Решение по КНАХД №1702/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник РУ [община], срещу РЕШЕНИЕ № 9 от 11.03.2025 г. на ПЪРВОМАЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 106/2023г.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС [област] и спорът да бъде решен по същество, като се потвърди изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба- И. Н. Г. не се представлява в съдебно заседание. Постъпили са подробни писмени бележки от адв. Г. М., с които се моли да бъде отхвърлена касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА [област] дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд- [област], в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

На 04.06.2023 г. към 19:00 часа група приятели и ответника по касационната жалба се срещнали на площадката пред Агроаптека „Агросвят” в [населено място], [област]. По инициатива на свид. Д. останалите решили да го придружат до [населено място], където възнамерявал да посети родителите си. Същият потеглил със собствения си лек автомобил [Марка], черен на цвят, в който превозвал свид. Массими на предната дясна седалка, а другите трима от компанията го последвали с притежавания от свид. Т. светлосив лек автомобил [Марка], управляван от ответника по КЖ. Когато, придвижвайки се по [улица], стигнали кръстовището й с [улица], водачите предприели последователно един след друг десен завой, рязко ускорявайки движението си, без да спрат на пътен знак „Стоп”, след което продължили в дясната пътна лента на [улица]към [населено място]. На завоя гумите на първата кола се превъртели, а на втората леко се приплъзнали и изскърцали, като непосредствено след маневрата от ауспусите и на двете излязъл гъст дим, образуващ облак.

С процесното наказателно постановление било прието, че водачът Г. е използвал пътя за различно от неговото предназначение, като е извършил рязка маневра чрез загуба на сцепление на гуми- дрифт и е създал опасност за останалите участници в движението, с което виновно е нарушил чл. 104б т.2 от ЗДвП, като е санкциониран на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. Направен е обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, като от правна страна районният съд е приел, че не е извършено вмененото на ответника по касация нарушение.

Решението е валидно допустимо и правилно.

Спорът е правен и се свежда до доказателствената обезпеченост на вмененото на ответника по касация нарушение. В тази връзка, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо изричното им повтаряне, като касационния съд препраща към тях на основание чл. 221 ал.2 от АПК.

Основно, от огледа на приобщеното по делото веществено доказателство- компактдиск е установено, че водачът на лекия автомобил „Сеат“ извършва маневра завой на дясно с по- голяма от нужната скорост, като не съобразява поведението си със забранителен пътен знак. Това поведение обаче резонно не е прието от районния съд за „дрифт“, тъй като не се установява загуба на сцепление на гуми при извършване на визираната маневра. В тази връзка са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които подробно са обсъдени от контролираната съдебна инстанция.

В оспореното наказателно постановление липсва санкциониране за извършено нарушение на чл. 5 ал.2 т.2 от ЗДвП, за да се обсъжда такова. От друга страна, анализираната пътна ситуация не разкрива отклонение от предназначението на пътя за превоз на хора и товари, в смисъла, влаган в нормата на чл. 104б т.2 от ЗДвП.

Съдът се солидаризира с довода в касационната жалба, че нормалното поведение на водачите при преминаване на кръстовище и при предприемане на маневра завой надясно е да намалят скоростта си, с цел безопасност. Ответникът по касация е направил точно обратното, като е подал рязко газ, но това поведение не е достатъчно безкритично да се приеме извършеното за нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП.

Вярно е също, че обществената опасност на нарушението е висока, но това само по себе си не дерогира изискването същото на първо място да е осъществено от обективна и субективна страна.

По изложените съображения, съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, ответникът по касация има право на разноски. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Възражението за прекомерност, направено в касационната жалба е неоснователно, като се има предвид фактическата и правна сложност на казуса.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,

СЪДЪТ,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 9 от 11.03.2025 г. на ПЪРВОМАЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 106/2023г.

ОСЪЖДА ОДМВР [област] да заплати на И. Н. Г. от [населено място] сумата от 400 лв. разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.