№ 290
гр. Кюстендил, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500479 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. Глава ХХV от ГПК – „Бързо
производство“ - чл. 310 и сл. от ГПК.
Делото е образувано пред Окръжен съд – Кюстендил, след като с Решение Рег.№
611/21.10.2025 г., постановено по гражданско дело с електронен № 20258002101115 по
описа за 2025 година на Върховен касационен съд на Република България, II-то
гражданско отделение, II-ри състав, е отменено въззивно решение № 318/13.12.2024 г.,
постановено по в.гр.д. № 546/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, като
ДЕЛОТО Е ВЪРНАТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА СЪДА.
С оглед на това в настоящото въззивно производство предмет на ново
разглеждане е въззивна жалба с вх. № 9197/27.08.2024 г., депозирана от Н. Х. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. "****" № **, насочена против Решение № 408 от
09.08.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1129/2024 г. по описа на същия
съд, поправено с Решение № 464/30.09.2024 г.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като
неоснователни предявените от Н. Х. С. срещу Община Бобошево искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-01- 05-
191/10.04.2024г. на Кмета на Община Бобошево, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.
6, предл. първо от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ******** "******" и за
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 10.04.2024 г. до
10.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
1
окончателното плащане.
С Решение № 464/30.09.2024 г. постановено по гр.д. № 1129/2024 г. по описа на
Районен съд Дупница, по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение като: в абзац втори от
диспозитива на решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.
344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, след израза „и за присъждане на обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 10.04.2024г. до 10.10.2024г.,“ и преди израза „ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане“, е добавен следният текст: „в размер на 6900.00 лева“.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в цялост като релевира
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, постановено при нарушение
на материалния закон и процесуалните правила, при неизяснена фактическа
обстановка и превратно тълкуване на събраните доказателства. Възразява като
неправилни срещу изводите на решаващия състав, че от събраните доказателства не се
аргументират наведените в исковата молба доводи за злоупотреба с право и не
установява прекратяване на трудовото правоотношение при превратно упражняване на
права от работодателя. Изтъква, че видно от новото длъжностно разписание
работодателят е въвел изискването за по-високо образование единствено за заеманата
от нея преди уволнението длъжност, а не за останалите главни специалисти, и с цел да
не отговори на изискванията, на което основание да бъде прекратено трудовото й
правоотношение, което действие на работодателя счита за злоупотреба с право. В
подкрепа на твърдението си, че работодателят целенасочено е променил изискването,
за да прекрати трудовото правоотношение с нея изтъква, че новата длъжностна
характеристика за процесната длъжност е идентична със старата, с единствена разлика
в т. 10.1, където е въведена минимално изискуема образователна степен висше
образование – професионален бакалавър, без да бъде посочено в коя област да е
притежаваната образователна и квалификационна степен, като подчертава, че по
старата длъжностна характеристика с изискване за средно образование, тя е
изпълнявала задълженията си стриктно и качествено, в продължение на 2 години и 8
месеца, без установени нарушения или несправяне със съответните трудови функции.
Поддържала е още, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и
практиката на ВКС, като изтъква, че при наличие на довод за злоупотреба с право,
съдът е следвало да извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на
длъжността е въведено с оглед необходимост и нуждите на работата, и в този смисъл
дали работодателят е действал добросъвестно и в съответствие с чл. 8 ал. 1 КТ.
Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетелските показания на разпитаната св. И.
К., изготвила заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Като допълнителен аргумент въззивницата сочи, че нивото й на образование и
професионален опит съответства на изискванията към длъжността *****, заложени в т.
305 на Класификатор на длъжностите в администрацията.
Същевременно в длъжностното разписание на Общинска администрация – гр.
Бобошево, с което за процесната длъжност е въведено изискването за висше
образование – професионален бакалавър, не били уточнени професионално
направление и специалност на образованието, съобразно изискването на
Класификатора на длъжностите в администрацията, доказателства за което не били
представени и от ответника. Допълва, че заповедта за прекратяване на трудовото
2
правоотношение е издадена преди влизане в сила на решение на ОС – Бобошево, с
което е одобрена общата численост и структура на Общинска администрация.
Иска се отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявените
искове. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се заявяват доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна Община Бобошево.
В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а ответната по нея страна
я оспорва чрез пълномощника си.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен съставq в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове,
предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба. При това е спазена
родовата подсъдност на трудовия спор – чл. 104, т. 4 от ГПК вр. чл. 103 от ГПК.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н. Х. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ул. "****" № **, против Община Бобошево, с адрес: гр. Бобошево, ул.
„Иван Кепов“ №3, БУЛСТАТ *********. С нея са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ: за признаване на
уволнението за незаконно и отменяване на Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024 г., с
която е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т. 6 от
КТ, за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението –
„*******“, както и за присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което е останала без работа за периода след
уволнението - за периода от 10.04.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Поддържано е било, че страните били в трудово-правни отношения по силата на
Трудов договор №РД-01-09-72/04.08.2021 г. и Допълнително споразумение към него с
№РД-01-05-41/27.01.2023 г., като ищцата изпълнявала длъжността „********“.
Посочено е било също, че със Заповед № РД-01-04- 160/31.07.2023 г. на ищцата
били възложени допълнително функциите на длъжност „**********“.
Трудовият договор бил прекратен със Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024 г., в
хипотезата на чл. 328, т. 6 от КТ.
Заявено е било, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, т.к. ищцата
3
притежавала необходимата квалификация за заемане на длъжността „*****“, за която
не се изисквало висше образование, а заповедта за уволнение не е била одобрена от
Областния управител на Област Кюстендил, както и че била издадена преди да бъде
одобрена предложената нова структура за численост на общинската администрация в
Община Бобошево. Освен това преди уволнението работодателят не извършил подбор
по смисъла на чл.329 от КТ, а заповедта била оформена неправилно. Изложено е също,
че ищцата е изпълнявала съвестно работата си и не допускала нарушения на трудовата
дисциплина.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната община е депозирала писмен отговор, с
който исковата претенция е оспорена като неоснователна. Не е било оспорено
твърдението, че по силата на Трудов договор №РД-01-09-72/04.08.2021 г. ищцата Н. Х.
С. е заемала длъжността ******** "******". Към момента на назначаването й
притежавала средно образование, каквото законодателят изисквал. С Решение № 43 на
Общински съвет-Бобошево, прието по Протокол №9 от 28.03.2024 г., в сила от
01.04.2024 г., била одобрена общата численост и структура на Общинска
администрация - гр.Бобошево. В съответствие с него било утвърдено ново длъжностно
разписание от Кмета на Община Бобошево, в сила от 01.04.2024 г., със Заповед №01-
04-94/01.04.2024 г. В него длъжността ******** "******" била определена за лице с
минимална степен на образование висше-професионален бакалавър. Същото изискване
било въведено и в утвърдената нова длъжностна характеристика за длъжността
******** "******", считано от 01.04.2024 г.
След ползване на продължителен отпуск поради временна неработоспособност,
както и платен годишен отпуск до 09.04.2024 г. /включително/, при завръщането си на
работа на 10.04.2024 г., на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика,
утвърдена от Кмета на Община Бобошево на 01.04.2024 г., в която в т.10.1 изискването
за заемане на длъжността било изменено на - минимално изискуема образователна
степен: висше образование - професионален бакалавър.
Твърди се, че ищцата не представила диплома, удостоверяваща наличие на
минимално изискуема образователна степен, заради което работодателят издал
уволнителната заповед, с която на основание чл. 328, ал.1, т. 6, пр. 1 от Кодекса на
труда е прекратил трудовото й правоотношение, считано от 10.04.2024 г. Заповедта е
връчена срещу подпис на служителя на 10.04.2024 г.
Оспорени са твърденията в исковата молба, че новата структура не е влязла в
сила към 10.04.2024 г., доколкото в решение на Общински съвет-Бобошево изрично
било посочено, че структурата е в сила от 01.04.2024 г. и не е необходимо „одобрение“
на друг административен орган за влезе същата в сила, вкл. на областния управител.
Оспорва като неоснователно и твърдението на ищцата, че работодателят е бил длъжен
да извърши подбор по смисъла на чл.329 от КТ. Излага правни съображения.
Предмет на спора, пренесен и пред въззивната инстанция, е
законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, довело до
прекратяването на процесното трудово правоотношение, в контекста и на
необходимостта от обсъждане на твърденията за факти, които могат да обосноват
извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя и злоупотреба с право
от негова страна, съгласно задължителните указания в Решение Рег.№ 611/21.10.2025
по гражданско дело с електронен № 20258002101115 по описа за 2025 година на
Върховен касационен съд на Република България.
За изясняването на този спор е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл.
4
328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда възможността работодателят да прекрати трудовия
договор, като оправи едностранно предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ,
когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, като в този случай трябва
изрично да се посочи на коя от двете хипотези се извършва уволнението: липса на
необходимото образование или липса на необходимата квалификация и в какво точно
всяко от тези две основания в конкретния случай се изразява.
В случая се сочи хипотезата липса на необходимото образование – висше
образование – професионален бакалавър, респ. основанието за прекратяване на
трудовия договор по този ред би било налице ако работникът или служителят не
отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование - в т.см.
Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС. Заради
това следва да се установи както че са настъпили промени в образователните
изисквания за съответната длъжност, заемана от работника или служителя, така и че
последният към момента на прекратяване на трудовия договор не отговаря на тях, като
промяната в изискванията за образование за съответната длъжност, заемана от
работника или служителя следва да е настъпила след сключването на трудовия
договор.
В този смисъл, че са налице промени в образователните изисквания се
установява от приложената длъжностна характеристика. Тя е утвърдена от кмета на
общината, след извършени промени в длъжностното разписание, одобрено от
Общинския съвет, който разполага с това правомощие по силата на чл. 21, ал. 1 , т. 2 от
ЗМСМА, видно от Решение №43 на Общински съвет-Бобошево, прието по Протокол
№9 от 28.03.2024 г., в сила от 01.04.2024 г. В съответствие с него било утвърдено ново
длъжностно разписание от Кмета на Община Бобошево, в сила от 01.04.2024 г., със
Заповед №01-04-94/01.04.2024 г. В него длъжността ******** "******" била
определена за лице с минимална степен на образование висше-професионален
бакалавър. Същото изискване, както вече се посочи, е въведено и в утвърдената нова
длъжностна характеристика за длъжността ******** "******", считано от 01.04.2024 г.
Последната е връчена на ищцата при условията на отказ на 10.04.2024 г. в
присъствието на един свидетел, който е удостоверил с подписа си това обстоятелство,
като в тази насока по делото липсва и спор.
Именно в рамките на работодателската си власт кметът на общината е имал
правомощието да променя изискванията за образование и квалификация на
служителите от неговата администрация, които го подпомагат. Преценката му какви
изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е в
негова дискреция и не подлежи на съдебен контрол, но само ако с тази промяна не се
нарушават императивни правни норми, включително забраната за злоупотреба с право
по чл. 8, ал. 1 от КТ – в т.см. Решение № 58/30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. ВКС
ІV ГО, Решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. ВКС ІV ГО, решение №
192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. ВКС ІV ГО и много други. Или, подлежи на
преценка въпросът, изменяйки изискванията за образование досежно упражняваната
от ищцата длъжност, работодателят действал ли е добросъвестно. В този смисъл и с
оглед изричните указания на ВКС, поставени за изследване от съда при настоящото му
разглеждане са твърденията на ищцата, че кметът на Община Бобошево е прекратил
трудовото й правоотношение, ръководен единствено и само от неприязънта, която
изпитва към нея; че за някои длъжности, дори и след приемане на новата структура на
общинската администрация, не е променено изискването за образование и не се
5
изисква висше образование; че на работа са останали други хора и били назначени
нови, които нямат висше образование и за които няма данни, че ще изпълняват по-
добре от нея работата, че са били извършени нови назначения на хора със същото
образование като нейното, но без нейните знания и умения.
Досежно първият посочен довод по делото не се съдържат доказателства. НО,
че е налице изменение в посоченото изискване за образование само по отношение на
нея, не е било спорно. Това се установява и от приобщените длъжности разписания.
При съпоставката на утвърдената нова длъжностна характеристика за длъжността
******** "******", считано от 01.04.2024 г., с предходната такава също се установява,
че промяната касае единствено изискванията за образование, като с новата длъжностна
характеристика работодателят е приел, че за длъжността ******** "******" е
необходимо висше образование, каквото, не се спори, че ищцата не притежава.
Естеството на новите задължения за длъжността обаче, логически не обуславя
въведените изисквания за висше образование по специалността, доколкото те са
напълно идентични с предходните. В т.см. неясно е как новото изискване за
образование е свързано с изпълняваната работа – с изпълнението на част или на
всички трудови задължения, включени в длъжността.
В соченият аспект следва да се има предвид, че съгласно чл. 13 от Закона за
администрацията държавните служители и лицата, работещи по трудово
правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят
в Класификатора на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и
разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за
степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за
заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се
заема. В Единния класификатор на длъжностите в администрацията „********“,
каквато е била възложена на ищцата по делото, е експерт от ниво 1, за което не се
изисква висше образование и длъжността се заема по трудово правоотношение, респ.
притежаваното от ищцата образование е било съответно за длъжността при
възникването на договорните отношение между страните, а от данните по делото е
неясно кое е наложило предприетата промяна. От това следва, че новите промени в
изискванията за образование се отнасят единствено за ищцата, респ. ползвайки се от
законово допустимо средство, каквото е правото да въведе нови изисквания за
образование, работодателят е целял постигане на една-единствена цел - прекратяване
на трудовия договор само с конкретен служител. Ако се приеме противното то следва,
че още при учредяването на трудоводоговорното правоотношение с лице, чието
образование и/или квалификация не покриват изискванията, работодателят сам е
създал основанието за уволнение още в момента на сключване на трудовия договор и
дори преди началото на изпълнението му. Или, действията на работодателя по
въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността не представляват израз на
добросъвестност при упражняване на субективните му права и противоречат на общия
принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да "не се
допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни
интереси на другите".
При изложените доводи съдът, в настоящия му състав, приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – е основателен и доказан, заради
което следва да бъде уважен.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предпоставя и
разглеждането акцесорния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, който също
6
се явява основателен и ще бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За да възникне
правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са налице следните
предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на
понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от
трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на
уволнението. Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява
единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което
работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено
доходите от трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя
по чл. 225, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ (в този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по
гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС). Ищецът в случая претендира обезщетение в
размер 6900 лв., за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение в периода 10.04.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. От извършената в съдебно заседание на 30.07.2024 г.
констатация с представената трудова книжка в оригинал, се установява, че до момента
на извършената констатация ищцата не е започвала работа при друг работодател. Ето
защо следва да се приеме, че е останала без работа след уволнението и има право на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, но за времето
до 30.07.2024 г. След този момент ищцата, въпреки указаната й доказателствена
тежест, не е ангажирала доказателства, че е останала без работа, заради което и тази й
претенция следва да бъде уважена за периода 10.04.2024 г. 30.07.2024 г. Със
заключението по допусната от ДРС съдебна експертиза се установява, че размерът на
последното й БТВ за пълен отработен месец е за месец септември 2023 г. и е в размер
на 1155,00 лв. Ето защо искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ, се възприема за основателен за сумата от 4376,85 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа за периода 10.04.2024 г. – 30.07.2024 г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 23.05.2024 г., до окончателното й изплащане, изчислено по
реда на чл. 162 от ГПК. За периода 31.07.2024 г. – 10.10.2024 г., както и за сумата до
пълния предявен размер от 6900 лв., претенцията следва да бъде оставена без
уважение като недоказана.
В атакуваното решение е формиран различен краен изрод, поради което то
следва да бъде отменено в частта, в която са били отхвърлени предявените от ищцата
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-01-
05-191/10.04.2024г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
******** "******" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от
4376,85 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за оставането й без работа поради уволнението за периода 10.04.2024
г. – 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2024 г., до окончателното й
изплащане, като неправилно и незаконосъобразно. Вместо това следва да бъде
7
постановено друго, с което уволнението на ищцата бъде признато за незаконно и
отменено, а тя възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „*******“, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като да бъде осъдена ответната община да плати на
ищцата сумата от 4376,85 лв. като обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за оставането й без работа поради уволнението за периода 10.04.2024
г. – 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2024 г., до окончателното й
изплащане. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е бил
отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 31.07.2024 г. до 10.10.2024 г., както и за сумата над 4376,85 лв. до пълния
предявен размер от 6900 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане, като правилно и законосъобразно в
тази му част.
По отговорността за разноски:
Заявени са искания за присъждане на разноски от двете страни по спора.
Поради това на този етап от производството се следва произнасяне в този смисъл, вкл.
и за сторените такива пред касационната инстанция по арг. от разпоредбата на чл. 294,
ал. 2 от ГПК.
Поради горното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза ищцата се следват
разноски за първоинстанционното, предишното въззивно производство и за
касационното производство. Ангажирани са доказателства за платено адвокатско
възнаграждение пред ДРС в размер на 900 лв., в хода на предходното въззивно
производство, както в хода на касационното производство, няма данни за сторени
разноски. Доколкото не е конкретизирано какво е възнаграждението по всеки от
предявените искове, то заплатеното възнаграждение следва да се раздели на броя на
предявените пред първата инстанция искове, които са 3, или възнаграждението за
всеки иск е в размер на 300 лв. Поради това и с оглед изхода от обжалването, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата се следва сумата от сумата от 790,30 лв.,
съобразено с уважения размер на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, доколкото е направено искане, от страна на
ответника, за присъждане на разноски, ищецът следва да му заплати сумата от 121,89
лв. - адвокатско възнаграждение за представителство пред ДРС, представляваща част
от общо платеното възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В хода на касационното производство ищцата не е сторила разноски, а
ответната община е представила договор за правна помощ, видно от който е платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като липсва разграничение как е
разпределено то по отделните искове, поради което следва да се приеме, че по всеки от
тях е платена сума от 400 лв., респ. с оглед изхода на спора на тази страна се следва
сумата от 146,27 лв.
В настоящото въззивно производство ищцата не е сторила разноски, а ответната
община е ангажирала доказателства за извършени такива в размер на 1100 лв. като
отново липсва разграничение как е разпределено то по отделните искове, поради което
следва да се приеме, че по всеки от тях е платена сума от 366,66 лв., респ. с оглед
изхода на спора на тази страна се следва сумата от 134,08 лв.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради
липса на искане в т.см.
Заявено е и искане за определяне на възнаграждение за предоставена на ищцата
8
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. То следва да се възприеме
за основателно с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 36, от ЗА, който
предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
възнаграждение за своя труд, дори и в хипотезата на чл. 38 от ЗА. Токова се следва на
адвокат Ч. за касационното производство, както и настоящото такова. Размерът му
следва да се определи от съда, като се вземат предвид постановките на Решение на
Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според член 101, параграф ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС от което, Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минимални размери не е обвързваща за
съда. Поради това, като се използва за ориентир чл. 7, ал. 1, т. 1 от посочената наредба
и се изхожда от на характера на спора, предявените искове и техният размер,
извършените процесуалния действия, адвокатското възнаграждение следва да се
определи на общо 2000 лв. – по 1000 лв. за всяка инстанция, от която сума по
съразмерност ще се присъди на адв. Ч. сумата от 1268,65 лв.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. При този изход на правния
спор и с оглед предмета на делото пред настоящата инстанция, ответникът следва да
бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати по
сметка на Окръжен съд - Кюстендил дължимите държавни такси за първата инстанция,
както и за въззивната инстанция, съобразно уважения размер на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно в размер на
сумата от по 120,00 лв., за всеки един от неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ и в размер на сумата от 262,61 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225 КТ, както и платеното възнаграждение за вещо лице 293,90 лв., платени от
бюджета на съда, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението, доколкото се отнася до обезщетение за работа.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 408 от 09.08.2024 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 1129/2024 г. по описа на същия съд, поправено с Решение № 464/30.09.2024 г.,
в частта, в която са били отхвърлени предявените от Н. Х. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ул. "****" № **, срещу Община Бобошево, с адрес: гр. Бобошево, ул.
„Иван Кепов“ №3, БУЛСТАТ *********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и т. 3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024г. на Кмета на Община
Бобошево, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ, е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност ******** "******" и за присъждане на обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за сумата от 4376,85 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното й
трудово възнаграждение за оставането й без работа поради уволнението за периода
9
10.04.2024 г. – 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2024 г., до
окончателното й изплащане, като неправилно и незаконосъобразно
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението на Н. Х. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
"****" № **, извършено със Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024 г., с която е било
прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Х. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. "****" № **,
на заеманата преди уволнението длъжност – „********“, на основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БОБОШЕВО, с Булстат *********, с адрес гр. Б., ул.
"****" № **, представлявана от кмета С. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. "****" № **, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ, сумата от 4376,85 лв. (четири хиляди триста седемдесет и шест лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното й
трудово възнаграждение за оставането й без работа поради уволнението за периода
10.04.2024 г. – 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2024 г., до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 408 от 09.08.2024 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1129/2024 г. по описа на същия съд, поправено с Решение №
464/30.09.2024 г., в частта, в която е бил отхвърлен предявеният от Н. Х. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул. "****" № **, срещу Община Бобошево, с адрес: гр.
Бобошево, ул. „Иван Кепов“ №3, БУЛСТАТ *********, иск за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 31.07.2024 г. до 10.10.2024г., както и за
сумата над 4376,85 лв. до пълния предявен размер от 6900 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, като
правилно и законосъобразно в тази му част.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БОБОШЕВО, с Булстат *********, с адрес гр. Б., ул.
"****" № **, представлявана от кмета С. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. "****" № **, сторените деловодни разноски в размер на
790,30 лв. лв. (седемстотин и деветдесет лева и тридесет стотинки).
ОСЪЖДА Н. Х. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. "****" № **, да
заплати на ОБЩИНА БОБОШЕВО, с Булстат *********, с адрес гр. Б., ул. "****" №
**, представлявана от кмета С. Т., сторените деловодни разноски в размер на 402,24 лв.
(четиристотин и два лева и двадесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА ОБЩИНА БОБОШЕВО, с Булстат *********, с адрес гр. Б., ул.
"****" № **, представлявана от кмета С. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Държавата чрез сметката
на Кюстендилски окръжен съд, следващата се държавна такса в размер на 502,61 лв.
(петстотин и два лева и шестдесет и една стотинки), сумата в размер на 293,90 лв.,
10
заплатено от Бюджета на съда възнгарждение на вещо лице, както и 5,00 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БОБОШЕВО, с Булстат *********, с адрес гр. Б., ул.
"****" № **, представлявана от кмета С. Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Д. Ч., вписана
в Адвокатска колегия Кюстендил с личен адвокатски номер № ******, с адрес на
упражняване на дейността гр. Д., ул. "****" № **, сумата от 1268,65 лева (хиляда
двеста шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство за
въззивната и касационната инстанция, на основание чл. 38 от ЗА, вр. чл.78, ал. 1 и чл.
294, ал. 2 от ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която в полза на ищеца Н. Х. С. с ЕГН **********, е присъдено
обезщетение по 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Решението в частта за допуснатото предварително изпълнение има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд на Република България в едноседмичен срок от обявяването му, а в останалата
част - с касационна жалба в едномесечен срок от датата на обявяването му
(съобщена на страните в проведеното открито съдебно заседание на 11.12.2025 г.) –
от 29.12.2025 г., по арг. от разп. на чл. 315, ал. 2 от ГПК, при наличие на основанията
по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, съгл. указанията на чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11