитна теза, но не ангажира доказателства в потвърждаването й. Видно е, че в
екземпляра на талона за изследване към акта за установяване на административно
нарушение, има залепени стикери, което е индиция, че процудерата относно тях е била спазена от страна на
контролните органи. Липсват данни подсъдимият да е предал на медицинските лица,
заедно с талона за изследване и получените с него стикери, които от своя страна
да бъдат залепени на определените в документацията по Наредбата места.
Съдът
изразява несъгласие с тезата на защитниците на подсъдимия и, че всяко, дори и
минимално несъобразяване с Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози, опорочава установената алкохолна концентрация в кръвта на
водачите на МПС. Несъмнено, изискванията на Наредбата следва да бъдат спазвани
стриктно, но не всяко отклонение от тях автоматично води до недействителността
на установената алкохолна концентрация, а всяко от тях следва да бъде внимателно
и конкретно преценено.
Не на
последно място, съдът не споделя довода на защитата за наличие на
тенденциозност в действията на служителите на РУ – Трявна по отношение на
подсъдимия Л.. Доказателства в такава посока липсват. Единствено се установява,
че подсъдимият е познат на разпитаните по делото полицейски служители във
връзка с констатиране на множеството извършени от него деяния, съставляващи
нарушения по ЗДвП.
Поради
всички изложени по-горе доводи и съображения съдът счете, че състоянието на взетата от подсъдимия М.Х.Л.
кръвна проба на 21.02.2019г. по никакъв начин не е опорочено и направеното въз
основа на нея изследване обективно отразява алкохолната концентрация в кръвта
на подсъдимия при управлението на товарен автомобил „Мицубиши
Л-200“ от 2.45 промила, с рег. № С 8139 ХТ на датата 21.02.2019г. по ул.
„Патриарх Евтимий“ в гр. Трявна. Съществуващата немалка разлика между нея и
отчетената от техническото средство „Алкотест Дрегер“ от 1,48 промила има обективно обяснение и е напълно
възможно да съществува, според посоченото от вещото лице в съдебно заседание на
06.11.2019г.
Поради
изложените по-горе съображения съдът намира за опровергано по делото и твърдението
на подсъдимия, че не е употребил алкохол преди управлението от него на товарен
автомобил „Мицубиши Л-200“ от 2.45 промила, с рег. № С
8139 ХТ на датата 21.02.2019г. по ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Трявна.
При така установената фактическа обстановка от
правна страна съдът прие следното:
Обвинението срещу
подсъдимия М.Х.Л. е доказано по несъмнен и категоричен начин от
материалите по делото. Налице са, както обективните, така и субективните
признаци от състава на престъплението, за което същият е предаден на съд. От
обективна страна подсъдимият е управлявал МПС - товарен автомобил „Мицубиши Л-200“, с рег. № С 8139 ХТ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,45 промила, установено по надлежния
ред чрез химическа експертиза. От субективна страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване, поради което е действал с пряк
умисъл.
Въз
основа на горното и установената фактическа обстановка, съдът прие, че след
като на 21.02.2019г. в гр. Трявна, управлявал МПС – товарен автомобил „Мицубиши Л-200“, с рег. № С 8139 ХТ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,45 промила, установено по надлежния
ред, действайки при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият М.Х.Л. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства: невисоката
степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид липсата на минали
осъждания, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – високата стойност на
установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и некритичното му
отношение към извършеното.
За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лв.
При
съвкупната преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът прие, че справедливо и съответстващо на извършеното от подсъдимия
престъпление е наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на
400,00 лв.
Като
констатира, че са налице изискванията на чл.66 ал.1 от НК, както и че за
постигане целите на наказанието не е необходимо неговото ефективно изтърпяване,
съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като
приспадна времето, през което същият е бил лишен от възможността да упражнява
това право по административен ред, считано от 21.02.2019г. При определяне срока
на така наложеното наказание съдът отчете високата концентрация на алкохол в
кръвта, както и недобрата характеристика на подсъдимия като водач на МПС
предвид броя на извършените от него административни нарушения по ЗДвП /установени
с издадени 29 броя влезли в сила наказателни постановления и 3 броя фишове/.
съдът осъди подсъдимия да заплати направени по делото
разноски в размер на 53,83 лв. по сметка на ОДМВР – Габрово, както и в размер
на 217,60 лв. по сметка на Районен съд - Трявна, на основание чл.189 ал.3 НПК.
Съдът постанови
вещественото доказателство - вещ „EXPRY
0123 MUTIDRAVING NEEDLE“ със стикер №18 15А 2023 03 31, да се
върне на подсъдимия М.Х.Л., след
влизане на присъдата в сила.
В този
смисъл е произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: