РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204005 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Екоклима“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Георги Георгиев, чрез адв. В.А. от БАК, срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция Серия Г № 0020245, издаден от ОД МВР - Бургас, с който
за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ,
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния четиринадесетдневен срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, срещу годен за съдебен
контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 08.05.2020 г., в 11:20 часа, в гр. Бургас, ул. Струга, в посока ул. Т. Александров,
автоматизирано техническо средство/система АТСС САИРН mSpeeDet 2D, заснело лек
автомобил Пежо 307, с регистрационен номер А ********* ВТ. Било установено, че към
1
датата и часа на управление, за МПС не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Установено е също, че МПС е собственост на жалбоподателя „Екоклима“ АД.
Издаден е електронен фиш за налагане на имуществена санкция, с който за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ,
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта САИРН
m*SpeeDet 2D, към датата на заснемане на нарушението било годно за експлоатация (л. 11
от делото).
Няма данни за използване на мобилното техническо средство да е бил съставян
протокол по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
За да може законосъобразно да бъде издаден електронният фиш и да породи своите
правни последици, в същия следва да бъде извършено пълно и ясно описание на
нарушението, на нарушените правни норми, на кого и каква санкция се налага. В случая, в
издадения електронен фиш липсва ясно описание на извършеното нарушение, не е посочен
и кой е адресатът на санкцията, както и каква е тя. Самото нарушение е описано по
неразбираем начин, като неясно остава на кого точно се налага имуществената санкция. В
електронния фиш е посочено, че „На 08.05.2020 г. в 11:20 часа в гр. Бургас, ул. Струга в
посока ул. Т. Александров, като законен представител ЮЛ собственик на МПС,
регистрирано на територията на Р.България, не е спряно от движение, не е сключил
задължителна застраховка Г. О.“, т. е. издаващият фиша контролен орган приема, че
извършител на нарушението е физическо лице, законен представител на ЮЛ, защото само
физическото лице може да управлява МПС, като една съвкупност (система) от съзнателни
действия и бездействия. В същото време е посочено във фиша, че МПС е собственост на
юридическото лице - „Екоклима“ АД, а не на физическото лице - П.Д., и е наложена
2
имуществена санкция в размер на 2000 лв. Точно преди квалифициране на деянието е
използвано обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“, което предполага адресиране на
фиша до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че се налага „имуществена
санкция“, което пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това, по мнение на настоящия
състав, създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и
неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори
не може категорично да се разбере кой е субектът, който се санкционира. Допуснато е
съществено противоречие, водещо до неяснота кой е субектът на
административнонаказателната отговорност и на кого издателят на електронния фиш налага
имуществената санкция - на физическото или на юридическото лице. При липса на
конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок - липса на реквизит
от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на
санкционния акт.
От друга страна, съдът счита, че в хода на установяване на административното
нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до порочност на цялата
процедура. В случая ЕФ е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно
техническо средство, но към преписката не е представен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Според разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП,
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В случай на използване на мобилна АТСС
протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство
относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид
АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява
контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на който е поставено
мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата сочи на недоказаност на нарушението, поради което
обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен и на това основание.
На следващо място, разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство се издава ЕФ. Това
означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на
служител, всички елементи от състава на нарушението, вкл. да събира данни за наличието
на действаща застраховка ГО, и след това да се издава електронния фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. В случая, нарушението е установено впоследствие, чрез
справка в Гаранционния фонд за наличието на валидно сключена застраховка ГО, а не от
АТСС, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. След като процеса (системата)
за установяване на всички елементи от нарушението не е изцяло автоматизиран, то АНО е
следвало да приложи общите правила и да издаде АУАН.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
3
поради което и същият следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 6/, съгласно
който договореното възнаграждение за жалба и за процесуално представителство е 400 лв. С
оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания
към минимума размер от 400 лева, като Областна дирекция на МВР - Бургас бъде осъдена да
ги заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0020245,
издаден от ОД МВР - Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638,
ал. 4 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Бургас
да заплати на жалбоподателя „Екоклима“ АД, ЕИК *********, съдебно-деловодните
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4